Предложение за дейността на НЗОК и здравната дейност в България
Отиди на страница:
| Още нещо Гошо, за да не говорим само приказки без числа (видях, че се интересуваш какво плаща НЗОК) ФИНАНСОВА РАМКА НА НРД Чл. 10. (1) Финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2005 г., както следва: 1. за първична извънболнична медицинска помощ 107 200 000 лв.; 2. за специализирана извънболнична медицинска помощ 107 400 000 лв.; 3. за стоматологична помощ 57 800 000 лв.; 4. за медико-диагностични дейности 50 500 000 лв.; 5. за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели 245 000 000 лв.; 6. за болнична медицинска помощ 295 000 000 лв.; 7. други здравноосигурителни плащания 600 000 лв. (2) Във финансовата рамка по ал. 1, т. 6 се включват допълнително 85 млн. лв. от резерва по смисъла на чл. 26 ЗЗО, които се разходват с решение на УС на НЗОК. (3) Представители на НЗОК, БЛС и ССБ извършват наблюдение и анализ на изпълнението на бюджета на НЗОК за 2005 г. за здравноосигурителни плащания на тримесечен период. |
| Heat, доколкото разбирам (поправи ме, ако греша) единственият непреодолим проблем, който намираш, е липсата на инвеститор(и) при така поставените условия. ------ Това, наистина, може да се окаже проблем, но пък при всички положения не е пречка горното да се преобразува в закон. Нека има възможност, а дали някой ще я използва, нека времето да покаже. ------ Добре е да се има предвид следното: изискването за гаранционен капитал може да се сведе до изискване за банкова гаранция за определена сума. Смятам, че при добре представен бизнес-план пред банката, и съответните договорености за контрол от страна на банката, подобно нещо все пак би могло да се реализира. ------ Относно малкото пари, давани на глава от населението -- добре е да имаш предвид, че тук и заплатите са ниски. Ако една подстрижка в София е 5 лв., а във Виена 20EUR, колко вътрешен продукт все пак изработва софийската фризьорка? Имайки предвид, че близо половината бюджет на НЗОК отива за заплати (поне такъв извод си направих от представените от теб суми), и фактът, че там заплатите са поне 2 пъти по-високи, че тук НЗОК купува лекарствата (още 30% от бюджета) на безумни цени (по високи от тези в аптечната мрежа на дребно), и че плаща за излишни операции, нищо чудно тези 80$ в България, при разумно разходване, да дадат качество, подобно на чехското. Нещо повече: при достигане на чехските нива на заплащане, тукашния здравен бюджет (бидейки лин.функция от средната заплата) също ще доближи чехските нива на глава от населението. Редактирано от - гошо на 14/5/2005 г/ 12:23:07 |
| Гошо, ако ще сравняваш с Австрия, Германия, Швейцария там става въпрос за суми с още една нула (2000-3000 $ на човек годишно) Наистина един от най-големите проблеми е намирането на инвеститори при тези условия (с необходимите гаранции от тези средства да осигурят по-добри условия за осигурените при сегашния "обхват" на услугите). За лекарствата е добре да знаеш, че една част от тези "по-евтини" лекарства по аптеките са със спестени мита, данъци и пр. (а сигурно има и други далавери). Изобщо от един-два случая да се правят генерални изводи не е добър подход. Това което виждаш извън лекарствата не са само заплати а и издръжка включително наеми (амортизации, ремонти), апаратура, ток, парно, вода, консумативи, изледвания, хартии... Но най-непреодолимия проблем както много пъти го казах е ресурса. Конкуренция ще има когато тези които предоставят здравни услуги ще имат достатъчна мотивация да предлагат повече и по-качествено. Ако себестойността на услугата при изискваното качество е по-висока от прихода за тази услуга всякакви приказки за мениджмънт, хипократови клетви и дълг към обществото са празна работа. Не ме брой за противник на такова предложение. Ако има достатъчно гаранции че АЗ няма да плащам последици и ако става въпрос за свободен избор винаги съм ЗА такива неща. Което не значи, че не мога да съм скептичен нали? А съм скептичен не заради самото предложение, а защото опитът показва, че нещата се развиват според нормалната пазарна логика а не според нашите желания или според това как ние си мислим, че ще се развиват. |
Heat, по-добре е да си скептичен, и да останеш приятно изненадан, отколкото да си оптимистичен, и да бъдеш неприятно изненадан  Така че, в случая си полезен с песимизма си ---- Смятам, че не си прав относно себестойността и изискуемото качество. Ако това, което казваш, е така, то и НЗОК в момента не предоставя изискуемото качество. ----- Нещо повече, дори ако при така поставените условия желаното качество е недостижимо, все пак е възможно да се предложи мениджмънт, управляващ по-добре ресурсите отколкото НЗОК, т.е. предоставящ по-добро качество при наличните средства, нали? ----- Доводът, че ресурсът е недостатъчен, ме фрапира -- тъй като е недостатъчен, нека НЗОК го пилее! Редактирано от - гошо на 14/5/2005 г/ 12:46:31 |
Ако има достатъчно гаранции че АЗ няма да плащам последици Ако смяташ, че има вариант за източване при поставените условия, моля изложи тезата си. Редактирано от - гошо на 14/5/2005 г/ 12:50:05 |
| Гошо, ама разбира се че е по-добре да си богат и здрав отколкото беден и болен За пилеенето на ресурса от НЗОК има и доста сатанизиране на нещата. Че са некадърни е повече от ясно, че има пилеене също е ясно. Това което казвам е, че ако примерно се пилее 10% и за да се спре това пилеене изразходваш 15% от ресурса не е добро решение. Дори и да спреш 10% пилеене с 10% разходи също е безсмислено. Да не говорим, че ако нямаш измерими цели и критерии, даже и за пилеене не може да се говори съвсем коректно. Ако се спре пилеенето с 1-2% от ресурса вдигам и двете си ръце ЗА! |
| Heat, напълно съм съгласен с доводите ти, но не смятам, че са релевантни в случая. След като НЗОК няма ясна представа за какво точно плаща, ясно е, че няма ясна представа и колко пилее. Така че, условните 10% може изведнъж да се окажат 40%! ----- Е, аз казвам, че е по-добре да има ЗОД, което да спестява 20% (т.е. да ги изразходва по предназначение) и 20% да прибира като печалба! ----- А дали това е така или не би показало времето -- ако няма кандидати за конкуренти на НЗОК, явно няма по-добра система. Но последно много, ама много силно ме съмнява. |
Ако смяташ, че има вариант за източване при поставените условия, моля изложи тезата си. Източването може да става по абсолютно същите начини както става с НЗОК - надписване на дейности - таксуване на неизвършени дейности - по-ниско от договореното качество - раздути цени ........... А и защо смяташ, че ако на теория някой продавач на лекарства или доставчик на апаратура, строител, консултант.... би могъл да "мотивира" чиновници и висш мениджмънт от НЗОК то не може да направи същото и с чиновници и висш мениджмънт от частни дружества? |
| Heat, принципно има резон в това което казваш. Но, ако конкурентното ЗОД е източвано (т.е. има слаб мениджмънт), то неминуемо ще предлага по-лоша услуга, и хората ще се оттеглят от него. Проблемът в момента е, че никой не може да се оттегли от НЗОК за сметка на по-добро ЗОД. ---- Пак повтарям, естествено е да има и вариант, в който или никой не иска да стане конкурент на НЗОК, или всички се връщат в НЗОК, тъй като там качеството е най-добро. НО, този вариант не ми се струва вероятен. Редактирано от - гошо на 14/5/2005 г/ 13:41:33 |
| Докато здравноосигурителните фондове са черна каса на правителствата, нищо няма да се промени. Ако има кой да ми плати за опита и идеите, ще си събера екип и ще разчистя тези Авгиеви обори за година. |
| Doctora, ако горното стане действителност, ще имаш реалната възможност да направиш бизнес-план, да получиш банкови гаранции (стига да си убедителен), и да станеш шеф на конкурентно на НЗОК дружество. И ако действително можеш да направиш това, което твърдиш, ще спечелят всички! |
| Гошо, С горното се постига: 1. наличие на конкуренция -- явен мотив за оптимизиране на дейността на всяко ЗОД; 2. право на избор -- всеки може да избере ЗОД в зависимост от качеството на услугите; 3. същите финансови условия за ползвателите на системата; Няколко забележки по горното: 1. На мен не ми стана много ясно как точно си я представяш конкуренцията в описания от теб модел. При положение, че ЗОДта ще бъдат поставени в почти идентични условия, то конкуренцията би следвало да се извършва на ниво доставчици на услуги. Мисля, че през цялото време смесваш здравно осигуряване (ЗО) и предлагане на здравни услуги (ЗУ). Ако е за конкуренция в предлагането на здравните услуги, то тя може да се търси и в рамките на единен платец, т.е. НЗОК и тогава няма да е необходимо въвеждането на други ЗОДта. ЗОДта предлагат услугата ЗО, а не ЗУ. --- 2. В предлаганата от теб система не всеки може да избере ЗОД в зависимост от качеството на услугите (условно приемам, че "качество на услугите" е изяснено какво значи, за да мога да продължа нататък), както твърдиш. Да го илюстрирам с пример. Въвежда се системата, която ти предлагаш и в началото има само 3 дружества. Да речем, че се появява четвърто - тогава някои хора решават да предпочетат него, но как ще гарантираш, че хората, които ще предпочетат да се изместят в новото дружество ще са в равни пропорции от рискови и нерискови групи? Заради пропорционалния принцип на разпределение на хора от рисковите групи между дружествата, напълно е възможно да се наложи преместването на някои хора пряко волята им, за да бъде запазен този принцип с влизането на нови дружества на пазара. 3. Недостатък, и то много голям, на предлаганата от теб система е, че освен административни разходи, тези ЗОДта ще имат и разходи за маркетинг и реклама - нещо, което не се явява като тежест на система с единен платец. |
| Slex, 1. Конкуренция има именно в това, че хората от нерисковите групи могат да избират ЗОД, a приходите на ЗОД са в пряка зависимост от броя записани. Бидейки реална, тя повлича конкуренция и контрол и сред здравните услуги. Освен това, ЗО включва в себе си ЗУ. Проблемът в момента е, че хората могат да избират ЗУ, но не могат да покажат "червен картон" на лошото ЗО. 2. Да, така е. Но това е необходимо условие за да се избягнат фалити. Все пак, правото на избор се дава за да съществува конкуренцията, а не самоцелно. Смятам, че е напълно достатъчно, а и необходимо, за да се запази баланса в плащанията, само нерисковите групи да могат да избират. 3. Принципно си прав, но само принципно. Защото, въпреки, че сега няма разходи за маркетинг и реклама, има безкрайно много течове. Според досегашните ми наблюдения, всяка една държавна работа обикновено се извършва за 3 пъти повече от реално необходимите средства. Освен това, ако доводите ти бяха и на практика толкова силни, то социализмът трябваше да е по-жизнен и ефективен като икономическа система, защото там рекламата липсва, а останалите неща са държавно планирани, също както е НЗОК. Редактирано от - гошо на 16/5/2005 г/ 13:23:55 |
| Гошо, аз все още не мога да разбера как конкуренцията между ЗОДта, които са организации предлагащи финансови услуги, ще доведе до подобрение на самите ЗУ. Ако можеш ми го илюстрирай с пример, защото аз просто не вдявам. Важното е да се постигне реална конкуренция между доставчиците на здравни услуги, въобще не е необходимо да се създава конкуренция между ЗОДта, за да функционира добре системата на здравеопазване. Освен това смесването на всички видове дейности и слагането им под общ знаменател е погрешно. Социализмът може и да е загубил в идеологията и практиката, но това важи само за някои сфери. Не може да третираш по един и същ начин производството и продажбата на ТФТ монитори примерно и системата на здравеопазване. Първите са с висока ценова еластичност на търсенето, докато търсенето на здравни услуги е почти нееластично от гледна точка на цената - 0, 2% ако не се лъжа (не мога сега да дам линк къде съм го гледал), усреднено за всички видове здравни услуги - т.е. 10% увеличение на цената води само до 2% спад на търсенето като при някои видове от тях търсенето е напълно нееластично от гледна точка на цената. А и не може да сравняваш операцията на апандисит примерно с това да си купуваш домати и краставици от пазара - ако не ти харесат следващия път ще си купиш от друго място. Контролът на здравни услуги трябва да е преди всичко предварителен. Вярно, че е много модерно да се говори за свободен пазар, конкуренция и т.н., но трябва да се има предвид характера на стоките и услугите, за които става дума. Частните армии примерно не са много разпространени в западните демокрации поне, не е ли така. Аналогично и с полиция, пожарна и т.н. Та като става дума за маркетинг и реклама и за принципната правота или грешка - може да се поразровиш да видиш специално за сферата на здравеопазването кои системи са с по-ниски административни разходи. Ето някои изследвания по въпроса: HealthLeaders - HealthLeaders News Features -- Is Single Payor The Gold Standard For Administrative Overhead? http://www.healthleaders.com/news/feature 1.php?contentid=47343 "Hospital Expenditures in the United States and Canada Donald A. Redelmeier, and Victor R. Fuchs" http://content.nejm.org/cgi/content/abstr act/328/11/772 "Costs of Health Care Administration in the United States and Canada Steffie Woolhandler, M.D., M.P.H., Terry Campbell, M.H.A., and David U. Himmelstein, M.D." http://content.nejm.org/cgi/content/abstr act/349/8/768 |
| Slex, в случая не говорим само и единствено за съкращаване на административните разходи (т.е. чиновнически заплати, хартия, консумативи, и т.н.), а за цялостна ефективност на системата. И ако НЗОК отчита еди-колко-си операции от апендисит по номинал, дали е напълно ясно колко операции са направени в действителност? Същото седи и с всички останали дейности в касата. Самият факт, че за поредна година НЗОК няма действаща информационна система е много показателен. Нещо повече, с горното предложение (надявам се си го прочел внимателно, вкл. и коментарите на Heat) не се цели пряка промяна в начина на работа на НЗОК, а едно единствено нещо -- да има алтернатива. И за да не бъде алтернативата прекалено рискова, може да се добавят допълнителни ограничения -- примерно, за първите 5 години след въвеждането, не повече от 10% да могат да сменят НЗОК с алтернативно ЗОД. Така НЗОК ще е спокойна за монопола си през тези 5 години, и няма да има нужда да отклонява средства за реклама, но за сметка на това алтернативните ЗОД ще могат да покажат дали са ефективни или не. Редактирано от - гошо на 16/5/2005 г/ 14:43:58 |
| Doctora, явно нещо не си разбрал. Ако и след като се приеме горното, трябва да седнеш и да направиш бизнес-план, да го представиш на някоя банка, която да ти отпусне гаранцията, след което да основеш конкурентно на НЗОК ЗОД. След което аз ще бъда първият записал се. И, надявам се, няма да се издъниш |
| Slex, като гледам основните изводи в първата статия подкрепят моята теза: Rather than pointing to a single-payor system, advocates of universal coverage might instead look for better ways to employ competitive plans operating in efficient market environments. |
| Гошо, това, че няма информационна система не е проблем на система на здравно осигуряване с единен платец, а на манталитета на българите. В други страни с подобна организация си имат информационни системи и дори това, че обработват информация за по-голям брой от хора намалява административните разходи на човек, защото могат да се правят икономии от мащаба. Като става дума за мащаби, друго предимство на системите с единен платец е, че колкото по-голям е броят на хората, които се осигуряват, толкова по-малка е вноската, необходима да се внесе, за да е налице пълно покритие на риска. Ето и пример. Да речем, че има болест, вероятността за настъпването на която е 1:100 000. Болестта е лечима, но за това е необходима операция на стойност 100 000 лв. Да приемем, че цялото население е 3 000 000 души, от които 30 има вероятност да развият такава болест. Ако имаме единен платец, вноските, необходимим за покритие на риска са 1 лв. на човек. При въвеждането на частни ЗОДва вноските ще са 1 лв. на човек, стига дружеството да има над 100 000 клиента. И тъй като всяко ново дружество ще почва с малък брой клиенти, би било много трудно да се задържи на пазара, при положение, че за да има пълно покритие на риска ще трябва да изисква вноски по-големи от 1 лв., което ще го прави непривлекателно в сравнение с по-големите дружества. Естествено, при положение, че хората от рисковите групи са пропорционално разпределени би било възможно да се избегне това, като се преразпределят от тоя тип хора на дружества с повече клиенти. Само че тук идва големият проблем. Презумпцията, че ще има такова пропорционално разпределение е много важна за функционирането на модела, който предлагаш, но не е обоснована. Не може да знаеш точно кои хора какъв риск за развитието на каква болест имат. Може да знаеш вероятността за това да имаш такъв човек в дружеството, но не и кой ще е той предварително, поне не за всички видове болести. Айде, ако някой е астматик примерно и това е отразено в картона му, ще се знае, но не с всички болести е така. Дори и в случая с тази хипотетична болест, трябва да изследваш 3 000 000 души, за да разбереш кои 30 имат склонност да я развият, а това 1) е много много скъпо 2) и тогава няма гаранция, че ще се знае с точност кои ще са хората, които ще я развият, само се знае, че един на 100 000 ще я развие. Практически не е възможно да се изследва ВСЕКИ човек за рисковете от проявлението на ВСЯКА болест. ЗОД с 50 000 клиента има шанс 50%, че един от клиентите му ще я развие и ще предпочете да повиши вноската или пък да поеме риска и да кара с по-ниски вноски, но ако се наложи да покрие лечението на собствен клиент да трябва да разчита на заемен капитал. |