|
Кайли, нямам никакво желание да се присъединявам към единствените двама (ще ме извиниш за оксиморона) които са публикували резюметата си във форума. Hейсе. Всъщност зачезналият в чужбина съм аз, синът ми е пет годишен и е роден в чужбина. За него, за съжаление, България ще е жужбината, а Америка - родината. Не се гордея с това и смятам, че са много по-корави тези, които останаха в България, вместо да дезертират като мен. Емиргрирах от атопроцентов егоизъм и защото не исках да видя животът ми и животът на децата ми похарчени покрай "прехода" в България и вместо да се опитвам да променям системата се спасих егоистично, по безроднически и поединично. Меко казано, не се гордея с това. Вече е късно, защото ако реша да се връщам в България, сина ми трябва да го записвам в училище за бавноразвиващи се сигурно, шото е във възраст за училище вече, а българският му е като на дете на година и половина и само аз му го разбирам - дори бабите и дядовците не могат. Не ми се иска да губи години, докато навакса точно в тази възраст. Така че - моя избор съм си го направил. Пак ти казвам, че такива като тебе и много други от този форум ги броя за по-качествени хора от мен самия, защотo са избрали да останат при едни невъжможни и абсурди условия, с риск те и децата им да останат завинаги в хаоса на "прехода". Повече би ме било страх синът ми да не бъде слуга и роб, подритван от мутри, "бизнесмени", "партийсци" и всякакви други скотове, отколкото да живее далеч от мен, което, ако прилича човека малко на мен, вероятно ще се случи. |