Наум
04 Апр 2005 17:23 Мнения: 1,666
От: Bulgaria |
Къде го стяга чепика на Хърсев е очевидно. Да му кажа с две думи-няма да стане. Вместо да се баламосват взаимно с колбасарите, сиренарите и жичкаджиите, по добре да си дадат парите на Натка или Яни, както правят навсякъде по света, за да ги псуват последните всинца, а не дружината сетне -Хърсев..Бизнесът и предприемачеството винаги са избягвали да влизат директно във властта, защото от това не епоследвало нещо добро. Нито Буров си е правил партия сам, а е действал с посредници, нито немските магнати от времето на Хитлер. Опити имаше от времената на ранната демокрация( Г-12) и Русия-те се намножават при слаба централна власт, докато се усетиха, че е по добре да се купуват депутати, а не да се участва пряко в менажерията. Защо?
Ами защото опитът показва, че които не прокарват груповите си интереси като политически действия през филтъра на партиите, а директно в процеса на формиране на обществената политическа воля, рядко стигат твърде далеч..
Интересите на съсловията винаги ще са в разрез с интересите на мнозинството и никога няма да се припокрият, без медиатиращото влияние на партиите . Мнозинството не можеш да го накараш да си гласува срещу интереса си, колкото и маргинализирано да е. Съсловните интереси се пречупват, филтрират и разсейват през партиите. Самото понятие "партия" идва от "pars" ( част), или партиите винаги са представлявали само част от интересите в обществото. Няма смисъл тук да се кандърдисваме за каквото и да е, защото ще изпаднем в дискусия за общовалидни принципи и възвишени лакърдии, ако не сме наясно, че партиите винаги са били представители на двойни интереси-от страна на част от обществото, парса, и този на цялото общество. Представете си сега парламент, съставен от съсловни партии със съзнание, че са представители само на специални интереси и със специални потребности, и как ще стигнат до компромис между собствените и колективните интереси с техните противоречия, със собствена, специфична, наситена с интереси позиция и обоснован от идеята за общото обществено благо.
За функционирането на държавата чрез парламентарна(партийна) демокрация са решаващи не "държавните"фунции на партиите, а именно посредническите функции, които ги превръщат в агенти между общество и държава. Дори и вътре самите партии да се раздират от противоположни интереси на различни групи, така и на такива извън тях , те винаги се стремят да намерят компромиса помежду им и същевременно да формулират една собствена "партийна позиция.. Така всъщност интегрират широкоспектърна воля на отделните групи, докато в пряката демокрация на съсловията интересите ще са доста по стеснени и такъв парламент ще се раздира по шевовете от противоречия. Партиите имат и интегриращи функции-приобщаването на малцинства и маргиналите, те имат и обработен механизъм, с който партийната държава притежава правила за решаване на конфликти между партиите и по този начин и между противоречивите обществени интереси. Установени са правила, според които се осъществява борбата за власт, без това да прераства в гражданска война. Предпоставкате е разбирането че конфликтите се решават в името на ценностите, които са неоспорими.. Не замяна на партии със съсловни организации, а истинско реформиране вътре в тях и превръщането и в модерни структури е ключът за палатката. Истината е, че партиите, макар и в нокдаун, не са загубили монопола в процеса на вземането на политически решения, но ще дойде времето за натиск и политическо участие чрез граждански инициативи, съюзи или обединения или поне за по-голямата прозрачност на елементите на директната демокрация.
|
