Гражданският (ни) застъпник

В надигащата се истерия около предстоящите избори някак между другото мина името на лицето, което парламентът избра за омбудсман. А не трябваше. Защото не е без значение фактът, че най-после и у нас (официално и легално) съществува длъжност "защитник на гражданите от държавната машина".
Омбудсманът е доста неординерна фигура - той реално не ползва традиционните лостове на различните власти - не изисква, не заповядва, не санкционира (предвидени са някакви глоби при отказ от сътрудничество, но те са символични). Омбудсманът обаче има правото и задължението да ползва всички позволени средства за публичен натиск, за да защити, както е написано в клетвата му, "правата на човека и основните свободи". Тоест той е фигура уж без реална, а всъщност с огромна символическа власт. Която, освен всичко останало, не предполага, а изисква авторитет. Фигура, доказала се пред обществото като независима, свободомислеща, безкомпромисна в отстояването на гражданските права.
Какво обаче ни предложи родният парламент? Кого избра за наш защитник? Гиньо Ганев, разбира се. Най-конформистката, най-неконфликтната, най-социално безцветната кандидатура. Човекът на всички времена и режими. Който е оцелявал не защото им се е противопоставял, а защото ги е обслужвал. Винаги и навсякъде. От някогашния конюнктурен Отечествен фронт през Съюза на читалищата (чудно доходно място), та до Омбудсмана. Като не забравяме и постоянното му присъствие в парламента.
За него казват, че бил добър посредник, успявал винаги да примири конфликтуващите страни. Само че за поредната му държавна длъжност не това е главното изискване; или ако го има, то е някъде на последно място. Основното занимание на обществения застъпник е най-вече защитата на интереса на гражданите, не на държавата.
Ето обаче как самият Гиньо Ганев си представя работата си. Първо, според негово интервю, "неговата цел е не да руши държавата [...], а да укрепва отношението на гражданите към държавността". Второ, щял да сформира веднага два съвета - обществен и медиен. (С каква цел - не изясни.) И трето, щял да си осигури хубав офис. А, да, и още нещо - веднъж годишно щял да представя в парламента доклад за постъпилите жалби и сигнали. Какъв ще е бюджетът за тази "огромна" дейност, омбудсманът деликатно премълча, но след като на другата новосформирана комисия - срещу дискриминацията, той е 1.8 млн. лв., неговият не ще да е по-малък.
Тоест, от сега е ясно какво ще прави нашият защитник. Което превръща хипотезата, че това е поредната му синекура, в очевидност.
Ако приемем, че с фигурата на омбудсмана се слага началото на нещо принципно ново в отношенията между гражданите и държавната администрация, то едва ли можем да се надяваме, че първият избраник ще оправдае очакванията. Наред с тази констатация обаче изникват и два въпроса. Първият е: дали парламентът пожела да си свърши добре работата? Вторият е: дали въобще сред публично обозримите лица съществува идеален кандидат. Ако на първия въпрос отговорът е "Не", нещата са поправими. Ако и на втория обаче е същият, ситуацията е доста по-тежка. За гражданството, разбира се.


Копринка Червенкова