Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Напоследък има една нова, може би за мен, изба - Korten manoir - пробвах кабернето и бялото им. Днес гледам и водка пуснали, в едни много хубави шишета, две версии - втората 50 градуса. Това, дето го пробвах, бялото и кабернето, бяха много добри. Цената им - подозрително ниска за ценители, те все от 7 лева нагоре купуват, а това е към 4. А аз имам и силна сантиментална привързаност към това село, Кортен, то е почти родното село на баща ми и спомените ми от там са били източник на вдъхновение за почти всичките ми пасторални описания на селски трапези в двора под асмата, край бавно течащата Тунджа. И още една много, ама много добра новина. Днес бях радостно изненадана, да намеря в обикновен магазин, водка Cranberry, т.е. клюквена водка Собйески, по-рано такава се продаваше само Финландия и то в доста малко магазини и фрий шоповете. Разкошна работа, не се отличава от Финландия. Сега си отпивам по-малко, от нея, и ставам все по-бяла, и добра....  |
Геновева, сигурно, ти си ценител. Имам ти пълно доверие. За водка, ракия, уиски, всичко твърдо - не ме питай. Не употребявам от времето на невинната ми младост, суит сикстийн, когато се напих с коняк, за да видя какво е това да си пиян. Последствията бяха ужасяващи  Имаше нещо хубаво в това. Никога вече не близнах твърд алкохол. А това Шардоне, от Царската колекция, струва 26 лв, май. Едно истинско бижу, за майстори бижутери и почитателите им. Но ще пробвам и Кортен, не се съмнявай, няма пък да се разоряваме  , заради едните страсти към шардонето. |
| ааа, аз не съм много сигурна във високите цени, гаранция за качество, мои приятели ползват едно магазинче на Руски паметник, в една маза - което е гаранция за пазенето на вината на ниска температура, за наливни вина, а те са наистина ценители - не мога да ти кажа, колко са добри, тези вина, понеже нямат консерванти... в нашата нестабилна пазарна икономика цената още не е гаранция за качеството, или по-скоро обратното - ниската цена не означава винаги ниско качество... а и все още има механизми за заобикаляне на истинската пазарна оценка на качеството, просто защото такава липсва... |
| По-скромните ми и точни наблюдения - няма сила, което може да те направи нито по-бяла, нито по-добра. Това са божи работи. И (лошо) възпитание. |
Права си, но Негово Величество не би сложил подписа си под какво да е. Това им е хубавото на аристократите. Че имат изискан вкус. А иначе, най хубавото вино правеше дядо ми, Бог да прости, беше цяла церемония, спомням си я като дете. На мен ми даваха да пийна от ширата, нещо сладко и необикновено коварно. Дядо доживя до 96 години, никога не е пропущал редовните две чаши вино през деня, собствено производство. Но какво лозе, Боже мой. Никога не съм виждала такива сортове грозде да се продават на пазара. Сутрин, като се събуждахме, те двамата - баба и дядо се завръщаха от лозето, понесли кошница пълна с чепки грозде, една с една не се повтаряха сортовете, влажни, а отгоре загърнати с лозови листа - и те влажни. Някакво божествено вино ставаше от това лозе, още му се носи славата, него го няма, и тях вече ги няма, малка съм била, за да го оценя, но е било истината за виното, дето викат, какво не бих дала да мога сега да го опитам. Остана ми обаче преклонението пред тази напитка, Божията, единствената Божия. |
| Аз умирам и светло се раждам – разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. ***** глей сега, до какви резултати води липсата на координация в реакции и отношение, а може би това е и хубаво, полезно за мнозина от нас, поради когнитивната си стойност... Деня и нощта - можете да ги замените с подходящите думи, вярвам да се досещате кои са... но аз няма да подскажа, щото съм се заклела, нали знаете |
| Сиби, тук ще ти разкажа за моята баба Елена, аз не съм кръстена на нея, но толкова много Еленки има в рода ни, че вече и не ми е ясно на кого съм кръстена. Тя доживя до 90 и кусур, почти 100 гонеше. Сухичка една такава, и доста серт, беше се изпокарала с всичките си деца и живееше сама в една голяма къща. Почти до последния си ден работеше в ТКЗС-то, и ходеше да копае лозя. Беше сама, овдовяла съвсем като млада, тя е отгледала баща ми в първите му сиротски години, той е останал кръгло сираче. Та тя си имаше малко лозенце и от него си произвеждаше вино, което слагаше в две бурета, като се хвалеше пред нас с предназначението им - едно за собствена консумация, качествено, другото продаваше на циганите, много евтино, по лев килото, доста кръщавано и подправяно. На нейния таван съм видяла за пръв път като дете едни свински бутове, дето висят да се сушат, а тя си режеше от тях резенчета.. Та в последния си ден, отреден от боговете, тя си отрязала от свинския бут, пийнала си винце, и след това, в добро настроение, отишла на баня да се напари. Кортенските бани са минерални бани с много висока температура на водата, като в Сапарева баня. Напарила се, покиснала в басейна, излязла, но като минавала по големия мост над Тунджа, има един такъв много красив мост над реката, железен, дантелен, почувствала, че нещо не й е добре. Прибрала се в къщи, легнала, и след някакви си минути, душата й се представила пред Бога. Така стои въпросът с нашия род и виното... Благодаря ти, ако си прочела до край тази история... |
Геновева, точно този Димчо беше любим на мама. Но, какво да се прави, човек е изтъкан от противоречия. Та....знам ли, понякога съм склонна да повярвам и в това, което не е за вярване. Макар разумът да казва друго. Ох, отивам да пусна нещо в напоследък любимата ми тема - за празните стаи - баладите. Дето викаше един мой приятел, най-замисленият от тях: А житейски проблеми май всеки си има, върху всекиго е ударен някакъв печат на неудовлетворение, защото проблемът е функция именно на превръщането му в такъв. Даааа, мъдро, а той е мъдър. Да махнем с ръка, а? Редактирано от - Сибила на 03/5/2005 г/ 23:57:06 |
| Аха, прочетох я, как можеш да си помислиш, че няма? Та аз чета няколко човека тук само. Теб - винаги. Ти си майстор-разказвач с дарба. Баба ти Еленка /какво хубаво гръцко име, също като името на моята баба по бащина линия, тая - с лозето, на която знам, че съм кръстена/, та - ето така да си отиде човек от този наш грешен и суетен свят, и за това си струва човек да се помоли. И това ще е някаква награда, мисля си. И ето още от моя замислен приятел. Добре, че го имах. Богу по са мили тези, които непрекъснато Го молят за прошка, а не тези, дето считат, че са Му угодили. Няма угода на Бога, защото няма ни един праведен измежду нас. Но Той именно такива ни обича. Беше ми много приятно тук, наистина! |
| Хамър, защо бе? Ми родно място ми е, имам чудесни спомени и асоциации, и небцето ми някакси не усеща така ментето и несполучилото вино, както при други производства. Пак тайнствен, пак недоизказан. Кажи, моля ти се, да не взема да си повредя някакви вътрешни механизми, че му се увличам... |
| Лелее, бе колко пъти ще повтарям, че майонези, руски салати и подобни мазила са мор за фигурата, колко пъти питам аз? Така една комшийка, бе то не бе лапане без мера, без помисъл за друго освен за небцето и брадавичките вкусови, и накрая кво, стана кат бадън метър на осем, костите й остеопорозни не издържаха, че па и на годинки вече и хоп, обзаведе се с патерици, е на тва народа му вика “гъз глава затрива”, затова за последно: НО на РУСССКАТА салата !!!  Редактирано от - б.б. на 05/5/2005 г/ 13:37:06 |
О, верно, ти си инициатора на тоз дискурс. Ма, няма какво да се прави, аз също мисля, че да дадеш на инициатора на темата правото да трие е все едно да връчиш на казашкия атаман ядреното куфарче. Нека си остане така. И без това не се възприемаме много сериозно. Много ущърбен, Вевче, става диалога, ако се позволи триенето, някак не се схваща логиката в развитието на сценария. |