А "бира" в случая е пряко подопълнение.

И кой молим е подлогът в именителен падеж в dulce et decorum pro patria mori ?
Тук е по подразбиране nobis, но не е им. падеж.

не видях че е реанимирана тема

Miziika

Да, но когато се прецизира какво ми се яде и какво ми се пие, се появяват подлози и изреченията престават да бъдат безподложни или по-скоро безлични.
Учи се в ІV клас.

В българския език на практика около всеки глагол, с който се описват човешки действия, може да се образува специфична конструкция, която има значението `имам желание (за нещо), `искам (нещо` по начин, който е непроизволен за “субекта” ( и който, съответно, е представен със задължителна дателна местоименна форма. Това са конструкции от типа Спи ми се, Яде ми се (ябълка), Пее ми се, Учи ми се и т. н. (срещала съм даже и «Умира ми се”.Авторите, които ги разглеждат, смятат, че са конструкции в страдателен залог. Доста внимание им е отделял Б. Норман, който сочи и тяхната специфика – те не се срещат например в руския език (единични примери, които по начин на образуване на тази конструкция съвпадат с нея, имат друго значение. Така, когато Татяна в «Евгени Онегин” казва “Не спиться, няня”, това на български език не се превежда като “Не ми се спи, няня”, а има значението `нещо ми пречи да спя.). Б. Норман е привел пример от полске за тази конструкция:» dobrze sę jadało kaszę (Норман 1972, с. 78). Тези конструкции са развити и в сърбохърватския език ( във всичките му племенни разновидноста§, срв. i/n= Jede mi se jabuka. Учудващо е, че теузи конструкции са се развили и в албанския език. За този език са описани от Ю. А. Лопашов, срв. един от изнесените от този автори примери Atij I pihej ujё `На него му се пие вода` (Лопашов 1982, с. 106).
Тези конструкции са сравнително нови. Още по-нови са конструкциите, които възникват от тях и в които глаголният актант (тип «пряко допълнание) заема позициите на подлог – Яде ми се ябълка – Ядат ми се ябълки. Б. Норман привежда един пример, даден от Фр. Миклошич, в който няма съгласуване (и съответно «придвижване» на актанта в позицията на подлог: «на козелът се пило вода”. Тълкуването на Б. Норман е, че в средата на ХІХ в. такива конструкции са били възможни, защото «даденият тип на възвратна форма в средата на миналия век още не се е оформил окончателно, не се е установил, и неговата граматическа структура донякъде варира в тези славянски езици, в които той се е развил” (цит. съч., с. 78). Трябва обаче да се отбележи, че няма индоевропейски език (освен езиците с тази конструкция), в които значението `Искам да ям ябълка` да се изразява с конструкция, в която подлогът да е «ябълка”. Това е голяма специфика на езиците с тази конструкция (развита в български, сърбохърватски, донякъде – в полски и, колкото и да е странно, в албански).

на изгубеният подлог