Californication
Отиди на страница:
| Eleanor, дето карах нямаше бензиностанции по шосето (петицата), но градовете не свършват, на всеки изход попадаш на мол. Ти сигурно си пътувала и към Сан Франциско. Калифорнийските плодове са вкусни като българските, даже ягодите са по-сладки, и портокалите са по-хубави от флоридските. |
Ами то край шосетата просто няма нищо  Аз бях тръгнала с нагласата, че край пътищата има организиран живот, както е в България, хайде да не обобщавам за Европа, и за каквото ти потрябва просто трябва да спреш и да си го набавиш. А ако не се организираш достатъчно бързо, за да спреш на правилното място, следващото е само на 5-6 км разстояние. Относно плодовете и зеленчуците, бях се настроила там да ги виждам на планини, защото нали щатът е такъв, но не - всяко едно се продава поединично с отделно етикетче и то трябва да търсиш магазин, откъдето да си го купиш. Но пък забележителното нещо са цветята - тук дето си ги гледаме в саксии и им се молим да растат, там са в изобилие и с гигантски размери. Дори си направих снимка до едни кали(и?), които са почти колкото мен на ръст |
| Виж ти - и на мене ми направиха тия дни впечатление точно тези цветя (нали те бяха), но на картините на Диего Ривера като тук - явно са мексикански - нали търсех портрета на мексиканец за първата страница. Ние видяхме само едни малки лилави цветчета, растат на цели туфи край шосетата. |
Е, предполагам, че дори и за там е още рано за изобилието от цветя. Аз много се надявах да видя поне един кит, защото нали край бреговете на Калифорния минавал миграционният път на едни китове (дали не бяха сините?), обаче нищо  само тук-там по някоя скулптура, и то на делфин. Много жалко |
| Да, имаше гемийки за whale watching и Whale Watchers' кръчми, но видяхме samo тюлени - цяло стадо, препичат се на плажа в Ла Хоя като във ферма, макар да казват, че били wildlife. |
| Ами може и да са диви. Пътят върви само на метри от океана, обаче не можеш да отидеш непринудено и да си натопиш краката, защото има 3 реда тел и табели, че преминаването е забранено, а пък спирането край пътя - може, но само в най-най-краен случай. Така че ако си тюлен няма кой да ти пречи. Имаше много величествени секвоени гори, но след фиаското с китовете изобщо не се надявах измежду дърветата да ми помаха някой Йети. Странното е, че в тази пустош попаднах на един ресторант с винена листа с поне 100 френски вина и барманката каза, че ги имат всичките. Обаче нямаха нищо за ядене, защото беше 4 следобед и по него време не предлагали храна, защото се притотвяли за вечеря, дори едни яйца не можели да изпържат, нито да ти намажат сандвич, само бира, обаче я даваха с маслини поне 10 вида от един стъклен буркан със зехтин и някакви листенца вътре и после - карай пиян и умрял от глад. Така ми остана загадка кой ходи на това явно скъпо и абсолютно забутано място. Че и да си поръчва френско вино и да иска да избира. |
| Е, ти явно си ходила съвсем на север в Калифорния, към Орегон, с тия секвоени гори. Блазе ти. И аз искам да отидем, скоро четох за едно хипи семейство биолози от Юрика (Eureka), най-високите redwoods, по 250 метра и всяка си има име. Те се качвали по тях като алпинисти (казвало се арбористи) с въжета, без да забиват гвоздеи и без шипове на обувките, да не ги повредят, и слагат електронни датчици по тях. Горе (казва се forest canopy, 'покров') по чаталите и дебелите клони имало натрупана почва, растели други растения, цели плодни дръвчета, и животни, никога не слизали на земята. |
| Калифорния е едно огромно място, нищо че на картата много не личи. От градовете най- ме впечатли Сан Франсиско, много е силен духът на 1960-те и има някаква лежерност и хората живеят някак си неглижарски. Освен това са много дружелюбни и можеш да се заговориш едва ли не с всеки, стига да не тича след градския транспорт. Много ме впечатлиха ужасно стръмните улици и табелките през 10 метра "като паркирате вдигнете ръчната спирачка и оставете колата на скорост" - сигурно са останали от времето преди автоматичните скорости и кой знае колко коли са тръгвали от самосебе си. Друго забележително нещо е вятърът - както си стоиш и нещо направи Пуффф и е толкова силен, че може да те събори. И после пак всичко утихва. С. Фр. е градът на волния хомосексуализъм, и ако в Ню Йорк видиш две жени да слизат заедно от кола най-вероятно ще си помислиш, че това са две майки, които са оставили децата си на училище и са тръгнали да се поразходят, докато в С. Фр. това никога, ама никога няма да ти мине през ума. Не че няма и хетеросексуални (виж израза straight from San Francisco  , но те не си личат много-много. Има истински култ към тялото и към интересното облекло, който както го разбира, и някакъв дух на мечтателност в реално време, сякаш си в един леко измислен свят, но никой не ти щрака с пръсти пред лицето, за да те събуди. |
If you’re going to San Francisco. Be sure to wear some flowers in your head... If you’re going to San Francisco. You’re gonna meet some gentle people there ... |
От звезд слетает тишина, Блестит луна - твое запястье, И мне во сне опять дана Обетованная страна - Давно оплаканное счастье. |
| Намерих си, но в Санта Барбара Мога да ти разкажа, ако си купиш осветена картичка на Св. Георги или напишеш глава в романа. Избери си. |
| За съжаление нямаше време за северна Калифорния. Освен Фриско и секвоите е интересно да се види Силициевата долина (според мене интернет бума беше не съвсем успешен опит да се облече търговията в cool и hip одежди) и лозята. Заплюли сме следващата екскурзия до Ню Орлийнс - Фани ще ни покаже що е джамбалая и гъмбо, но задължително ще има после и Сан Франциско. От трите прочути хипи средища от 60-те познаваме вече нашия Гринич вилидж, видяхме сега Сънсет стрип в ЛА, остава Haight-Ashbury във Фриско. * До края на месеца трябва да ходим до Питсбърг, дето ще учи големия, и там има стръмни улици и улици-стълби, наричали го the poor man's San Francisco - миньорски и металург. център, сега повечето металургия е в Индия и Мексико (освен US Steel и алуминиевата Alcoa) и е намалял от 700 на 350 хил. жители. Но пак се справил, има роботика, компютри, биотех, няколко университета начело с Карнеги Мелън, чисто е, няма престъпност, населението е почти като в Европа - 67% бели, 27% черни, 3% азиатци.  Ломбард стрийт в Сан Франциско  Haight street в Сан Франциско - Summer of Love 1967, Flower Power - Доне, нашия July Morning сигурно произлиза оттам  Центъра на Питсбърг (Пенсилвания), сливат се р. Алегени и Мононгахела и правят р. Охайо - стъмните улици са по-назад |
| Гринидж вилидж (там не му ли казваха Гранидж вилидж?) е едно място, сантиментално до сълзливост и като вървиш по улиците си представяш как бащата-полицай (от ирландски произход, задължително) се връща от работа, в кухнята с перденца на цветчета майката с бяла престилка с къдрички пече някакво печиво и в цялата къща мирише на карамфил и канела, а до стълбите цъфтят хортензии (то хортензиите и сега ги има). В по-хард (пардон, софт) вариант - до кухненската маса седи детенцето по 3/4 панталонки и си пише домашното, а майката е в напреднала бременност и пак мирише на карамфил и канела. Или пък - малко преди да запалят уличните лампи, по тротоара върви жена, която страшно прилича на Мег Райън - с набрана пола до средата на прасеца и жилетка в нежнолюляково лилаво, погледите ви се срещат и ти се влюбваш от пръв поглед, после я изпращаш до нейната къща от червени тухли с бяло стълбище и цъфналите хортензиеви храсти от двете страни. Тя ти разказва за дядо си, отново преселник от Ирландия и неговите четирима братя, всичките участвали в построяването на бруклинския мост. |
| Ели, В старата си тема имах и едни снимки от Вилиджа тук (долната половина на страницата) и някои от героите му тук (пак от средата надолу, след червения х-л Челси). Място, дето почти всеки американски писател от Марк Твен насам е живял или минал, гнездото на Бийт поколението от 50-те и 60-те, едно от трите главни хипи сборища от 60-те и 70-те. Сега средище на Нюйоркския университет (NYU) с джаз клубове (Блу ноут сред тях), хипи дюкяни, едно от coolest местата в Ню Йорк. Като Фриско и той пази спомен за 60-те, когато на Блийкър стрийт в радиус един-два блока живеели Норман Мейлър, Артър Милър, Алан Гинсбърг, Джак Керуак, Нийл Касади, Уилям Бъроус, Грегори Корсо, Анди Уорхол, Тим Лийри (харвардски психолог, пропагандист на ЛСД), Боб Дилан с жена си Джоан Baez, Джими Хендрикс, Майлс Дейвис, Орнет Коулман, Телониъс Монк, свирели и The Fugs, The Velvet Undeground, гостуващите от ЛА Франк Запа и The Mothers. Вилиджа има две бохемски "предградия" - Ийст вилидж (с главното хипи стъргало St. Marks Place) и Уест вилидж. На север е гей- и рокаджийското Челси (ака Гейменистан), на юг - художническото Сохо (там живее Кристо) и Трайбека. Повечето кръчми и театри се държат от стари хипита, стените са покрити със сувенири. |
Ели, виж любимото ни място във Вилидж, Корнелия стрийт кафе. На малка уличка, off-Блийкър, наблизо има една Гей стрийт, ама не e онова, от старо време е, значи "весела". Всяка вечер в мазето има underground музика и поезия, за прoграмата тук.   Извинявам се за отклонението от калифорникейшъна, няма вече. |