Къща на село
Отиди на страница:
| Доктор Милев седеше зад празното бюро в кабинета и разсеяно дъвчеше молива си. Беше задушно, ризата бе залепнала на гърба му. Зад вратата се дочуваше обичайната неспокойна гълчава на пациентите. Отегчаваха го... Хипертонии, гастрити, фарингити, отити, пак хипертонии... всички скупчени пред неговата врата. И в тази жега... Бръкна по-дълбоко в джобовете на бялата престилка и напипа нещо твърдо и назъбено. Ключът от апартамента на Стела. Кога ли ще се раздели с него накрая... Как беше - вечеряха в един ресторант, когато тя внезапно му съобщи, че е бременна. Без сам да знае как, без да мисли, сякаш устните му говореха вместо него, се впусна в дълъг, безкраен монолог, който не можеше да спре. Издекламира всички дежурни фрази, които мъжете по цял свят изричат пред бременните си любовници: “Извинявай... Няма да мога, по-добре да се разделим... Моля те, не плачи и не съжалявай за мен... Не те заслужавам, потърси си друг, докато си все още хубава... Аз ще си умра като самотник... Щом не можах с теб, значи с никоя няма да мога... Опитах, ако щеш вярвай, опитах, но не мога, задушавам се, не съм щастлив... Как да се справям с дете, като още не мога със себе си да се справя”, и т.н., и т.н. Когато спря, за да си поеме дъх, Стела го изгледа втренчено, каза нещо като “чудовище" и стана от масата, след което излезе от ресторанта и от живота му. Толкова време бе минало оттогава, а споменът бе още болезнен. Не напусна ли града, не избяга ли чак тук, в това село накрай света, за да забрави. Стига сантименталности. Извади ключа и го хвърли в пластмасовото кошче под бюрото. Някой почука силно на вратата. Румената, възпълничка сестра подаде глава, без да дочака отговор: - Докторе... Извинявайте, ама... Дванайсе човека вече станаха. Милев махна с ръка – добре, добре, знам, след което запотеното лице на сестрата отново се скри зад вратата. Нямаше покой. Хипертониите и отитите нетърпеливо тъпчеха отпред. Въздъхна, обърна глава към прозореца и погледът му попадна право върху голямата новобогаташка къща. Ох, глътка въздух... Новите. Близначките. Красивата Лора... |
| Лора бе седнала зад тоалетната масичка с лице към прозореца. Лакираше си ноктите, което винаги ангажираше цялото й внимание. Едната ръка лежеше разперена на масичката, другата правеше плавни движения с четчицата. Беше наклонила леко глава и полуизплезила език, което при нея означаваше пълно съсредоточаване. От време на време се намръщваше, недоволна от резултата, изтриваше и почваше наново. “Кукла Барби” – помисли си Мина, докато я гледаше, седнала на леглото. От една страна й стана приятно от това сравнение (нали касаеше и нея), от друга – леко се стресна, защото усети, че влага в него някакво смътно неодобрение към Лора. Чувството бе ново, непознато за нея и малко я плашеше. Дали след 19 години пълна симбиоза не бе почнала да се отдалечава от сестра си, от това свое второ “аз”? Беше го забелязала и предния ден, когато поканиха Милев край басейна. Изведнъж се почувства някак излишна – уж до един момент разговорът течеше, разменяха шеги и закачки, а тя за първи път се усети неловко... Лора кокетничеше през цялото време така, както тя си умее, въртеше очи, на моменти бе направо предизвикателна. Милев я гледаше с възхищение. Когато разговорът се завъртя около любимата тема на Лора – екологичните продукти и вегетарианството, Мина окончателно се отказа да участва, стана и взе едно списание, но те не я забелязаха. Какви щуротии се изприказваха! На Запад хранели кравите с антибиотици, пилетата с диоксинови брашна, рибите с рибни брашна, ягодите били трансгенични, и всичко това идвало насам... Това била една от причините да се пренесат на село, за да си отглеждат всичко сами - глупости на търкалета! Мина разтърси глава. Дразнеше я тази мания у Лора, напоследък не можеше да познае сестра си, все по-странна й се виждаше. И някак празноглава, по-лекомислена от обикновено. Променяше се. Мина стана, излезе от стаята и спря пред огледалото в коридора. Огледа се със задоволство. Кукла Барби. Прибра косата си силно назад, така, както я носеше Лора. “Ама наистина, съвсем еднакви сме... Дали Милев би ни познал, ако...?”. И той бе поканен на официалната вечеря в събота. Лукави пламъчета заиграха в очите й. Взе едно от четивата на Лора за екологично чисти продукти, което бе оставено на тоалетката, и като си тананикаше, излезе в градината. |
| Съботното парти у Пешеви Дивдядов Непосредствено до Деветашки живееше Дивдядов - поет партизанин , родом от дивдядово, понастоящем пенсионер, риболовец, йога и гъбар. Подвизаваше се в землянка, изкопана собственоръчно с правата лопата по сантиментални съображения като спомен от партизанските години, когато андрогенната пауза беше още далеч, а хемороидите - спомени от бъдещето. ********* В землянката, освен трикракото столче, нарът от дъски и "Капиталът" на Маркса, Дивдядов държеше единствено старото си ловджийско чифте, което пълнеше с английска сол и рициново масло (рицинус комунис), за да варди къщите на съселяните си от идеологически диверсии и други натрапници. Тази вечер Дивдядов беше особено възбуден, защото не беше спал от няколко дни, тъй като го мъчеше запек, а освен това всяка сутрин група костоваци шумно трополеше пред землянката и дивдядов беше принуден да слуша истеричните крясъци на инструктора им дайнов, който провеждаше в селото открити уроци по политически маневри и влизане в парламент със взлом. |
| Съботното парти у Пешеви Мониторска Среща Когато Дивдядов чу нощната тупурдия пред землянката си, реши, че Дайнов е започнал да прави и нощни учения, с мрачен вид грабна пушката и изскочи на поляната с разкопчан силяхлък. Това, което видя, го смрази. Две непознати кокони метяха с дълги фусти улицата, като след себе си водеха бял кон...а на коня....качено и овързано черно прасе....като бял вълк от Турну Мъгурели.... Брей...каза си дивдядов.....прав бил радичков....черна свиня на бял кон....дали не прекалих с пърцуцата снощи...огън рикия... После изпя наум "напред о парии презрени", насочи чифтето към групата нашественици и попита: -Куи сти вие бре!!! -От батак сме чичо - отговори едната кокона, тази шапката на фантазия и перушината по нея - знаеш ли батак? -Сирачета сме...добави втората....мониторски сирачета....Пешеви правят благотворително парти за пострадалите от баташкото клане, та ни поканиха и нас.. -Хм-рече Дивдядов - ми туй прасе какво е? -Ми...Дамазлък-каза първата кокона - щот съм кулинарка. И си нося дамазлъка. -Ъъъъ - каза Дивдядов. Чувстваше се сломен. -Грух- каза прасето. -Я-каза Дивдядов -ма то говори и от изненада натисна спусъка на пушката с английскатата сол. От тук нататък в дома на Каренини всичко се обърка. Прасето изквича и се изсули от ремъците с които беше овързано и рипна от коня, после се шмугна между краката на Дивдядов, прелетя над неокосената люцерна на Деветашки и влетя в къщата на пешеви, събарийки едната и стена със себе си.Коконите вдигнаха фусти и също хукнаха към пешеви, а най отзад, все още с чифтето в ръце, се завлече дивдядов. Когато стигнаха до къщата на пешеви, веселбата беше в разгара си. Бившия дамазлък беше омел половината маса и обилно храноотделяше. Груби мъжки гласове дрезгаво иричаха "Пешев, ади наздрави и га сми най зле тъй да сми и други традицйонни за благотворителните партита наздравици. Прасето, коце доктора, Коце Клетников, робер Главата и селския луд страхил се опитваха да правят мексиканска вълна, плавно преминаваща в мониторско цунами и завършваща в жива картина - деветия вал по айвазовски. В разгара на мексиканската вълна се появиха близначките Лора и Мина и започняха да млатят бесен кючек. Аррррииии наздравииии- изрева Пешев, звади една петолевка и я лепна на челото на Лора под подозрителния поглед на Пешева. През това време прасето се опитваше да да фърля гюбек с метла, навряна кой знае от чия приятелска ръка в задника му за повече авторитет..... *********** |
| Партито у Пешеви Великолепния ----------------------- Дивдядов се отвърна отвратен. Искаше да избяга, но се чудеше дали да не застреля някой преди това. Излезе от гостната на Пешеви и по погрешка, вместо входната врата отвори вратата на спалнята на пешеви. Това, което видя в спалнята, го смрази окончателно. -Аууу, Великолепния...ейййй...Великолепния ..чу дивдядов женски контраалт и от спалнята изкочи разпищолен и зачервен Великолепния, а зад гърба му непозната съселянка се опитваше да си оправи размазаното червило. Кво става тука бре! - изкрещя Дивдядов. -Ами...другарю дивдядов....ре..репетираме бе... - измънка смутен Великолепния ..репетираме тука...с колежката....за утрешния брой....химна пеем...партизанския....учим се... -АААААргх - изкрещя Дивдядов и дръпна спусъка. И Гръмна Гръм. ***************** Това, което последва, няма да го описвам, защото ще ми изкара бан от бот. |
| Марго, известна от 25 години на света като г-жа Пешева, стоеше по комбинезон до прозореца на спалнята. Г-н Пешев вече беше тръгнал към града и офиса си, близначките още спяха. Нейният час, в който можеше да се отдаде изцяло на мислите си без постоянния страх, че някой ще влезе внезапно в стаята и тя ще подскочи от ужас да не е изрекла нещо на глас. Вече едва издържаше от вълнение и нерви. Сложният й план, за който беше работила няколко години, най-после бе осъществен. Но само донякъде. Трудното тепърва предстоеше и тя не знаеше, ще й достигнат ли сили, ще й достигне ли смелост след цяла вечност на мечти и копнеж да направи последните няколко решителни стъпки. Погледът й се отправи към двора на Деветашки, където росата блестеше по люцерната. Митко Деветашки. Помнеше деня на запознанството им, сякаш беше вчера. На една от есенните бригади, които бяха задължителни по него време. Той – студент втори курс по философия, тя – участничка в 3 месечен курс за медицински сестри по гражданска отбрана. Събирането в една от спалните, всички насядали върху леглата с метални табли и покрити с кафеникаво-сиви износени одеала. Той - на леглото в средата, с китарата, пее “Щом на гарата пристигне дизела червен” с красивия си силен баритон. Погледите им се срещнаха над главите на другите и тя отиде да седне до него. Разтегнатата пружина хлътна и бедрото й се опря до неговото. Някой донесе бутилка домашна ракия и я пусна да обикаля в кръг и когато стигна до нея тя отпи и му я подаде, а той намери мястото, откъдето беше пила и допря устни върху отпечатъка от червилото й и от тази задочна целувка нещо се сви ниско долу в корема й. После се целуваха наистина пред входа на нейната барака, а около голата крушка над главите им кръжаха комари и нощни пеперуди. Марго въздъхна. Оставаха още няколко дни до събирането, което беше убедила мъжа си да направят, уж да се запознаят със съседите. Накара го да покани много хора, но копнееше да види само един. Толкова се вълнуваше, така се притесняваше от тази среща след толкова години. Дали пламъкът, горял между тях, ще лумне отново в опустошителен пожар, който ще изпепели подредения й живот? Но тя не се страхуваше. Беше вървяла към тази среща години, водена от интуицията и изобретателността на незатихналата страст. Отвори най-горното чекмедже на скрина и изпод прилежно сгънатото бельо извади снопче прибрани с ластик писма, издърпа напосоки оръфан плик с марка от 2 стотинки и разгъна карирания лист от тетрадка голям формат: “Кралице моя!!! Непосилна е тази раздяла! Искам те и те чакам! Вземи първия влак и идвай! Съквартирантът ми си отиде за няколко дни и ще бъдем сами! Искам да потъна в обятията ти! Искам да бъда твоя Ла Мол, кралице моя, дори това да струва главата ми! Запази я под кринолина си, скъпа моя Марго, но не обещавам, че очите ми ще останат затворени!!! Твой Митко!” Сълзите й бавно замъглиха стаята. |
както би казала Геновева - "нарвалът се е разбесувал" .... а при редника си е направо "благодарски четвъртък" [или от Ъпдайк, или от Ъпгрейд беше, ама не помня точно]  |
| Последното на Елионор може вече да се види и екранизирано. Нарича се "Съседката". Ролята на Милева се изпълнява от Фани Ардан, а на лирическия герой - от Жерар Депардио. |
'ного знаеш по календаря ти  'ма нищо не разбираш от литературната термо--визия  ПП. Нарвалът може да е "спокоен, лежерен, егале-егале", ама може и да се разгони ... ми то го пише горе, бре. чети Редактирано от - Старшината на 13/4/2005 г/ 12:35:06 |
| Е, как да си останеш хем безстрастен критик, хем балансьор, след тоя прочит. Ами обичам го тоя Редник бе, обичам го! С чиста литературна любов...  |
Алан Ст., всеки принос се зачита и както е тръгнало, прогнозирам, че ще сме единственият творчески колектив в БГ, който си печели шампанското от чисто изкуство  Клио  вземи си отпуска от работа, кажи че си болна, измисли нещо и пиши нататък, че умирам от нетърпение Диалогът на Редника направо рути кочината, ако ми позволи сравнение в собствената му стилистика. А 99 да знае, че еднократното включване не е достатъчно за порция от чевермето, с което ще отпразнуваме приключването на прожекта  |
