Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Аз що си мисля, че немската кухня е най-странната и неразнообразната? takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
Прочетох Вевченото, замаях се. Като оставим настрани "чукането по двама до излъчване на победил", твърдя, че ако само опитам (а не ям) всяко от изборените неща, ще съм вън от строя за поне 3 дни. Смятам, че агнешко с руска салата, пък и с песто (зеленото описано нещо нещо, което се прави с много олио), раци и т.н., плюс яйца, смесено хем с червено, хем с бяло вино, пoляно с шапанско, и на всичкото отгоре торта, е абсолютно противопоказно за всяко нормално, здравословно и християнско ядене.  Ако си залагате всекиденевно подобни холестеролни бомби, ще имате проблеми не само със свръхтегло, но и с всеки свой вътрешен орган.* От изброеното по-горе един разумен, строен и добър християнин би си взел зелена салата (без яйца, или поне без жълтък), малко агнешко със зеленчуци (но не с картофи, които не е препоръчително да ядете заедно картофи с месо) и чаша вино. От десерта би хапнал хапка-две, а кафето щеше да е без кофеин и захар. Както ни учеше проф. Станишев в 1986 в Приморско, кафето има ефект и е ОК само по едно на ден, около 4- 5 следобед. Не случайно хората в миналото са имали файф а'клок.  Редактирано от - Нели. на 03/5/2005 г/ 06:29:52 |
| Страдат, оло, и още как. Най-вече страда етстетиката. Нормално е от елементарно себеуважение да не се прекалява с яденето и пиенето. При това точно след Великден и притчите за страданията Господни. Преяждане и религиозност??? BTW, за това не търпявам тлъсти попове. Тялото им говори за всекидневна греховност и е отрицание на Христовия пример. И още нещо, след истински пости никой не може да изяде толкова (и такава) храна. Физически е невъзможно, личен опит. Редактирано от - Нели. на 03/5/2005 г/ 04:56:53 |
| И аз обичам стройни и слабички. Натиснете тук |
| Винаги съм знаел, че имаме сходни вкусове. Натиснете тук |
Хубавата темичка.  И тук ли бе, имайте малко свян пък.... Ама какво ли съм седнала и аз, гаче не си знам стоката.... |
| Не тъжи Женевиев, виж само колко е вълнуващо. И аз чета за холестерол и холестерин. Пък да видиш, холестерините били два вида, добри и лоши, същи роман значи. Намирам си ги тия четива на последната страница на някои вестници. И съвети дават хората и снимки има даже "преди и след" а никой не казва какво точно се случва по средата, загадъчно, интригуващо. А в тая манджа колко е холесте... каквото и да беше там, така и не разбрах.   |
| А ти що разправяш за ешмедемета в погребелната тема , пък тук си траеш, а? Кстати , Геновева , снощи са смърсих със студено агнешко бутче(бе, просто беше останало... )с дижонска горчица и бяло вино Траминер от Евксиноград , реколта 2002. Изстудено , както се полага ... разкош!!! Преди това любимата беше направила великденска салата с гроздова , пак от Евксиноград, .... значи от застойните времена не бях пил таквиз качествени работи...еле пък ракия , щото аз бездруго твърдо мнооого рядко употребявам... |
| Ами, щото ми пооцапаха бохчата, затуй рекох на погребението да постеля новата, по чистичко някакси ми идеше, да споделя едно комплексно усещане, от зелената морава, прясно окосена, преди идването на тумбата, с дългата маса по средата, с розовата сакура, тъмночервената японска дюля, виолетовата магнолия отстрани, каменните зидове нагоре, на масата керамичния сервиз в маслено зелено, и пъргавите юнаци, дето тичаха от огнището към масата, с големите саби - шишове. А за холестерола и вредите му най-вече за жлъчката и нейните словесни ексудати, всички тия работи са си хубави, като ти ги сложат на масата, па после, госпожа, свят широк, и .... разни, кой каквото обича да си кусне, и по колкот иска, а да е много на душмани, дето вика народа. Ех, имаше един руски лаф, много хубав, от живио живот, один пьет, у всех голова болит. Та и с яденето е така - едни ядат, други се наакват... Живот! Дето викаше Редника - га сме най зле, тъй да сми, нали? И по-лошо е било... ***** Впрочем, другари мои, лошото започва от днес, ние сме на зигзаг режим малко, постоянството не е наша черта. Тези хубави сочни марули, дето ми намигват наказателно от хладилника.... |