Самородни късове - колекция политици
Отиди на страница:
Утре пътувам, Дон, за два дни, малко природа, малко хотелче в планината! Ъъъх!  Лека и на теб и всичко добро през тия дни почивни. Редактирано от - Сибила на 16/4/2005 г/ 00:54:50 |
| Дон, Натиснете тук |
| Добавка от мен към картинката на BG_TR (за Надето) Натиснете тук Въпреки че цялата сценка си заслужава да бъде публикувана без препратка. Редактирано от - Heat на 16/4/2005 г/ 13:55:40 |
***** Постарах се за едно по-голямо увеличение на култова снимка, дадена по-горе в група, за да видите някои вече позабравени лица, трудно се познава, от увеличението на черно-белия печат, но в долния десен край ще съзрете Маргарит Мицев, малко по-горе от него - Слободка, строга, както винаги в черно, щото громенето на комунизите си предполага съответното облекло, а от другата страна само мустаките на Юри Борисов го издават. В средата - незабравимия Стефан Савов . Не му виждам добре опонента, с който почти са се хванали за реверите, дали не е незабравимия Нубиец.. |
| Ще се кооперираме с Македония в борбата срещу градушките. Те произвеждат отлични ракети, а ние сме добри в проследяването на облаците... Георги Танев - министър на земеделието - Чухте ли изявлението на президента по радиото? (журналист) - Не можах, защото бях в провинцията... Георги Танев - министър на земеделието Ето го в цялата му прелест заедно с един друг любим |
| "Грешка станала за екзекутирания българин 2000-03-02 ----------------------------------------- ------------ Грешка станала за екзекутирания българин. Няма екзекутиран българин в Либия преди 12 години по обвинение в шпионаж, потвърди високопоставен държавен служител. Според източника министърът на правосъдието Теодоси Симеонов бил направил грешка. Не ставало дума за екзекутиран, а за експулсиран, и май не за българин, а за алжирец..... Автор: в-к БРЯГ " |
| Понеже по-напред видях снимка на Н. Михайлова, да споделя едни медийни информационни противоречия, на които съм попадала във връзка с нея: на едно място пишеше, че била завършила френска филология на второ - испанска такава на трето - българска с втора специалност френски на едно друго място - че била член на съюза на българските преводачи пък според една друга медийна информация, ама по друга тема, този съюз се бил разпаднал, не помня годината, но като се съпостави с едни бегли данни за рождената година на Н.М. излиза, че тя няма как да му е била член, защото просто още не е имала диплома, когато той е съществувал на едно място пишеше, че е от Плевен а пък на друго - че наследила чешмичките с минералната вода пред градската баня (значи баба й/майка й трябва да са били от софия и следователно...) Сигурно няма връзка с политическата й кариера, аз само за протокола (джъст фор дъ рекърд) |
| ИНТЕРВЮ Христофор Събев: СДС е мръснишка и диктаторска партия 1990 г. Бденията на Фори Светулката. Днешният СДС е синя ръкавица на червена десница, твърди ексдепутатът, сега емигрант в САЩ, който събира пари за филм за Апокалипсиса по негов сценарий ДИЯН НИКОЛОВ Христофор Събев е атомен физик по образование, облякъл расото в зряла възраст. Беше депутат от СДС в 36-ото народно събрание и председател на тогавашната парламентарна комисия по вероизповеданията. Като лидер на Християнския съюз "Спасение" беше член на Координационния съвет на СДС. Като участник в Кръглата маса през 1990 г. предложи гласуването да става с отпечатък на палеца. Сдоби се с прякора Светулката, когато организираше нощни бдения на пл. "Демокрация" (днес "Ал. Батенберг"  срещу комунистите. Сочат го като основния виновник за разцепването на Българската православна църква - той бе в основата на превземането на сградата на Светия синод и баталиите около нея.Негово е крилатото определение "люспи" за първата партида отцепили се от СДС хора като Петър Дертлиев, Петко Симеонов, Александър Каракачанов и т. н. По ирония на съдбата сам той беше "отлюспен" от комисията "Чисто минало" на 29 юни 1994 г. Тогава той подаде оставка от всички постове и емигрира на 30 юли 1995 г. в САЩ, където получи политическо убежище и има статут на постоянно пребиваващ. Приписаха му, че иска да основе Старостилна църква, някой го забеляза да пее романси в някакъв локал на Западния бряг, друг пък го видя в омазан в масло комбинезон да пълни резервоарите на шофьорите на щатска бензиностанция. Събев отрича всичко това и твърди, че живее в къщата на православен гръцки емигрант. Регистрирал бил в САЩ Православна християнска архиепископия със седалище в Калифорния. Служел в Силиконовата долина, после на изток от Калифорния. За първи път се върна в България в края на ноември 1997 г., натоварен от международни организации да ни инспектира дали спазваме религиозните свободи. В момента е в семейното си жилище във Велико Търново, но се кани отново да замине за САЩ. Първо обаче трябвало да намери пари за снимките на библейски филм по негов сценарий. Намираме го на автобусната спирка близо до дома му край Висшето военно училище, чакайки рейса за близко село. Щял да се върне чак след седмица, но се съгласява да ни осветли за възгледите си и за живота си днес, докато дойде автобусът му. Присядаме в близкото заведение. - Дядо Христофоре, защо така намразихте двуполюсния модел? - Защото всичко, което се прави дотук, е една мимикрия. И те не са 2 полюса. Това е един псевдодвуполюсен модел. Той представлява точно двете страни на една и съща монета. Тази монета се разменя срещу целия български народ. Той е подложен на геноцид, защото 5000 семейства в България живеят много добре в момента, а останалите минават под финансов нож. Това нещо ме настройва жестоко срещу този модел, който категорично се бори срещу средната класа, т. е. срещу независимостта на данъкоплатеца и избирателя. Този модел дава възможност за манипулации. Това си е една диктатура. Уж има демокрация, а всичко е фалш, мимикрия, гадост. И двете страни на монетата - все едно че една майка ги е раждала. Няма никаква разлика, само имената им са различни. - Като депутат във ВНС не подкрепяхте ли същия тоя модел? ---каре---- - Тогава СДС беше друг. Беше коалиция. Сега е една диктаторска партия. Мръснишка партия, която на мен не ми харесва. Това не е онзи СДС, за който навремето ратувах. Само носи същата фирма. Иначе вътре нещата са коренно различни. Тогава имаше идеализъм и вяра, че ще се направи нещо добро. Това, което се прави в момента, е най-лошото, което може да има този народ. Не по-малко лошо от онова, срещу което се борехме едно време всички дисиденти и независимо мислещите хора, минали през какво ли не. ------ - Кога се разочаровахте от СДС? - Когато стана партия. Тогава го напуснах, понеже съм човек, който не може да членува в партии. Аз съм независим и свободолюбив човек. В коалиция съм членувал чрез моята правозащитна организация. Отгоре на всичко аз съм духовник и това също не ми дава право да членувам в партия. СДС се промени коренно. Сякаш моето излизане от него беше някакъв лакмус на тази нелепа и противна промяна. Искам да ви цитирам и Сталин - един човек, който ми е доста противен, но той казва, че не е важно колко гласуват, а кой брои. Аз съм убеден от 1990 г. насам са извършвани фалшификации на всички избори и това ще продължава благодарение на двуполюсния модел. Затова на Кръглата маса аз предлагах да се гласува с отпечатък на палеца. Не защото сме примитивни хора, а за да се избегнат фалшификации. ----каре--- Трябва хората да бойкотират изборите, защото техните гласове отново ще бъдат използвани и пак ще ги разхвърлят между тях си двете основни партии. Двата мастодонта пак ще си направят пазарлъка. Всъщност те са двете ръце на една и съща политическа вещица. Или по друг начин казано - синя ръкавица на червена десница. Това е СДС. Казвам десница, защото те са финансово десни, а червени политически. ------- - Къде се намира голямото ви синьо яйце? - У дома е. Пазя си освен него и кръста, който висеше в бившия Партиен дом. С този кръст аз ги изгоних от Партийния дом, а те отидоха в банките. - Има ли диктатура в момента у нас? - Има, но е замаскирана демагогски. Това е нежна диктатура. Нежна, нежна, ама по-лоша. Откритият враг не е страшен. - Между тези 5000 семейства, за които споменахте, че живеят добре, намират ли се и семействата на нашите управляващи? - Не твърдя, че цифрата е точна, но това не е най-важното. По-важното е процентното отношение на мизерстващите спрямо богаташите. Нямам никаква информация за семействата на управляващите в момента. Аз пристигнах скоро в България, но поне така се чувства, че е. Глас народен, глас Божи. - Не сте ли търсили среща с премиера Иван Костов? - Нямам желание да се срещам с него. Той, ако иска, може да се срещне с мене, но не знам с какви очи ще ме погледне. Нито той, нито Петър Стоянов или другите, които преди това твърдяха, че ме обичат, не са проявили желание да се срещнат с мен. Това е нормално, защото ще им кажа неща, от които ще ги заболи, ако има още остатък от съвест в тях. - Все пак вие не харесвате политиката на Иван Костов... - Не желая да го коментирам. Просто не трябва да го коментирам. Казах ви достатъчно думи за модела. Дали ще е Иван Костов или друго поставено лице, не ме интересува. - В Америка не се ли занимавате с политика? - Не, там аз пиша сценарии. Четири години изучавах филмова режисура, а освен това си имам и регистрирана архиепископия. Тя е регистрирана в съда в Санта Клара. - А с някакви висши духовници срещате ли се? Къде се черкувате, когато сте в България? - Не съм се срещал. Някои от тях са ми се обаждали по телефона тайно, тъй като ги е страх. Иначе се черкувам в Буховския манастир, който се намира близко до София. - А в Америка не се ли срещате с български политици? - Не. Дори избягвам да се срещам с тях. Бившите тайни служби ми създадоха проблеми там чрез наши емигранти, но няма да конкретизирам, защото не съм злопаметен човек и никога не отмъщавам. Орелът не яде мухи, се казва в една латинска поговорка. - Все пак бяхте доста близки с Филип Димитров... - Филип е на другия край на Америка. Със Стоян Ганев веднъж се чухме по телефона и толкова. Разговорът беше съвсем официален - "Как си, братко" и т. н. Аз си имах работа и си пишех през това време сценария. - Какво представлява по-точно този сценарий? - Това е Апокалипсисът, преведен на кинематографичен език. Това е нещото, което ще дойде преди идването на Господ Исус Христос. Това е най-страшното време, което ще бъде сервирано на хората. ---каре---- Ще дойде лъжемесията, който ще се представи за Христос. Американците имат много информация за това нещо, имат и издадена литература, но никой не е успял досега да свърже това нещо кинематографично. На мен това ми беше просветлено от Господ, след дълъг пост и молитва. ----- Аз предпочитам филмът да се снима в България, но нямаме достатъчно средства. Отскоро сме открили и сметка в банка "Хеброс", код 80080813 и N1003732218, на която благосклонните българи могат да изпращат средства. И отново искам да ви припомня, че времето на Антихриста идва и той ще бъде политик. Христофор Събев |
| Навършиха се 10 години от първия открит протест срещу Татовия режим 1999-09-27 21:50:53+03 Навършиха се 10 години от първия открит протест срещу Татовия режим Днес се навършват 12 години от екобунта на русенските жени, които стартираха демокрацията и излязоха на първата антиправителствена демонстрация в България. Цонка Букурова, Дора Бобева и сподвижничките им от първата антиправителствена демонстрация у нас вчера отбелязаха деня с женско парти в дома на Таня Хаджииванова. Достолепните дами подчертаха, че създаденият от тях ПК "Екогласност" е бил използван за трамплин към властта от Едвин Сугарев, Свободка Стефанова и местни политици. Бяхме създали 6 различни комисии, които работиха много активно, сега никой не ни търси, дори да ни поздрави за годишнината и за смелостта ни тогава, каза г-жа Букурова |
| За Елинор. ****** Не съм много силна по датите, но мога да разкажа нещо лично по зададените въпроси. 1. Съюзът на преводачите не е прекъснал съществуванието си, просто като останалите творчески съюзи, подкрепяни и субсидирани от държавата, загуби много от позициите си. 2. Аз съм негов член, от, да речем, осемдесета година, секция "Теория, история и критика на превода". Там имах удоволствието да общувам с български великани на превода, но това е друга тема. Известно време бях и в ръководството на тази секция, само скромен секретар, а поради познанията ми в автоматизацията на преводните процеси, бях и член на Националната терминологична комисия, излъчена от същия Съюз. Това го казвам, за да оправдая присъствието си в много заседания, конференции, сбирки, и т.н., и срещи на високо равнище на същия съюз, ръководен по времето, което обсъждаме, от Леда Милева. След това дойдоха други председатели, но времето на Леда беше златното време на Съюза на преводачите. 3. Съюзът имаше много отдели, един от които беше Творческия - контрактации, издания, и т.н. ************************ ТУК ИДВА ДЕМОКРАЦИЯТА - втора част. ********** Нали не се заглеждам по хубавите момичета, не съм забелязала г-жа Михайлова в стаите и по коридорите на двуетажната къща на Неофит Рилски, която заемаше Съюзът. След като почна да се появява като една Апасионария по митингите, мои приятели преводачи, взеха да ме дърпат по ръкава и да викат - глей, глей, хубавото Наде от Творческия отдел. Пък аз ги питам - че откъде я помните, а те си признават, как все си намирали работа да ходят в тоя отдел, че им било приятно това младо девойче. Творческият отдел беше на партера, да уточня. И аз така, цъках, цъках, мъжка им работа, те забелязват хубавите девойчета. Така е била забелязана и от Мишо Неделчев, който я е привлякъл още през 90 година за член на Радикал-демократическата партия. Оттогава й тръгва кариерата в СДС. Известно време заместваше и някаква отсъстваща секретарка на Леда Милева, та е била и в горния кабинет, при шефовете и затова някои казват, че е била и секретарка на Леда Милева. Нормална кариера на младо културно девойче, атмосферата в този Съюз беше подарък за човек, който се интересува от словото, ако цениш интелекта и знанията на хората, които се мотаеха там - имам предвид известни литературни критици и преводачи. И Стефан Савов беше също в Управителния съвет на Съюза, след 89 година. Това, което ми прави впечатление, обаче, че тези една-две години не се обявяват в официалните й биографии. Казва се, че до 91 година била учителка по български. Защо? Какво лошо има в този период? Аз лично се гордея с участието си в този Съюз и се радвам на всички хора, с които съм се запознала и общувала, с които съм обсъждала проблемите на превода и литературата там. Не са ми ясни личните й съображения да не обявява този период в CV-то си. Или, може би да смята, че нейното CV трябва да започва от членството й в СДС - това е Началото, преди него е тъма. Като биографията на Бранислав Нушич, дето свършвала с женитбата му, щото след женитбата човек вече нямал биография. А тук обратно - откъде почва биографията, видите ли? |
| Да бе Така е Тя биографията като започва върви. И не е редно да се преиграва Просто няма такавя история-да си преиграваш живота Много хора по време и после 1989 сметнаха, че за тях тази история не важи Оказа се обаче, че важи но не за всички Временно Думите са вещи-издават Така че писането на новите биографии със същите думи... Но А защо собствено са нужни биоГРАФИИте Кому Не е ли по-важно друго - ЖИВОТ Та за думите Описание с думи на живота-биография. Как се отнася със живота Думите на живота Тук ги няма |
Геновева  Благодаря ти за информацията, както се казва "направо от кухнята/извора/устата на коня" Дано да е станало ясно, че постингът ми не беше коментар върху Н. Михайлова, а върху информационната каша. Впрочем, това ми е едно от любимите неща като чета периодичния печат - да откривам разлики между казаното тук и там. И в тази връзка, и понеже сме в темата за минали политици, имаше един Илко Ескенази. Не знам какъв е приносът му в политиката, аз му обърнах внимание едва след смъртта му, когато в един вестник пишеше, че оставил жена и дете, а в друг - две деца. Ако някой отвори тема за противоречивата информационност на медиите... |
| Илко Ескеназе беше вицепремиер на първото демократично избрано правителство, знаеш кое е. За политическата му дейност, много не мога да говоря, беше вицепремиер по икономическите въпроси в едно бурно преходно време, та как е бабувал на прехода, лично на мен не ми е известно, в лични детайли. За Илко Ескенази могат да ти разкажат повече варненци. Родът му е стар, варненски, адвокатски. Аз съм си дружала и с него, не по политическа линия, а покрай брат му, един много добър математик, Аврам, с който ни свързват топли връзки, смятай, вече 30 години - почти заедно започнахме трудовата си дейност на едно и също място. Изключително интелигентни създания, и двамата братя, с чудесна обща култура, със знание на езици - франкофони са, имат и роднини във Франция, и това, което продължава дълги години да ни свързва, за съжаление, само с единия брат вече, дръж се, не очакваш да знаеш какво е - е кулинарията в най-висшето й гурмет аналитично описание. Всичките неща, дето ги описвам тук, за така наричаните пренебрежително "манджи" - това е школата Ескенази. Не случайно Аврам е сътрудник на Бакхус и пописва там. На младини - като беха още ергени и двамата, имаха едни големи бохемски варненски компании, които се събираха в семейната вила на Ескенази, към Траката някъде, на специални кулинарни вечери (моите тематични вечери са също повлияни от школата Ескенази), за които после се издаваше писмено комюнике. Едно такова комюнике, три-четири страници, ми прати дори Аврам в Москва, тъкмо се бяхме разделили, аз заминах в аспирантура, и още си пишех мило и редовно с всичките си български приятели. То беше описание на турска вечер. Пазя го още, страхотно е, ама нали е неиздавано произведение, не смея да го публикувам тук. Когато загина Илко, в този фатален полет с джета, прочетох това във вестника в самолета, пътувах за Холандия. Потресох се и ми се развали настроението. След това, на края на престоя си там, аз имах тогава навика да купувам за приятели-гурмани малки интересни нещица за ядене, дето ги няма у нас, си спомням - стоя пред една стена с деликатесни сирена и се чудя какво сиренце да купя за Аврам. И се сещам за Илко, и почвам да си мисля, че е като за Бог да прости, и се разплаках пред щанда, и си излязох и нищо не купих. А Илко беше много добър юрист, беше специалист по авторско право, и то по авторско право на по-специални неща - като на софтуер, например. В тази си специалност - преди демокрацията, дори беше съветник юридически на Съюза на преводачите, ползваха го за заплетени копирайт казуси. Много ми беше драго, като го срещах през 90-та година по коридорите и стълбите на Раковски 134, и изобщо тогава беше приятно както по митингите, така и по партийните централи да срещащ добри приятели, интелигентни и свестни хора. Тъй беше в миналото, де. ПП. А впрочем, за какво беше въпроса? Колко деца имал Илко? Извинявай, не мога да ти отговоря на него. А за Илко биха могли да ти разкажат повече варненците. |