Къща на село
Отиди на страница:
Ааа, Ели, дума да няма... Ти си спи спокоино... Туи, ние, с новйо началник (ше ти хареса и на тебе:-) бдиме над съня ти Баи ти Филйо (оти се римува с милйо:-))) |
| От снимката се вижда Старшината преди много години с фазански пагони и знаци на артилерийския дивизион. Беше първо ШЗО после НШЗО, а накрая нищо. "Влакът спира с трясък на перона, Плевенската гара е това, ..." А темата е май "Къща на село". Къщите на село ги купиха англичаните, парите се изпиха и романът свърши. |
| За моята къща на село: http://forum.skycode.com/topic.asp?whichp age=3&topic_id=78529 |
| Геновева, 'къф лейтенант бех навремето малеййй... А сега съм само един дрът пут.ковник... на туй отгоре от запаса, пардон, рИзерва... сега тъй му думат  Старши, чакам рецепта за "ягне на антена", приготвено от "мамата" на ротата  |
Какви топчии в Плевен, бре Гяволе. Шумен ... ("Изправи се горааа от стоманаааа .... " Старо, много е проста - на мах. и - две врътки на кръгов обзор :-) |
у шумен немаше артилеристи, не лажи! абе, ти не беше ли онай доцент каде си тураше от ониа джаджи за глезените, не им помним името, и на китките?  |
| Лудо-старо, като бях на възраст, подходяща за лейтенанти, не ги ценях, такова ми беше обкръжението - интелектуална бохема, дето смучеше по 8 часа на ден едно малко коняче и едно кафе във "Варшава", и то срещу 50 стотинки, изпросени от майките им. Там униформите хич, ама хич не се ценяха... В по-зряла възраст започнах да ценя някои униформени, особено когато не носеха пагони... , измежду тях и научни работници, и други, несвързани пряко със строевата подготовка. Та тогава чина, който си ми пасваше таман, беше от подполковник нагоре.Виж как сме се разминали, съдба...  |
Една сутрин, когато дюлите започваха да зреят, пред къщата на г-н Деветашки спря сиво-сребърна Шкода-Октавия. Предната вечер г-н Деветашки се отби в къщи да каже, че заминава за няколко месеца и помоли да оберем жълтата ябълка в дъното на двора, нямало да може да се върне, а щяло да бъде жалко плодовете да окапят. Дойдох да го изпратя и да взема ключовете от къщата. Г-н Деветашки излезе, беше с костюм, гладко избръснат, и носеше два куфара, които шофьорът сложи в багажника. После се върна да заключи и ми подаде ключовете: - И, Елинор, ако вземаш книги, после ги връщай по местата им. Не знам защо, но винаги ми прави някакви забележки. - А като оберете ябълките… - в този момент му звънна телефонът. Мелодията му е "Партизан за бой се стяга" - Да, току-що тръгвам - каза в слушалката, а после към мен - Баща ти знае. Хайде, ще се видим по Коледа - нещо ми се стори нервен, но може просто да е бързал, за да не кара да го чакат. Колата потегли, а аз влязох в къщата да си избера някаква книга за четене. Както вече казах, г-н Деветашки има много голяма библиотека. Вътре беше тихо и необичайно подредено. Върху тъканата покривка на масата в дневната бяха оставени ключовете за пристройката, където трябваше да приберем ябълките. Отидох до библиотеката и се загледах по рафтовете. Не знаех какво ми се чете. В единия край имаше няколко албума с корици от изкуствена кожа и аз взех зеления. Г-н Деветашики никога не e разказвал за живота си и не устоях на възможността да видя какво има там без той да разбере. Седнах на масата в топлината на слънчевия лъч и отгърнах корицата. Всички снимки бяха надписани с технически шрифт и имаха дати. "Родителите ми, съборът на Свети дух" - явно родителите на г-н Деветашки, жена с овално лице и тежки тъмни плитки и мъж със закопчана светла риза. Ъгълчетата на меката яка се бяха подгънали нагоре. Двамата гледат сериозно към обектива, а между тях стои момченце с остригана до кожа глава и ококорени очи - г-н Деветашки като малък. "Завършване на гимназията, Св. св. Кирил и Методий" - г-н Деветашки в ученическа униформа пред малко борче, явно в двора на училището. "София, Университетът" - г-н Деветашки пред централния вход на университета, между статуите на братя Георгиеви. Със сако, в лявата си ръка държи книги. Бащата на г-н Деветашки искал да го направи ветеринарен фелдшер, една полезна и уважавана на село професия, но Митко (така му казвали като малък) искал да учи философия. Класният му от гимназията го подкрепил, дълго увещавал родителите му да не похабяват ума на сина си и така вместо във Враца г-н Деветашки се озовал в София. Намерил си квартира на един таван зад Ректората и се отдал на наука. Било есен, по улиците продавали печени кестени и тиква на резени, хората били забързани и със самочувствие, съвсем различни от село. Големият град му харесвал и той решил, че иска да остане завинаги тук. Учел с желание, още от първи курс си поставил за цел да стане университетски преподавател. В курса имало едно момиче - Сашка, много старателна и умна и двамата понякога сядали в Докторската градинка да обсъждат лекциите. Няколко пъти се качили на Витоша. Планината му харесвала, нашето село е равнинно и нямаме големи гори. "Със Сашка, Черни връх, 8-ми декември" - г-н Деветашки е с дебел пуловер с плетеници и пионерки на краката. Прегърнал е Сашка през рамото, двамата са усмихнати. Разгледах Сашка с чисто женско любопитство. Накъдрена коса до раменете, едър бюст под кокетен прилепнал пуловер, набрана пола, пристегната с широк колан на невероятно тънка талия. Ханшът й е малко едър за днешните вкусове, но явно тогава жените са изглеждали така. Какво ли е изпитвала към г-н Деветашки? Със сигурност отношенията им не са били интимни. По него време момичетата се женели девствени. Един ден тя го поканила в тях. Живеела в стара кооперация между Витошка и Христо Ботев, г-н Деветашки за първи път влизал в апартамент с два входа - по-големият за стопаните; водел към широк вестибюл със салонен бюфет, пълен с кристални сервизи, а по-малкият (това го разбрал при едно от следващите си гостувания) - за прислугата. Той отвеждал през късо и тясно коридорче направо към кухнята и килера. Посрещнали го родителите й. Майка й го почерпила със сладко от вишни, баща й го разпитал за родителите му, с какво се занимават, обичайните за такова запознанство разговори. Бащата на Сашка бил дипломат - за малко се бил прибрал между два мандата. Предложил на Митко партия шах. Митко приел, и макар че никога не бил чел книги за поведение в обществото, тактично загубил играта. Митко бил отличникът на курса. Амбициите му вече включвали аспирантура. Приятелството му със Сашка продължавало. Дали я е обичал? Разбирал колко са различни, но никога не говорели за това. Скоро щели да се дипломират. Един ден, при поредното гостуване в дома на Сашка, баща й го отвел в по-малкия хол на "мъжки разговор". Казал му, че отдавна наблюдава отношенията им с дъщеря му и смята, че е време да се оженят. - Това е чудесна възможност и за двама ви - казал му той - Знам, че искаш да продължиш с аспирантура. Мога да ти съдействам за чужбина, но трябва да си женен. А Сашка иска да замине за Щатите. Бракът е идеално решение и за двамата. Митко се съгласил. "Аз и Сашка, 15-ти юни, сряда" - на снимката г-н Деветашки е с тъмен костюм и светла тънка вратовръзка, Сашка е с бяла блузка с яка-фльонга. Няма воал. И двамата гледат много сериозно. Разписали се в гражданското, свидетели им били двама колеги от курса. Освен тях били само родителите на Сашка. Митко написал на родителите си кратко писмо, че се е оженил, но няма да може да доведе снаха им на село да се запознаят. Заминавали за чужбина. Следващата снимка е от Ленинград. "На Мойка, 20-ти юни". Тук затворих албума и прилежно го върнах на мястото му. Проверих по стаите дали няма забравени отворени прозорци и заключих. С близначките се бяхме уговорили да пием кафе в къщи и исках да помоля мама да ни направи сладкиш. |
| Перколес Аз исках само да не му разхвърлям къщата на човека, а ти ме разглеждаш като някакъв криминален контингент :-( Ако не бях разгледала албума, как щяхте да научите всичките тези подробности, кажи ми?! |
| .... и след тази историйка се родило "Нерде Ямбол, нерде Стамбул" ... :-) Редактирано от - Старшината на 07/11/2005 г/ 10:54:01 |
| Ами, ти пък "крими-контингент". Не. Просто те подсетих, че Деветашки може да познае, че си му гледала албумите :-))) Интересното е, че близначките ме поканиха да отида с тях на кафе със сладкиш:-) питах ги дали е удобно, а те ми казаха, че "да, да удобно е разбира се". Просто не знам дали да отида. Каките.. офф.. обърках .. близначките де, ги различавам само по говора. всъщност те ми харесват, а едната повече, но не знам коя |
| Добър вечер. Хайде малко да вляза в ролята на advocatus diaboli: "Г-н Деветашики никога не e разказвал за живота си и не устоях на възможността да видя какво има там без той да разбере. " Това добре - но тогава туй кратко изречение не се връзва с подробностите от живота на гореупоменатия, с които се запознаваме в следващите редове, разгръщайки албума и разглеждайки надписаните снимки. Все пак, едва ли надписът с технически шрифт не поредната снимка гласи "Митко бил отличникът на курса. Амбициите му вече включвали аспирантура. Приятелството му със Сашка продължавало". Но иначе е много приятно за четене. |
| Пунктуалници такива. Ели пиши, не им обръщай внимание. Ако можех и аз щях да пиша, но нямам толкова фантазия. |
| Не бе, Крюдери, нека си пише детето, много хубаво си ги реди - ама пусто ме разсейват подобни неща, та затова се обаждам. Ето, сега и друго - "г-н Деветашики". Това намек за японски произход на господина ли е (от прочутата японска фамилия Деветташака*), или има друг замисъл? Как го беше казал Чехов - ако на двадесет и трета страница има печатна грешка, то е защото с гръмналата в трето действие пушка са застреляли коректора... Така че нищо случайно няма в подобни текстове, в тях дори и грешките се вплитат органично в действието и се оказва, че съвсем не са грешки, ами си носят собствен смисъл, нали така... ----- * Има две легенди за тази фамилия: едната е, че са били четирима братя, от които единият е имал три ташака, и за това са им казвали общо "Деветте ташака". Другата е, че са били петима братя, като единият попада в плен, враговете му режат единия ташак и го пращат по куриер на другите братя. Те, разбира се, го освобождават, унищожават бандата на враговете и след това управляват заедно в освободената префектура - и името им е, аналогично, "Деветте ташака". Според една сравнително нова теория, и двете легенди имат историческо основание, като първата история се е развила на остров Хокайдо, а втората - на остров Хонсю, и то много по-рано от тази на Хокайдо. Редактирано от - Дядо Виктор на 08/11/2005 г/ 00:49:50 |
| Отдавна имаш моето уважение Дядо Виктор. Аз също се хващам постоянно в подобни "разсейки". Но си мисля, че Ели има различен опит зад гърба си и се опитвам да пропускам такива неща. Дано не прозвучи като назидание, оправдание е. |
| дедо викторе, убаво си го конфабулирал ама ги куца японцкио. двете версии са верно две, обаче и двете са от дребнио остров куруме-бори (японците немая звук л и викая р), дал името на известен стил у японското искуство. според едната фамилята произлиза от японското възклецание деуанай-ташак-ка (за значението вж. по-горе), а според другата частицата най (вж. ромското нанай) се изпуща, т.е. деуа-ташак-ка, или по нашенски господ здраве да ти дава |