Отиди на страница:
| За Ивайло лека му пръст и вечна му памет. Той си остана, автор на Нонкната любов и проблемите на социализма и селото. Член на РМС, деловодител у Варна, Лауреат на Димитровска награда, "дисидент", при Митеран на кафе и кроасани... Просто "диалектиката на един живот за хората"...А Димитри не се радва много на това отъркване о Ивайло Петров, а у творчеството му хич...Ех Фичо, такъв ширпотребен автопортрет от кой американски вестник го преведе... |
| Дали ДИ е голям - ами ако съдим по това, че под неговите статии има тълпи от оплювковци, да , голям е. К'во ме интересува дали бил ченге или не бил. Могъл човекът - поживял си. Ама помни и разказва хубаво ( в повечето случаи). Колко народ е ял и иде кифтетата, без да риве, ма като си отвори устата само на чесън лъха. |
| Нима е важно колко си голям? И кого имитираш? Същественото е в това, което правиш. А Димитри се чете. То е важното тук. Кратък портет от добър рисувач! Те това сбира народа, я. |
| Присмехулка Умрях от смях като ти четох автобиографията. Ама то стана на всички ясно защо си намразил БКП и комунистите, щото тъста ти бил партиец. Може да те понабийвал. |
| Невероятен спектър на отражение. Както е винаги с такива текстове. Да, г-н Иванов, вие сте късметлия. Ние четем и се самоопределяме. |
| И аз имам въпрос към Димитри, ама този въпрос сигурно ще остане без отговор.........Защо пише писмо от България №1????? Преди пишеше нещо друго което ми напомняше за Химическия факултет на СУ......... |
| Какво й е на "Нонкината любов"? Като изключим ТКЗС-то и свинефермата това е типична битова история. Откъде авторът да вземе други герои, след като това е била живата действителност? Ако се абстрахираме от термини като "нов социалистически човек" това е историята на една млада жена, която се опълчва срещу патриархалния морал за да защити човешкото си достойнство и правото на лично щастие. Вярно, това не е най-доброто на Ивайло Петров. Но още тогава (50-те години) изпъква таланта на добрия разказвач. Талант, развил се през годините и превърнал Ивайло Петров в един от най-добрите съвременни автори. |
Като изключим ТКЗС-то и свинефермата това е типична битова история. Не бръчете гнусливо нос, г-жа de Vil, свинефермите и днес присъстват в ежедневието на някои хора.  |
| Впрочем, къде е България N 1 - никак не мога да си го представя, с тия преименувания и удължавания на улиците. |
| Корекция, НДК е на площад "България" 1, "Хилтън" е на булевард "България" 1-3. Явно писмото е от виртуален адрес. |
| Жените на писателите. На интиликтуалците изобщо. Често това са жени с талантливи души, но почти винаги са и красавици и то магични. А интиликтуалците са често темерути и почти винаги - маниаци. Димитри И. пък е медиатор. Между епохи, прослойки, идеологии. На ниво живеене хем. Усещаш, почти нюхаш атмосферата. Сюжетът като змия се гъне и е опасно хипнотичен. Но шубето от хлъзгавата зверюга пречиства - докато се тя извива, имаш време да отскочиш и да се позвериш на чудо-юдото и на себе. Мечтая си за още много софийски разкази на ДИ. А по-точно - трябват ми. |