Притча за притчите...
Отиди на страница:
| Притча за притчите... Една много...хранителна тема. Тук, които иска може да каже по някоя притча... независимо какава. (за царя/стария/, за Бога, за Тато, за Крали Марко...За...за..които и да е..) . Добре написали!  |
| МОМЧЕ И СЛОН Това се случило в едно отдалечено село. Младо момче, син на бедняк, бил здрав и много силен. Толкова силен, че когато царят минавал през селото върху слона си, момчето хващало слона за хобота и той не можел да пристъпи. Това предизвиквало недоволство у царя и възторг у народа, който се събирал на пазара и се смеел на царя. Царят повикал министъра си и му казал: -Това повече не може да се търпи. Не смея повече да минавам през селото, а момчето вече се разхожда и из другите села и никога не знам къде ще се засечем. Трябва да направиш нещо. Трябва да му намалиш някак си силата и енергията. -Ще трябва да се посъветвам с мъдреците, защото и представа си нямам какво да направя-отговорил министърът-ако момчето имаше лавка, щеше да работи там и да се изтощава; ако работеше в кантора или ако беше учител, той щеше да изразходва силите си. Но той е просяк и няма нищо и с нищо не се занимава. Живее за собствено удоволствие. Народът го обича и затова го храни, така че момчето нищо не прави-спи и яде и се наслаждава на живота. И така министърът отишъл при един мъдрец. Старецът му наредил следното: -Направи едно нещо. Иди и кажи на момчето, че ще му даваш по една златна рупия всеки ден, ако той прави едно съвсем дребно нещо. Да ходи и да пали лампата в селския храм всеки ден. Нищо повече-когато се стъмни, да ходи в храма и да пали лампата. И ти ще му даваш за това по една рупия. -Но как ще помогне това?-удивил се министърът.-Той ще има повече за ядене и няма да има нужда да проси, така че ще се сдобие с още по-голяма сила. -Направи, каквото ти казвам-настоял мъдрецът. Така и било направено. На следващата седмица, когато царят минавал през селото, момчето се опитало пак да спре слона, но не успяло. Слонът го повлякъл. |
| Пускаи ми по една на ден, няма да ти стигнат и за година  Серйозно. Можеш ли и да добавяш и отде е притчата (българска, индииска, арабска...)  |
| Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим. Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен. Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване. Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя. Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам. Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си. Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности. Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно. От сайта Truden |
| Еднажки един навлек които едвам едвам се примикюрвал към една високо поставена и със съответното покритие тема наелитния форум, най-после се добрал до върха да се изкаже, и а да каже, а да каже и взел , че се отказъл понеже възнамерявал да каже, нещо мерзко което между другото би изглеждало като свеж полъх на еднообразния фон! |
| Перко , Първа притча "Я ДУМАМ, ОНА СИ ПЛЕТКИ ПЛЕТЕ" ! ©  Редактирано от - nesnaecht на 05/5/2005 г/ 21:29:54 |
| Превратностите на съдбата Едно време, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща й казал: "Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените". И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без всякаква подкрепа. Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот. Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят. Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели заедно с другите неволници. Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истамбул, за да я продадат като робиня. На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин. Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти. Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: "Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно". И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. "Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?" Но никой не й отговорил и ... станала и тръгнала където й видят очите. Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание. За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки. Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора. Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: "Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?" - Мисля, че ще успея - отговорила Фатима. И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже. После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти. Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата. Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство. По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието. |
| Благодаря и на онези, които са ми поснали* наи-кратките си притчи. Аз не пишем, аз говорим, Дон ... *Дори и мидите не са постно ястие, както ми думат.  |
| е ти кратка ЧУДЕСАТА Един човек предприел голямо пътуване по суша и море, за да се убеди сам в необичайните способности на Учителя. - Какви чудеса е сътворил твоят Учител? – попитал той един ученик. - Зависи какво разбираш под чудо. Във вашата страна е прието за чудо да се счита, ако бог изпълни нечия воля. При нас считат за чудо, ако някой изпълни волята на бога.. |
| Незнаико, това някакъв въпрос от анкета ли е? Или трябва да позчакам малко.. и да събирам 1+2+3+4+... "Я ДУМАМ" ! но "КОЙ МЕ СЛУША" !... (очакваите включване :-) . Каили, втората притча, която си ни разказала е наистина... интересна, някои хора (чувал съм) са имали подобен живот. Дали и притчите не са по деиствителни случаи!? |
| Имам на бюрото си един календар на който листите му се късат всеки ден. На гърба на всяко листче има написана по една сентенция. Ако Домакина на темата няма нищо против, от време на време ще пускам това което ми се стори интересно от прочетеното. Днес пишеше: "Само спортистите и идиотите се опитват да прескочат когато летвата е много високо." |
| Четвърта притча "УВАЖЕНИЕТО МИ НЕ СЕ СЪЗДАВА , ОНО Е ВРОДЕНО " © Редактирано от - nesnaecht на 05/5/2005 г/ 21:55:23 |
| Кръдери, чудесна идея! Благодаря ти! (once:-) . "Я ДУМАМ" ! но "КОЙ МЕ СЛУША" ! ЩЕ СПЕЧЕЛИ "УВАЖЕНИЕТО" ©... |
| Една притча от баба ми, често я повтаряше, но толкова често, колкото трябва за форума, а тя е - ДУМА ЛИ Е, ПРЪДНЯ ЛИ Е? |
