Отиди на страница:
| Става въпрос за текезесарската свинеферма като елемент от новия бит на насилствено създадения кооператор, а не за свинефермата изобщо... |
Милчо  Истината винаги е в контекста. Това, което изреждаш (а нека всички си признаем, че това е само дребна част от биографията на Продан Нончев) е важно. И не е клепане на паметта на един писател, а само добавяне на значим щрих към нея. Български писател, който да не се е ползвал от "задушаващата" прегръдка на властта през периода 1945-1990 г., не съществува. Дисидентството е умерен прогрес в рамките на закона. И при Радой, и при Радичков. И при Ивайло Петров. Големият писател Васил Попов дори се самоубива заради невъзможност да осъществи амбицията си да ръководи Съюза на писателите. Става член на БКП-то, ама и това не помага. Левчев вече се настанява на поста. Ивайло Петров пък не само "консултира" в съответния Съвет за духовно развитие (като новия 15-членен на Чилова), но и ходи по света ("развиващия се"  , за да просвещава. |
| А бе Ефтимов вчера го написа: Ивайло Петров не беше мъдрец, бог да го прости! Беше си селяндур от Провадийско и това го видяхме всички в документалния филм на Станимир Трифонов оня ден. "Бог помага", казва мъдрословецът, "ама в кошара не вкарва". Че това си е мисленето на мутрите, бе, православен ли си, не те знам! |
| Феликс, надявам се псевдонима ти не е от фотоапаратите ФЕД, ако не знаеш питай ще ти кажа, а от детския герой, но това е само щрих, а аз никого не клепам, а споменавам диалектика, кой както иска да го разбира, и Продан Нончев е артист а не писател. Нищо лошо не искам да кажа за Продан Петров Кючуков. Живял както сам разбирал ценностите от живота, но когато пишеш искаш нещо да кажеш, да провокираш нещо, но Ивайло правеше това според ветровите зони на съвремието ни и битността си... |
| Благодаря за хубавите спомени! И малко тао: In the world of things. Small things will make you. Big things will break you. As in any great path, It is the small things, You follow, And That is the only, Big thing You, need to know. |
| Спомените г-н Иванов са хубаво нещо.Аз помня, когато се роди София в родилното на Толбухин.По някаква случайност, моят племенник и дъщерята на Ивайло Петров са се родили на едно място, по едно и също време.От това не следват- нито изводи, нито размисли."Аз пък си помня нумера на карабината..." |
| Енцефал, много точно! - Димитри Иванов е перфектен медиатор, национално богатство дори... Но четенето и спомените при него са бягство - удовлоствие за нас, и въздишка при него. |
хм! значи Джимо медиатор бил... думата медиатор ме навежда на едни медицински мисли.. не ви е работа! най-разпространени са медиаторите: ацетилхолинът и катехоламините!  )) медиатор е по-скоро със значение на посредник, в медицината - биологично активни химични вещества, които се освобождават от нервните окончания в синапсите и осигуряват провеждането на нервния импулс от нерв на нерв; от нерв на мускулна или жлезиста клетка отколкото да се свързва с новинарска среда! ) както и да е! у нас всякакви извращения са допустими, дори и такива, които спокойно могат да оплюят паметта на личността Ивайло Петров и спомена за него, разказан в телеграфен стил от явлението ДИ. каквото и да казват такива хора, не ме боли! не ми е тъжно! дори априори съм простил на подобни екземпляри в този сайт, както и на всяко друго обществено място!Извинявай Джимо! не съм ти адвокат, защото нямаш нужда! само дано не ти пука от някой тук! Благодаря ти, че доизгради представата ми за Ивайло!!! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!!! ... а да не забравя: много здраве и много късмет на Томата в Стандартизираното редактьорство! ))) сега вече и стандарт мога да чета, както чета сега заради теб! ЗДРАВЕ И УСПЕХИ НА ДВАМАТА! останалото си го купувайте, останалото е суета! |
| Да ви кажа първо Здрасти, и после, че и аз се затрудних. Да си замълча, или да кажа нещо, но, понеже ми доидеха рояк мисли в главата се реших да напиша нещо съвсем кратичко. Защо ли написаното от Джимо не ми звучи като "ин меморям", а и не е написано "в памет на", а е написано някак си леко и дори весело, като спомен за жив човек, които еи сега ще ти звънне на вратата и ти ще трябва да надникнеш от прозореца... Просто "Спомен за Иваило Петров". Защо така, а Джимо - "двоиния" :-). 'Как изглежда типичната му направа? С какво печели читателите си този автор? На първо място, с много добре намерени ситуации, в които героите му "да се изложат". Точно така, да се изложат, да покажат неуместните си стереотипи, неспособността си да се впишат в променящата се обстановка. Подчертавам, че това става върху терена на селото.' 'И след това: Иваило Петров.' И след това! Това чета и вчера тук за него. Има хора, за които в такива случаи се проливат реки от сълзи и кратко след туи биват забравени сякаш. Има други, които като че ли са все още сред нас, никога не са си отивали. И още дълго ще бъдат тук, в нас, с това, което са ни оставили. Тези хора оставят не само добри и весели спомени след себе си, но и свои мисли и впечатления запечатани на книга, за живота им заедно с хората. Така тях винаги ще ги очакваме всеки момент да ни звъннат на вратата и да чуем стъпките им... "Няма по-хубава смърт за един артист от това да умре на сцената". А за един писател? ... |
| Имам предположение защо Феликс е сбъркал името на Ивайло Петров. "Нончев" по мое мнение му е дошло наум заради "Нонкината любов". Истинско име Продан и понеже е написал "Нонкината любов", ето ти и "Нончев". Грешката е вярна. |
| Маги Тачър, какво имаш против ширпотребата, моля? Там сваляха използваните роли (рула вестникарска хартия), чиито остатъци нарязвахме на формат А-4 и опаковахме в амбалажна хартия, а боклука бальора го балираше. Може би на тия А-4 Ивайло Петров да е написал някой късен роман. Даже през 1991 още изполвахме за петричката си печатарка (с Правец 8С) за чернови такава хартия - за белова купувахме свястна, по 5 долара пакета. |
| така е Perkoles! само Димитри може да се изразява така! и за да схванеш цялата му мисъл трябва да прочетеш и последната точка, така незабележимо казва нещата, че понякога ми се налага да ги чета повече от веднъж. уникалното е че той никога не предава емоцията си в разказите. ... колкото до смъртта опълчвам се! няма красива смърт! няма и красиво раждане! който не е присъствал и на двете човешки трансформации и превъплащения, само той може, да ги определя като красиви! и двете събития са свързани с много мъка! и двете тела (и раждащото се и умиращото) са мораво-сини и с подпухнала кожа! едното се изпразва от живот а другото тепърва се пълни! мъката е съизмерима! единия вдишва с болка, защото неумее да го прави, а другия издъхва и се бори за следваща глътка, но следваща той няма предвидена в сметката! изобщо живота и смъртта са непреодолими тайнства за човека! ... явно те са обикновен кръговрат... |