Къща на село
Отиди на страница:
| Сибила :-) Стойко (рус и къдрокос) беше син на едни местни хора, които си преустроиха обора под къщата, за да му направят фитнес салон. Последно се канеше да ходи на опознавателния купон в Пешеви, защото беше заинтригуван от близначките, но не знам какво се случи с него по пътя, така и не пристигна. Купонът се състоя, но близначките са още available. Поне едната със сигурност, другата имаше малка офис-случка с неочакван край, но мисля, че и тя ще е благосклонна към вниманието на Стойко. Освен ако Сабахатин Али не реши друго ; -) |
Г-н Деветашки завършил аспирантурата си и се върнал в България. По него време нямало проблем с по-нататъшната кариера на аспирантите; щом са били изпратени да учат в чужбина, значи за тях вече е имало определено място. За него били избрали да бъде речеписец. Това означавало да пише речите на няколко ръководителя, "от висшите партийни етажи", както се изразява татко, когато говори за него време, а също и изказванията им за телевизията, радиото и вестниците. Днес това е част от пи-ар-а и е престижно, но тогава тази дума не съществувала и, предполагам, на г-н Деветашки са гледали по-скоро като на помощен персонал, отколкото на професионалист, чиято работа изисква талант. Останал да живее в София, както винаги бил искал, и ходел на работа всеки ден в малка стаичка на последния етаж в една голяма сграда с портиер. Дали му пропуск, той си намерил квартира в един от кварталите, която тъстът му уредил да му плащат. Прибрал се на село да се види с родителите си и да им каже за работата си. Майка му не скрила разочарованието си, че детето й не е станало асистент в университета, с надбавки към заплатата за чужди езици и научна степен и голяма лятна отпуска. Сегашната му работа й се струвала елементарна и безлична, за това ли бил учил толкова много? Г-н Деветашки не отговорил нищо. Мислел да стои цяла седмица, но си тръгнал по-рано. Работата му допадала. От него се искало да "вникне в стила" на няколко души и да пише изказвания в него, с различна продължителност според случая. Любими му били темите от външната политика. Отделът му бил абониран за много издания на всякакви езици, които г-н Деветашки четял, за да се информира и да може да напише по-убедително поредното слово. Харесвал му много стилът на тези издания, по-ясен и директен, макар че било недопустимо да го използва. Усвоил бързо начина, по който той самият трябвало да пише, с дълги и приповдигнати изречения, които звучали компетентно и задълбочено и много допадали на ръководителите му. Те му казвали "Митко", вероятно заради младостта му, а и като израз на благосклонно отношение. Често го вземали със себе си при пътувания, не се знаело дали на място няма да изникне необходимост от ново изказване. Така той обиколил много места, но спомените му били изключително от заседателни маси със сукнени покривки и ресторанти с мраморни подове и кристални полилеи. Макар че при пътуванията винаги се возел отпред при шофьора, не приемал положението си за подчинено. В собствените си очи се виждал като манипулатор, владеещ тайната на думите, с които можел да направи всичко. Разбира се, той никога не злоупотребил с тях и с невидимата си сила. Вярвал искрено, че всичко, което прави е "за Родината", както им повтаряли постоянно на сутрешните понеделнични оперативки. Обичал страната си и си мислел, че неговите хубави думи са скритият му принос пред лицето на света. Не съжалявал, че името му не се появявало никъде, че сборниците речи на известни имена били всъщност написани от него. Не завиждал на някогашните си колеги, които вече ставали авторитети в научните среди. После дошли промените и закрили длъжността на г-н Деветашки; от неговите речи нямало нужда. Предложили му пари, достатъчни да направи малък квартален магазин, но той отговорил, че е учил философия, а не търговия. Решил да стане преподавател, но междувременно Ленинград бил станал Санкт Петербург и изгубил научния си престиж. Опитал в пресата, но там се търсела сензация, а не анализ, пък и името му било съвсем неизвестно. По него време Сашка вече преподавала културна антропология в Бостън и му писала, че може да му съдейства за зелена карта, в Щатите имало възможности за такива като него, комунистическата идеология била модерна и се търсели хора, които я познават. Той отказал да се пресели. Малко след това решили да се разведат, по взаимно съгласие и без разглеждане на въпроса за вината. Прибрал се на село в къщата на родителите си. После засадил първите дръвчета в новоизораната градина. Щели да дадат плод чак след пет години, но той вече имал много време. |
| Аааа, любимият образ - инкарниран. Благодарим, благодарим!!! Е, чак speech writer не си го представяхме, нещо по-конструктивно виждахме ве него, но и така бива. Мимоходом е споменат тъстът, подразбира се, че Сашка е била мома от сой, не случайно се е уредила и в Бостън по-нататък. |
Геновева  Супер си го написала А като какъв си го представяше Деветашки? Имах едни изкушения да го направя някакъв таен агент за по-мъжествено, но се притесних да не объркам външните признаци  Но не е късно за промяна, през времето от отиването му на село до сега имаме предостатъчно възможности за преквалификация. Написа се, че е в Германия по работа, но не се уточни каква. Така че вратичка има, само си пожелай амплоа |
| Тури му малко ченгеджийска жилка на Деветашки, няма да сбъркаш, ама не някакво вулгарно ченге, а нещо по-изискано, научно-техническо разузнаване или нещо подобно. Човекът има ресурси за подобна задача.  |
| Eleanor Rigby, поздравления за написаното и най-вече за смелостта/двата варианта с Пешев/! Ели би трябвало да стане по-активна - Пешев получи, каквото искаше  , че дори и в два варианта... Сега е ред на Ели - да се срещат по-често, да прескочат до Синеморец или Созопол за два-три дни, въпреки заетостта на Пешев.Да зачестят посещенията на Ели у Пешеви, което да събуди подозрения у Пешевица... /другата сюжетна линия изисква мотивация и действия-не само възвратно-постъпателни /.Ели все повече обсебва Пешев.Като всеки женен мъж и той се страхува от разконспирирване, от "нарастващите потребности/искания" на Ели и се чуди как да я разкара, още повече, че съпругата му е надушила/в пряк смисъл - парфюма на Ели.../ връзката.Пешев търси приятели в София, за да намери работа за Ели в столицата, където биха се срещали по-свободно и безопасно, е, и да я разкара за известно време, докато се успокои жена му и реши какво да прави с връзката им. . На Деветашки му ходи не просто да е агент, а да е двоен агент. Другари от КГБ са му "подходили" още по време на аспирантурата му в Ленинград.По късно, въпреки позициите на тъста/бащата на Сашка/, са го уредили на такова "закътано" местенце, където може да следи и манипулира част от партийния елит, естествено, за което получава чин подпоковник от КГБ /точно преди пленума от 10.11.89 г./.Междувременно, в годините на перестройката, привлича вниманието на господата от BND/ГФР-ейското разузнаване/ и по инструкции от Москва става двоен агент.В крайна сметка, след 10.11.89 год.научава от ръководещия го работник от КГБ- Владимир Владимирович , че всъщност с Вова през цялото време са работили единствено за германците.Затова е и пътуването му до Берлин, където В.В.ще го срещне с хората, за които е работил и които ще му предложат нови перспективи...Объркан е като всеки, разбрал, че са го използвали без негово знание и съгласие... |
| ... и си спомня едни стари приятелчета от "Газпром" ... разгеле ... но пък му липсва Киевсия скиор ... |
| ха, ха, ха, пустият му Деветашки! и певци песни за него пеят... ,тази личност слага отпечатък навсякъде, където се появи, оставащ и дълго време след напускането му. Бе той си е като Ленин - всегда с нами... |
| Много ми допада идеята за Деветашки - двоен агент. Можем да го снабдим с тъмни очила и масленозелен дискретен шлифер. Сещам се, че преди много време в този вестник имаше една статия за музей на шпионажа и там между шпионските атрибути фигурираше и "анална капсула". Как мислите, да го снабдим ли и с този аксесоар? :-) А че Деветашки е действащ агент под успешно прикритие има и доказателство, останало незабелязано поради големия професионализъм на героя. В тази връзка обръщам внимание на трите последователни постинга на Старшината от 28 март т.г. (май стр. 45 от темата), които, макар и с ника на Старшината, според мен са с друг почерк, както се казва в един стар и леко неприличен виц ; -) Мисля си, или по-скоро да се допитам до вас, ако много се помолим на 99 да се върне, дали няма да склони? |
| Има къде по-интересни изделия на микроелектрониката и на по-подходящи места.Не се набутвай с тия изделия тип "английски камък", защото ще ти заприлича героя на Авакум Захов...малце. Снабди го по-добре с приличен портфейл. Като седне на него да става по-висок с 10 сантиметра.. И две асистентки -блондинка и брюнетка (може и естествено червенокоса, ако прилича на Енджи Евърхард).Ако е прозд беден агент ще трябва да заработва по форумите и да издържа грозна и глупава жена, облечена от магазини втора употреба. И да живее в Харлем..или Бронкс |
А на Пешев, горкият, толкова ще му се усложни живота, че чак не ми се мисли :-) Само по наброските на Архангел Михаил  имаме сюжет за цял латино-сериал в няколко сезона :-) Може да ги изпратим за малко в Синеморец (отвратително място), където Елинор да се пече по монокини, пък Пешев да пие бира под камуфлажния сенник на крайплажната бирария. Или пък за няколко дни на някой нудистки плаж, ама там ще трябва да живеят на палатка... малко под материалния му стандарт, но има потенциал за повече романтика.А в София - освен да й намери работа и квартира (то се подразбира), може да я запише задочно в НБУ - дизайн. Подозирам в Пешев един дълбоко скрит копнеж по интелектуалност. |
| Докторе :-) Не следиш внимателно героя Деветашки. Какви грозни и глупави жени, какви втори употреби?! :-) За бившата му съпруга вече се каза, че е била хубава (поне в студентските си години) а по-късно преподава в Бостън, където глупави не вземат (убедителният пример е, че аз не преподавам там ; -) А професорката Люба е жена определено с вкус, пък титлата казва останалото, освен това се спомена и БАН... Е, ако някой иска да вмъкне едно интермецо с глупава и грозна жена в някоя от мисиите му, където той е бил ъндър вери дийп кавър... :-) |
...; да му се помолим, да му се помолим на тоя утепляк. ама, някакси, по-така, изискано ... напр. "Къде си бре, мамул". ще разбере той ...  |
| За да сме малко обективни поне трябва да кажем, че Митето Деветашки напускаше селото от скука. Освен мирисът на дим и мокро, селото излъчваше и пълна безнадежност откъм интересни случки. В кръчмата се не траеше от студ и облаци задушлив дим от цигарите “мелник” в дует с дима от пукнатия кюнец на циганското чудо. Около чудото наобикаляха вече почти едни и същи местни пияници- пенсионирания военен или Зелените чорапки, както на галено му викаше Митето и няколко труженици в кооперацията, които през зимата оставаха без заплата щото и нищо не работеха. Тази компания на мирисваше на лузърство, а Митака не обичаше осколо него да се навъртат само такива. А и това кръчмарче , новото, селско тарикатче, нещо взе да му лази по нервите , ако че то не изпускаше случай да спомене как се позанавт с Митака още ехеййй откога и как са седели заедно на една маса... Пък то си беше чиста случайност, че Митака даже и не помнеше на коя точно софра са седели заедно, но си затрайваше и тарикатчето вече си мислеше, че му е роднина. Все пак Митко Деветашки беше признатия авторитет на селото , нали корена му беше от там, пък и със старата власт беше големец и с новата правилно се ориентира. Гладен нямаше да умре... И така подобно на новите собстевеници на къщи на село се завърна в удобния си софийски апартамент. Деветашки беше умрял от скука, казано по нашенски и затова първата работа, която свърши като паркира опелът в двора на съседната кооперация, беше да седне с чаша бренди и да звънне на Евчето- старата му бойна дружка от инстиута. Евчето, за разлика от него не отиде да прави фирми, ами си остана в института и той не пропускаше да и намекне колко много бачка, но и колко добре му плащат за това... Евчето пък беше и си остана пълна купонджийка и около нея се се случваха некакви истории, някакви хора се въртяха... -Здрасти бе Евче! Избълболи Деветашки, когато отсреща вигнаха слушалката. От слушалката се разнесе чуроликане, трели сладкопойни се разхвърчаха наоколо - Евчето беше пуснала в ход целия арсенал на полифонични възклицания подплатени с солиден лингвистичен набор от намеци и завоалирани предположения... -Мъ- понечи да се включи в промеждутака от двесекундно поемане на въздух, но се оказа прекалено бавен, Евчето отвори нов фронт и изкара плътен алт от набора гласови оружия...Митака отдалечи слушалката с еданта ръка, сви едното око сякаш се прицелваше и заслуша с полвин ухо от растояние.”Ми какво правела, ми тя си е добре, ето сега свършила един проект, и два месеца никъв несе появил, та се хеле вчера потвърдили нова поръчка едни комшии, та ще отскочи до варшава, пък после ще се разбере, пък миналата неделя как затънали с влади на връщане от Коцкарево, как реката била заляляа пътя, как едвам си дошли/добре че влади карал нещо като танк, та как от силни вълнения отишли в сладкарницата “неделя” та яко се успокоили –владо еднам влязъл после в “танка” та как после Елчето и се обадила вечерта и и разказала за недин нов “проект”, проекта имал и мерцедес и ка....тук Митко отдалечи отново слушалката... след около три минути я допря до ухото сиза да хване последното “и толоква има да ти се оплаквам, че решихме на двайсе и четвърти да се сберем да полеем новия проект на Елито, и моя ако стане де та ще се видим там нали Митаче.... Хайде че някой звъни на врата...” Е може и така каза си Митака , виж как ме улесни, Митака ще ходи на купооон... и това беше чисто ново и за него.... |
Снощи сънувах сън - че някой е починал, което значи новина, така казва мама. И позна. Сутринта, още си пиех кафето и разменях ранни новини с Тотнъм, дойде началничката на пощата и ми донесе "писмо от Америка", както се казваше един филм. Сериозно. Една от приятелките ми, която преди няколко години отиде да живее там, ми изпращаше покана, нотариално заверена и всичко, че ме кани на гости и се заклева да ме издържа за целия ми шестмесечен престой при нея. И писмо, да си уреждам визата и да заминавам, за да си прекарваме страхотно. За това гостуване сме говорили много, но аз все го отлагах, исках да мине лятото. И ето, лятото свърши и тя избрала този пърфект тайминг да ми напомни за нашите планове, познава ме добре. Тя живее в Санта Барбара, Калифорния, градът, където шпионите от романите отиват на почивка след успешно изпълнена мисия. Може би ще срещна истински шпионин, представяте ли си? А като го срещна, дали ще го позная… Отидох да си взема довиждане с близначките. Те не посрещнаха с особен възторг новината, Лос Анджелис им се струвал по-интересен. Казах им, че нямам избор, но ще отида да го видя. Баща им го нямаше, вероятно ще му кажат, но всъщност няма значение. Г-жа Пешева влезе за малко при нас, напоследък е отслабнала доста и гледа сякаш през теб, към някакво друго място, където й се иска да бъде. Странно е да си с жената, с чийто мъж си спала. Малко ми е неловко и малко я съжалявам. После отидох до къщата на г-н Деветашки, редовно ходим да наглеждаме дали всичко там е наред, както той ни помоли на тръгване. В пощата му имаше две писма. Разгледах ги, естествено. Едното беше открита картичка с някакъв планински пейзаж, а на гърба пишеше: "Поздрави от Скалистите планини. Природата е възхитителна. Бъди здрав и се пази, Сашка". Другото беше служебен плик на БАН, но не беше добре залепен, така че извадих писмото: "Здравей, Митя! Говорих с издателството. Те са готови да публикуват мемоарите ти. Естествено, предговорът ще е от мен! Ева". Сложих писмата на масата във всекидневната и заключих. Следобед татко ме закара до града. Сега отивам само за визата, но ще замина веднага след като ми я дават (сигурна съм, че няма да ми откажат). Мама ни изпрати до вратата. На нея й е мъчно, знам, защото винаги съм била при тях, но не ме спират. Кой знае защо родителите си мислят, че най-хубавото нещо, което може да се случи на децата им, е да заминат в чужбина. Гледах жълтите дървета край пътя и си мислех как си отиде и това лято. Винаги чакам лятото с мечтата, че тогава ще се случи нещо необикновено и страшно хубаво, но то винаги минава толкова бързо, че нищо няма време да се случи. И после започвам да чакам следващото лято. Но в Санта Барбара ще е още топло, така се надявам. А като се върна, тук отново ще е лято. КРАЙ |
Понеже романът свърши може би малко неочаквано, мислех да напиша послеслов. Но вместо него, искам да благодаря на всички, които участваха с текстове, идеи и одобрение. Благодаря също толкова и на тези, които макар и неодобрили, никога не го казаха :-) |
| Романът ще продължи, но под друго заглавие, надявам се. Като при Дюма - след 10 години, след 20 години, и т.н. Дори Конан Дойл възкреси героя си по едно време, съжалил за необмисленото си решение да го ликвидира. Остап Бендер също се появи с белег на врата в Златния телец. Да не говорим за Дързост и красота (ама вие знаете ли, че Тейлър я убива Шийла в следващи серии... а Брук ражда дете от мъжа на дъщеря си... ).Възможно е и продължение - "Малка България в голяма Америка" , ако не друго, сме тренирани вече. До нови срещи!!! |
| Не може романа да свърши така! Защото сега почваме да пишем ние, "които макар и неодобрили, никога не го казаха :-)" ? Какъв КРАЙ, романа продължава, роман трябва да има; роман ще има! Подострете си перата... Да почнем първо с заглавието:трябва да бъде интригуващо. Какво е това - "Къща на село" - много банално. Трябва да бъде . . . нещо като . . . |