
| Малей, па са се наредили едни задокеански тезиси / те...... Чак ме заболе холестероло, та съм решил да го озаптя с една хубава зелена салата с великденски яйца отгоре, полята със студена домашна кайсиева и да продължа с малко агнешко с картофки, нежни, пресни с препечена коричка! Ха наздраве, дружина, пък онея да си дъвчат хартиените бургери и тофуто! |
| Не, Фичо, не е за БСП. Проектът е финансиран от фондация Фридрих Еберт и касае оня процес на обезлюдяване на България, който лавинообразно заплашва възрастните да нямат достойни пенсии поколения напред. В инициативния комитет участва и бившия социален министър Иван Нейков. |
| Чекай бе, не съм изчистила още бохчата? Нова ли да слагам, или направо връз масата ке ручаш? Поне некакъв вестник да имаш под ръка? |
| Доне, не преставам да се учудвам на изрази като "дзвера се гаври нещо". Едно не разбирам, ти винаги ли се радваш, че някой с някого се гаври? Извинения за въпроса, но е чисто професионален, наброски към форумната "критика на способността за съждение". |
| В момента съм малко резервиран и към немската с-д. Мисля, че дружелюбното или просто нормалното отношение, което се създаде в последно време, е наша обща придобивка и не си струва да го разхищаваме лекомислено. Призовавам ви за кохерентност на атитюдите. |
| Най-вкусни неща са се яли на вестник, ех, младежки спомен, холестерол ужасен, меню на вестник - топъл бял ръчен хляб, чупеше се, а не се режеше, руска салата на кило, завита в бакалска кафява хартия, хамбургски салам или Камчия - последния миришеше на чесън, някои го предпочитаха горещо, нарязан на едро от бакалина, защото нож не си носиш. Бира от бутилката. А вече не ми е вкусно на вестник, защо ли? Та свещите, та сервизите, та салфетките, та покривката ... Обяснението съм го дала може би в темата на баладите. Натиснете тук |
Ех, Многострадална, съчувствам ти, но и в "моята" тема нахлуха неканени гости, какво сега, да ги гоня ли? Приказвах си им, "чест" са ми оказали. Най-голямата обида е да не ти обръщат въобще внимание. Обръщат ли ти, няма лош пиар. Ти там ми даде един съвет, правилен, но всеки сам избира. Вика си, правилен е, но мен ми е друго по сърце. Ако все пак моето скромно мнение някого интересува, аз имам пълно доверие в усета и опита на на г-н модератора от необходимостта да грабва кофата и парцала. Нивгаш не ме е разочаровал. В моята тема "позабърса" само продуктите на най-хроничните и прочути пияници, дето идат подквасени, ритат с крак вратата, изтъркулват се в центъра и бълват ли бълват нечистотии, до пълно омазване. Другите не мож ги спря. И това е рискът да откриваш тема. Вече модератори в сянка няма и в това има нещо много положително. Редактирано от - Сибила на 03/5/2005 г/ 20:15:21 |
fierce, това е изключително болезнен проблем за цялото българско общество. Чудно ми е колко малко хора се замислят над него. Верно, че първо социолозите, свързани с БСП, биха тревога, но единствения човек, който имаше смелостта да погледне предизвикателството право в очите беше Иван Нейков. Много спорни решения носят неговото авторство и са белег на неговото нинистерстване, но стартът на реформата на системата за пенсионно и социално осигуряване беше даден от него. Накратко проблемът изглежда така. При наличната система за пенсионно осигуряване с всяка година се влошава съотношението между работещите и пенсионерите. И това е при положение, че няма никаква емиграция. Сега държавата си затваря очите, но реалността е такава - емигрантите изхранват значителна част от населението в България. Трябва да се съгласим, че тази държава доброволно е абдикирала от една от най-важните социални функции. Трендът на тази зависимост сочи, че след десетина или по-малко години системата ще колабира, ако не изземва 100% от доходите на работещите. Което е абсурд. Има едно решение, но доколко то е приемливо за нашия социум, не зная. Касае се за внос на гастарбайтери, и то от страни с много по-нисък социален статус от нашия, които работейки у нас, ще заработват и нашите пенсии. Разбира се, ще трябва да им осигурим работни места. Тази перспектива напълно изключва доста разпространения у нас ксенофобски манталитет. Ето ти един комплекс, възел от проблеми, за които нашето общество за сега предпочита да си затваря очите. А аз участвам и заради приятелството си с Иван, и заради интересната проблематика. |
| Бе нема страшно, Сиби, все ще се чуем, тия, дето искаме да се чуем. Чак пък толкоз да съм се жалила, чак пък толкоз да съм безпомощна, ма извинявайте, нещо сте ми разчели грешно сигналите. Едно е да констатираш нечие свинство, друго е да пишиш, че си ухапан от прасета и всички да се втурват да ти предлагат превръзки и балзами. Моля, различавайте нещата. Но ако ми е съдено да стана тема на още педесетина постинги по въпроса за ужилването, пак ще го приема нормално. |
Между другото, честно, сега се включвам във форума и първата тема, в която се позачетох беше тази. И се изказах Сега видях и темата за навлеците. Ако бях погледнала първо нея, може би нямаше да го направя или щях да напиша нещо друго. ПП. Знам една чудесна рецепта, май е и здравословна |
| Приятелю, пак ти казвам, ялова работа е тая, има явно някой и друг фонд, дето требе да бъде изяден, и си правим проджект-че! Ти си напипал ключа от бараката, ама се мъчиш да го врътнеш в грешна ключалка. Пишеш : Разбира се, ще трябва да им осигурим работни места. Ами що на тях, а не на нашите безработни?!? Е тука е вярната ключалка! Затова ти казвам, ялова работа е тая, ще потънат някъде парите, па сетне ще се появят в некой джоб! |
Та - ето я. Аз готвя без мерки и теглилки, на око. Вече готвя толкова отдавна, че съотношенията между количествата на продуктите ги нюхвам безпогрешно, а и не са сладкиши, все пак, там повече трябва да внимаваш и да бъдеш точен. Агнешкото се задушава в малко олио и вода, сол и черен пипер почти до пълна готовност. След това се обезкостява и разпределя на мръвки, толкова на брой и колкото големи си искаш. Ако са агнешки котлетчета операцията по обезкостяване не се извършва. Изваждат се отстрани в чиния, заедно със соса от задушаването. В голяма тенждера / аз готвя в тенджери "Цептер", под капак, вода се добавя в съвсем малки количества, това е характерно/ се нарязват всякакви зеленини - лапад, киселец, спанак, лобода, много джоджен, много магданоз, връзки пресен лук и чесън. Задушават се, докато променят цвета си и станат на нежно пюре. Луците може и да "хрупкат" още, не е беда. Добавят се сол, червен и черен пипер, ориз, след това и сосът от задушеното агнешко. Добавя се и вода и врат около пет минути. В тава се нарежда агнешкото месо и задушената растителност с ориза и водата от тенджерата се изсипват при него. Включваш фурната и печеш, докато оризът поеме водата. Чудесно, вкусно, леко и здравословно, според мен. ПП. Агнешкото може да бъде заменено с пилешко. Редактирано от - Сибила на 03/5/2005 г/ 20:58:28 |
| Геновева, съгласен съм със Сибила. Критичните изказвания в темата ти не са диверсия, а средство за раздвижване на разговора - е, ако не са груби или десетина страници котята. Любимия ти "игнор" губи смисъл, щом явно се обиждаш "игнорирания", и то не от обиден постинг. Не е съвсем блестяща и тактиката да не се обръщаш по име, казването на името стапя от леда. Ясно е, че такова описание на великденска трапеза и в най-добронамерена среда ще роди подбивания и критики, може и сиромахомилски. И моето изказване примерно, че Манхатън бил най-зелената точка на Америка е естествено да предизвика подигравки и възражения. Е какво - да се фръцна и да тръчна в съседната тема да се цупя? |