Къща на село
Отиди на страница:
цитирай в последователност, обаче, така всеки може, а решенията, особено когато са с условия, се променят според условията и мотивацията, сега да ти давам един царски пример...нема нужда...  |
| Ели, пак много хубаво си го написала. И аз поразрових назад и после в компютъра си, и намерих едно писание, дето съм изпълнявал задачи на Старшията. Ама той така и не почерпи. Надявам се да не ми се сърдиш, ако върна малко назад във времето - през април. Пък после Перко да му мисли, като редактира. |
| През цялата изминала нощ в къщата си Алито чете стихове от Корана по случай празника Мевлид Кандили. Алито беше кротък и богобоязлив турчин. Коранът му остана от дядо му, който беше имам в тяхното село. Родът им беше в Кърджалийско, но се преселиха, когато започна да се строи язовирът. Другите им съселяни ги преместиха из Айтоско, но неговото семейство го докараха тук заради дядо му. Размътвал главите на другите с религия. ------- Когато започна “Възродителният процес”, Алито го замъкнаха при партийния секретар на селото-Антон Куртанов. Той седеше зад едно голямо бюро с червена покривка и засукваше мустаците си нагоре, като си помагаше със слюнка. - Е, ‘кво шта прайм сега? – избоботи партийният секретар и се изправи, огромен. - Ами какво да ме правите, нищо. – Алито мачкаше каскета в ръцете си. - Как нищо бе, като са те кръстили с турско име! - Ами то, аз защото съм турчин. – продума Алито. - Турчин ли? Я сa виж ‘къв си рус, бе! И очите ти сини. Ник’къв турчин не си! В България турци няма! – отсече секретарят и се надвеси над него. - Рус съм, защото съм от бекташите. В нашето село всички бяха такива. Виж, в съседното – там бяха къзълбаши. Те са всичките черни. - Абе какво ми обясняваш ти на мене, бе? Аз тия работи откога ги знам! Нали в партийната школа все това ни разправяха. Ти за партийна школа чувал ли си? – Секретарят се приближи още и повтори – В България турци няма, от мене да го знайш! – и от устата му изригна дъх на евтин тютюн. Алито само го изгледа и нищо не каза. - Казвай сега какво име си избираш. - Ами аз имам име, всички ме знаят. - Какво име бе, турско. Пък и това име ли е – Алиосман Имамов. – прочете от някакъв документ секретарят. - Това Али – като на заптие ми звучи, а пък Имамов – то ‘кво е? - Дядо ми беше имам в селото, оттам. – понечи да обясни Алито. - Абе ‘кво се разправяме още, казвай как да тъ пишем, или да взема аз да ти избера. Кръстник ш’ти стана, на Великден козунак да ми носиш. Я да видим – това Имамов лесно – Иванов става. Ами първото – Алиосман! Пфу! Александър ш’тa пиша! Я ‘кво име – царско! Да си ми благодарен цял живот! Целувай ръка! Айде! – секретарят бутна косматия си юмрук под носа на турчина. Алито взе да се отдръпва, но отзад го подпряха милиционерите с палките си. Секретарят подържа малко ръката си пред него, пък се отказа. - Еееей, неблагодарен народ, ей! Ти с добро, а то ... – мина зад бюрото и започна да попълва с разкривени букви документите. ------- Алито беше слаб и изсушен от работа човек. Жена му Фатме беше по-едра от него и, като работеха на полето, тя натискаше ралото, докато той водеше коня да орат. Сега двамата се бяха привели с мотиките в двора и правеха лехи да сеят лещата. Копаеха, но при всеки шум вдигаха глави и се взираха нагоре по улицата. Редактирано от - Velikancho на 08/9/2005 г/ 23:18:52 |
| Великанчо, добро е! Позволи ми, обаче, да ти предложа Али да бъде преименован на Алеко, защото в 99% от случаите така си беше. По нашенско имаше 11 случая, в които преименованите вземаха трите имена на кмета - Христо Тошков Тошков - лека му пръст! Имаше и 7-на Сюлеймановци, които се преименуваха на Стефан Данаилов!  Колкото до партийните секретари, повечето бяха дребни, заядливи, завистливи и "образовани"! Най-умните бяха завършили АОНСУ! Същински Оксфорд!"Благодарение" на тях се гътна най-светлия строй!. Шегата на страна, запазил съм писма на участници от Голямата екскурзия, насилени от роднини и близки да пътуват за Турция.Покъртителни са!Не като репортажите на Михнева и Гарелов! |
! Още, още, още !
| имплантанти? мигар? не може да бъде! и добра подстрижка, малко италиански стил брада, като на Мони Паси? ъъъъ... да не е станал нещо функционер в някоя местна структура на Атака? |
| това не е ли оня, революционерина , дето повдигаше народния бунт през 96-а, тогава още не отдал се на спорта? |
| Внимание! Да не се консумира малко, по време, и до два часа след обяд!!! (Бяхте предупредени:-))) ... Изпратиха ми нов началник миналата седмица, ше знаеш. Едно такова, младо момче, като че направо от класната стая излязло и ето ти тебе кабинет, висок пост, салтанати. То, макар че вече няма такива - по разпределение... ама е.. чудна работа, то само пожелало да доиде тука на село. Като го гледам, сичкото му ие наред, даже за хубевец минава, като гледам само какви погледи му фърлят женурята докато ходи отсреща до хлебарницата, не ти е работа. Та, гледам, тя и моита сред тех, дето върти очи, та като я подфанах... Ама не ми е туи сега мисълта де. Седни, седни малко еи тукана де, да ти разправям. А, така. Ето, и баи Колйо ще ни донесе по едно малко..ааа как така не искам, нема неискам бе човек, щом си седнал еи туканак ... кък тъй нямал да иска, да, ами нали и аз днес не съм на служба. Бързал!? Няма къде да бързаш, ерген си още... Хаиде наздраве. Ух, Хе-е хе. какво са мръщиш такъв, малко е лютичка, а? Той, бай Колйо сам си я пече от ония сливи, дето растът у дерето.... Ама чекаи, не ми беше туи мисълта де. Исках да ти разправям какво ми са случи онзи ден. Начи, вика ме новото началниче онзи ден и разправя тъи и тъи, имаме си нов министър, начи, нови порядки. Трябвало полицията да всява респект сред бандитите, разбииш и затуй било заповядано да патрулираме нощем, за да се чувствали по-сигурни хората. Щом трябва - трябва, заповед е туй, отгоре един вид, от министера, не мож я ритна и с обут крак, я. Приготвям се аз за ношната смяна, начи. Препашвам си пищова и тръгвам на патрулиране. Патрулирам си аз и тъкмо стигвам до долната махла и ма присви коремът. Бреии ми сега? Няма да да сваря да отърча до нас, ше сa изпусна по средата на патя и ше стана за резил на селото. Какво да правя, какво да правя и така както си се чудя какво да правя, стигвам до къщата на баба Станка. Викам си на акъла: срам-несрам ше почукам на вратата да я помоля да вляза, един вид по служба.... Да, ама гледам, вратата на двора - отворена. Бутам, влизам и викам:"Бабо Станоооу. Тука ли си ма?". Никои не ми отговаря и аз са упътвам към тоалетната в двора. Разкопчевам се набръже, с разтреперени пръсти , в движение още, че голем зор, разбииш. Тамън клекам и се чува нещо да изтропва здравата на пода "туп" и после "плйос" плйосна навсред ямата... А, наздраве, заплакни малко.. ухх, хубаа ракиика прави тоя Колю, еи... А усещам, че колано на гащите ми олекна здравата. Пипам, пипам- пистолето ми го нема у кобуро. Кога се разкопчала пущината, не съм усетил. Значи, по патя на логиката - тои е цамбурнал така здравата там доле. Леле-леле, зора дето ма зори толкова време ми мина на секундата, значи. Вадим фенерче и светим навътре, ама каква ти полза. Само едно малко кръгче с мехурчета, като лунно кратерче отбелезваше местото на произшествието. Загащих се набързо и изфучех навън. Там на вратата се сблъсках с тая кукумяфка баба Стана. "Беиии, Филйо, господ да та тръшне, изкара ми акъло бре, мискинин такъв, какво си са разфучал" кряка дъртата "Поне ше го уловиш ли?"."Кого да уловя ма бабо?". "Ми престъпнико бре. Нал затуй си се разтичал като бесен из чуждите дворове?". "Ше го уловя я, ка щяло да не гу уловя, дори и на дъното да е ше го уловя, че ако го не уловя - отиде ми службичката". Изведнаж са сещам и я питам: "Бабо, колко е дълбока дупката на кенефа?" "Туи па сега защо тии?". "Не питаи, служебна таина, един вид" и прошепвам съучастнически на ухото. "Дълбочка ше да и, щото кога я копаха, Кирчо Козело със стълба излиза напонавънка от нея". Кирчо Козело! Те това ми требваше. Той кара лаиновозката на село... А наздраве... двоино препечена е, не мои са мръщиш... Коле, Коле бе! Йа донес още по едно от същото.. ти да мълчиш.. друсни му още едно. Днес аз черпавам... УуУффФхА! Дезинфекция, един вид, збииш... ъхъ... Да де, ама ми е неудобно някак си да го молим Козело посред нощите да почистваме кенефа на баба Стана. Та тази нощ патрулирах само по кобур. Ама то, и безтуи нашето село е мирно и тихо. Лани гърмеа къщата на тоа, новия- Пешев, ама после се оказа, че било кйорфишек, нали. Ти го знаеш тоя случаи, де, та не ми е туи мисълта сега де. Не спах цела нош и на сутрината - право пред къщата на Козело. Да го дебнем, щото, а излезна - иди го гони после. Земах си и едно сито под мишка. Те го те и Козело излиза на дворо. Викам му, че от общината е наредено да изчистиме ямата у двора на баба Стана, ама през сито. А он ме гледа и секаш недоразбира. "Ама как през сито бре човек? Тия от общината съвсем са полудели.". Да де, ама аз си мислим, че ако с тоя дебел маркуч ми засмука и пищова, направо gone the horse into the river-a. "Полудели, неполудели, заповед е туи. Я!" Мрън-мрън, помрънка под мустак още малко той, па се качихме на камионо и право у Станкини.... Право да ти кажа, прав беше Козело. През сито тая работа не стая, нали... Правихме, квото правихме, ямата беше празна, но пищака го немаше. Малеее, глътнала го е машината. Нема друг начин. Викам му: "Кире, всичко, сега требва да се изсипе на полето!". "Ама как на полето бе, Филйо, нали зарази туи-онуи...". "Нема тука зарази! Заповед си е туи, не е шега работа. Знайш!". Отидехме на полето и започнахме да изливаме и изведнъж "ффлюк" - излете постолето от маркуча. Цел - целеничък, ето виж... сега го нося в затворен у наилонова торбичка, едва ли ше ми потребва, но нали го имам. Служебно оръжие е все пак. Не е шега работа... Хаиде наздраве!... Ама чакаи бе, де тръгна така бързо... ...  |
| Старши, ми как мога да измисля таквози нящо. Разказа ми го селския полицаи от къщата на село. Ма не ме питаи защо си тръгнах бързо-бързо. (Засмеи се бе човек, ше остареиш без бръчки :-))) |
| ... как да се засмееш на полицай. то - грехота. кат' да убиеш щъркел. и не се смея от десетина години вече. ето повода: Къде 95-96 горските от едно рило-родопско градче от селски тип 'фанали един стар помак, приятелче, с незаконно "оръжие" - нагант от началото на века ... завели го в участъка, написали там бумагите ... дебела става работата. иде надвечер бабата и реве - арестуваха ми муратчето и ще лежи в затвора . бързо земам стъклен съд с островно лекарсто и тичам при началника, капетан ... хъката-мъката - молим, пусни приятелчето ... знаеш планината - вълци, стока има ... а той - не може, докимен вече има. к'ъв докимен бре, я да видя ... показва. на "марица-13" нещо нащракано, с кривите букви, половината не се четат, името - сбъркано, генето го нема .... не е това докимен, викам му. а той - това е черновата, утре ше го праим на чисто и ше го подпишем, ама да дойте аиш (секретарка в общината), че това съм го кълвал 4 часа .... па нематели един компютър, бре - викам му. цъка. напраихме далаверата - той ми даде докимена, а аз обещах подарък - компютър с принтер. удържах си думата ... след година-две пак му ходих на гости. гледам - принтерът там, друго нема. питам го - смее се ... обзаведохме целио участък, вика. телевизорчето е у заместнико. апа кутията дадохме на пожарникаро ... ------------ а се смей, де  |