Къща на село
Отиди на страница:
| Господин Деветашки, или Митко Деветката беше особена личност. Никой не знаеше от къде му дойде този ник-Деветката дали щото на времето беше играл в селския футболен отбор. И тези славни времена, незапомнени от никой, той непрекъснато изтъкваше при всеки удобен случай, когато падаше големия разбор в кръчмата, след всяка загуба на националния ни тим . Или пък от злобно пуснат слух от неговия колега по маса в селския хоремаг-Старшинката. Старшинката, който страдаше от синдрома”когато раздаваа куфарчетата на наште ора, ний бийхме крак с аскера на плаца”, не можеше да прости на Деветашки, факта, че Деветашки беше успял да ремонтира старата наследствена къща на село, като я боядиса в модерното средизмоморско екрю…и отделно от това си имаше и апартамент в големия център на столицата… Както споменах Деветака беше странна личност. Страдаше от болезнено остро любопитство, но не за собствени нужди , а обладан от голямата задача, да не би нещо да се случи и хората да не разберат за него. Той беше на този свят за това, да обърне внимание, да подсети, да осветли дадено събитие, ако и то да изглежда незначително първом… Поради тази причина хората смятаха неговата ерудиция и многопластовост вав всички колонове на човешкото познание като неотменим авторитет. На никой и през ума не минааше кощунствената мисъл, да оспори правото на Деветашки да поднася коментар на всяко събитие, камо ли да подложи на съмнение негов извод. Всички тайно и негласно, очакваха неговия уж небрежен обзор, последван от леко изискан съвет, та да съставят собствено мнение. Въпросният ден, след като засади лозата и отмъкна от Ели Ригби, бащиния бинокъл с безобидното, но интересно обяснение на начинаещ орнитолог, Деветака залегна по корем на черницата и намести зад окулярите жадните си за събития очи. Отначало пред очите му остана скучно бяло и колкото и да се въртеше, той не успя да зарне дори част от оградата на Пешеви, да не говорим за отворен прозорец. Трудността се състоеше във факта, че Деветака, трябваше непрекъснато да прегръща с едната ръка дебелия дал на който беше полегнал, а с другата да държи бинокъла пред очите. Липсваше му трета ръка с която да настрои окулярите и това го изпълваше с нетърпение…когато по някаква необяснима причина успя да зърне края на еркера на северозападната част на покрива, душата му се изпълни с искрено възмущение и злъч. “Дейба и капутите , дейба лъжливи….” Тази красива мисъл Деветака отправи към филмовите деятели, които неизвестно защо бяха хвърлили неоправдани очаквания в душата му, че щом погледне през окулярите на биокъла и живота на Пешеви и особено на близначките, ще се разлее като филмова лента с най малките подробности от банята , та дори и зад изисканите паравани за обличане, които г-жа Пешева беше поръчала… Редактирано от - Alan St на 12/4/2005 г/ 10:49:48 |
| В това време в другия край на селото, по точно в центъра, до кметството, в празната стаичка до кафе-бара, един младеж на около трийсет години , тътрузеше едно старо бюро, като непрекъснато се опитваше да придаде дело вид на празното стайче. С така подръчните му материали смъкнати от спрелия отпред бус, тази задача изглеждаше непостижима... Младежът почука на съседната врата, да потърси помощ . -Извинете- усмихна се лигаво на стрина Дора- кметската наместничка, която също се опитваше да придобие делови вид, криейки зад старото бюро плетката с недовършения търлък на последното си внуче. -Слушам ви гражданино! -служебно натърти тя, като се стараеше да покаже , че в новия начин на мислене няма място за селяния... -Ъ-ъъъ току що се нанасям тука. В съседство. И колегата отиде да донесе по едно кафенце ще се пръседините ли Госпожо кмет?- Пусна дълъг подмазвачески език младежът.Той добре виждаше госпожата колко силно искаше да прилича на кмет. -Така ли аз защо не знам? Вий как така се нанасате? От къде? -Окончателно сбута плетката стрина Дора в долния десен шкаф на контейнера. Като пътьом поизпъна широката блуза от пясъчна коприна с големо жабо отпред. Все пак кмет е това.... а аа де... -Амии госпожа Ангелкова нали е говорила с Вас , мазно се усмихна младежът- за агенцията... -А да, ма вий ли сте?- стрина Дора разсея облак от челото- Много млад ми се виждаш. -Ехеее млад млад ама с професия...Може ли тука да поседнем с кафенцата, щото аз си нямам столове още...Госпожа Ангелкова ще докара след обяд и надписа- "Ирис Трейд-агенция за недвижими имоти" . -Може, що да не може. То и аз да ти стана първия клиент, там имамме нивички, мера, се ще намерим некой богаташ англичанин а? бизнеса завладя и стрина дора и тя си представи паунда пак. От няколко дни и се присънваше този сън с торбата с банкноти. Паунди. Никога не беше виждала горката. Тя и евро не беше, ама паунда и се струваше много по- дойстоен някак си. Така си отваряш устата и произнасяш Паааауууу нд. Пълни ти устата , плътно тежко, скъпо и чуждоземно.... ех.... А и щерката каза, че некой и казал, че май бил и по-скъп от еврото. Нека си продават тия селяндури в евро. Стрина Дора щеше да пусне нивата на Кьорав гьол в паунди...Знае си тя стрина ви Дора, не случайно кмет ви стана...ама ха... Ма дъл и некоя и друга дума да не научи, като например- Кююз миии. Тренираше вече цела неделя с кравата Пенка , стрина ви Дора... -А така дай тука кафенцата стрина Дора рзчисти старото селско бюро...Де го твоя приятел Редактирано от - Alan St на 12/4/2005 г/ 11:40:07 |
Митничарю  По т. а, идеята е колкото се може повече хора да се забавляват. Няма да кандидатстваме за 10-те хил. лв. на ВИК - така че, каквото стане. Най-накрая, когато напишем "край" ще споделя нещо, просто ей-така, засега да си тече накъдето тръгне. По т. б, не знам защо е излагащо да си ял чеверме в ресторант, то се печеше отпред и, без да познавам агнешката анатомия, си мисля, че не са ми дали месо от някакво друго животно. В ядене и пиене на открито тип Силистра йолу съм участвала само веднъж и, да ти кажа, не ми допадна (дано пак не се излагам непоправимо Но опитъм ми със сладостните житейски преживявания е повече от скромен. |
| Добре си е тръгнало повествованието - един такъв спокоен наратив, Грацко би го накъсал с ....., абе, с неговите си, знаем ги.... Виждам, че и новите автори се съобразяват с мелодията, дето се е почнала, така че - дерзайте! |
| Ето, кая се, кая се, ама нали знаете от кого съм се заразила, то по хората ходи. Наратив е разказ, повествование, да не ме обаждате само в темата за Думите...  |
..... стрина Дора- кметската наместничка.... Намерих прототипа: Натиснете тук |