Californication
Отиди на страница:
| Ето и един от сатиричните текстове на Франк, пародиращ псевдохипарщината в далечната 1967 година. Албума се казва "We are in it only for the money", а песента: "Who needs the peace corps?" What's there to live for? Who needs the peace corps? Think I'll just DROP OUT I'll go to Frisco Buy a wig sleep On Owsley's floor Walked past the wig store Danced at the Fillmore I'm completely stoned I'm hippy I'm trippy I'm a gypsy on my own I'll stay a week get the crabs Take a bus back home I'm really just a phony But forgive me 'Cause I'm stoned Every town must have a place Where phony hippies meet Psychedelic dungeons Popping up every street GO TO SAN FRANCISCO How I love ya, How I love ya How I love ya, How I love ya Frisco! How I love ya, How I love ya How I love ya, How I love ya Oh, my hair is getting good in the back! Every town must have a place Where phony hippies meet Psychedelic dungeons Popping up on every street GO TO SAN FRANCISCO... Hotcha! First I'll buy some beads And then perhaps a leather band To go around my head Some feathers and bells And a book of Indian lure I will ask the Chamber Of Commerce How to get to Height Street And smoke an awful lot of dope I will wander around barefoot I will have a psychedelic gleam in my eye at all times I will love everyone I will love the police as they kick the shit out of me on the street I will sleep... I will, I will go to a house That's, that's what I will do I will go to a house Where there's a rock roll band 'Cause the groups all live together And I will join a rock roll band I will be their road manager And I will stay there with them And I will get the crabs But I won't care  |
| Не се увличайте много по 60-те и не обикаляйте твърде кънтрито. Американският бат Бойко работи усилно. В США подведены итоги широкомасштабной операции FALCON (Federal and Local Cops Organized Nationally) по поимке скрывающихся от закона преступников, проводившейся на федеральном уровне. По данным Службы судебных исполнителей Министерства юстиции США, в период с 4 по 10 апреля было арестовано более 10 тысяч человек - самое большое число, зафиксированное когда-либо по итогам одной операции. Как сообщается на сайте телеканала CNN, в первую очередь федеральных агентов интересовали подозреваемые в убийствах, изнасилованиях, преступлениях, совершенных в составе организованной банды, похищениях, преступлениях против детей и пожилых людей, а также преступлениях, связанных с наркотиками. Точное число арестованных - 10340 человек. Из них 162 разыскивались за убийство, 638 - за вооруженное ограбление и 553 - за сексуальные преступления. Кроме того, в ходе операции сотрудники Минюста арестовали ранее незарегистрированных преступников - 106 насильников и 154 члена банды. По словам генерального прокурора США Альберто Гонсалеса, более 70 процентов задержанных ранее уже подвергались аресту за серьезные преступления. В операции участвовали более 3 тысяч чиновников правоохранительных органов, еще 10 тысяч и привлекались по необходимости. В организации серии рейдов были задействованы 5 федеральных и 83 локальных учреждений по борьбе с криминалом. Кроме того, привлекались Бюро по контролю за оборотом алкоголя, табачных изделий и оружия, ФБР, Секретная служба и даже Департамент жилищного строительства и городского развития США. Официальные лица подтвердили, что хотели продемонстрировать возможности правоохранительных органов, приняв решение о проведении столь крупномасштабной операции. Вместе с тем они подчеркнули, что преследовали, в первую очередь, цель обеспечения правопорядка. Кроме того, жертвы преступников должны были увидеть, что виновные понесут наказание. |
Грацко, съгласен съм с тебе за Франк Запа, освен че не харесвам и цигарите и не пуша от осем години, само по една кубинска пура през ваканцията. Музиката е работа, и писането, работата не върви с дрогата. За незапознатите колеги - "speed" - амфетамини, "acid" - LSD. Хипитата на Хейт масово минавали от LSD на хероин - ставали junkies, и Хендрикс, и Джоплин, и Джим Морисън (The Doors) умрели млади. Хендрикс - от задушаване след много приспивателно, Джоплин - от хероин, Морисън - уж от сърце. То било и края на хипитата като движение, но положителното наследство от 60-те години се вижда по Америка. Консерваторите мразят и досега тоя период от все сърце, макар че и те не са чужди на порока - както разбираме за Буш младши и Ръш Лимбо. Към текста на Запа - stoned (вкаменен) тука значи high, надрусан, много точен физиологически израз. Самата дума hippie иде от hip, моден, готин, cool. По време на интернетния бум думата хип беше много на мода, в естетиката и етиката на нета имаше много от хипи контракултурата. Това е много широка тема, която ще илюстрирам когато имам време с картинки от Silicon Valley, също калифорнийско явление. Редактирано от - Чичо Фичо на 15/4/2005 г/ 22:32:05 |
Ето и малко нюйоркски музикални звезди от онуй време Семейство Joan Baez и Боб Дилан  Саймън и Гарфънкъл - Bridge Over Troubled Water, 1969  The Fugs  Velvet Underground c елегантната си солистка Nico  Nico сама - Chelsea е нашето, не лондонското, с известния ни хотел, в който по едно време живеели почти всички звезди  Приликата между хипитата от 60-те и юпитата на компютърния бум от 90-те в Сан Франциско и околността е очевидна - някои явни заемки:  Психеделичния вестник на Хейт-Ашбъри  Ами това:     Йоко Оно и другите собственици cъдели шефа на Аpple Computer Стив Джобс, че продава музикален продукт с ябълков бранд А и цветовете на Аpple Computer малко напомнят на Gay Pride, чиито знамена се веят и из Челси  И това име напомня психеделичното слънце на хипитата и логото е доста тантрическо   Тези фирми са в хип-околностите на Сан Франциско, Silicon Valley А ето и нещо от Silicon Аlley, южния край на Манхатън, дето в края на 90-те се нароиха десетки "хип" интернет консултантски фирми, в някои от които преди срутването на пазара през април 2001 и окончателното съсипване след 11 септември, който затвори Даунтауна за месеци, имах възможността да се интервюирам за работа и даже и да поработя малко. Ходеше се на работа по шорти, раздваха се безплатни соди и плодове, често се "хвърляха" разкошни, ама наистина разкошни и то стилни, партита - за поредното IPO (пускане на акции на пазара), завършил първи рунд частно финансиране или пускането на някой нов неразбираем продукт. * Тези млади фирми с 25-30 годишни шефове се хвалеха с нерепресивните си обноски и творческа обстановка, пълнеха старите нюйоркски квартали с пъстроцветните чудеса на авангардния дизайн - ентусиазиран опит да "хипизират" света на бизнеса, да го направят от царството на типажите на Дикенс - нов свят на cоol people. Оцеляха сами тези, които се превърнаха в рекламни агенции - Силикън Али се сля с Медисън авеню    Имената на фирмите заслужават особено внимание - вместо "Голдман Сакс" или "Дженерал Милс" - "Виант", "Сапиент", "Рейзърфиш" - та накрая накараха и бехемотите Бел Атлантик-ГТЕ и Филип Морис да се прекръстят на "Верайзън" и "Алтрия"   Иди кажи, че дясното е на тютюнева фирма - да си помислиш, че носи супа на бедните и прави курсове за отказване от цигарите (всъщност прави и двете) или разработва водороден двигател Редактирано от - Чичо Фичо на 16/6/2005 г/ 05:31:53 |
| 1965 г. - расови бунтове в Калифорния Уотс, гето в Лос Анджелис    Сънсет Стрип, улицата между Холивуд и Бевърли Хилс, център на хипизма в ЛА - освен черните се вълнуват и бели хипита, сред които певицата Шер   И в Сан Франциско - Черните пантери   Под снимката пише: "The racist dogs policemen must withdraw immediately from our communities, cease their wanton murder and brutality and torture of black people or face the wrath of the armed people - Huey P. Newton"
Пак в ЛА - Комптън, голямото черно предградие до Уотс, 30 години по-късно    Редактирано от - Чичо Фичо на 18/4/2005 г/ 22:51:55 |
| Гледам снимки като горните винаги със смесени чувства. Има нещо нередно в естетизацията на насилието и човешкия негативизъм. Ето, например, тези двама черни младежи, въоръжени с американския аналог на Калашник, стройни, тънки, с кепета на Че Гевара (или на Садам). Каква е точно посланието им? Дали хората пострадали от тях в 60-те години, в многобройните погроми над частно имущество и малки малгазини, виждат света така както го виждат хората в 2005, пред компютрите си, които не са емоционално свързани с онази епоха? Изкуството често е безнравствено, то не се спира пред миналата човешка болка и страдание, защото целта му е да групира, ететизира и изчиства идеята, а не да ни разказва реалността. Внушенията му са понякога са действително безнравствени. * Какво е станало с децата на тези две черни пантера по-горе? Предполагам (и предположенията ми са много близки до реалността), че са дали на света от 5 до 10 квадратни деца, с наднормено тегло (погледнете по-горе недохрарнените им бащи), със здравословни проблеми още от детството - високо кръвно налягане, диабет, сърдечни проблеми, болести на бъбреците и черния дроб. Деца, които до 12 клас четат с труд и свободното им време минава в гледане на телевизия и ядене на джънк фут. Деца и внуци, които често са клиенти на правоохранителната система. като внука на Малкъм Екс, който убил баба си (???), жената на самия Малкъм. * Съдбата на поколенията на т.нар. революционери често се повтаря - независимо дали те са черни, или бели. Когато татковците и майките са заети с насилие и променяне на света, децата явно нямат нормално детство, което може да ги направи добри и съчувстващи граждани на обществото. Те израстват в крайности - недоспиване, стрес, много лишения, хистерии, а на другия ден много привилегии и безмислен разкош. Такива са и нашите партизански и партийни синчета. Питам се кому е нужно това? Да, ама сега бил момента поколенията на черните пантери пак да тръгнат нагоре и станат част от нормалното обещество, казва Фичо. Дали? И какъв беше резултата от тяхната борба? Много и почти безплатна храна за децата им, за да може след 20 години здравната система да се задръсти от проблемни деца с наднормено тегло? Държавно спонсорирани жилища за по $200 - $300, което да ги напъха в гето квартали с гето субкултура? Не напразно Гозби уязви черното американско население с речта си против безбожието и безпросветността на част от тях. * Всяка революция ражда десетки нови, неподозирани, нежелани и напълно непредвидими проблеми. Розовите картини и естетизация на неестетическото минало на т.нар. революционери е контрапродуктивно. Но като се замисли човек - нима искаме новините да се състоят от вятърничави Британи Спийърс и проблемите им дали са бремени, дали са наддали на тегло и около талията? Не, не искаме, но другото, което ни се предлага са затлъстели рап бендове, състоящи се главно от някогашни бандюги и приятелките им, които танцуват по клиповете им в оскъдно облекло и предизвикателни пози. Къде е тук реалния човек? Къде съм аз, ти, дето викаше Вапцаров. * Истинските двигатели на доброто в човешката история остават незабелязани от изкуството, защото на него му са нужни винаги крайности, а не нормалност. Уви. |
Добре, ама фотографията си има някакви норми - за да разбереш една снимка, трябва да има смисъл, композиция. Композицията често го удря на монументалност, ражда митология, като дори тая обложка на Ролинг Стоунс, The Beggar's Banquet но без композицията снимката няма смисъл. В последния Ню Йоркър има статия за бразилския фотожурналист Себастиао Салгадо, когото леви също обвиняват в естетизация и омаловажаване на страданието и бедността. Една от най-известните му снимки - бедни бразилски златотърсачи в открит рудник, омазани с кал, за която казват, че прилича на Микеланджело, тавана на Сикстинската капела, героика  Редактирано от - Чичо Фичо на 16/4/2005 г/ 20:51:25 |
| Калифорния има най-голямо население в САЩ - над 35 милиона, което расте с 550 хил. души годишно, 90% от които - от външната миграция. (В 1900 г. населението й било 1.5 млн, в 1945 - 7 млн, в 1965 - 15 млн.) * Мексиканците (и другите латинци) са 33%, азиатците - 13% и черните - 7%. 25% от населението са родени извън САЩ (в цялата страна са 10%). В Калифорния има окръзи с над 50% мексиканско население и даже градове като Купъртино (c Apple Computer) с над 50% азиатско. Азиатците са повече от белите в елитния Калифорниийски ун-т в Бъркли, UCLA и UC Irvine в Лос Анджелис и са от 25% и 37% в частните Станфърд и USC (така е и в ун-тите Харвард, Колумбия и Йейл на изток и в елитната гимназия Стай в Ню Йорк). В гр. Питсбърг и ун-та Карнеги Мелън обаче азиатците са много по-малко, белите - много повече. * Разбира се, като нюйоркчани тези числа не ни шашкат - в Ню Йорк през 1880-1920 г. родените извън САЩ жители стигали над 50%. Повечето нови мексиканци в днешна Калифорния са необразовани селяни и по имигрантския си профил приличат най-много на италианците от южна Италия и Сицилия в Ню Йорк в 80-те и 90-те години на 19 в., когато с евреите те образували до 25% от населението. Социализирането на мексиканците в САЩ е напреднало и сигурно ще повтори "кривата" на италианците - от полуфеодалните строителни бригади в Ню Йорк (в Калифорния селскостопански), командвани от падрони, през мафията (мексиканските бандидос в Калифорния са известни) до възникването на многочислена средна класа и проникването до най-високо равнище в политиката (Джералдин Фераро, кандидат за вицепрезидент, Антонин Скалиа - Върховния съд) и бизнеса. * На Ню Йорк му трябваxa две поколения за италиански кмет (Фиорелло Ла Гуардия) и още две за втори - Руди Джулиани. Около сто години, за да има италианец президент на Крайслер (Lee Iaccoca). Според мене на мексиканците ще им трябва по-малко. В областта на популярната култура те вече са променили Америка - такото и буритото са американски като пицата и бейгъла (еврейския геврек), текилата - почти като бърбъна и скоча, салсата за танцуване - почти колкото рока, а салсата за ядене се продава повече от кетчупа. * В Калифорния, дето през войната имало концлагери за японци, в 60-те години, както видяхме, кървави бунтове в черните гета, а днес има грамаден поток нелегални от Мексико, няма ни помен от настроенията в Европа, от които се възползват политици като Хайдер и Льо Пен. Видяхме какъв е режима на границата с Мексико - въпреки оградите (те са нещо нехарактерно за САЩ по принцип - на границата с Канада например няма абсолютно нищо гранично, познавам хора, влезли в САЩ от Канада без да видят и КПП). Калифорнийските работодатели най-много натискат федералното правителство да дава повече временни визи (за тази фискална година лимитът е свършил в първите три месеца) и най-остро критикуват престараването срещу нелегалните. Недостига на чужди работници, казват те, намалява работните места за американците - малките фирми фалират и уволняват. Твърде различна философия от нацисткото "три милиона безработни немци - значи три милиона евреи повече". * Въпреки говернатор Арнолд, Калифорния е син щат в президентските избори. Калифорнийците са изключително либерални и много приятелски настроени, с което впечатлиха и нас, свикналите c нюйоркската небрежнa urbane coolness. |
| Eagles Hotel California On a dark desert highway, cool wind in my hair Warm smell of colitas, rising up through the air Up ahead in the distance, I saw a shimmering light My head grew heavy and my sight grew dim I had to stop for the night There she stood in the doorway; I heard the mission bell And I was thinking to myself, `This could be Heaven or this could be Hell` Then she lit up a candle and she showed me the way There were voices down the corridor, I thought I heard them say... Welcome to the Hotel California Such a lovely place Such a lovely face Plenty of room at the Hotel California Any time of year, you can find it here Her mind is Tiffany-twisted, she got the Mercedes bends She got a lot of pretty, pretty boys, that she calls friends How they dance in the courtyard, sweet summer sweat. Some dance to remember, some dance to forget So I called up the Captain, `Please bring me my wine` He said, `We haven`t had that spirit here since nineteen sixty nine` And still those voices are calling from far away, Wake you up in the middle of the night Just to hear them say... Welcome to the Hotel California Such a lovely place Such a lovely face They livin` it up at the Hotel California What a nice surprise, bring your alibis Mirrors on the ceiling, The pink champagne on ice And she said `We are all just prisoners here, of our own device` And in the master`s chambers, They gathered for the feast They stab it with their steely knives, But they just can`t kill the beast Last thing I remember, I was Running for the door I had to find the passage back To the place I was before `Relax, `said the night man, We are programmed to receive. You can checkout any time you like, but you can never leave! |
ВИС Орэра На пустынный дорога в волоса вэтэрок, И коллытой воняют и трава, и пэсок, И по ходу двыженья я огни увыдал, Голова стал тяжелый совсэм, И туда я попал. Там в дверях обалдэнный такой женщин стоял, И я вэсь начал думать: он мэня соблазнял, И зажег женщин свэчка, и меня в дом водыл, А грузыны (навэрно) разний слова В коридор говорыл: [Хор такой вэсь:] Кто пришел в Отэл Калыфорния? Такой клевий мэст, Офигэнный мэст, Хочэшь комнат в Отэл Калыфорния? Целий круглий год приезжай, народ. Сулико бил тот женщин, "Мэрсэдэс" он имэл, А его имэли друзья, каждый так, как хотэл, В рэсторан я гулял их, И его танцэвал, И сначала все помнил, да, А потом забывал. Официанту сказал я: "Гурджаани хачу". Он ответил: "Нэ дэржим давно эту мэрзкий мочу". А грузыны (навэрно) бормотали опять Ихный мэрзостный речи вэсь ночь Не давалы мне спать: [Опять хор вэсь такой:] Кто пришел в Отэл Калыфорния? Такой клевий мэст, Офигэнный мэст, Приезжайтэ в Отэл Калыфорния. Вах, какой сурпрыз, на минэ повыс. Потолок вэсь зэркалний бил, бормотух с лед налит, И сказал Сулико мне: "Ты гэрой и джигит", А потом говорил он: "Давай дэньги тэпэр", А в окно залезал с монтировка Злой мужчин, прямо звэр. А последний, что помню, - к двэр я бистро пошел, Но обратний дорога в тэмноте не нашел, "Удовольствий щас будэт", - сказал врэдний мужчин. Монтировка по мордэ мне врезал Без особих причын. [И eщe paз xop вэcь тaкoй:] Кто пришел в Отэл Калыфорния? Такой клевий мэст, Офигэнный мэст, Пoдлий жэнщин в Oтэл Kaлыфopния, Чтo зa вpэдний бaб, и eгo пpopaб... |
| Е, като сте на вълни "Хотел Калифорния", дайте и аз да кажа за моя допринос към българизацията на тази разкошна балада: Някъде към средата на 1977 година сестрата на моя приятел Гриша Викьов - видната столична юристка Катя Викьова успя там посредством някакви си правни услуги ли, някакви там "аз на теб-ти на мен" ли усуги...виж това не знам...да си подсигури нещо като еквивалента на контракт за записване на сингъл в "Балкантон". В интерес на истината, тя има доста приятен тембър на гласа, вярна интонация и е изключително музикален човек, така че по-скоро може да се каже че съвсем заслужено от музикална гледна точка тя се "добра до заветната мечта" ( тъй като критериите тогава за да записваш плоча бяха хептен по-различни от днешните). И сега -контракта подсигурен, ама трябва да се избере и подходящ материал. Седим ние в къщи и умуваме: На кой хит да направи cover момичето. А тогава все още диското вилнееше и разни пъргави мелодийки оросяваха ефира с фретлес бас рифове, брас секционни изригвания и кикотещи се китарни отсрелвания. Един и вика: А бе, дай сега запиши туй, друг и вика - онуй...само аз комай бях твърдо за: "Хотела". -Туй Кате, викам, ще остане песен за песнопойките след години, докато тия ми ти сашикове-лафрикове ще увяхнат като сахарски магданоз. Явно съм бил доста убедителен, защото Катето в края на краищата я записа под съпровода на ФСБ ( тогава те бяха "house band" на Balkanton и почти цялата продукция от онези години, слава Богу, се изпълняваше от тях). Разбира се, нейното изпълнение не стана кой знае какъв хит у нас ( поради липса на "вторични рекламни лостове" - телевизия, радио, агентура и т.н.т, но всички които са я чували могат да ви кажат, че един от най-сполучливите ковъри на песента...а да не говорим, че и днес да я пусне на гости и познати - няма да се срами жената. Не знам дали сега някой си спомня за певицата Катя Викьова, но доколкото чух все още си практикувала адвокатство из столицата.   |
| Я! На български ли я записа? Ето я и в кавъра на Джипси Кингс (май сега пеят в Карнеги хол) - е, не може да се сравнява с кавказкия превод - хеле на припева и на "релакс", ама... Por el camino del desierto El viento me despeina Sube el aroma de colita Luna, luna de nadie Ella a lo lejos Una luz centela La idea de mi estar Quedar por la noche Alli estaba a la entrada Y las campanas a sonar Y me di con llamarme mismo Que es puerta del cielo Ella enciende una vela En muestra del camino Suenan voces en el corredor Y lo que indican diciend Welcome to the Hotel California Such a lovely place Such a lovely place Ella al lado que brillaba Tenia una Mercedes Rodeada de chicos guapos Ella llamaba amigos Cuando viene despacio Del tumba de verano Aquel era pa recordar Y otro pa olvidar Le pedi al capitan Que sirve el vino Y pedi con un amor Tenido este alcohol De este sesenta y nueve Famosa y que llamando Pues me va a despertar La noche para decir Welcome to the Hotel California Such a lovely place Such a lovely place El espejo en el techo Champana en el hielo Y ella dijo somos todos prisioneros De propia voluntad Y en los cuartos principales Hacen sucias esta Hasta aca a la bestia Pero no la logra a matar Mi ultimo recuerdo Corria hacia la puerta Ver una candela en el camino Por donde habia llegado "Relax" dijo el portero Por mi es honor recibir Puede salir cuando quiere Pero nunca yo partir Редактирано от - Чичо Фичо на 18/4/2005 г/ 20:38:15 |
| Хотел "Калифорния" я имаме записана на видео, в изпълнение на нашия син и оркестъра му - тогава беше на 16 година, на един от летните му лагера в някакъв университет, където взимаше курс по психология. Граци, аз съм много критично нстроена майка, но като хайванчето ни пусна този запис бях действително...трогната. Туй дето го е пуснал Дон е върха, съветските хора са неповторими. Редактирано от - Нели. на 19/4/2005 г/ 07:54:18 |
| Странна метаморфоза изживя у мен понятието Калифорния. В началото, някъде в прогимназията, го опознах от Джек Лондон, Мартин Идън. Да си призная, кошмарна представа – таванската стая, пералнята, изнемогващия, затъпяващ труд. Звезден прах, който обаче не може да компенсира унилия пейзаж, сякаш извиращ от всякъде. След година открих друга Калифорния, у Стайнбек – Монтерей, Улица Консервна, Док. Хората не станаха по-богати, не, фабриката в края на улицата тегнеше над всичко със своята безнадеждност, но заедно с това хората живееха и пиеха тук, отиваха до океана само тогава, когато се налагаше. Да направят подарък на Док. Минаваха като пред калейдоскоп снимки от Сан Франциско, Лос Анджелис и Акапулко, рядко, но все пак разглеждахме тия красоти и се чудехме кого да вярва човек? Снимките? Или книгите? А филмите? Познай кой ще дойде на вечеря, на Стенли Крамер? Боже мой, какви красиви хора живеят там Появи се още един канал. Музиката. California Dreaming на Mamas & Papas, If You Are Going to San Francisco на Скот Маккензи, преобърнаха представите ми. Изведнъж Калифорния разцъфна пред мен. Нали знаете колко силно подражателни са младите. Мъкнехме китарите цяло лято по брега, тогава едно момиче имитираше успешно Джоан Бейз – Gracias a la Vida. Но дойде студенстския бунт в Бъркли. Ужасени гледахме подбраните кадри, не ни се вярваше, че това е възможно. Но беше. И сега идва най странното. Оказва се, че моята представа е застинала. Помня слънцето, цветята, оптимизма на хората, мисля си, че цял живот съм живял с копнежа по онова, което само музиката е вселила в мен. Препрочитал съм Стайнбек и съм изтласквал романа навън от съзнанието си. За да освободя място за цветята. Гледам сега снимките на Фичо. Не, не е само цветя Калифорния. Сигурно не е и само заводски улици. Тя е и Стайнбек, и Лондон, и Сидни Поатие. И цветята и Боб Дилън. Само че, такива като мен, които никога няма да имат късмета да я посетят, ще си останат с едностранчивата представа. Въпреки, че има и гледали, но не видяли. Но благодаря на Бога, че ми е дал очи да видя цветята. И разум, за да зная, че картината не е еднопланова. Редактирано от - Don на 19/4/2005 г/ 12:49:14 |
| Това с предварителните представи е много особено. Аз като тръгвах за Истанбул си представях, че ще видя някакъв микс от везири с чалми (като от Халифа Щърк), кервани с камили по главната улица, жени с бели рокли тип Робърт колеж, туристите на Агата Кристи, а вечер мъже а-ла-Джеймс-Бонд с гелосани коси, смокинги и папионки да излизат в черни открити лимузини покрай Босфора. Разбира се, нищо такова не видях и много се разочаровах, но по-късно срещнах един човек, който също бил ходил в Истанбул по него време и той ми каза, че тези неща в горе-долу сходен вариант ги има, просто трябвало да знам къде да ги търся. |
