Къща на село
Отиди на страница:
като стана дума за рекията, та си викам, че туй грозно и разфърляно ателие много си върви с ракия в хладилника и нищо повече. Можеше да бъде и по-лошо, представете си, че нямаше хладилник, а само рекия....  пенливо вино, плодове, ама какви са тез фантазии.... |
| Милан Аллахкеримов поглади замислено брадичката си- беше му навик от временатаь когато залепваше брада и винаги проверяваше закрепването. Предчувствието му никога не го лъжеше и той дълбоко вярваше в него. В този миг изхлопа клепалото на външната порта. Веднъж, два пъти, три пъти-и някак зловещо и отчетливо. Милан скочи, наметна перелината, затъкна единия пищов в пояса, взе фенера и тръгна да излиза навън. Отключи вратата на фоайето и слезе по стълбите на двора. Силният леден русчушки вятър за малко да му угаси фенера, , но Милан не му обърна внимание-по го занимаваше тревожната топка в стомаха, каквато не беше чувствал отдавна. -Кой хлопа? –предпазливо попита той и запрегна пищова изпод перелината. Никой не му отговори, или вятърът отнесе отговора. -Кой ме търси по таз късна доба? - повтори Милан. Пак не чу отговор. Потрети въпроса си на турски. Пак не чу отговор. Извади пищова и отвори рязко вратата. Никой. Никой нямаше и на пустата улица. Милан излезе, огледа се и обиколи от едното до другото кюше улицата. Нямаше жива душа, само някакво псе се шмугна иззад една разпрегната каруца и се скри нейде, уплашено от стъпките му. Милан прибра пищова и залости външната врата. Залости и фойето и хвърли перелината на миндера. „ Мааму стара, бутам се нещо. То малко ли ядове брах на времето-нищо даром няма, ся май ми се връща”-помисли си той и си наля една мастика. „И все пак, не може да му се е счуло прихлопването, хм... Пресегна се да си свие тютюнец от любимата си златна табакера. Наплюмчи цигарата, и поднесе към нея въгленче от полузагасналата камина . Изведнъж, някаква сянка зад него израстна като планина , и с крайчеца на окото си Милан видя, че миндерът му е оживял и станал гигантски, инстинктът му отвътре изкрещя и той се метна към пищова. Късно. Някакъв чук се стовари отгоре му и мозъкът му се разпадна на хиляди малки парчета, стопени в огнена геена и сетне мрак... ....................................... Нямаше човек в целия вилает , който да не е чувал за бай Ахмет, ходжата от село Чатмъ. Не беше истински ходжа, само беше учил Корана, но всички му викаха така, защото си го беше заслужил. Беше висок, снажен и синеок четиридесетгодишен мъж, с бяло открито и приветливо лице. Към поляната пред тях се стичаха отвсякъде каруци с куцузлии, парясници, болни, недъгави и всякаква сган, очакваща помощ. Бай Ахмет не връщаше никой и помагаше, колкото Аллах разрешаваше, разваляше магии, лекуваше с билки и виждаше в бъдещето. Но най голямата му слава идваше от развалянето на магии- там той равен нямаше. Гледаше определи дни в седмицата, в тези дни сутрин ставаше по тъмно и се хващаше за къщната работа-нивичката, животните, но му тежаха очакващите погледи на мнозинството отвън. Претупваше я надве –натри, защото нямаше как да им обясни, че не можеше да приема когато на тях и на него му се иска. Отнасяше се сериозно, но и Аллах не го забравяше; щом си свършеше работата, хапваше набърже, умиваше се и се молеше дълго и искрено. Тогава му идваше дарбата, Просветлението. Проглеждаше, светваше му и нещата се редяха изотвътре. Щом завалиите събуваха калеврите си преди да влязат в ниската му собичка, той знаеше кой за кво идва. Вадеше пусулка и преди да попита как се казва бабата на нещастника, някакъв глас му нашепваше името й. Сетне редеше йероглифите, начело на хоризонтални и вертикални линийки, и цялата съдба на чиляка му излизаше като на длан, знаеше къде му е муската за зло, къде му е болката и мислите му идваха от само себе си. Често даваше листче, изписано с арабски заклинания, което трябваще да се постави във вода, която да преседи, и да се изпие., а с останалото да се умие или полее нейде „Ама как, бай Ахмет, няма ли да се разпадне пусулката? Няма ли да се разтвори мастилото? –не вярваше несретника. „Няма, няма, успокояваше го бай Ахмет. И пусулката не мръдваше. Бай Ахмет не знаеше как става това, но то беше факт, никога не се беше лъгал и славата му растеше. Често ходеше с каруцата на нуждаещия чак до далечни села, когато случаят беше завързан и нямаше как да обясни къде точно е заровена магията. Друг път направо казваше, без да се налага да чертае върху пусулка. Бай Ахмет помагаше винаги, правеше и муски за късмет, лекуваше болни. Но никога не правеше черни магии, никога не правеше проклятия и зло. Пари вземаше, кой колкото му даде- не правеше хаир за пари , защото знаеше, че Аллах дава, Аллах взема. На толкова мъка се нагледа, на толкова злоба-не винаги можеше да помогне, не му беше разрешено да казва кой е злодея; някой път имаше неща, в които не можеше да се бърка. Мактуб-писано е... Беше от дните за гледане, но на него не му се гледаше- имаше дълбок дерт. Синът му не се беше връщал два дена и той изпитваше дълбоко безпокойство, беше отишъл да прибере кравата от паша и не се върна-добичето се прибра бен него, само, и от тогаз-ни вест и ни кост от Ибрям, единствения му син.. Жена му плачеше и го гледаше с нямо очакване и укор, а бай Ахмет не можеше да каже нищо. Нищо не му прошепваше гласът, въпреки моленето, постите и желанието му. Само някаква тайна, скрита и доста смътна надежда, че е жив . Но как да обясни на хората, които го чакаха отвън, че и той е човек и има своите дертове? Откъм чешмата , в края на поляната, се зачу глъч. Видя в далечината един поприведен висок мъж, облечен в черен ямурлук, който нещо се караше ядно на хората там. За какво, бай Ахмет не чуваше, но нещо му подсказа, че този мъж ще му донесе някаква вест, че е нещо важен за него и ще се случи нещо. Даже, ако се довереше на инстинкта си, май щеше да е нещо лошо. Важно, но лошо... „Аллах, дай ми сили да понеса всичко- промълви бай Ахмет и тревожно запремята седефената броеница, подарък от стария му приятел Докузли пехливан.. Редактирано от - Сабахатин Али на 04/3/2006 г/ 22:43:01 |
| Всичко, което не е оригинално шампанско, се нарича пенливо вино. Ако нямаш спомени, свързани с мехурчетата му, си направо за ожалване...  P.S. Простете и простено да ви е!  Редактирано от - Doctora на 05/3/2006 г/ 12:03:32 |
| явно, четеш разсеяно, и както си искаш, натам го въртиш. споменах само несъвместимостта на твоите препоръчани продукти с обстановката в ателието, каквото си спомням аз, не е за споделяне тук, много е ветровито и може да ми издухат спомените...  |
| Има различни ателиета. Ставри Калинов наричаше например своето "манипулационна". Там манипулирал клиентите си...Ателието на Светлин Русев е като музей, на Мичи Буюклийски - като аптека. Артистично разхвърляни са "работилниците" на Сули Сеферов и Георги Чапкънов-Чапа...Но това е красива тема, която може да обсъдим отделно... А ти не се коси, де. Това с мехурчетата си е закачка...Щото имаше време, когато наливахме във ваната десетина кашона "Игристое "( За " Мое и Шандон" в такива количества не може и да се мечтае...) Редактирано от - Doctora на 05/3/2006 г/ 12:56:51 |
| След кратък размисъл предлагам следния римейк: Колата му спря пред нашата врата точно на минутата, както се бяхме уговорили. Излезе и ми отвори вратата. Докато се настанявах на седалката прошепна в ухото ми: - Много дълго чаках тази вечер - дъхът му погали косите ми. Колата ни носеше в топлия летен здрач, като се обърнех виждах мъжествения му, като изваян с длето на скулптор профил, и усещах тръпчивия аромат на одеколона му - Сафари на Ралф Лорън. Спряхме пред красива бяла вила с широки каменни стълби, зад тюлените пердета трептяха светлинките на свещи. - Къде сме? - Това е нашата casa d'amore, Ели - в тъмнината усещах усмивката в гласа му. Помогна ми да сляза, сплете пръстите си в моите и ме поведе към вратата. Ароматът на Aqua di Parma на десетките запалени свещи ме обгърна като нежен облак, заедно с дрезгавия баритон на Браян Адамс и To Really Love a Woman. Взе ме в прегръдките си и се оставихме на бавния ритъм на блуса. Притискаше ме нежно към себе си, устните му галеха шията и голите ми рамене. - Красива си… - Ти ме правиш да изглеждам така… - погледнахме се и аз потънах в дълбочината на погледа му. Без да откъсва очите си от моите, той вдигна ръката ми и бавно целуна пръстите ми един по един. - Искам тази нощ никога да не свършва… сложи ръката ми на гърдите си и потърси устните ми за дълга замайваща целувка. Под дланта си усещах силните уверени удари на сърцето му. После ме вдигна на ръце и ме понесе, пламъчетата на свещите се завъртяха като калейдоскоп пред очите ми. Обгърнах шията му и зарових пръсти в косата на тила му, гъста и твърда, както си бях представяла, че ще бъде. После ме спусна бавно по силното си тяло. Красивите му знаещи ръце намериха ципа на роклята ми и бавно го свалиха, дланите му се плъзнаха по раменете ми и роклята с тихо шумолене на коприна се свлече на пода. Той коленичи пред мен и безкрайно нежно и внимателно свали чорапите ми, устните му галеха вътрешната страна на бедрото ми. - Съвършена си… Наведох се към него и го хванах за раменете: - Ела, искам да те видя и аз. Разкопчах бавно копчетата на ризата му, едно по едно, виждах как пламъкът на желанието се разгаря в погледа му, дишането му се учести и усетих как сдържа страстта си с огромна сила на волята. Легнахме бавно на огромното легло, под кожата си усещах чувствената мекота на сатена. Устните му се спуснах над моите в страстна целувка, ръцете му уверено опознаваха и най-интимните места на тялото ми. Когато вече не издържах на тази чувствена атака той ме пое в спиралата на страстта, все по-високо и по-високо към сияен връх, който избухна в хиляди огнени звезди и аз извиках името му. Той се присъедини към мен с тих стон и после бавно се спускахме надолу през облаците на блажената отмала. Отметна нежно влажната коса от слепоочията ми и попита: - Искаш ли шампанско? - гласът му още пазеше дрезгавината на изживяното удовлетворение. - О, да! Той стана от леглото. Свещите хвърляха мека светлина върху широките му рамене, стегнатия ханш и силни бедра. Върна се с две изящни чаши, в които искреше пенлива течност и ми подаде едната: - Никога не съм знаел, че може да бъде толкова вълшебно, Ели. Защото те обичам. Влюбих се в първия ден, когато те видях. Мечтаех, но не смеех да се надявам… дори и сега не съм сигурен дали това не е само сън. - Не е - отговорих с цялата сила на любовта си. Оставих чашата и прокарах пръсти през космите на загорелите му гърди и тясната им пътека по стегнатия корем, после ги върнах нагоре, по същия път, като оставих ноктите леко да одраскат кожата му. Той си пое рязко дъх: - Съзнаваш ли какво правиш с мен? - Да - затворих очи и потърсих устните му. Той остави чашата си до моята, пое ме в прегръдките си и страстта ни погълна отново. |
| Tiens, tiens... Г-ца Ригби поставила най-сетне точката над i-то, отговорила на копнежите на местните е-мачос и ги простреляла не един, а два пъти право в междувеждието Все пак, фицджералдовия Епизод-2 не отговаря на натюрела на Пешев толкова, колкото първия такъв. Вторият определено е компромис на автора към е-любителите на Арлекин.On the side note: Вевке, грешиш, и, според мен, два пъти грешиш. Първо, тая кака определено не е оная Кака. Второ, един топъл пенис е по-добър от десет хиляди потни свещи - попитай коя да е колежка. |
| Свещите, чаршафите и Вангелис са си един вид таен код, за едно вече пооредяло, но с все още свежа памет общество. Знаците трябва да се съхраняват, за идните форумни поколения...  Ма знам че не е оная кака, моля ти се, тази най-малкото е аполитична, а онази беше обратното - само отвреме навреме лирична... но създаде знакови картини, и ти по неин адрес и по адрес на нейните писания не употребяваше толкова анатомични референции... , е, измина време оттогава, променихме се всички, едни към по-добро, други към .... |
| Ауууу, какво е станало през празниците .... На два пъти при това:-) Експертно погледнато - с отклонения и в двата случая Не са отчетени и демократичните придобивки - аз бих го направил в "Елена": малко питие в барчето, петнайсетина минути разговор за времето и (!) при поискване на сметката се изрича и " ...ааа, и ключа, моля ...". Толкоз. Без резервации, без обяснения, гарантирана анонимност ....  |
Бравос! Този съвременен начин изключва сервирането и консумирането на топла рекия във водни чаши със съмнителна чистота....  |
| Старши, Ти с тия демократични придобивки като нищо ще и пратиш на Елинър някое съвременно Сафо. И ще седнеш на бара върху едната си ръка до пълното и изтръпване, мей би. Митни, Царина проширује своје услуге и помоћу интернета |
| много се вживявате в квалификациите, господа! комбинациите все пак са краен брой ....  вие какво искате - Емануела Ригби ли? Не ни е такова момичето... |
| Тогава това Без резервации, без обяснения, гарантирана анонимност говори за раздвояване на емоционално равнище. комбинациите все пак са краен брой Не, Многострадална. Красотата е именно в безкрайността. И в мига. Не ме разочаровай с тези прибързани и неадекватни ремарки... Редактирано от - Doctora на 06/3/2006 г/ 11:16:58 |
| тука са го ударили главно на технологии, затова други забележки и не може да има, а и моето мнение е доста отстранено, ако забелязваш... Верно, миг с миг не съвпада, още древните са казали, че два пъти в една река не се влиза, но за глобалната оценка накрая има малко значение. Бе, не ми обръщай внимание, тежко ми е след Заговезни в стил Масляница.... Съвсем като вица за варенето на кафе у оная жега... |
| Бе хубаво е човек да си мисли, че все haute couture носи. Това ни крепи де, в края на краищата... , затуй и ще избегнем хапчетата. В мига, естествено, винаги трябва да е така. За главното действащо лице - задължително. Друг е въпросът, че или на околните, или на същото лице след доста време, нещата изглеждат доста конфекционни. Обаче, аз ще спра коментарите по темата, че очевидно съм в асексуална мизантропична фаза. Това от блините, мааама му.... Милуйте са, омножте са.... както се пееше в мултфилмчето по Жан Ефел, за който си го спомня... |