Отиди на страница:
Поморииски изби рибата !??!?  Като се сещам как беха навремето стаите им срещу съдебната палата , да не говориме за другите наоколо !?!? Олеле !!!  |
| Това си заслужава малко размисъл. За предишното време вече всичко може да се говори. Нека се спрем на днешното. В БГ няма разкрит и осъден нито един голям престъпник. Това е водеща характеристика.Правителствата са сменяни-престъпността е била най толерирана.И винаги се твърди едно и също-политиците са свързани с голямата престъпност.Вярно твърдение.Няма как да е друго обяснението. Но тогава не са свързани с престъпността – а престъпността излъчва политиците. Ако е вярно , че специалните служби ръководят работите в държавата- като се качваме по йерархичната стълбичка та стигаме чак -до великите сили . И тях трябва да ги ръководят техните специални служби . Днешната ситуация се обяснява с ДС и КГВ.Тогава ЦРУ и западните служби пасти ядът. При положение , че се обяснява с ЦРУ и западните-тогава излиза как ЦРУ и западните ни карат пасти да ядем , като на пасти правят ДС и КГБ. При всички разигравания се стига до абсолютен блъф. Само при една ситуация нещата са различни. Но нея я запазвам за себе си. |
| Не може ли да им купят по-съвременна техника, ами тоа дето е на смяна горе по цела нощ ми чука, копа злато контрабанда, мисля си, ама кафа, то бива простотия, цървулия, ами кой век сме. Имало държави дето хората имали човешки права |
| Както и предполагах. Туй, че малцина схващат същността на написаното по темата не е проблем, но аз ще се потрудя заради петимата, дето ще си направят труда да прочетат чаршафа по-надолу. Образът на момчето-дисидент и бунтар и сегашната му реализация е повече от интересен, той е знаков и доста показателан. Трагизмът на хората от първите дни на промяната е доста сложно явление и в неговото изследване могат да се открият доста отговори с отправки от днешния ден. Не случихме на лидери? Или не случихме на народ? Или всичко беше закономерно-Революцията изяжда децата.Или децата-Революцията. СДС победи чак през 91ва, когато на 10 юни имаше близо милион на огромния син митинг в София. Тогава победи с малко и за малко и това обрече целия Преход. Истинската победа и узурпирането на партията от хора на действието обаче стана чак през 97ма. Простата аксиома, че истинската фаза на промяната може да стане само, ако предния строй и режим е тотално дискредитиран и е загубил доверието на хората, се потвърди. През 90та това не можеше да стане, защото хората на словото и радикалните реформатори не бяха успели да подкопаят още съществуващият строй и той се опитваше да функционира повече или по-малко организирано-хората в основата си тогава останаха консервативно настроени. Те може и да мислеха за реформи, но не и за кардинални промени, още повече, че консервативната тогава партия на старото декларираше същото. Фанатичните екстремисти, колкото и красноречиви да бяха ония дни ги стряскаха като опасни, предателски, безразсъдни и дори побъркани брадати бандити. Те нямаше, и не се вслушаха в техните думи. Самият Ленин пише, че там, където почвата не е подготвена за тях, "комунистите трудно могат да намерят път до масите... и дори да ги накарат да се вслушат в словата им". Нещо повече, властимащите реагираха остро на активистката тактика на десните радикали и дейността им в началото предизвика в тях прилив на енергия и пропагандна мощ. Предварителната работа за подкопаването на съществуващите институции, запознаването на масата с идеята за промяна и създаването на възприемчивост към идеите на СДС се оказа по бавна, трудна и неблагодарна работа и тя можеше да бъде извършена само от хора, които са преди всичко оратори и пламенни радикали-Филип Димитров и Натка не можеха да свършат тази работа, но Кошлуков и Марков-да, защото най-добре отговаряха на задачата – почвата се подготвя най-добре от хора, чиято върховна сила и талант е умението да използват говоримото или писменото слово; и за неговото възникване са необходими темпераментът и дарбите на фанатика Куши се водеше радикал-нормално, беше млад, беше дисидент, а в ония дни всички бяхме радикали.. Каква е характеристиката на радикала? Той ненавижда настоящето, то е деформация Но радикалът страстно вярва в безграничните възможности за усъвършенстването на човешката душа и податливостта на човешката природа към промени. Той смята, че чрез промяна на средата и чрез усъвършенстване на методите за въздействие върху душите на хората може да се изгради едно изцяло ново, по-справедливо общество Е, да , но веднага става разминаване, което се наблюдава от памтивека Трагичните фигури в историята на всички промени и революции са обаче почти винаги интелектуалните им водачи, които успяват да видят резултатите от дейността си. Защо? Хората на словото биват различни като типажи, но каквито и да са, почти всички са обладани от общ и дълбок стремеж, предопределящ тяхното отношение към господстващия ред. Това е стремежът към признание; копнежът за извисяване над сивата човешка маса. Индивидуалност и суета"Суетата, казва Наполеон, направи революцията; свободата бе само предлог." Фактът, че след подема си революциите зациклят, свободата се редуцира даже повече, отколкото през строят, който те заменят, стандарта на живот пада, обикновено се обяснява с машинациите на жадна за власт клика, узурпирала в критичен момент движението и мамеща масите с предстоящата в най-близко бъдеще свобода. Всъщност единствените измамени при подобно развитие на нещата си остават точно интелектуалните предтечи от началото..Защото те приемат като аксиома предположението, че мнозинството откликнало на техния призив се бори за индивидуална свобода на действие, слово и съвест, себереализация, права и т.н . Докато всъщност свободата, за която се борят калпаците не е свобода на словото и самореализацията, а е свобода от тежкото бреме на самостоятелното съществуване. Те искат да са свободни от "теглото на свободния избор," от трудната отговорност за собственото си осъществяване и плачевния резултат. На тях не им трябва свобода на съвестта, а вяра, сляпа, авторитарна вяра. Скандираха и се бориха срещу комунизма не за да създадат общество на свободни и независими хора, а за да установят еднаквост, индивидуална обезличеност и нова структура на съвършено единство. Ненавиждаха не пороците на тоталитаризма, а неговите видими слабости-тук и сега ; не потисничеството, а неспособността му да изкове от тях едно солидно, могъщо цяло, в което да слеят безличието си .Интелектуалните поборници от зората на всички революциите почти винаги биват сполетени от трагична съдба, понеже колкото и възторжено да проповядват колективното действие, дълбоко в душата си те си остават индивидуалисти., вярващи, че е възможно индивидуално щастие и че индивидуалното мнение и инициатива имат значение. Но щом промяната веднъж набере инерция, властта винаги попада в ръцете на онези, които нито вярват в личността, нито я уважават. И те побеждават не толкова защото пренебрежението им към личността ги прави жестоки, а защото тяхната нагласа се оказва в пълна хармония с нагласата на масите Сетне, вече подринатите господстващи възгледи и лоялност от войнстващия човек на словото, неволно предизвикват у разочарованите глад за вяра, тъй като мнозинството от хората не е в състояние да понесе безплодния си празен живот, освен ако не намери някаква цел, на която всеотдайно да се посвети По този начин присмехулните и отракани хора на словото въпреки желанието си стават предтечи на тази нова вяра, често различна и обратна на тази, която са налагали. И тя обикновено идва или в мисията на добрия цар, който за 800 дни, или в „силният президент”(помните ли ББ) или в командирски мечти за силна Б-я Ако срещне съпротива от закостенели нрави, победилият бунтар обаче сменя отношението към човешката природа във все по –мрачна тоналност и се приближава към това на реакционера. Накрая обикновено става циник Очевидно същината на всеки интелектуалец, бил той съзидателен или несъзи-дателен, предполага някаква неизлечима несигурност. Животът дори на най-надарените и творчески личности изглежда нескончаем низ от съмнения в собствената им стойност, която те ежедневно трябва да доказват наново. Идва ред за метаморфозата, която наблюдаваме днес-Новото време и врътките В кариерата на всеки бунтар-интелектуалец има момент, когато властимащите с някой израз на уважение или примирителен жест са могли да го спечелят на своя страна и да си спестят сума неприятности-проблемът винаги е идвал от неточното отчитане на момента и опасността.. Когато радикалът се заема да строи своя нов свят, той чувства необходимостта от практически ориентири и тъй като вече е отхвърлил и разрушил настоящето, той е принуден да свърже новия свят с някаква точка в миналото. Иде време за опора в сигурното, иде времето на достлука , за общите листи и либералния алианс. Иде време за избора между цинизма или „ Бедни, бедни Македонски” |
хуне ясен си , ма не може да стане защото ни КГБ ни ДС могат да стъпят и на малкото пръстче на МІ - 5 или 6 не си спомням , а говориш за ЦРУ ! не е възможно защото половината ако не и повече от старите са свързани със ЦРУ ! Така че не се коси !  ПП- и ако не искат да се отварят досиета то е само заради това за да не се види на кой цар са служили през комунистическо ! Не днешния де , той не влиза у сметката ?!?  |
| Науме , това което пишеш е нашата генерация 1991 ! Я намери друга конструкция за да ги вкараш младите у ред и да оправиш старите които са усетили какво е власт , иначе няма значение това което сме правили НИЕ навремето ?!?  |
Как ви изглежда следният "портрет" на Ново време, т. е. на Кошлуков? ...В лоното на парламента Ново време - стара мента пак усуква край ДЕMЕНТА каучукова снага. Сиреч е назрял момента срещу съответна рента нежно, полуопонентно да се гушне със врага... Фрагмент от сатира на незабравимия Ъндърграунд |
| Както се вижда от всичко писано г-н Кошлуков има моралното право да основе съвсем нова партия ППП (партията на политическите проститутки)Тази партия съвсем сигурно няма да е един файтон хора, защото в нея могат да се напъхат доста таланти на българската политическа мозайка. Какво пък някой твърдят, че проституцията трябва да се узаконява, че проститутките все пак работят за удоволствие на хората и основно пре--ват цялостния български електорат. Ха да ни са живи и здрави момчетата, нали ги изучихме по Америка, сега непрекъснато ни създават шоута едно от друго по перверзни. |
| Иванов трябва да му станеш секретар на Кошлука нали трябва да ръководи групите на проститутките , а ти сигурно имаш опит знам ли ?!? Питай го все пак може и да те вземе на работа знае ли човек на кой камик да пика ?!?? |
| Пиеш си кафето и четеш рапсодии от лъжи.Не е лошо като комбинация. Пак локуми и пак трябва да има човек едно на Наум -заради Наум. Клишета.Революцията как си папкала дечицата. Да кажем от къде тръгват. Най показателен е , , трагизма на бунтарите направили “ Френската буржоазна революция.Тя е първата дето се дава за пример –през път и над път. Ами на тези бунтари главите им са паднали на гилотината. Уж водачи , пък народа им отрязал главите. И революцията изяла децата си. Пълни глупости и краставици на търкалета. Цялата работа е , че оперативките на тези деца на революцията ги е правил краля. И когато се разбрал театъра-влезнала в действие гилотината и театъра престанал да е театър. И при нашата революция оперативките се правеха от едно котило и на едно място.И продължава да е така. Но разликата е друга., , Децата” на революцията си останаха –революционно заченати. Разбрали са главното.Далаверата е в непрекъснатото правенето на революции.Той затова е прехода ще е непрекъснат. И вместо да им падат главите им се пълнят джобовете. А революционните ситуации ще са на всяка четвърта година. |
Хунвейбине нали поне са ти останали ръцете да чукаш у клавиатурата , за глава не питам ! Май нямаш !? ти го казваш сам ?!?!  |
| Портретът на Даниела убедително доказва, че Куши не е момчето-дисидент, а още по-малко е бунтар-интелектуалец. Очевадно е, словосъчетаването на "момче" с "дисидент" е нелепо. Момчето още не е станало мъж, още не може пълноценно и осъзнато да носи гражданска отговорност, в социално отношение то не може пълноценно да се грижи дори за себе си, какво да говорим за потенциал да отстоява обществени интереси. Дисидентът е зрял инидивид, с опит в личното и обществено битие, който му позвалява да разбира във висока степен онова, срещу щоето застава встрани. Само встрани, не отсреща, до там той не стига. Словосъчетаването на "бунтар" с "интелектуалец" също е нелепо. Най-съществената отлика на интелектуалеца е, че той винаги се съмнява. Защото е осъзнал, че светът е променлив, защото се прекланя пред НВ ФАКТА. С постъпването на нови факти в главата на интелектуалеца настъпва поредната преоценка. На него му е ясно, че състоянието на обществото и устройството на държавата в много голяма степен се дължат на обективни дадености, че непълноценни или недоразвити граждани НЕ МОГАТ да сътворят пълноценен и поне относително справедлив обществен ред. В името на какво да се бунтува? Какво би постигнал, ако се разбунтува? Той по логически път стига до разочарованието като неизбежен резултат от бунта много преди да получи във вид на факти неизбежните последствия от бунта. От друга страна бунтарят НЕ СЕ СЪМНЯВА, той е сигурен, че е прав, че групата бунтари са прави, че могат да хвърлят хората в братоубийствена битка, че могат да похарчат едно-две поколения народ, но да докарат потомците им в "светлото бъдеще". Интелектуалецът прави почти само онова, което реално може да се направи, той не участва в революция, в тях него могат само да го замъкнат насила. Бунтарят зажумява и се хвърля в в революцията, за да увлече след себе си хората към много повече жертви, отколкото са принасяли на лошия режим. Бунтари са Караджата и Хитов, хващат оръжието и поемат с четите, за да увлекат народа в безнадеждна битка с аскера. Интелектуалци са Паисий и Левски, които правят възможното за момента, затова то е велико народно дело, а не безполезна сачожертва. Интелектуалецът Ботев знае, че "мълчи народа... глухо и страшно дрънчат окови... тежко, тежко, вино дайте!", но е увлечен да поеме към Вола по силата на решението на БРЦК. Куши към 1990 г. не отговаря на никое от дадените му от Едното наум-чо определения, поотделно или съчетани. Да се нарече интелектуалец, е смешно. Да се нарече дисидент, е крайно нелепо. Понеже очевидно е имал (и има) режисирано поведение, не е и никакъв бунтар. Момче е само в социален смисъл, социално незрял индивид, вероятно поради биологична непълноценност (емоционално и волево неуравновесен, склонен да не обмисля постъпките си, да не държи сметка за последствията от тях, да създава конфликти и т.н.). Куши в едно наподобява Бенковски. Сръбски шпионин, който въвлича няколко стотин души да сторят повод на властта и башибузука да изколят стотици хиляди в името повече на чужди, отколкото на български интереси. А как изглежда индивидът, който може от този шмекер да си изгради кумир? Какъв е субектът, на когото Куши е голямо разочарование? За да се раз-очароваш, трябва първо да си се очаровал, нали! Какво очарователно имаше в това неуравновесено лекенце с явно режисирано поведение? По кои обективни критерии той е можел да бъде възприет като дисидент, бунтар, че дори и интелектуалец? И каква комплексарщина е да пишеш тук "както и предполагах, малцина схващат" и "повтарям за повтарачите". |
| Оф, изчетох го най-сетне Наумови чаршф. Много ялови умозрителни конструкции полети обилно с маразъм. Дано не дава акъл на някоя партия – сто на сто ще останат разочаровани, поради простата причина, че те “калпаците” усещат с кожата си га ги ненавиждаш и си отмъщават. За туй бих препоръчал на тези, които са решили да участват в надпреварата, всяка вечер като си легнат да си представят най-изпадналия “калпак” и си повтарят дорде заспят: “Обичам го! Обичам и миришещите му вълнени чорапи, пожълтелия му потник. И кирта под ноктите му ми харесва. И калта в ушите. И немития му врат. Той е моят избирател. Обичам го и го целувам в беззъбата уста.” Това може и да не гарантира, влизането в Парламента, но поне депозита няма да бъде загубен |
| Науме, Честно казано не очаквах и тогава кой знае какво от Кошлуков. Прекалено е арогантен и егоцентрик. Той и Тренчев бяха от тези, които инстинктивно не харесвах. Винаги съм смятала, че обществото трябва да се променя от прагматици, защото твърде радикалните промени не винаги водят към по-добро и често са съпроводени с грешки. Опитът на другите бивши соцдържави го показа - където случиха на прагматични лидери, резултатите са много по-добри. А на Кошлуков времето отмина още преди да е дошло. Интересно ми е да видя към кого ще се прилепи след следващите избори. |
| А бе, Кошлуков не е цвете за мирисане, обаче никога няма да забравя когато той и студентите край него викнаха по улиците на София "Долу БКП!". В нашта малка службичка в малко градче ние още се другаросвахме един други. Та, кат се видя по телевизията, че в София викат "Долу БКП!" как се разничаха партийците, мале мила. Драго ми беше да ги гледам - едни такива разтревожени. По две събрания на ден. Декларации пишат една след друга и факсуват да София - до Телевизията, до Парламента, до Радиото. Поне десетина деклараци написаха, ама беше станало ясно че тяхната работа е изтървана. |
| Парамагнетична, не прагматична, игра на въпроси и отговри - т.е. при определини обстоятелства те привличат вниманието ни. Свежарков : "По кои обективни критерии той е можел да бъде възприет като дисидент, бунтар, че дори и интелектуалец?" Наум: "Сродни умове-мислят еднакво" Разбира се , че съм извадил двата цитата от контекстите им и компилацията им би била неправилна ... Но ако се проследят предишните статии за "българската следа" ... точно това се представи като довод за правилниостта на нечии заключение , сравнението за сходност на мнението на един човек с друг ... не на мнение предизвикано от факти със самия фактологичен материал и след това с чуждо мнение . Та така се раждат легендите. За това в България ще има всичко но не и гражданско общество, липсва ни обективност ... Такава няма , когато няма морал ! Сега си спомнете споровете за "българската следа" пак ... и за папата ... Какво е общото между статията и мненията под нея, морала и папата, като тема през последните дни, ... е игра на множества и техните сечения. Редактирано от - San De Cannes на 10/4/2005 г/ 12:02:28 |
| Сан де Кан , спомням се навремето когато дойде във БГ папата 2002, че май са ми публикували мнението ! Май беше нещо такова като твоето ! А годините си минават , едни си отиват други идват и.т.н ! Бе живота продължава , и най накрая разбираш че си изпил чашата на живота ! Жан Пол ІІ направи точно това , и го показа ! За което му свалям шапка ! ПП- Да не забравяме че Методии не е кой да е а епископ в католическата черква ! Ма кой чете за да знае ?!? |
| Този ще се съглася донякъде със Свежарков по отношения на конкретната персона, която обсъждаме. Кошлуков наистина не отговаря на нито едно от описаните определения изцяло. Но и нашата Революция не отговаряше-а отговорът защо е малко по сложен и донякъде се крие в характеристиките на героите от началото. Говорим за общата характеристика на първите. Чудесно разбирам стремежът на Свежарков да ги изкара дирижирани от ДС марионетки, лумпени и егоцентрични недоряслъци с проблеми. Разбирам също и детайлното акцентиране на отделните категории, с оглед да се изкара несъстоятелността на образа. Но тук иде реч за друго. Говорим за особеностите на Революцията. Знаем, че тя се подготвя от интелектуалците, осъществява се от фанатиците и се финализира и материализира от хора на действието. Историята учи, че отделните категории хора на революцията рядко се срещат в чист вид, а мнозина имат по няколко от описаните черти и характеристики и оттам идват основните аргументи на Свежарков. Нашата Промяна мина различни етапи и на преден план излизаха различни персонажи, изтиквани от нуждите на момента На първия етап90-91 ва ентусиазмът се удари о стената на консерватизма. Силата на ентусиазма на недоволните си намери хората като Кошлуков и Георги Марков, Спасов, и Дертлиев лека им пръст, пълнеха стадионите . Не Жельо Желев палеше, нито Фил, нито дори Костов, нито другите знайни и незнайни , но известни сега демократи. СДС не успя тогава, защото почвата не беше готова за бунтарите. И бунтарите не успяха-те не намериха почва в оня момент-даже плашеха и сплотяваха статуквото. Оня Пламен, забравих му името, дето щеше да се пали, Гогов и още дузина бяха забравени. . За Петър Манолов и Илия Минев никой не се сещаше и те не напираха, избутани от напористите ентусиасти защото дисидентите отговаряха на описанието на Свежарков-те вече са непотребни . Беше часът на радикалът, интелектуалец- но и ентусиазиран оратор. Да не забравяме плакатите с певците и това, че нямаше почти никой от хората на науката, изкуствата и словото, които да не подкрепяха СДС. Но да не забравим и, че брадатите плашеха, те и затова загубиха, въпреки ентусиазмът, обяснил съм вече защо. С победата през 91ва дойде ред на някакъв конгломерат от радикализъм, фанатизъм и хора на действието.От една страна почвата не беше готова, от друга беше необходимо да се действа и доказва, от трета да се провежда диктатура на революцията.Настъпиха естествените нароявания по склонност към колективни действия за Революцията и отделните й три компоненти. Седесетата с тиретата и крахът на първата група от началото показаха диференцирането на публиката-подготвени, крайни, и неподготвени-статукво. Място за нюанси нямаше. Сетне, стази власт и загубата дойде времето на фанатиците. Първите категории, на радикалите- оратори и на интелектуалните предтечи бяха избутани настрана-те бяха ненужни. Почвата беше подготвена от тях-дойде часът на крайните. Беше време за аутодафета на книги, за които по-рано затваряха, на гладните страчки срещу президентът-дисидент, избран от нас и на контрагладни от интелектуалци. Съвсем закономерно бяха отстранени и пратени извън политиката. Дойде човекът на действието. Той избута всички останали-обяви ги за десари, откачалки и т.н.- нему не му трябваше никой. Те просто си свършиха тяхното. Войната с врага и настоящето е приключила, той няма да променя нищо, а само ще го притежава. И отново съвсем закономерно-инак братоубийствените раздори на фанатиците и празното интелектуалничене съсипват каузата, както виждаме по-сетне. Задачата му е да препарира тази кауза в институции, експлозивната мощ на барикадите да се трансформира в йерархия, революционния манталитет и технология да се погребат в нова партия, която да замрази модела на обединените действия. От съпартиийците на власт се очаква да действат като един в ръководения от него екип, и в същото време да демонстрират не спонтанно единение, а хлабава принадлежност към свободно организирано цяло на партията, която се избутва на заден план и сетне се затрива. Те трябва да бъдат обединявани единствено от неподлежащата на съмнение преданост към институциите и техният лидер. Спонтанността е подозрителна, а дългът се цени много повече от всеотдайността. Инак идва часът на д-р Михайлов-но това по-сетне. Редактирано от - Наум на 10/4/2005 г/ 12:49:31 |