Отиди на страница:
| PARAD " 9 MAJ 2005" INFORMATION http://www.aftonbladet.se/atv/player.html ?catID=10&clipID=701 STEFAN D-R D TCHOLAKOV - SVERIGE |
| НОВ ЮДО-ЦИОН ФАШИЗЪМ - 2003 ! [image]http://mprofaca.cro.net/underattac k1.gif[/image] <img src=http://mprofaca.cro.net/underattack1. gif> Юдейската фашизирана сган Създава един нов ред за света Това е нов Джорж Оруел убиец герой Свръх човекът от Талмуда закон ! [image]http://www.hermes-press.com/hitler 4a.jpg[/image] <img src=http://www.hermes-press.com/hitler4a. jpg> Тази престъпна ционистическа сган Събрана с ограбени пари от света Убива всичко човешко добро Що пречи на юдейското зло ! [image]http://www.hermes-press.com/enduri ng.jpg[/image] <img src=http://www.hermes-press.com/enduring. jpg> Юдейската фашизирана сган Пие човешката кръв пред света Тe бяха на комунизма герой Сега са убиици с американски па-гони ! [image]http://www.endthewar.org/NIW23K.gi f[/image] <img src=http://www.endthewar.org/NIW23K.gif> Соломон този престъпник развратен Със свойте юдейски и турски другари Трябва пред страшният съд да стоят Те убиват България и Български род ! [image]http://www.freenet.de/dienste/home page_tool/popupseiten/welcome_home/bauste lle.jpeg[/image] <img src=http://www.freenet.de/dienste/homepag e_tool/popupseiten/welcome_home/baustelle .jpeg> Свобода или Смърт ! – като Ботев зова ! Стефан д-р Димитър Чолаков [image]http://www.vratza.com/hor/loudface .gif[/image] <img src=http://www.vratza.com/hor/loudface.gi f> 2 – 6 август 2003 България - Швеция http://www.aftonbladet.se Пуснато на: Пон Май 09, 2005 5:40 pm ----------------------------------------- --------------------------------------- http://www.aftonbladet.se/vss/nyheter/sto ry/0, 2789, 642779, 00.html -- -- НОВ ЮДО-ЦИОН ФАШИЗЪМ - 2003 ! ... http://www.aftonbladet.se/vss/nyheter/sto ry/0, 2789, 642779, 00.html Юдейската фашизирана сган Създава един нов ред за света Това е нов Джорж Оруел убиец герой Свръх човекът от Талмуда закон ! .. Тази престъпна ционистическа сган Събрана с ограбени пари от света Убива всичко човешко добро Що пречи на юдейското зло ! .. Юдейската фашизирана сган Пие човешката кръв пред света Тe бяха на комунизма герой Сега са убиици с американски па-гони ! ... Соломон този престъпник развратен Със свойте юдейски и турски другари Трябва пред страшният съд да стоят Те убиват България и Български род ! .. Свобода или Смърт ! – като Ботев зова ! .. Стефан д-р Димитър Чолаков .. 2 – 6 август 2003 България - Швеция |
| Четиво за русофили. Ще ви го пускам вски ден и навсякъде където има по-интересни дискусии. Разпечатвайте го приятели и го разпростарнявайте сред хората да знаят какво представяват... ПРУСКИ НОЩИ Още преди време бях чувал за тази особена поема на Александър Солженицин, която той създал в лагера за принудителен труд, но нея записал, а само я запомнил. Писмената форма на поемата, както и ней- ното заглавие, са се появили едва след освобождаването му. Сега, след толкова години, поемата е пред мен в руското издание от 1974 година в Париж и с току-що появилия се превод на английски. Както всяка предишна творба на големия руски писател, поемата „ПРУСКИ НОЩИ" предизвика интерес към който този път се прибави и любопитството да се види що за поет е Солженицин. Досега ние го знаехме като чудесен разказвач, като силен романист и като твърде емоционален документалист. И трябва веднага да се каже, че любителите на поезията не биха останали много очаровани от чисто поетичната страна на „ПРУСКИ НОЩИ". В точния смисъл на думата, едва ли би могло да се говори за друго, освен за римувана и ритмувана проза. Критиците вече определиха жанрово поемата като „разказна поезия". Но за мен жанровите особености на Солженициновата поема не са толкова интересни. В края на краищата всяка форма на изкуство бива приета дотолкова, доколкото защитава съдържанието. А това съдържание този път ни разкрива друг свят, който паметта на Солженицин е съхранила, за да бъде постоянно бреме за съвестта. Поемата „ПРУСКИ НОЩИ" ни връща назад към първите януарски дни на 1945 година, когато съветската армия нахлува в Източна Прусия. Всред тази армия е и младият артилерийски офицер Александър Солженицин, който става свидетел на най-ужасяващи събития. По една съдбовна случайност Вторият белоруски фронт, към който принадлежи Солженицин, достига на 20 и 22 януари 1945 година Найденбург и Аленщнайн като следва точно линията на настъплението на Втората армия на генерал Самсонов през 1914 година, която бива обкръжена от германците и напълно унищожена само на няколко километра източно от Найденбург. Това поражение Солженицин вече описа в романа си „АВГУСТ 1914". „ПРУСКИ НОЩИ" ни разказват за съветската победа 31 години по-късно. Но дали победата на едната армия над другата армия представлява триумф на победата над злото? Дали тази победа е демонстрация на по-достоен, по-нравствен, по"-човечен дух? И тук, както във всички свои творби, Солженицин подлага на прео- ценка, в името на истината, на официалните тълкувания на исторически факти. Никъде другаде в съвременната съветска литература ние нямаме образа на този съветски офицер, в чието съзнание възникват болезнени въпроси, който вижда неща, пред които всички официални писатели и поети си затварят очите, и който се опитва да съди нещата чрез виновна човешка съвест. До публикуването на „ПРУСКИ НОЩИ" Солженицин писа съвсем малко за своя опит от времето на войната. Опит, който по негови собствени думи, е имал най-решително значение за оформянето на бъдещите му възгледи. Втората световна война е голямото събитие в неговия живот, в известно отношение по-голямо от престоя му в лагера, и повече от явно Солженицин е възнамерявал да се спре върху това време. И за мен „ПРУСКИ НОЩИ" е по-скоро музикалната увертюра към бъдещ обемист и внушителен епос. Затова е твърде интересно да се улови предсказанието, заложено в увертюрата, за посоката, в която ще се движи ненаписаната още творба. Поемата започва с познатия победоносен патос на настъплението на съветската армия, но постепенно, вдъхновените от победоносния марш очи на съветския офицер, започват да се спират на особеностите на германската земя и волю-неволю да сравняват високите красиви къщи със сламените колиби на своите собствени съветски села. Изненадата преминава в болка, болката в ярост, която крещи:. „Изгорете тия къщи.братя!" Но проклетите солидни немски стени не горят, не ги хваща огън, до- като накрая съветските войници успяват да победят нощта със заревото от пожари. И едва тогава - в януарския студ, през нощта -_'гесе сещат^.че всъщност са изгорили квартирите, в крито биха могли да. спят. После идва сцената на площада в германския град, където сякаш още по-силно и по-болезнено личи богатството на немския начин на живот, в сравнение с отчайващата мизерия и бедното в Русия. „Това е денят на неизвестния воин!", провиква се Солженицин. за да започне описанието на най-потресаваща картина на безумно плячкосване, което вършат войните на комунистическата страна. Магазини за спиртни. напитки са разбити, в раниците се натъпкват черни смокинги, роялът от „гастхаузът се изхвърля на площада и клавишите му се чупят със стара лопата. И накрая онова което не може да се задигне или разруши бива подпалено.Още един пожар, и още един пожар. Това е страшна картина на играещи пламъци.които поглъщат веков- ни сгради и вековен~труд. Но „политическите комисари всичко са разрещили , а_военните съдилища са заминали__в отпуск". Изглежда, че войната между двете армии е свършила. Но войната между армията победител и беззащитното гражданско население е започ- нала с целия си ужас. Същата картина на плячкосване, разрушение и опо- жаряване идва и в Найденбург. Развилнелите се съветски войници отново грабят и се опитват да носят със себе си всичко, което им попадне.дори най-ненужни, смешни вещи. „Победителите на Европа", казва Солженицин, са натъпкали камионите си с прахосмукачки, вино, свещи, поли, рамки за картини, немски пишещи машини, гребени, вилици и чаши, салам и сирене и накрая запалват обшинската кула, на която часовникът въпреки пожара, продължава да върни. _ Населението изглежда се е изпокрило под земята. Но руските солда- ти го намират. Водят съветския офицер в един дом, който не е опожарен, само ограбен, само обезобразен. На земята лежи тежко ранена, но все още жива майката, а до нея малката й дъщеря - мъртва. Офицерът се пита дали един взвод или цяла рота са изнасилили майката и дъщерята. „Убий ме, войнико!", моли майката. А те са семейството на стар германски ко-мунист, _който посрешнал съветската армия с хляб и сол. Ипак същата картина - още по-жестока, още пб-свирепа - се повтаря в Аленщайн, където купища захар горят с виолетов пламък, всичко е разбито и ограбено, а двама узбеки се бият за плячката си в една локва. Картината на безчинствуващите победители са предадени с внушителност, която ми напомня силните страници на „КЪРВАВА ПЕСЕН" на Пенчо Славейков. Като че това не е редовна, дисциплинирана армия на голяма и силна държава, а истински башибозук, който ни връща назад към времената на Атила. Тук Солженицин не коментира, а просто пресъздава жестоката истина на тази война между въоръжена до зъби армия и беззащитни жени и деца. Колко ужас има в простата картина на нахлулите в самотна къщичка съветски войници, които без никаква причина убиват съпругата, отправят цял автоматичен откос в прикования на легло болен съпруг гонят като заек малкото момчеице, като стрелят по него като по "мишена, но то успява да избяга ., . Оправданието, че всичко това е отмъщение за действията на германците в Русия, тук няма никаква тежест. „Око_за око", „Зъб за зъб" не прави ужаса по-малко ужасен. Старият принцип^че войната оправдавала всичко тук в поемата на Солженицин ПРУСКИ НОЩИ до пълно отвращение и до кристално ясната идея, че войната не оправдава нищо. Когато малкото германско дете успява да избяга от автоматите на пияните съветски войници, Солженицин завършва цялата картина с думите: „Той избяга. . . Но когато порасне?" И пак там край Аленщайн, по дългия зимен път младият съветски офицер среща колоната от току-що освободени съветски военнопленници. Това е една от най-силните и тъжни картини. Вървят тези освободени съветски хора назад, към своята родина, която вече ги е осъдила; вървят със съзнанието, че немските лагери, в които са били са нищо ггред ужаса на собствените лагери, чакащи ги някъде далече в убийствения студ зад Полярния кръг. Уж освободени, а никой не ги е посрещнал с усмивка, никой не ги е поканил да празнуват победата, никой няма добра дума за тях. Те са единствените хора в света, които никой не желае - нито победители, нито победени... И това печално видение се сменя отново с друга варварска картина. Авангардна част пресича пътя на цял конвой шейни от напуснали родните си села немски селяни, главно жени и деца, които се оттеглят на запад с оскъден багаж. Съветското воинство храбро се_хвърля към жените. Но най-страшна, истински кошмарна, е картината на войниците, които пред очите на офицера разстрелват за нищо немско момиче. . . Тук разказът в ритми и рими на Солженицин спира, за да потърси За да потърси обяснението, за да отговори на болезнено пронизващия въпрос ЗАЩО. Отговорът не е в пропагандните плакати на Жданов, нито в лъжливите кореспонденции на сурков и Горбатов или старшия фокусник Иля Еренбург (еврейска милост) (И аз бих могъл да съм един от тях, извиква Солженицин). „ВСИЧКИ ТАКА ПРАВЯТ" провиква се младият офицер, за да надвие ужаса и отвращението, които са го обзели. Той няма никакъв друг изход, освен да принадлежи на своите, освен да бъде. като тях.-И- сега идва силният, драматичен финал на поемата, когато офицерът също заставя насилствено немска девойка да спи с него. Той не я изнасилва, както правят другите, том просто я заставя. И когато това става, резултатът е точно обратният. Бунтът на съзнанието му избухва още по-силио. Погнусата от собствената постъпка го води до още по-пълно отрезвяване и колебанията му се превръщат в решителност. Това е спасение чрез падението. Ние знаем, че от тук нататък този офицер ще се обърне против собствената си армия. Автобиографично, кратко време след акцията при Аленщайн, Солженицин е арестуван и поемата сигурно ни разкрива нравствените основания, които са тласнали младият съветски офицер към гибел. Както казах в началото, цялата сила на тази поема не е в нейната поетична форма, а в твърде прозаичните и драматични картини, които разказът изгражда. Тоаа е кошмарна върволица от ужасии спомени, които идват да погребат всички захаросани измишльотини за романтиката на войната, за човечния триумф на победата, за хуманността на съветската армия.Премата не е клевета срещу вдма страна, защото никоя истина не може да бъде клевета. Но преди всичко това е поема за личната отговорност иа човека. Тук Солженицин отново извисява нравствения проблем, пред който е изправено цялото днешно организирано н индивидуално човечество, въпросът на личната отговорност излиза с най-страшна острота против всички цинични оправдания за справедливи каузи, против всички прикривания зад гърба на партии, масови организации или цели народи. Поема та ПРУСКИ НОЩИ е апел към отделнеото човешко съзнание, да не позволи никога никому да бъде въвлечено в чудовищните деяния, на коио офицерът Солженицин е бил свидетел. |
| Таи, таи бате Гойко Горисов - ми нал и аз туи хортувам. Трябва да ни платят руснаците компенсации - я ако не беха фалшифицирали плочата на Александар Невски, и ако не бяха ни вкарали насила вав воината с Германия - сега нямаше да има на кои да плащат и компенсации. Ма таи, да им е обица на ухото отсега-нататак. * Па ти чакаи - след Турция, сигурно и Русия ще те компенсира. Аз компенсация не чакам, чудия се само дали поне на 9-ти маи помиярите ще си затворят смрадливите усти или ще се наложи някои да им ги затвори. |
| И аз, като Ораклето, смятам, че дивата омраза към Русия като цяло е медицински проблем. А също смятам, че изказванията на Путин за Прибалтийските републики са не само скандални, но и и диагностични. Русия боледува от хроничен комунистически бацил, защото позволява да я управляват кабейски мутри като другаря Путин. * Няма никакво значение дали шепа хора приемат или не премат 9 май като свой празник. Реалността е налице - това е единствения празник (преди дори руската Коледа или Пасха), който обединява всички руски/съветски хора по света. Вчера ми се обади един мой приятел по телефона и първото нещо, което направих е да го поздравя с настъпващия празник. Отговорът беше неочаквано затрогващ - той замълча и ми каза " Неличка, милая, благодаря, не знаеш какво значи тази дата за мен, та аз съм едно от "блокадните" деца". Бил на 5 години по време на Ленинградската блокада, твърди, че помни всичко. Такива ми ти работи - глад и ужас в Ленинград, а днес - офис в Емпайър Стейт Билдинг. За тези хора историята е една и празника един, без значение дали са тук, в Ню Йорк, или там, в Ленинград, дали са евреи или с "характер нордический" като в "17 мигновений". * Оставете хората да погребат отново своите мъртви, в това няма дори зрънце политика. И пак да повторя, изключително дразнещо е преекспонирането на любовта към съветската военна машина, песни, филми и други видове тоталитарна пропаганда от хора, които наричат себе си българи (като в същото време ругаят форумните емигранти с епитети "безродници" ). За мен те са обикновени лицемери и соц носталгици. Редактирано от - Нели. на 09/5/2005 г/ 21:10:03 |
| Нели, изкажи три аргумента в полза на това, че др. Путин е мутра. Но първо дефинирай понятието мутра. И как разпознаваш мутрите от нормалните хора? |
| Ще се опитам да се абстрахирам от празника макар, че и финала му бе също така грандиозен, особено зарята. На руския народ му бе необходим такъв празник. И Путин му го даде. Даде му самочувствието, отнето му с разпадането на СССР. Днес по рано писах, че войната бе спечелена не толкова от руския /съветския/ войник, колкото от великата руската душа. Тази душа, която твърде много хора просто никога няма да разберат за което не можем и да им се сърдим. Твърде много години обикновенния руски мужик винаги е бил принуден да се кланял някому. Дали на царя батюшка, дали на ЦК на КПСС. И парадоксът е, че дори и спечелил войната, която не бе негова война се опитаха да го изкарат отново виновен. Днес с този празник Путин се опита да възстанови самочуствието на тази руска душа. И което считам е по важното без да обвинява директно за това някого. Да, на този празник предполагам последен с такъв мащаб много малко държавни глави не дойдоха за да засвидетестват своето уважение именно към тази руска душа. И смятам, че от това спечелиха всички .... е май с малки изключения. |
| BTW, приятелят ми от блокадата ми разказа, че се спасил само благодарение на... американска тушёнка. Баща му воювал пред Ленинград и по време на редовните военни затишия го пускали в отпуска. А войниците ги хранели със споменатите американски консерви, човекът ги събирал и носил в къщи. Водата - от Фонтанка. Една буржуйка на цялата комуналка, преварена вода от реката плюс тушонката. И той, и брат му останали живи. |
| Су38, ами ето Путин носталгизира публично по СССР, меси се грубо на съседите си, ликвидира независимостта на руския парламент, ограничи местното самоуправление и свободата на медиите, обгради се с хора от КГБ, изгони елцинските реформатори, туря в затвора непослушните олигарси, демонстриращи прозападна ориентация, национализира компаниите им, тупа по рамото "своите" олигарси, насърчава антизападната пропаганда. * За руснаците Отечествената война е освен общо страдание и нещо, в което обикновения човек от Сталиновата звероферма, за малко и в особени условия, но реално, опитал свободата и отговорността, видял свят и повярвал в себе си и в другарите си. Връщащите се от фронта в Европа били ентусиазирани за промени у дома, но ентусиазма им бил бързо попарен от Сталин. Напомням на русофилите за "Белорусский вокзал", един от най-силните, макар дискретни, антисталински филми. Русия няма да прокопса, докато не даде истинска свобода на народа си и застрашава и съседните народи. |
| Дядя, ако Путин е Сталин, как мислиш, кой е Троцки, а? Всъщност макар и малко късно, Честит празник ..... на Европа. |
Обращение тов. И. В. Сталина к народу 06.05.2005 17:04 Источник: ПРАВДА.РуПостоянный адрес: http://www.pravda.ru/society/2005/8/69/19 7/19796_STALIN.html Товарищи! Соотечественники и соотечественницы!Наступил великий день победы над Германией. Фашистская Германия, поставленная на колени Красной Армией и войсками наших союзников, признала себя побежденной и объявила безоговорочную капитуляцию. 7 мая был подписан в городе Реймсе предварительный протокол капитуляции. 8 мая представители немецкого главнокомандования в присутствии представителей Верховного Командования союзных войск и Верховного Главнокомандования советских войск подписали в Берлине окончательный акт капитуляции, исполнение которого началось с 24 часов 8 мая.Зная волчью повадку немецких заправил, считающих договора и соглашения пустой бумажкой, мы не имеем основания верить им на слово. Однако сегодня с утра немецкие войска во исполнение акта капитуляции стали в массовом порядке складывать оружие и сдаваться в плен нашим войскам. Это уже не пустая бумажка. Это — действительная капитуляция вооруженных сил Германии. Правда, одна группа немецких войск в районе Чехословакии все еще уклоняется от капитуляции. Но я надеюсь, что Красной Армии удастся привести ее в чувство.Теперь мы можем с полным основанием заявить, что наступил исторический день окончательного разгрома Германии, день великой победы нашего народа над германским империализмом.Великие жертвы, принесенные нами во имя свободы и независимости нашей Родины, неисчислимые лишения и страдания, пережитые нашим народом в ходе войны, напряженный труд в тылу и на фронте, отданный на алтарь отечества, — не прошли даром и увенчались полной победой над врагом. Вековая борьба славянских народов за свое существование и свою независимость окончилась победой над немецкими захватчиками и немецкой тиранией.Отныне над Европой будет развеваться великое знамя свободы народов и мира между народами.Три года назад Гитлер всенародно заявил, что в его задачи входит расчленение Советского Союза и отрыв от него Кавказа, Украины, Белоруссии, Прибалтики и других областей. Он прямо заявил: «Мы уничтожим Россию, чтобы она больше никогда не смогла подняться». Это было три года назад. Но сумасбродным идеям Гитлера не суждено было сбыться, — ход войны развеял их в прах. На деле получилось нечто прямо противоположное тому, о чем бредили гитлеровцы. Германия разбита наголову. Германские войска капитулируют. Советский Союз торжествует победу, хотя он и не собирается ни расчленять, ни уничтожать Германию.Товарищи! Великая Отечественная война завершилась нашей полной победой. Период войны в Европе кончился. Начался период мирного развития.С победой вас, мои дорогие соотечественники и соотечественницы!СЛАВА НАШЕЙ ГЕРОИЧЕСКОЙ КРАСНОЙ АРМИИ, ОТСТОЯВШЕЙ НЕЗАВИСИМОСТЬ НАШЕЙ РОДИНЫ И ЗАВОЕВАВШЕЙ ПОБЕДУ НАД ВРАГОМ!СЛАВА НАШЕМУ ВЕЛИКОМУ НАРОДУ, НАРОДУ-ПОБЕДИТЕЛЮ!ВЕЧНАЯ СЛАВА ГЕРОЯМ, ПАВШИМ В БОЯХ С ВРАГОМ И ОТДАВШИМ СВОЮ ЖИЗНЬ ЗА СВОБОДУ И СЧАСТЬЕ НАШЕГО НАРОДА!Из номера газеты "ПРАВДА" за 10 мая 1945 года |
Хайде да построим един паралелен свят. Да си представим какво щеше да стане с Европа ако Хитлер не беше нападнал СССР, а беше просто спазил договора за ненападение, който е бил подписал с приятелчето си Сталин. СССР и Германия щяха да си поделят Европа както бяха започнали в началото на войната и нямаше да има 9 май. Батюшката не е могъл да повярва на очите си, че е бил нападнат от приятелчето си Хитлер. Няма съмнение, че 9 май е голям празник за Западна Европа и Русия, но Западна Европа би трябвало също да празнува (поне тайно) 22 юни 1941, денят в който двата звяра са се счепкали. Защото ако не беше войната с СССР френските деца може би щяха да изучават днес усилено немски език още от 1-ви клас. Що се касае до Източна Европа за нея няма разлика - на 9 май тя беше сгазена от руския ботуш. Ние изучавахме усилено руски език. Без 22 юни щеше да бъде газена от немския ботуш. Тогава щяхме да изучаваме усилено немски език. Немска окупация или руска окупация, се тая - щом е окупация. Та, рекох, да ги оставим Русия и Западна Европа да си празнуват 9 май, а ние вместо да се караме да пиеме по едно за наше източно-евпропейско здраве.  |
| В Блокадата само от глад са умрели към 600 000 души. Американската тушенката се е появила едва в края на Блокадата, Нели. Хората падали и умирали направо на улицата. От глад. А през зимата е можело да се види такъв един замръзнал труп с изрязани бузи. Сещаш ли се защо? На пазарите се е продавал, по-точно разменял за нещо ценно, студень. Знаеш ли какво е студень, Нели? Сещаш ли се от какво е варен?! А тази част от продуктите, които все пак са достигали до града, са раздавани изключително на тези, които са участвали на първа линия на отбраната. За да имат някакви сили да си вършат работата. Една кутийка тушонка или сгушчонка се е разменяла за, примерно, един Левитан или Врубель. И в същото време заводите са работели. А в заводите са работели жени и деца. А в болниците медицински сестри са ставали и 12 годишни момиченца. И градът е устоял. Толкоз. Редактирано от - Simplified Solutions на 09/5/2005 г/ 22:42:33 |
| Белорусксий вокзал, е създаден много след развенчаването на култа към Сталин! Думай шляпа-голову куплю! ..... Напомням на русофилите за "Белорусский вокзал", един от най-силните, макар дискретни, антисталински филми Фичо като пускаш партенки, поне си мисли, че има и по-помнещи от теб! Но ти е простено ти тогава си ходел прав под масата! Белорусский вокзал- 1970 г. Режиссер: Андрей Смирнов Сценарий: Вадим Трунин В ролях: Евгений Леонов, Анатолий Папанов, Нина Ургант, Всеволод Сафонов, Алексей Глазырин, Любовь Соколова, Людмила Аринина, Маргарита Терехова, Александр Январев, Светлана Данильченко, Раиса Куркина Редактирано от - родник на 09/5/2005 г/ 22:50:47 |
| Наи ми хареса твардението Ниелину, че руските воиници пред Сталинград по време на затишия (!?) ги пускали в отпуска (?!). Та те докато се варнели по домовете си (!?) сабирали американска тушенка (!? вероятно ще да е някаква американска габа растяща зимно време) и я носели тая тушенка на гладуващите, които благодарение на това и оцелели. Божеее, боже - бе прибери си вересиите поне на 9 маи, че от глупости не се издаржа повече. * Кавала пак се е забил у човешкия геном днес и го раздава сФорза. А, бе да са ви живи и здрави. Дип че е Стефан д-р Димитар Чолаков! |
| Да, Нелли, американския конгрес, забележете почти с пълно единодушие, приема веднага сред нападените на Хитлер закон за ленд -лиз "заем наем" , помощ за войюващите срещу него Великобритания и Съветска Русия. Основанието е намерено от 1824 г. Когато на съседа къщата гори, а ти имаш дълъг шланг, веднага му го предоставяш, за да изгаси пожара и след това той ти връща шланга, ако не е изгорял, а ако е изгорял не му искаш пари, защото е спаил по този начин огъня да не запали и твоята къща. Та така стоят нещата с ленд лиза и свиная тушонка. Американците изпращат помощи: камиони, самолети, листова стомана, алуминий, "свиная тушонка" за Виликобритания и Съветска Русия, за да могат англичаните и руснаците да устоят, защото ако стане другото, американците остават сами да се бият с Хитлер. Защо след, като са пращали такава огромна помощ, не са направили другото, просто да отворят веднага Втори фронт и да задушат от две страни Хитлер, Япония още не е е нападнала Пърл Харбър. На този въпрос ти госпожа "свиная тушонка" имаш ли смислен отговор... До 1972 г. СССР плаща с долари тази помощ и "свиная тушонка". Обикновенните руски солдати, на въпроса защо съюзниците не отварят този пусти втори фронт имат отговор: Който последен се намеси в патакламата, той най-много ще спечели. Та тая свиная тушонка, с която е оживял твоя познат е платена с реки от руска кръв. А и още една подробност, помощта за Великобритяния по ленд -лиза е три пъти повече за Великобритания от тази за СССР. Нямаш ли приятел, Сър Тоби, който е ял от същата ТАЯ ТУШОНКА .Винаги вадите факти извън контекста. Един тука даже се погаври, като отдаде големите загуби на руснаците в жива сила, на тъпата военна доктрина на Съветска Русия. Някои искат помирение, с кого и защо. С реките руска и германска кръв, САЩ станаха велика сила и сега искат отново да доминират над света... и следващите реки са арабска кръв за петрол... |
| Симпли , туй ще да е "бачанга" и хлебарките дето са ели американските военнопленици при японците! редактировал(а) - tupakmango на 09/5/2005 г/ 23:00:41 |
| На ТУШЕНКУ во время войны, руснаците са викали "ВТОРОЙ ФРОНТ"! Редактирано от - родник на 09/5/2005 г/ 23:02:53 |