Отиди на страница:
| Благодаря ти ЗВЯР! От твоите уста това си звучи направо като комплимент! Няма да ти опонирам за да не слизам на изключително низкото ти интИлИктуално ниво, както и нямам намерение да коментирам тоталната липса на първите ти 7 (седем) години. |
| Да се напънем да направим един прост етимологичен анализ на писанията на автора, цитирам: "Художествената литература е призвана не да бъде функция на историята или политическата конюнктура, не да разчиства сметки с класови врагове, балкански съседи или велики сили, не да се жалва или развява байраци, а да излъчва и внушава мъдрост". Кажете на простия човек КОЛКО БЪЛГАРСКИ ДУМИ има в това изречение? А в целия текст? Авторът първом да почне да пише на български и тогава да критикува българската литература. |
Този Влахов-Мицов не беше ли един от някогашните списуватели в "Демокрация" ли, в "Свободен народ" ли, та в "Анти", ли....  Нема ли некой по-паметлив, да се сети?  |
Художествената литература е призвана не да бъде функция на историята или политическата конюнктура, не да разчиства сметки с класови врагове, балкански съседи или велики сили, не да се жалва или развява байраци, а да излъчва и внушава мъдрост. Ще рече - писателите да трансформират външните събития в своя вътрешна територия и в такава на общността, която характеризират. Къде я видя тази твоя потенциална, реализируема мъдрост, Стефане? Как я премери, брат? |
Не знам защо толкова много одумвате автора. Аз не го познавам, но определено съм съгласен с него.  Днес няма нито произведения, нито автори, които да са достигнали някакво художествено ниво и да са добили популярност дори у нас, а да не говорим за чужбина. Споделям мнението, че т. нар. "писатели" са дълбоко вкоренени в миналото и все още не могат да се измъкнат оттам. За съжаление, и сред читателите забелязвам това. Даже си мисля, че може да се направи и много по-радикално обобщение - такова е положението и в музиката (популярната) и в киното. То кино почти няма на практика, а поп музиката все повече прилича на безумно модно ревю с тези серии от телевизионни представления, в които едни и същи хора си раздават награди помежду си вече няколко години, без някой да им купува продукцията, ако въобще издават нещо. Традициите, които насади в мисленето социализма с партийно-държавното администриране на изкуството, са все още живи и до днес и все още са цел за много хора. "Може и да не продадем нищо, ама барем да вземем една награда за най-успешен дебют!" |
| Що одумваме автора ли? Първо, защото изводите му са така малко "висящи" (с изключение на мнението, че имаме много добри писатели в един или друг смисъл, но ни един който да обединява всичко накуп). Второ, защото това "лице" пише такива скапани неща по македонския въпрос, че заслужава едно хубаво "порицание пред строя". |
| Ако пишем за това което ни характеризира (различава) от другите, кой ще ни чете по света? За да ни четат трябва да пишем за това което ни свързва с хората по света, и с хората от всички времена. Трябва да се опитваме да даваме отговори на вечните общочовешки проблеми, тогава ще сме интересни! Но това е доста по-трудно, защото изисква дълбоко познание на човешкия дух, проблеми, а и също съпричастност и симпатия към грешките и страданията на другите. А не характерното отношение, че на тея тъпаци тъй им се пада, а аз съм си добре, щото съм много умен. |
В списъка на нобеловите лауреати за литература са представени толкова малко националности, че човек да го обхване една мирова скръб. Представяте ли си какво вайкане пада по целия свят. Мани, мани/римув, римув  |
аз мисля че автора на статията не е прав, бъдещето е именно във форумите и точно във форумите пише може би някои бъдещ лауреат на Noble Prize(дано съм го написал верно  |