Къща на село
Отиди на страница:
| Това е малко връщане към времето, когато форумът се разделяше и всички се бутахме да пишем само в 2 теми и Сибила даде идеята да се напише роман. Това е един опит за начало, който не знам докъде ще стигне, защото постоянството не е между многобройните ми положителни качества, но все пак. Не пускам анкета (което сега видях, че можело да се прави, но не знам какво да анкетирам), обаче вие можете да коментирате както си искате и без нея :-) Къщата я купиха някъде в началото на пролетта, когато цените на имотите бяха още ниски. Известно време ходеха предположения за колко, защото дворът беше голям, макар и запуснат, а самата къща беше от онези типови двуетажни постройки, правена по времето, когато къщата на село, всъщност вила, била задължителна заявка за материален престиж и самоуважение. Не знаехме какво е станало с първия собственик, защото къщата беше необитаема от години и седеше сива и скучна в буренясалия си двор, не знаехме защо са решили да я продадат, но ето, тя вече имаше нови собственици и всички се чудехме кои са новите хора и кога ще дойдат, и как ще се разбираме с тях, защото доброто разбирателство е задължително на село, и всички тези обичайни работи. Първо дойде една строителна фирма, смениха прозорците и входната врата и сложиха над нея малък навес от цветно стъкло, оправиха покрива, измазаха отвън в пепелнорозово и украсиха втория етаж с онези модерни балкончета с бял гипсов парапет, с които къщата заприлича на разкошна сватбена торта. После дойдоха хората от градинарската фирма с цял камион кипариси и храсти в големи саксии, изкорениха бурените, направиха алейки с червена сгур и подредиха симетрично саксиите, а между тях сложиха големи керамични жаби и патенца, които на лято щяха да се изгубят в тревата, а зад къщата построиха романтичен полусрутен зид, имитация на камък, и го облепиха с мъх. Имаше и дървена пейка с облегалка от ковано желязо и малко фонтанче, но не му пуснаха водата. След това пристигнаха мебелите. Повечето бяха в найлони и не се разбра какви са точно, но все пак видяхме един огромен диван, трапезарни бюфети и камина с комплект ръжени. Накрая със специален пикап с ноти по каросерията докараха пиано и с него дойде акордьор, и понеже денят се случи топъл, през прозорците се чуваше как човекът го изпробва с Лунна светлина. После пристигнаха куфарите: всякакви големини, но в комплект, имаше и голям пътнически сандък като от Титаник, разни кутии и кашони и безформени предмети, увити в хартия, и няколко картини. Новите собственици не се появиха нито веднъж, или поне никой не ги видя, но по някакъв начин бяха наели една жена от селото да изчисти прозорците и да наглежда майсторите и тя каза, че всичко вътре се подреждало по план, "по дизайн" каза тя и ставало много хубаво. После заключиха къщата и спуснаха металните рулетки, а ние се върнахме към обичайния си живот. И после, беше точно на Еньовден около обяд, дойдоха хората. Пред къщата спря един голям масленозелен и огледално чист огромен джип. Първо от шофьорската врата слезе бащата, едър мъж със сако, въпреки топлото време, после от другата предна врата слезе майката - и тя едра и с бяла рокля на големи цветя, а в ръцете си държеше пекинез. После задните врати се отвориха едновременно и от тях слязоха близначките - с руси дълги коси, розови джинси и блузки (розовото това лято беше на мода) и дори слънчеви очила с розови рамки - на едната големи и кръгли, а на другата - като пеперуда с бели ръбчета на крилцата. Бащата отключи дворната врата, за да влязат, а после се върна при колата и я огледа от всички страни и дори натисна гумите с обувката си, сякаш ги проверяваше да не са спаднали. Жената пусна пекинеза в двора и той отиде да се запознава с най-близкото патенце, а момичетата застанаха до врата на къщата и всяка извади от чантичката си малко огледалце и започна да се оглежда в него. Изглеждаха на около 20 и няколко годишни, много стройни и много хубави и бяха направо неразличими, ако не се броят очилата, а вятърът леко подухваше косите им. Бащата приключи с огледа на колата и им отключи, после всички влязоха вътре и ние не видяхме нищо повече. |
На сутринта на мястото на къщата имаше огромна дупка, а в селото не остана нито един здрав прозорец. Отдалече нищо не се разбра, само Бойко Борисов стърчеше над ятото суетлими като кокошки репортерки, а комшията псуваше, че пекинеза му удавил едно пате  |
ElR, карай нататъка. Епизода с бомбаджията го врътни като интермедия - Еньовски сън на подозртителен комшия (напр. "99% стар чишит, кривокрак и благ по душа" . После и други могат да се наредят...  |
| Вестниците гръмнаха - "Пате дави пекинез, Бойко Борисов лично разследва". Кучето се задавило. Патето оцеляло. Останалoто са четири трупа. Редактирано от - Harvey Pekar на 06/4/2005 г/ 11:47:03 |
| Тъй като с типажите ала Аня Пенчева беше приключено по един дефинитивен и малко, хм... нехуманен начин, останалата част от романа трябва да се развива всред декори и от типажи по-скоро ала Петър Слабаков, така че да заповядат авторите на селските криминалета. Също може да привлечем авторите на реконтрата, с тяхното майсторство по редукцията на гласните - А-Ъ, Е-И, О-У и съответните диалози. Това ще са миризмите на следващите глави. Известно облагородяване на ароматите може да се постигне в по-нататъшната фабула, при пристигане на следователя от окръжния град, разследващ атентата. От него ще лъха на одеколон Дерби, а от Форд фиеста-та, купен на старо, ще се разнася лъха на ароматизатор - кокос. Това са само скромни подробности от пейзажа, които се очертават като водещи в развитието на романа, така грубо и брутално отбит от пътя на Hallmark идеалите... |
| А не! Нека редуцирането на гласните си остане в онзи воден свят на изгряващи слънца и живоодрани карагьози. Тука работа трябва да се върши, има да се надстроява къщата, пък и близначките с различните цайси са още един ведър щрих към пентхауса и модели за бюст на местния скулптор... ако има още гипс след сапьорите, естествено. |
| Каква надстройка те е патила, то една дупка била останала. Какво ще се надстроява там, зависи от това - кой е собственикът на имота, има ли останали живи наследници. Част от действието трябва да се пренесе и в нотариална кантора, с малката миризлива чакалня, препълнена от притеснени и бъбриви по тази причина клиенти, от треперливи дядовци с бастуни, водени от грижовни внуци за някое и друго прехвърляне... и т.н. и т.н. |
Епохата на Чайка Бележкова и оня гредоред на Попа отминаха безвъзвратно. Сега в чакалните има-няма по два внука с генерално пълномощно, които чл. 313 го немат за нищо в декларациите за състоянието. Затова на мястото на дупката пристигна и екип, предвождан от ББ. С цел увековечаване на операция Комар 3 бе привикан и фотографа-етюдист на маалата  |
| От катастрофата оцеляли само близначките, тъй като били заети до късно през ноща да преподреждат за кой ли път, попретъпкания още от самото начало гардероб. Изхвърчали заедно с гардероба и се приземили почти невредими в градината на местния 99 годишен зевзек на селото, който обичал да спори с всички и за всичко. По този начин създали на човека проблем, тъй като през целия тридесет годишен спор с комшията си, митничар, зевзека твърдял, че нищо не пада ей така от небето. За късмет на нашите дами, точно този ден на посещение в селото трябвало да дойде новоназначения доктор на околността. Докторът бил току що завършил, още без специалност, но можел много добре да превързва рани. Много пъти бил виждал как правят това сестрите в болницата. Можел да даде съвет за подходящо лечение с глад, тъй като успешно си взел от третия път изпита касаещ човешкия метаболизъм. Имал и известна представа от психология, бил чел някаква книжка от Фройд където освен за секс, май не се говорело за друго. |
След приключване на огледа и измерване на дълбочината на дупката в сантиметри близначките (може да са някви други тоя път) помолиха фотографа да им преотстъпи телефона си и бързо-бързо го натъкмиха пред инфрачервения порт на компа. След поредица от мълниеносни движения, присъщи на почти всяка блондинка, резултатът задоволи дори най-смелите им очаквания |
Никакво надстрояване на дупката! Точно обратното, требе да се дълбае и да се превърне в еко-кънтри-землянка.С възстановяване на типичната за времето "партизанска " обстановка.Ето ви атракция за западни туристи  |
| Е то, както гледам, остава да се изкопае дупката до нивото на първия пласт прясна морска подземна вода, и получения басейн да се зариби с карагьоз... След което, да се повикат поетите от Трета буна... |
| Близначките (казваха се Мина и Лора, смътно си спомняха, че майка им избрала тези имена след прочита на романтичните любовни истории на някакъв поет) бяха все още замаяни от взрива и седяха, загърнати в стари одеала, в единия край на дворчето на бай Манаси. Като по чудо бяха оцелели и розовите им очила. Мина изглеждаше в шоково състояние, разхождаше безизразен поглед по всичко наоколо и машинално разтъркваше лявото си коляно, което май бе натъртено. Лора, напротив, сякаш не преживяваше, защото проследи с блеснал поглед младия доктор, когато той бутна вратичката и влезе в двора със сериозно изражение на лицето. Наоколо се суетеше бай Манаси, кръстеше се, влизаше и излизаше от къщата и мърмореше нещо като "Боже, Боже, какво ми дойде до главата". |
| На другия бряг на реката близнаците, Мемед и Мамуд, смътно си спомняха, че ги бяха нарекли така за спомен на братчедите, дето загинаха на високото напрежение, като свещи изгореха горките. И като по чудо оцеляха розовите им краченца. Те, верно не се беха катерили по жерето, но майка им, още обидена от недоверието на бащата, който ревеше през цялата река - И ако искаш да знаеш, и децата не са от тебе - проследи с възторжен поглед напращялото дупе на младшия санитарен инспектор и въздъхна в сладостна притома: - Не гелди башима! |