Отиди на страница:
| Станало е много модерно в статиите да се използват думи от чужди езици. В случая "Абер". Какъв е смисълът от това? Нещо като поевропейчване на езика ли. Не знаех, че има католически Гергйовден. Авторът да не е имал предвид Великден. Редактирано от - Devil на 30/4/2005 г/ 07:32:26 |
| Какво съвпадение - В същия град на Дунава нарочно изпратена делегация Българе са намерили дядото на сегашния ни премиер. Днес отново сме във Виена. Не търсим монарх. Уви парадираме с минало, а не с настояще. |
| А, ще свикнат западняците на сиганска миризма! Хаолал да са им всичките, нали са мнооооого загрижени за тях от 15 години насам. Всичките да се махат натам да им смърдят. |
| Откъде иде този погребален звон Та там в града на реката българите отдавна се завърнаха, май и не отиваха от там. В подлеза откъм гарата всички будки и що годе подходящи дупки са наети от българите, търгуват и живеят. А и по пътя към щрасето на всяка крачка. Оптимистична е тенденцията този вид бизнес да се продължи към по на тук за да завърши щрасето ...точно до Ректората, та да се съкрати разликата между отиване и връщане не само семантично, но и материално, а  Редактирано от - Минавам от тук на 29/4/2005 г/ 23:50:37 |
| Тази история съм я чел още в отделенията. Казва се Бай Ганю в... Обаче има една разлика. Тогава като четях ме беше срам и по десет пъти на ден затварях книгата и после пак я отварях, че ми беше интересно. Сега прочетох статията без емоции. Свикнал съм. Толкова са много такива истории, че ми е все едно. Дали следващата фаза не е... |
| Митко Денков мисли с тоталности (целости). Чувства се в една нашенска цялост с ансамбъл Българе, Пелето, "Н.Пр." Кирчева и "нашите " крадци и проститутки. ("Н.Пр." е архаична протоколна учтивост, която не се използва извън строго протоколен контекст). Чувства като една враждебна ненашенска цялост улегналите и шишкави бюргери и дискретни вечерни педофили. Това е грешка - Митко всъщност има много повече общо с австрийските преподаватели по философия и колумнисти, отколкото с "Н.Пр." или "нашите" крадци и проститутки. Българските грънджове имат повече общо с австрийските грънджове, отколкото с "Н.Пр." България ще влезе в ЕС не като тоталност с бутафорни ханове и тъпанджии, а като множеството на индивидуалните българи и групи българи, които ще се сближават с индивидуалните западноевропейци и западноевропейски групи. * За много българи "Вената" е ultimate (по-точно първия) символ на "европейското". Пристигайки от Ню Йорк, Виена ми се видя доста оживен провинциален полунемски, полуизточноевропейски град с архитектура като разбит каймак (и малко готика), със стъписващо много българи и сърби по улиците, иранки с черни чадори, на Кертнерщрасе до операта костюмирани актьори раздаваха купони за представления, имаше ново Старбъкс кафе, свиреха на гармошки два тиролски мечока с ледерхозен (кожените къси гащи с презрамки с еделвайси). Дунава не се виждаше, оказа се в задния двор на града. Пратера буренясал и ръждясал. Опитахме щрудел с мока и прасковен ликьор. Прага е по-сценична и тайнствена, Берлин - по-драматичен, Милано - по-артистичен. За Лондон и Париж или Флоренция и Венеция какво да се сравнява. Пътищата в Австрия са значително по-тесни и лоши от съседните Бавария, Ломбардия и Венето. * Знам, че има и трети български подход, "какво ще й гледам на Вената - град като град", не съм за него, нито за Митковия. Българинът се справя по-леко с континентална немско-френска Европа, когато я гледа през англосаксонски очила. Установих го за пръв път, когато ни водиха на обиколка по междунар. организации в Брюксел, Страсбург, Люксембург, Женева, Париж и Виена в група от английски университет, с английски автобус, начело с английски професор с грознеещ тъмносин костюм райе, грознееща изискана зелена винтяга Бърбери и разбира се пръстен на малкия пръст. За англичаните, както и за българите, Виена (и Париж) е "Европа", те отиват в "Европа". |
| Има една стара виенска "мъдрост" - Um ein echter Wiener zu sein, muss man ein bischen Boehme sein - това казва всичко - кой разбрал, разбрал. ----------- Фичо, съжалявам, че не си видял Linke Wienzeile с архитектурата (фасадите) от времето на сецесиона, павилионите на Оtto Wagner, сградата на Сецесиона със златния купол и вътре прочутия Бетховенов фриз на Климт. Наблегнал си на обичйните туроператорски маршрути, не си посетил Белведере с колекцията от модерно изкуство (поне не споделяш), нито прочутите кафенета - например Cafe Central, Landtmann или бохемското Хавелка (като те чета мисля че последното хем ще ти хареса, хем ще те разочарова) изобщо има какво да се види, не е толкова провинциален градът. Опитай следващия път. И нещо като съвет - ако пак пристигаш от НЙ, не мери с тамошните мащаби, все пак Европа е. |
| Напротив, видяхме туй-онуй и от сецесиона, който при нас се казва Ар Нуво. И харесвам виенския модернизъм, както и берлинския. Прага също има с какво да се похвали. Ню Йорк има много общо с Лондон, Берлин, Париж, Москва, а виж, Рим и Виена са сравнително малки градове. Но не обсъждам специално Виена, а предлагам алтернативен на авторовия поглед към "Европа", който според мене звучи доста оптимистично за българското ухо. |
| Фичо, най-после за нещо да сме на сходни мнения. Погледни (ако искаш) на статията от друга гледна точка - изброените от теб метрополии като цяло имат дълга история (над 500-600 години) като такива, докато НЙ е сравнително "млад" град - едни никакви 400-500 години от създаването му като село Нов Амстердам на Петер Стуйвезант (Виена като Виндобона съществува от римско време). Ама не за това иде реч - приликата между Виена и НЙ е в смесването на много "кръв" (народи, националности, етноси-избери си сам) - това е и смисъла на виенската мъдрост която цитирах. Аналогично за Голямата ябълка. В другите метрополии това го няма. И ако се размишлиш за евентуалнте паралели между двата града за времето от Берлинския конгрес до края на Първата война, ще видиш колко сходни неща има - какво е дала Виена (разбирай Австро-Унгария) именно във вашата област (съвременната философия и сродните клонове на познанието) и общо в хуманитарната област - твърдя, че няма друга европейска метрополия, която да е "дала" толкова много - сега ако Незнайко е още буден, ще опонира за Париж, може би с основание. В по-ново време нейното място се заема и още се държи от НЙ, не ми харесва кой знае колко, ама е така. --------- И т.н. все в тоя ред на мисли, ама стана късно. Редактирано от - проф. дървингов на 30/4/2005 г/ 01:58:02 |
| А, бе има ли нещо дет Фич не е видял, или не знаи - сал туъ Ар (?!) Нуво, ама чиляшко е да опуснеш некоя и друг буква, хеле пак ако пеистваш. |
| Фичо, ако питаш мен за лазарниците - лични данни, значително по-дърт съм от теб. ----- В Австрия му викат Sezession, в Германия - Jugendstill, във Франция и Испания (Барселона) - Art deco. Между всичките тези понятия има малки разлики - флорални или геометрични елементи, в приложението в архитектурата или в монументалното изкуство или дребната пластика - етикетът в случая не е от голямо значение - не се хващайте за гушата. ---- Ако те интересува, преди 20 години (в тъмните застойни времена) една българка защити дисертация (в Берлин) на тема "Сецесиона в България" - къщата на Моллов в София е типичен пример. Редактирано от - проф. дървингов на 30/4/2005 г/ 02:43:34 |
| Проф. Дървингов, извинявай, това с лазарниците го казах за Друг (old emigrant), който се заяжда за втори път за буквата т в "ар нуво". Предполагам е възрасстен човек, ама грубиянин. * Според мене флоралните елементи и кривите линии са ар нуво, края на 19 в., лампите Тифани, българските къщи, за които казваш. Ар деко е от 20-те години на 20 в., по-прави линии, Баухаус, Крайслер билдинг и Рокефелер сентър в Ню Йорк, промишлени изделия. Весели празници. |
| Фичо, просто да ти е - на мен като на пейзан ми е все едно дали Т-то ще го кажеш или не - лично аз го произнасям, щото ми е по-лесно, ама какво от това - не налагам мнението си - опитай и ти, да не се налагаш, де. ------- По темата - ще я продължим по празниците, подготви се добре за размяна на мнения, не ща да ги мерим, нито да сe съгласяваш (на всяка цена) - както казах, по-дрът съм и ми мина това време. Предупреждавам те, че това ни е любимия стил с мойта "Недялка", така че ..... Редактирано от - проф. дървингов на 30/4/2005 г/ 04:47:39 |
| Ало, договора го подписахме вече бе! Що сте назад с времето? Бъдещето на Европа е в приобщаването на дивите балкански и други народи, които ще дадат нов живот и нови сили. Иначе стара Европа я пишете бегала. Те и в Америка идват всякакви цигани и прочие, ама след едно поколение всички са американци. Европейското високомерие или ще изчезне, или ще изчезне Европа, каквато я познаваме. |
| Що бе, Денков, резилиш така ФФ-то на СУ? Какви са тези левичарско-комунистически два реда сълзи? Ако бе постоял повече във Вената, пък и поработил там, щеше да установш, че няма значение от коя точно държава на Европа си защото, в края на краищата, в работата е важно какво можеш да правиш и как го правиш, а не кой бил националния ти хан от преди няколко века. * А това с бюргера и поръчването по Интернет на момиче или момче си го взел направо от Стършел (или от Крокодил), от някоя сълзлива тема със заглавие "Връстиците ви на запад", с ах и ох колко зле живеели. Предполагам, че във Виена % на поръчващи по интернет секс услуги едва ли надвишава този на %-та в София. Дори нещо повече, допускам да е по-нисък от нашия. Установила съм, че семейните ценности и нравственост на запад се охраняват в много по-голяма степен от тези в Източна Европа. Ако пък песимизът ти идва от наскоро четени статии на тази тема не може да не си даваш сметка, че Виена (например) тези неща се преследват от закона, а гражданското общество им дава гласност, докато при нас никой не го е еня за подобни въпроси и хората дотолкова са се деконсолодирали, че не можеш ги събра дори в група за протест по такива поводи. * BTW, за да избегнем клишетата е добре читателите да научат, че "хубавия син Дунав " във Виена не съществува, а сивите води, които ще видите след дълго търсене нямат нищо общи със синия цвят. Ако трябва да съм точна, Виена не ми направи впечатление на западен град. Имах чувставото, че ходя на Балканския полуостров, защото речта наоколо беще главно славянска. Виена винаги е била границата на славянството с немците, а в 2002 година имах чувтството, че славянството е взело връх там. Беше немислимо да говориш на български и да си сигурен, че някой няма да разбере какво казваш.  * А иначе, колегата Денков днес демонстрира силна липса на лично самочувствие. Може пък да не е виновен само той. Предполагам, че постоянно се опитва да разбере какво мислят отсрещните за него. Ми да ги попита на родния им език, ако това ще му помогне. Доколкото си спомням е завършил немската гимназия в Хасково и се увличаше по немската философия (като почти всички от факултета ни).  |
| Фичо: .......Пристигайки от Ню Йорк, Виена ми се видя доста оживен провинциален полунемски, полуизточноевропейски град с архитектура като разбит каймак (и малко готика), със стъписващо много българи и сърби по улиците, иранки с черни чадори, на Кертнерщрасе до операта костюмирани актьори раздаваха купони за представления, имаше ново Старбъкс кафе, свиреха на гармошки два тиролски мечока с ледерхозен (кожените къси гащи с презрамки с еделвайси)................. Брех Фичо, то си си направо пикал в крачола с тези изказвания. Какви сравнения можеш да правиш между Виена и Ню Йорк. Хайде холам всички знаем, че твоите оценки са силно пертурбирани от маниакалната ти любов към братския американски народ и към всичко американско. Чудя се на проф. Дървинков, че ти се лови на въдицата да разсъждава сериозно с теб. Едната е била столица на хилядолетна империя, наблъскана с история, другия някакъв символ на модерността, на новата американска империя, чийто архитектура за съжаление много бързо остарява. Където видите архитектура от 50-те в стила Райт, изглежда толкова овехтяла. На мене, впрочем, Линкълн център ми заприлича на една читалищна сграда от едно голямо Русенско село. Същата модерна архитектура. |
| Сега за статията. През март бях във Виена -не бях ходил там от 1988г. Това, което ми напраи впечатление е, че по улиците се виждат много по-малко руси хора от София. Общо взето Виена е свикнала на мултинационална пъстрота, така, че появата на нашия ансамбъл на Кертнерщрасе съвсем не е предизвикал кой знае какво очудване. Това е улицата, където улични музиканти се изявяват и препечлават някое друго евро. През 80-те години имаше един българин, облечен в потури, който всяка вечер надуваше една гайда на Кертнерщрасе. |