Притча за притчите...
Отиди на страница:
| Не знам дали ще мине за притча, щото е цитат на американски президент - говори кротко, но носи дебела тояга, за да стигнеш далече Редактирано от - проф. дървингов на 06/5/2005 г/ 12:57:35 |
Човек не може да се наслаждава на безделието, ако няма маса работа която трябва да се свърши.  Редактирано от - Krydderi на 06/5/2005 г/ 13:16:22 |
| Всичко си има тук, ама нали ви казах, набързо стана всичко. Та ше требва да се самообслужвате малко Столовете са в ъгъла, еее там - в тъмното (те са за сядане, а не за замергане). Кавалерите да донесат по два-три стола, че дамите са повечко. Аз на шведите им признавам 2+2 двоиките. т.е АББА. . Климатика е в мазето, чисто нов. Сега ше го донеса. (огънче?)  P.S. А, Професоре. Аз това го знам по друг начин :-))) за да стигнеш далече, говори кротко, но носи дебела тояга. (не знам дали е едно и също :-P) |
Общите неща между Рузвелт и Драйвър са две: и двата са теодоровци и двамата са имали визия, започваща с определението "американска". Разликата е в съществителното  |
| Още малко за климатика: A woman's face with Nature's own hand painted Hast thou, the master-mistress of my passion; A woman's gentle heart, but not acquainted With shifting change, as is false women's fashion; An eye more bright than theirs, less false in rolling, Gilding the object whereupon it gazeth; A man in hue, all 'hues' in his controlling, Much steals men's eyes and women's souls amazeth. And for a woman wert thou first created; Till Nature, as she wrought thee, fell a-doting, And by addition me of thee defeated, By adding one thing to my purpose nothing. But since she prick'd thee out for women's pleasure, Mine be thy love and thy love's use their treasure.  |
| ..наи-после е редно и аз да напиша една притча. Отивам да погледна, някоя за жената. Момент да погледна и кои притчи са наи-кратки...а! Индииските. пак ше намина.. вии си се веселете. |
| Doc, спомних си я тази твоя мисъл. Беше я адресирал веднъж към Gan TREE, а той ти отговори : Не пречи и двете.  |
| Ето. От всички индииски приказки, избрах една испанска :-) Имало едно време една жена, която живеела в една схлупена колиба и не притежавала нищо повече от една мършава коза и една градина с едно крушово дърво. Беднячката се изхранвала само с млекото от козата. Крушите ги изяждали селските момчета, за което тя била много сърдита и правела често скандали в селото. Но никои не и обръщал внимание. Един ден, един старец се доближил до нейната къща, потропал на вратата и когато тя му отворила, тои я помолил да му даде подслон и храна. А тя отвърнала: "Как бих могла да ти дам каквото и да е, когато имам само едно счупено легло и малко козе мляко за храна. "Моля те, за бога, даи ми подслон и храна" Настоял отново тои. "Добре влез, бедняко. ще ти дам половината от млекото на моита коза, половината от леглото си и половината от завивката си.". Както казала, така и направила. На сутринта старецът казал: "За твоита доброта, Господ би искал да те възнагради, чрез мен. Мога да ти изпълня едно желание". Тя помислила кратко и му отвърнала: "Нямам нужда от нищо повече от това, което имам, но искам само да направиш така, че когато доидат момчетата от селото да ми ядат от крушите, да не могат да слезнат от дървото дотогава, докато аз не пожелая това.". "Вече е изпълнено" рекъл старецът и си тръгнал. На следващия ден, когато момчетата дошли и пак се покатерили на крушата, останали там до късни нощи, докато не дошли родителите им да се молят на колене на жената да ги пусне. Оттогава нататък, никои не ходил вече да се катери на крушата и да изяжда плодовете и. И така, жената заживяла в радост и спокоиствие, докато един ден да вратата и не похлопала смъртта, която казала: "Дошла съм да те взема с мен". "Добре, отвърнала жената, аз съм вече твърде стара и съм само в тежест на този свят. Нямам с какво да те нагостя и докато се подготвя за дългия път, ти се качи на крушата и се наяж донасита." Смъртта се качила на дървото и не могла вече да слезне оттам. Изминали много години и тъи като смъртта била на дървото никои не умирал. Така, накрая се събрали всички, които били вече много-много стари и всички, които искали да умрът и отишли при жената да я помолят да пусне смъртта да слезе от дървото. Тогава жената казала: "Ако смъртта ми потвърди, че ще ме остави да живея вечно, тогава ще я пусна от дървото" Смъртта обещала и подписала, че отсега нататък, ще остави жената на мира. И така, до ден днешен тя е жива! . ...я да видя дали не съм пропуснал нещо... ммда!... Заглавието разбира се, както и името на жената. Лесна работа, те и двете са едно и също. Приказката се казва "Госпожа Мизерия" . Благодаря на всички, отбили се тук. ... П.С. La donna e mobile... Така си е, че коя жена днес не кара автомобил!? |