Празни стаи (или най-добрите балади)
Отиди на страница:
| Ето и една полковнишка: Indira Radic - Vec dugo ne verujem Ja posle tebe volela nisam jer niko nije kao ti Gde god da krenem od tvoga lika ja ne zelim niti mogu pobeci Vec dugo ne verujem da cuda postoje Ti mi se neces vratiti tugo uzalud proklinjem i mrzim sve tvoje jedno su reci dela su drugo Sve osim tebe godine brisu htela da priznam ili ne I kada placem i kada pevam ti si uvek sreca moje nesrece Vec dugo ne verujem da cuda postoje Ti mi se neces vratiti tugo uzalud proklinjem i mrzim sve tvoje jedno su reci dela su drugo |
О, Док, ти си медиум   Таз песен на Жан Габен бях предвидила и в моя репертоар от любими песни, аз предлагам тук само най-любимите си, наистина, изборът ми е труден, защото те са толкова много, ти спомняш ли си ги всичките как звучат, когато видиш текста? Не се и съмнявам. А Жан Габен е изключителен, макар почти да не пее в тая песен равносметка - Часовникът на живота отброи 60 удара, аз съм пак на прозореца, гледам навън и отново се питам Освен в края, есенцията е и тук: C'que j'ai appris, ç a tient en trois, quatre mots : "Le jour où quelqu'un vous aime, il fait trè s beau, j'peux pas mieux dire, il fait trè s beau Всичко, което научих, се съдържа в три-четири думи: Денят, във който някой ви обича е толкова хубаво как по-добре да го кажа - толкова хубаво.... А това е единственото място, където пее: C'est encore ce qui m'é tonne dans la vie, Moi qui suis à l'automne de ma vie On oublie tant de soirs de tristesse Mais jamais un matin de tendresse ! И има нещо, което все още ме учудва мен - в есента на живота ми: Човек забравя нощите, в които е тъгувал но никога утро, изпълнено с нежност.... А краят е Сократовски - аз знам, че нищо не знам. Благодаря ти! Редактирано от - Сибила на 09/5/2005 г/ 20:46:24 |
Док, ето още една песен-равносметка на Шарл Азнавур, покъртително хубава. За всички франкофони - Клио, Геновева, мон ами, 99, нещо наистина неописуемо - текст и музика. Бъдете поздравени с "Вчера, когато още..." - къде са сега моите двайсет години? Charles Aznavour Hier encore Paroles et Musique: Charles Aznavour autres interprè tes: Dany Brillant ("Nouveau Jour", 1999) Hier encore J'avais vingt ans Je caressais le temps Et jouais de la vie Comme on joue de l'amour Et je vivais la nuit Sans compter sur mes jours Qui fuyaient dans le temps J'ai fait tant de projets Qui sont resté s en l'air J'ai fondé tant d'espoirs Qui se sont envolé s Que je reste perdu Ne sachant où aller Les yeux cherchant le ciel Mais le cœ ur mis en terre Hier encore J'avais vingt ans Je gaspillais le temps En croyant l'arrê ter Et pour le retenir Mê me le devancer Je n'ai fait que courir Et me suis essoufflé Ignorant le passé Conjuguant au futur Je pré cé dais de moi Toute conversation Et donnais mon avis Que je voulais le bon Pour critiquer le monde Avec dé sinvolture Hier encore J'avais vingt ans Mais j'ai perdu mon temps A faire des folies Qui ne me laissent au fond Rien de vraiment pré cis Que quelques rides au front Et la peur de l'ennui Car mes amours sont mortes Avant que d'exister Mes amis sont partis Et ne reviendront pas Par ma faute j'ai fait Le vide autour de moi Et j'ai gâ ché ma vie Et mes jeunes anné es Du meilleur et du pire En jetant le meilleur J'ai figé mes sourires Et j'ai glacé mes pleurs Où sont-ils à pré sent A pré sent mes vingt ans? |
| Днес съм глуха за всички песни и балади, освен тези, които звучаха на Червения площад, от 6 ч. съм в тази интонационна и мултимедийна среда, и всичко ми се вижда толкова дребничко и бледичко, пред този гигантски духовен подвиг, че.... Тези дни - може. |
Геновева, и аз го гледах- парада, беше внушително, но на мен ми стана тъжно за всички мъртви на тая ужасна война, затова сега пускам тези песни спомени - и Рейнбоу, и попреведох Жан Гамен на Док, и сега и Шарл Азнавур, всеки избира, за мен не е празник - по-скоро тъга. |
| Въпрос на асоциация и дълбока връзка - езикова и лична, именно с интонационната среда, не става дума изобщо за празник. Напротив, както се пее в песента - это праздник со слезами на глазах. Една телефонна верига ме свърза с Москва, през София, много неща са преплетени там. Та затова, да извинявате. Може би единствената връзка с нашите балади беше, че гледах Мирей Матийо на живо, заслужила си милионната публика... |
Мъча се да си спомня текста на на една велика песен на Мелина Меркури, тя е другата велика гъркиня, световно известна, заедно с Нана Москури; песента е против войната, беше нещо - къде са сега цветята, може би Док ще ми помогне, сетих се за нея покрай Мирей Матийо - Acropolis adieu Mireille Mathieu Acropolis adieu Paroles: Catherine Dasage, Ch. Bruhn 1973 Ce soir le vent vient de la mer Septembre est là , l'é té s'en va Et le bonheur est é phé mè re Comme les fleurs qui meurent dé jà ... {Refrain:} Acropolis adieu, adieu l'amour Les roses blanches d'Athé né e se sont fané es On s'est aimé s quelques jours Acropolis adieu ! Ce soir c'est notre dernier soir Demain matin je partirai Tu resteras dans ma mé moire Comme un bonheur comme un regret Acropolis adieu, adieu l'amour Les roses blanches d'Athé né e se sont fané es On s'est aimé s quelques jours Acropolis adieu ! Acropolis adieu !........... Редактирано от - Сибила на 09/5/2005 г/ 22:28:11 |
| А ето и една актуална празнична балада: Horst Wessel Lied Die Fahne hoch die Reihen fest geschlossen S. A. marschiert mit ruhig festem Schritt Kam'raden die Rotfront und Reaktion erschossen Marschier'n im Geist in unsern Reihen mit Die Strasse frei den braunen Batallionen Die Strasse frei dem Sturmabteilungsmann Es schau'n auf's Hackenkreuz voll Hoffnung schon Millionen Der Tag fü r Freiheit und fü r Brot bricht an Zum letzen mal wird nun Appell geblasen Zum Kampfe steh'n wir alle schon bereit Bald flattern Hitler-fahnen ü ber allen Strassen Die Knechtschaft dauert nur mehr kurze Zeit Die Fahne hoch die Reihen fest geschlossen S. A. marschiert mit ruhig festem Schritt Kam'raden die Rotfront und Reaktion erschossen Marschier'n im Geist in unsern Reihen mit |
Ех, Мелина не можах да намеря, не знам и чия е тази, сигурна съм, страшно известна песен, да не би пак да е на Боб Дилън, но пускам една от най-хубавите песни против войната, на моя любимец Стинг - за жените, които танцуват със своите бащи, със своите синаве, със своите съпрузи, но всъщност танцуват сами, защото тях вече ги няма. Чуйте тази песен на невероятния Стинг. Точно за този ден.....Стинг. Sting - They Dance Alone Why are there women here dancing on their own? Why is there this sadness in their eyes? Why are the soldiers here Their faces fixed like stone? I can't see what it is that they dispise They're dancing with the missing They're dancing with the dead They dance with the invisible ones Their anguish is unsaid They're dancing with their fathers They're dancing with their sons They're dancing with their husbands They dance alone They dance alone It's the only form of protest they're allowed I've seen their silent faces scream so loud If they were to speak these words they'd go missing too Another woman on a torture table what else can they do They're dancing with the missing They're dancing with the dead They dance with the invisible ones Their anguish is unsaid They're dancing with their fathers They're dancing with their sons They're dancing with their husbands They dance alone They dance alone One day we'll dance on their graves One day we'll sing our freedom One day we'll laugh in our joy And we'll dance One day we'll dance on their graves One day we'll sing our freedom One day we'll laugh in our joy And we'll dance |
| Харесвате ми всички, и ме лазят мравки от стерилността.... Това форум лие? Мислех си че и от раздумка трябва форум да стане. При фъркатичкото има по-малко ох и ах. |
| е, и, сега да се утепем ли като не ти харесваме? или некакво там да земем да се прекинем? па имах един роднина, дето викаше - от всяка ситуация има два изхода - единият е да я излезеш от нея, другият е да останеш. аз лично СЪМ в тази ситуация и мисля да си остана в нея, по същия начин, както и досега. |
Това си е моят любим форум. А това си е от моите най-любими теми. Затова сега, Нептуне, пращам тук една моя любима снимка, направена преди няколко дни от малкия ми син, ти го знаеш, а това е градът на баща ми и на баба и дядо, с лозята и с перуниките. А това е статуята на майка България, на площада, такива мраморни площади има в почти всички български градове, но този за мен е тъй прекрасен, говори ми с всичко - с тия перуники, само Ван Гог да можеше да ги види.....  |
