Warning! Приватизационен екстремизъм?
Отиди на страница:
| Използвам хубавото заглавие на Димитри Иванов за една тема, която мен лично ме вълнува. През 1981 Мраргарет тачър като част от политиката на тачъризма постави началото на приватизацията на соцялната система на обединеното кралство, като вкара частния бизнес и частните пенсйонни фондове в системата на соцялното осигуряване, като офицялната мотивация беше "не искам хората да зависят от държавата". В краткострочен план идеята беше успешна и отърва бюджета на кралството от голяма част от пенсйонните услуги и други соцялни разностки. В дългосрочен план се оказа пулна икономическа катастрофа и след 25 години - тоест сега - благодарение на приватизацията на сектора пенсйонното осигуряване в англия рухна и в момента английския пенсйонер получава с 50 процента по-малко от врмето на държавното соцялно осигуряване, защото голямата част от вноските му в частните фондове са опоскани от приватизаторите, като само средната "мениджърска такса" - т.е. за заплати на мениджърите и управителите на фондовете е цели 25% двадесет и пет процента!) от пенсйонните вноски на осигуряваните, а има и безброй други такси, както и кражби и финансови загуби. В резултат цялата система на тачъризма е на път закономерно да се срине. Защо - ми защото приватизацията е лъжа, които облагодетелствува единствено и само приватизаторите. Уважаемия Буш обяви, че американската държава също се оттегля от осигуряването в една реч през октомври 2004 и се гласи да прехвърля дуржавните фондове в ръцете на частни приватизатори и пак с "благородни татчъристки мотиви -"искам независими от държавата хора." Висчко това ми напомня за начина, по който беше унищожена чрез приватизация българската здравна система - нещо , за което западна европа можеше само да мечтае и пак с едни благородни мотиви, като в резултат на приватизацията на здравната каса от 8-мо място по ниска детска смъртност при соцялизма в момента сме на 41-во. Меко казано, не съм фен на системата на соцялизма, обаче повод да напиша постинга е отново "благородната" мотивация на приватизаторите, които обявиха, че са изкопирали модела на здравната каса от двата "най" прогресивни здравни модела в света - тези на Испания и Англия. Същата Англия, която в момента е на път да се лиши от прогресивната си система благодарение на грешките на татчъризма. Питам се, аме защо трябва да имитираме само лошото, и защо трябва изобщо да имитираме някого . Не бих се учудил, ако с "благородни мотиви " се вкарат частните пенсйонни фондове и в българия, ако не са вече вкарани. Според мен политиците могат да направят много малко добрини на България, но за сметка на това твърде много злини. Приватизацйоония ехтремизъм е една измежду най-големите и най-страшните. Любопитно ми е какво мислят останалите форумци по въпроса и дали мислят нещо по въпроса изобщо. |
| Здрасти Простич. Държавните соцялни системи не са продукт на соцялизма или комунизма - освен косвено. Според мен засилената соцялна функция на държавата, на която се радваха западноевропейците, е косвено следствие на конкуренцията между двата строя - източноевропейския комунизъм и западноевропейския капитализъм. С високата степен на преразпределение и високобюджетните си соцялни системи западноевропейските държави се опитваха да покажат на гражданите си, че соцялната съпричастност не е прйоритет единствено на комунистическите държави и комунистическите партии. С рухването на комунизма обаче и с помитането му от сцената тази необходимост отпадна и като нямаше пред кого да доказват превъжодство в соцялната свера, маските на либерализма също паднаха и западна европа тръгна към тази точка, на която се беше спряла малко преди соцреволюциите в източна европа - тази на хард капитализма от 19-ти век. А Параграфа иди го питай ти кво мисли, аз го знам кво мисли. |
ногу идеология си турил. ти затова зимаш за пример и неправилна држава - требеше да пишеш за скандинавията и германия, или па япония. обаче там соцялизмо си го има още и пенциите им си стоя големи - само у германия оситата и гастарбайтерите ги дръпная назад  |
| Не бих казал, че самото приватизиране е екстремизъм, но непремереното като време и обстоятелства приватизаторстване наистина води до лоши резултати. Когато се приватизира неподходящото нещо в неподходящото време само някои политици са учудени от резултатите. Всъщност за Великобритания не знам точно как стоят нещата с пенсионната система, но изследванията за Чили където системата е била приватизирана доста отдавна, показват че е имало доста години когато разходите за мениджмънт са надхвърляли 30% и май не е имало години когато да са били под 25%. Наистина пенсионната система е на-голямата тиктакаща бомба и в България. В момента всички са заровили глави в пясъка и очакват някакво чудо да се случи което да разреши проблема. Панацеята и тук се представя като приватизиране на осигурителната система, но когато стане въпрос за макар и приблизителни числа, единствените отговори са поредната порция лозунги или икономически фалшификации. Здравната система е съвсем отделна тема. Там изумлението ми от реформите е наистина голямо. Всъщност по време на така на речения социализъм, здравната система беше организирана именно по модела на Великобритания (а не на СССР). След това неизвестно защо се премина към модела на Германия и то в момент когато дори и в богата Германия недостатъците на този тип организация вече бяха явни. Неведоми са мислите в бългалските политически глави. |
| Аз пък четох в един Космополитън, че човек където и да се пенсионира, все ще живее зле с едната официална пенсия. Затова хората предлагат всеки да си купи по едно прасенце-касичка и всеки ден да пуска там по 1/10 от спечеленото през съответния ден. И като дойде време за пенсия... |
| по-добре е да изпиваш секи ден по 1/10 от алъш-веришо. ем че си изкараш добре, ем нема да доживееш до пенциа да се мачиш |
Здравейте всички. Жалко, че хора като Естета, Лукаш и Митничаря не искат и да чуят за форума. Лукаш, няма ли поне ти да минеш? Ако не можеш лично, прати поне Кочо или Распутин да си полафим. Абе най-добре елате и тримата  Отправям покана и към Естета, Комбата и всъщност всички, разбира се....Лукаш, И аз като тебе сам съм си партия.Всъщност съм по-зле от тебе, щото освен безпартийник съм май и безродник . Простич, идеология е бе, как да не е идеология. Да не би да е соцйология? К Елинор, поздрави и на тебе, която и да си. Хийт, моите уважения за постинга ти. Верно, че сама по себе си приватизацията не е лошо нещо. Не знам Дали четеш статиите на Димитри Иванов във вестника, той използва едно понятие - пазарен фундаментализъм - т.е. религйозното убеждение, че авторегулацията на пазара и отсъствието на държавна намеса решават всички проблеми, димитри иронизира тази теза и е прав - та за това и приватизационен екстремизъм, то е от същата категория като пазарен фундаментализъм, т.е глупост. През 92-ра унгарците продадоха тютюневия си монополист за 6 милярда на филип морис -имаше едно пършиво министърче на икономиката тогава, дето се мъкнеше с проскубан домашноплетен пуловер - Иван Костов му викаха. Филип Морис имаха оферта за булгартабак но министърчето и дума не даваше да се отвори по това време за приватизация, щото ходеше с работническо дело под мишницата и беше твърде зает да вкарва безмитно цигари, уиски и дъвки тик-так. Сега май булгартабак го подаряват, ма няма. Ми излагацията с БТК - излагация е, щото един съветски евреин, паднал в българия от никъде, създаде телекомуникацйонна компания и за 5-6 годи и вдигна цената от 15 милйона (за колкото я купи от Красимир Стойчев) до 800 милйона - за колкото я продаде на сегашните и собственици, а нашите финансови капути продадоха телекомуникацйонен гигант -при това монополист, с капиталови вложения около десетина хиляди пъти по-големи от тези на мобилтел за 160 милйона. Абе Хийт, казваш, че при приватизацията в чили на фондовете мениджърските разноски стигнали даже 30%. Ми нищо чудно, чили са си латинодържава и точно от това ме е страх - че България тихомълком ще се превърне в латинодържава - вечна мизерия, вечни дългове и доене, перманентна криза, милйони бедняци и шепа лумпени, предаващи властта и парите си по наследство. Той и Тодор Живков, ще ме извини простотията, си беше пародия на латинодиктатор с неговото фемили, а Костов си е прототип за латинороман от категорията на магическия реализъм. |
| Простич, да ти кажа що е идеология соцялната система; Има едно умно момче във форума на сега, Фантата, нищо че е фичонел. Та той го каза. На запад 90 процента от хората са с полирани мозъци и само 10 са с непромити, докато на изток 90 процента са с непромити мозъци и могат да мислят и само 10 са с полирани, но точно от тези десет с полираните мозъчни полукълба зависеше вскичко и затова изтокът загуби студената война. И пет студени войни да имаше, и петте щяхада ги изгубят. Икономически ли би западът в студената война? Не ме разсмивай. военно? Абсурд. Спукаха комуняите на идеологическия фронт. Помниш ли първите митинги на сдс-то в София? Ми това, което искаха хората на тези митинги, не беше повече демокрация и повече капитализъм, а повече соцялизъм и повече комунизъм. Помниш ли кви лозунги се крещяха - за соцялна справедливост, за лишаване на комунистите от привилегии, за ликвидиране на привилегированата каста на партийните секретари и комсомолчетата - т.е. - за безкласово общество. Това да ти прилича на капитализъм? На това, което се получи? Щото, получи се както обикновено, т.е. - олимпяда.И знаеш ли що крещяха на митингите за повече соцялна справедливост и лишаване на привилегированата класа от привилегиите и? Щото им бяха втълпили, че това е капитализма . И комунистчета с полираните мозъци взеха че повярваха и косвено подкрепяха тезата на идеологическия враг, няма да ти казвам как, щото толкова убедително ги биха ония на идеологическия фронт, че чак комунягите се чувстваха гузни и си мислеха че " ония на запад са построоили..абе..куманизама...?". И като дойде капитализма - голема грешка...а... И за кво ги ручаха жабетата тия дето 50 години бачкаха , в крайна сметка, за тоя що духа? Да се изцепи Тодор че соцялизма е едно недоносче - ми що не им го каза това на девети септември, а трябваше три генерации да се окаже, че са преживели живота си напразно и да се чудят къде да се сврат? Щото някой си бил разбрал погрешно Маркса?Ми престъпници са си комунистите. Престъпно безотговорни и лекомислени. |
| Rednik South O.Z. , уважаеми, Винаги става страшно, когато държавата дезертира от непечеливши дейности-здравеопазване, култура, образование...etc. А печелившите - осигуряване(застраховане), инфраструктура, приложни науки...etc прехвърли в частни ръце или остави под надзора на комерсиални стопански субекти. Последиците от тази планирана анархия се усещат след 20-30 години и тогава всички вкупом започват да се вайкат за осигурителната система на Кайзера (или за тази на социализЪма) - според това в кой блок са били... Още по-страшното е, че се развъждат пълчища от хищници, които веднъж близнали човешка кръв (и вкуса на печалби) нямат спиране(вж.Маркс) |
| Здравейте, темата не е само със сериозно заглавие - тя направо си е кошмарна. Защо? - Заради ограбените пенсионни фондове. Има три начина те да се грабят. * На първо място една стимулирана много голяма инфлация ги изяжда - формено. Инфлацията, казват, била смазката на машината на Капитализма. Но аз говоря за онази през 90-те в България: - Хиперинфлацията. Тя не можеше да е "естествена". Защо е била предизвикана, от кого и как ще изляза от контурите на заглавието на темата. * Вторият нячин е когато държавата "вземе под свое крило" първоначалната форма на независими пенсионни фондове. Държавата е била по времето на Бисмарк (бащата на социалното осигуряване в Германия) само организатор и гарант. Но не е имала право да бърка в кацата с мед и да прибира пенсионното осигуряване под свое крило - пуска вноските директно в бюджета.. Защото при такъв вариант става така, че бюджета трябва да стои насреща за плащане на пенсиите. И когато държавата има сериозни икономически проблеми, то пенсионното дело е силно застрашено. А ако тя бъде докарана до фалит - пари за пенсии НЯМА. * Третият вариант е втората мошеническа акция: - приватизиране на пенсионното дело. Англия е блестящ пример за резултата - пълно фиаско. Простотията е прав по своему. Ако човек си спечели цироза на дроба няма да има нужда от пенсия по-късно. Но това не е масово решение. Дори човек да си скътава десятъка в "Шопар с цепка" - касичка, Това с това нищо не се гарантира. Инфлацията изяжда комулатитивно парите (растяща прогресия), лихвите са достатъчно низки за да не носят компенсация. Затова израелите имат от оно време следната практика: - Една трета в банка, една трета в злато и скъпоцености и една трета в недвижими имоти. Според мен българите нямат реални пенсии. Те могат в най-добрия случай да се оприличат на помощ за бездомници. Особено тежко ще стане с очакваният скок "на стандарта"! (На мен винаги ми е било много смешно смесването на ценовото ниво в една държава със реалното състояние (имане) на гражданите - покупателната им възможност.) И то много скоро след влизане в ЕС. Докато доходите (пак вмъквани в оминозния "стандарт"  в никакъв случай няма да достигнат така бързо растящите цени. Нещо повече, те трябва дори значително да се повишат за да се достигне средностатистическото ниво в ЕС. Докато това не стане, освен със доходите на работещата част население, а и с Пенсиите, то ние не можем да говорим, че има пенсии - според класическото понятие. В България няма истински пенсии, а и скоро няма да има такива.Здравното осигуряване е също един капител за себе си. Дори то и да било желано от "управляващите" да остане непроменено, то то не би могло да се задържи в тази си форма, както преди Ноември 89г. Причината е липсващо финансиране на една такава социална осигуровка. Но също без всякакво съмнение е факта, че поетия път от БГ със здравната реформа пак не "този" - златния път. Но за това друг път. Под черта: - Да, едно две поколения са не само фиансово и материално ограбени, те са ограбени от към смисъла на живяния от тях живот. Строили 45 г. "социализма" - те в същност са подсигурили добруването на една шепа разбойници и тяхните издънки. Сега. |
| Правилата, Бот, анкетата на Иезуит и жълтите форумни подводници. През 1952 се провежда експеримент, станал класически за соцялната психология и превърнал самата соцялна психологя в наука. Експериментът на Аш, с който се установяват два взаимосвързани феномена - на груповото мислене и на погрешното консесусно решение. Експеримента е повтарян десетки пъти и дава идентични резултати при всяко възпроизвеждане. Ще го представя в класическия му варянт. Участниците се разпределят на групи от по осем души, като на всеки един се раздава карта с три линии, едната от които е очевидно по-къса от другите две и се иска от участника да посочи най късата линия. 6 от участниците във всяка група са асоциати на експериментатора и са негови съучастници, докато другите двама не подозират характера на експеримента. Шестимата асоцята са накарани от експериментатора да дадат погрешен отговор като посочат линия, която очевидно не е най късата, но те да я обявят за такава, като се изкажат ПРЕДИ двамата неподозиращи участника. Резултатите са удивителни: в 74% от случаите 2-мата неосведомени се съобразяват с пресата на груповото мислене на изказалите се преди тях и също посочват за най-къса линията, която нарочно погрешно са посочили останалите, въпреки очевидния абсурд на избора и само 26% се осланят на собствената си преценка и посочват за най къса наистина най-късата линия. За да се задълбочи абсурда на ситуацията, след приключването на експеримента 1/3 от посочилите грешното решение под влиянието на груповия избор се кълнат, че наистина са считали посочената от тях линия за най-къса, а другите 2/3 си признават, че са посочили погрешната линия под влияни на останалите от групата. В контролния експеримент, когато никой от участниците в групата не е в уговорка с останалите и не е осведомен за характера на експеримента, процента на посочилите правилно най-късата линия е 95%, а на далите погрешен отговор -само 5% . Горния експеримент е повтарян многократно през годините с цел да се установят конкретните параметри на двата феномена. И резултатите са, поне за мен, невероятни. |
| Простото и сложното. Ние предпочитаме сложното пред простото. Професор Alex Bavelas е провел впечатляващ експеримент. Двама изпитвани А и Б, изолирани един от друг, са сложени пред екран. Казали им, че целта на експеримента е да се научат да разпознават болните и здравите клетки по метода на пробата и грешката. Пред всеки имало два бутона: "здрава" и "болна" и две лампи: "правилно" и "неправилно". Всеки път, когато на екрана се появела изображение на клетка, те отгатвали дали тя е здрава или болна, натискали съответните бутони и след това светвала съответната лампичка. Ако А отгатвал правилно, светвало "правилно", ако А отгатвал неправилно, светвало "неправилно". Скоро А се научил да разпознава болните клетки в около 80% от случаите. Б не получавал истинските резултати на своите отговори, а резултатите от отговорите на А: ако А бил прав, то при Б светвало "правилно", ако А грешал, то у Б светвало "неправилно"; независимо от реалния резултат. Разбира се Б не знаел това. Той търсел порядък там, където порядък нямало. След това попитали А и Б по какви правила отличавали болните от здравите клетки. А предложил прости и конкретни правила. Б използвал правила по-сложни и по-измъдрени. Удивителното е, че А не мислел, че обясненията на Б са абсурдни или необосновано сложни. Той бил впечатлен от "блестящия" метод на Б и се срамувал от простотата на своите правила. Колкото по-сложни били разсъжденията на Б, толкова по-убедителни били те за А. Пред следващия тест с нови примери попитали и двамата чий метод е по-добър. И двамата, особено А, били убедени, че по-добър е метод Б. На втората серия тестове Б не показал никакво подобрение. А отгатвал значително по-зле! |
| При следващите експерименти (които продължават и до днес) се установява недвусмислено и категорично следното: -при малки соцялни групи (колеги в работата, в бизнес отдела, във фабриката, в някой електронен форум)и КОГАТО НЯМА УСТАНОВЕНИ ОТВЪН (по отношение на групата) ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРАВИЛА, норми или критерии за качество например, тази част от групата, която се познава помежду си, създава и налага на останалите собствени, неформални правила, критерии или нормировки, като останалата част на групата започва да се съобразява с тях и ВСИЧКИ решения в крайна сметка се вземат консесусно, като : 70% процента от консесусните решения са погрешни. -при промяна на граничнйоте условия на експеримента - т.е., когато експериментаторите наложат правила "отвън" (или някаква конкретна норма за качество, поведение и пр., установява се, че феноменът на погрешния консенсус ИЗЧЕЗВА и процентът на правилните отсъждания и съобразяване с нормите скача до 90%. Експериментът води до революцйонна промяна в структурирането на американските компании, особено в потенцялно "опасните" дейности, там, където всяко грешно решение може да доведе до загуби на човешки живот. -Когато съществува "контролен" орган - т.е. - БОТ, феноменът на груповото мислене и погрешния консенсус НЕ СЕ ПРОЯВЯВА, като неформалната част от групата известно време се опитва да наложи своите правила и да измести наложените отвън или атакува непрекъснато контролния орган "Бот"-а, с цел да го елиминира и да се върне към предишното състояние на вътрешни правила, груптинкинг и погрешни консесусни решения, и ако не успее се разпада. -феноменът на погрешния консенсус се проявява само при малки соцялни групи - когато участниците от 8 се увеличат на 800, феноменът изчезва и процентът на далите правилен отговор коя е най-късата линия се връща до 95%. Т.е., когато една соцялна група постепенно увеличава бройката си, стига до момент на "критична маса, в които решенията на групата на се поддават на контрола на груптинкинг, погрешният консенсус изчезва и групата се разпада. -при изследване на погрешни решения в промишлени предприятия и в строителството, довели до загуба на човешки живот се установява, че полшинството от решенията са взети именно по модела на груптинкинг и погрешния консенсус, като спецялно при "строителните" катастрофи в 1/3 от случаите в групите е имало хора, които са били наясно с погрешността и абсурдността на вземаното решение, но под влияние на "груптинкинг" са се присъединили към консенсуса на останалите. Ари наздрави и кът сми най зле тъй да сми, и спецялно наздраве на експериментаторите с форума на сега. |
яяяяяяяя?!?!?!  Теорията, друже мой, е сива, зелено е дървото на живота. ***** Гьоте. ****************** Информация за размишление, нито учудваща, нито пък неприятна, поради неотменимостта на процеса, който, оказва се, бил елементарно установен в експерименталната социология... мдаааа...  |
| Здравей Геновева, преди време те бях помолил за една услуга, мързи ме да ти пиша по мейла та ти пиша тука, да знаеш, че след около месец вероятно ще подновя молбата си, леко модифицирана, за нещо доста по дребно.Поздрави и хубави дни ти желая. ----- Кайли, поздравления за куража с който издържа натиска, разтягането и груповата мечка в темата си. Иначе за идеята ти да правиш партии не те поздравявам, ама това си е твоя работа. Това, което ти се случи в темата ти е нищо. Имаш късмет, че не я отвори във форума на скайкод и няма опция за анонимни мнения. Тогава щеше да видиш "мечка". Няма смисъл да увеличаваме броя на парламентаристи 3-4 пъти, резултатите от експеримента са валидни само за малки групи, защото само за малки групи са доказани, те може да се проявяват под някаква друга формаи при големи, просто не се счита за догазано. А и груптинкинг-а и консенсусното мислене в парламента е на ниво партийни групи, там са консенсусните решения, силните лидери които налагат гласа си и т.н. - в парламента решенията са конкурентни, а не консенсусни. Според мене парламента трябва да се намали десетина пъти, а не да се увеличава. Примерно за Какво му е на костов парламентарна група, след като е предварително ясно, че той ще я подбере така, че да слуша само него и да изпълнява неговите решения. По-добре да го пуснат сам в парламента и да му дадат десетина карти или колкото места е спечелил на изборите и да гласува с тях както си поиска, така поне ще се спестят пари за заплати на депутати, секретарки, командировки, коли, гювендии и пр. Всъщност имай предвид, че експерименти като АШ са правени и с много големи групи от хора, просто резултатите от експеримените са спорни, а и не съм запознат в детайли. Има хора, които твърдят, че правилата на аш се появяват по един особен начин и при големи групи, примерно борсовите посредници на wол стриит, големите икономически конфигурации и пр. обаче там тези правила са силно модифицирани. Не съм чул тези твърдения да са доказани. |
| На изток казват, че не е важна целта, важен е пътят. Ако не бях решила, демек, да правя партия баш оня ден, щях ли да знам устойчива ли съм на натиск?  И колко.А тия правила не ги знаех, обаче скоро питах и никой не пощя да ми отговорил. В царството на слепите едноокият е цар. А при демокрация какво става със слепите и едноокия? |
| Чакай, чакай, изведох нова мисла. Значи когато няма контролен орган, грешните решения са 70%, а когато има "контролен" орган - грешните решения са 10%? Излиза така значи. У нас ни политиците са изцяло тикви, ни народът е толку тъп, че не може да излъчи свестни политици. Излиза, че у нас не върви, а в западните държави върви поради липсата или наличието на въпросния "контролен" орган. И това го извеждам не от вся власт-сувереном или който падеж беше там. А го извеждам от твоя АШ.  |
| Не, Кайли, не, няма такова нещо. Не мисля, че някой може да преброи верните и грешните решения изобщо. Процентите важат за конкретен тип експерименти и само за "консенсусни" решения, а не за "всички" решения", не дори и за "всички консенсусни решения" а само за тези консенсусни решения, които са резулта от така нареченото "груп тинкинг", което пък може да се прояви само в малка соцялна група и при отствието на "външни правила или норми за количество или качество и при отсъствието на Контрола. Контролата е всъщност част от правилата, т.е., правило. и мани ги тия политици и партии, ако питаш мен. Не те знам дали имаш деца и така нататък, ако имаш деца, вместо да правиш партии, повече ще помогнеш на родината ако набиеш в главата на децата си да не вярват безусловно на лидери, защото всички лидери по дефиниция са грандомани, че "мутра" значи зло, а спазването на правилата и законите - добро, че целта никога не оправдаца средствата и пътя за постигането им, и че всяка идеология, които вклучва и намира за оправдано при постигането на някаква положителна цел похарчването дори на един единствен невинен човешки живот е боклук и бошлаф, защото идеологии много и се сменят през ден, а човешкият живот е само един. Ако, вместо да правим партии, възпитаме децата си по този начин, струва ми се, че след 20-тина години ще се смеем на проблемите си. А и нали знаеш - ако до всяко добро същество...застане поне още едно... и така нататък. Има нещо вярно. Поздрави, може и да греша напълно, ама мани ги партиите. Има кой да ги прави. А иначе, акто дискусия, темата ти за "партията" е хубава. |
е вече възпитана.