Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
Геновева, искам да допълня твоите френски сентенции с нещо българско.Навремето имахме един старшина(не този от форума) в казармата.Понякога когато бяхме на маса и на градус ми даваше ценни "житейски мъдрости".Винаги ми натякваше следното "На този свят каквото на к.ра и зъба закачиш това остава."  |
Остава, остава, това му е хубавото, и още по-хубавото, че остава, след като изпопадат двете споменати неща - за окачването. Остава там, откъдето никога не може да падне - до последно....  |
| Успокоението идва едва тогава, когато ги закачиш нещата на онази, солидната окачалка. Дотогава все едни притеснения, все стремления, все съмнения.... а не си е струвало... |
а, у векерето си бил значи. там имаше ногу от ваште, верно и офицерите ги беше страх - по-страшно от шесто беше  |
| Хайде, да го дадем малко патриотично, и понеже аз никога не измислям, когато пиша за трапези, а винаги възсъздавам тези, на които съм била, да споделя впечатления от снощната великденска вечеря, направена по канона. Може и някой да допълни - с детайл от истинската му великденска трапеза, защото - е ли възможно, да струпаш на едно място всичките възможни варианти. Но ссновният комплект трябва да е постоянен. Та така, на една хубава продълговата маса, се събрахме около 10 души. Масата беше украсена с пролетни цветя, свещи, дори и салфетките бяха с великденски мотиви. Започнахме с купата великденски яйца. Чукахме се двама по двама, с постепенно елиминиране, докато се излъчи Боецът. Щастливият собственик си го прибра за нови битки. Другите яйца си ги сложихме в чинийките, където започнахме да прибавяме салатите и ордьоврите. А те бяха - сельодка (по липса на карагзьоз), салата от раци, руска салата, салата от домати, и задължителната зелена салата, към която прибавихме и победеното и обелено вече яйце. След това изконсумирахме агнешкото бутче, запечено във фурната заедно с младите картофи, поели от соса и миризмата му. Други гарнитури към агнето - задушени зеленчуци, а също и едно възхитително зелено пюре - в състава му имало спанак, коприва, киселец, лапад и левурда (див чесън). Като интермедия бяха поднесени френските сирена, аранжирани върху млади къдрави зелени листа, освежени от късчетата портокал и бадемите, наръсени помежду им. Накрая преминахме към лешниковата торта с кафе. Напитките бяха - със салатите поморийска ракия, натурална, от поморийска изба; с агнето - каберне; с френските сирена - бяло вино; а с лешниковата торта - шампанското. След консумацията на гореизброеното всички се разотидохме по домовете си доволни.  *** Може да споделите и други елементи от великденската си трапеза, ако вече сте си отпочинали от нея и ако вече можете да понасяте самата мисъл за ядене... |
