Правила на форума на в. "Сега" - обсъждане
Отиди на страница:
Сериозно| WOW! - Съзвучно... Не возвращайтесь к былым возлюбленным, былых возлюбленных на свете нет. Есть дубликаты - как домик убранный, где они жили немного лет. |
| Есенин е магия. Сетих се за сестра ми - типично юпи. Млада, умна, красива, с висока заплата. Рецитира почти целия Есенин наизуст. Не e само до памет. ------------ Вознесенски е друга плоча  Редактирано от - bgtopidiot на 09/3/2005 г/ 22:32:04 |
| Все остальное ждет нас впереди. Да будем мы к своим друзьям пристрастны! Да будем думать, что они прекрасны! Терять их страшно, бог не приведи! Редактирано от - Simplified Solutions на 09/3/2005 г/ 22:32:57 |
| Я малко нещо умилително и на български, в по-близка връзка с темата: *** ДВОРЪТ НИ (Видение) Люлека ми замириса Виждам го сега. Там пее чучурчето ден и нощ. Гранки клати, зеленее люлеката - мила йощ. Из попуканите плочи са израснали треви, баричката тихо клочи, вечно нещо си мълви; чемширите бухлати мъдрят се покрай зидът, там на пейката е тате, цял забулен във димът на чибука. Гъсти вежди тулят строгия му взор, мъж калè н в беди, премежди, скъп на смях и разговор. Мил деспот и раб послушен на дълга и на честта, във гнева - вулкан отпушен, в благ час - цяла доброта. Пуши той замислен. Бръчки по навъсено лице. В къщи викове и глъчки, тропот, крясък, бой с ръце. Челяд бясна там лудува в буйни разпри и игри... Но внезапно вик се чува: "Мирно стойте, маскари!" ***  |
| Всеки по пристрастие. Я виж, Кайли, като чу юпи, и веднага - за Никито. Тя, като Гьобелс, като чуе култура, и се хваща за .... кобура, естествено... Кайли, ама то не беше мръсна дума, преди три години, това ЮПИ. Беше си нормално съкращение, не много характерно за говоримия български. Мисля че беше съкращение от young professional или нещо повече. Ама сега, гледай какви времена дойдоха. За сестрата на бгтоп-а, не знам дали е като Ники, но в едно съм сигурна - че е по-височка от него...  |
| Ами, аз случайно се оказах в точното време и точното място, откак се зададе облакът, в окото на бурята, та до последните капки дъжд. Запомнящо се е. Красиво беше. И ошеломляющее за рационалния ми ум. Та сега правя бррррр, клатя енергично глава и се опитвам да се върна в обичайно състояние с технически похвати. П.С. А историята на юпитата я знам. Затова сега подклаждам всеки огън от Сик транзит глория мунди. Нелепо сравнение беше-умна като юпи. Просто. Редактирано от - kaily на 09/3/2005 г/ 23:00:37 |
