Предложение за дейността на НЗОК и здравната дейност в България
Отиди на страница:
| Само че е добре да се гледа не само извода, ами и цифрите преди него. В момента административните разходи на система с единен платец са по-ниски като цяло от тези на частни ЗОДта. Medicare overhead has the appearance of a gold standard: 2.1 percent overhead compared to a commercial average of 13 percent and a "best practices" company commercial average in the range of 5-8 percent. Medicare clearly has economies of scale, but its overhead figure is a bit misleading. The average per-member-per-month premium for commercial HMOs in now in the $200-$250 range, while the typical PMPM for Medicare is in the $600 range. If the Medicare PMPM were $200 rather than $600, then it would have an administrative overhead of 6.3 percent rather than 2.1 percent-still very good, but not out of the range of the very lowest-cost private insurers. Отогоре на всичко тук става дума само за административни разходи. Разходите за маркетинг не се включват (а единен платец не се нуждае от маркетинг). |
| Slex, принципно си прав, но само в случаите, когато ЗОД имат твърде малко осигурени. Това са твърде гранични случаи, и за тях може да се измислят компромисни решения. Друг въпрос: наясно ли си в момента колко скъпа е най-скъпата манипулация, покривана от НЗОК? Наясно ли си на колко осигурени са отказани полагащи се манипулации защото са свършили клиничните пътеки? -- Пак повтарям: в идеалния случай (ако всички бяха чисти като планинска роса) системата с един осигурител би била най-добра. НО, нищо не е идеално, а още по-малко в нашата държава. -- Не ти ли се вижда малко странно, че PMPM в Medicare e $600, а в частните дружества е $200? Ясно ли е какви рискове покрива Medicare с $600, и какви частните дружества с $200? Прочете ли последното цитирано от теб изречение? |
| И пак ще повторя: горното предложение ни най-малко не иска да се премахне НЗОК. Просто е добре да има алтернатива, която да служи и за сравнение. ----- Освен това смятам, че е пределно ясно, че българските реалности в областта на мениджмънта на държавни дружества са ужасно далеч от американските такива, така че добрите резултати на Medicare ни най-малко не помагат НЗОК да управлява по-добре средствата. Редактирано от - гошо на 16/5/2005 г/ 17:53:59 |
| Гошо, не знам колко е най-скъпата манипулация поета от НЗОК. Икономиите от мащаба са голям плюс на система с единен платец. Имай предвид, че този пример обхваща само една болест. Повече болести изискват по-голями вноски за пълно покритие на риска => дружества с повече клиенти. Освен това проблемът за пропорционалното разпределение на хора от рискови групи пак си остава - само за някои от тях може да се знае кои са, по принцип може само да се знае с каква вероятност може да се падне човек от рискова група в ЗОДто. А заключението е на базата на данните от двете цитирани изследвания и то по-точно на това, което е сравнително по-благоприятно за частните ЗОД. Иначе проблемът на БГ здравеопазването е не по-различен от този на цялата държава - манталитетът на хората. |
| Slex, икономиите от мащаба са голям плюс, ако системата се менажира както трябва, т.е. ако изобщо са икономии. Липсата на информационна система, липсата на възможност всеки да провери какви манипулации са му "изписани" от здравната каса, безумно високите цени на възстановимите от касата лекарства, осчетоводените, но никога извършени манипулации, и куп други неща, за които не можем и да подозираме, са многото минуси на текущата система в балкански условия. ---- Всичките ти доводи водят до един извод: тъй като икономиите от мащаба са големи, то едно малко ЗОД, например 10% от НЗОК, никога не би имало шанс да конкурира НЗОК. Е, какъв е проблемът да се види на практика дали това е така, стига да има хора, готови да вложат необходимите инвестиции? |
| Ами, там е работата, че НЗОК ще престане да бъде НЗОК след като се въведе конкуренция. Предимствата на НЗОК произтичат не от начина на администриране на средствата, а от мащаба. Трябва да се търсят начини за оптимизиране на системата в рамките на единен платец, а не да се търсят много платци. А колко това ще бъде успешно е съвсем друг въпрос - то ако е въпросът и сега има въведена уж конкуренция между джипитата, само че не съм много сигурен до каква степен има успех. И имай предвид, че докато в един град конкуренцията може да стигне между 100 джипита, то се съмнявам, че ЗОДта ще са повече от 10. Така че, поне на теория, конкуренция между повече пазарни субекта би трябвало да дава по-добри резултати за клиентите. Аз обаче не виждам кой знае какво подобрение от времето, когато се отиваше направо в поликлиниката. И, между другото, една статия от Пол Кругман за проблемите на американското здравеопазване: http://www.pkarchive.org/column/042205.ht ml |
| Slex, последният ти довод е несериозен. НЗОК продължи да бъде НЗОК след близо 1 млн. емигранти, нали? Какво му пречи да е НЗОК без 10%, след като, според теб, конкуренцията му не би имала шанс? |
| Само че с тия емигранти положението би било по-добре, защото рискът щеше да се разпределя между по-голям брой хора, освен това голяма част от емигрантите попадат в сравнително нерискова група. То че НЗОК функционира - функционира, друг е въпросът колко е добре. Но не мисля, че предлаганите промени ще доведат до повишаване на качеството на здравеопазването. Защото (при невъзможност за пропорционално разпределение на рисковите групи между дружествата) в ЗОДта ще се осигуряват хора, които очакват, че имат по-малък риск от заболяване. Това ще остави НЗОК с най-тежките случаи, което допълнително ще направи финансирането й по-трудно. Или ще имаме т.нар. Lemons principle: Adverse selection is an example of what is called asymmetric information. This means that one party to a transaction has better information available to it than does the other party to the transaction. In this example, workers are generally able to predict their own needs for health care better than are outsiders. Because they are, letting people buy their health insurance in a market, as we do for automobile insurance and life insurance, is not desirable. Suppose that we did all buy health insurance in a market. Let’s say the price is $300 per month. Those who are healthy and expect to be healthy might decide that, if they paid for health care out of pocket, they would not spend $300 per month. So they do not buy health insurance. The health insurance now covers only people who expect to spend more than $300 per month on health care. The insurance company would operate at a loss unless it raised its premium --- let’s say to $400 per month. Now, those who believe they will spend more than $300 per month but less than $400 per month on health care will stop buying health insurance. The insurance company is now left only with people who expect to spend more than $400 per month. This forces the insurance company to raise its premiums again. And so the process continues. This phenomenon has been named the “Lemon’s Principle”. When the buyers know more about the need for the service than the sellers, only the lemons (those who are sickest) will be left. http://daphne.palomar.edu/llee/ChapC12.pd f Горе-долу същото го има и ей тук, но е развито малко по-подробно и включва повече аритметика: http://crookedtimber.org/2004/09/22/blame -it-on-fatty/ А тук може да намериш отговори на някои твои въпроси, които ми задаваш, вкл. защо смятам, че не е редно да има повече ЗОДта и защо ЗОДта, които не са изгодни, успяват да се задържат на пазара: "The high costs of for-profit care" http://www.cmaj.ca/cgi/content/full/170/1 2/1814 |
| Колега, Вие не сте чели внимателно. Първият ми анонс започваше с това изречение: Докато здравноосигурителните фондове са черна каса на правителствата, нищо няма да се промени. Капиши?  |
| Slex, мисля че не сте прочели в детайли предложението ми. Моля, прочетете го отново. Забележете, че ЗОД се финансират от общия здравен бюджет, с фиксирана сума за всеки осигурен. Оттук нататък единствената разумна причина човек да смени ЗОД е качеството на обслужването. --- Наистина разпределението на "рисковите" групи е проблем, но само дотолкова как да преценим дали даден човек е рисков, т.е. няма право на избор, или не. --- Освен всичко друго, доколкото ще се работи само с 10% от НЗОК, и само при разпределението описано по-горе, не съществува риск за финансовата стабилност на НЗОК. А определено си струва да се опита. Редактирано от - гошо на 16/5/2005 г/ 20:42:06 |
| Освен това, основните доводи, които се изтъкват, са че докато човек е здрав, не би си правил осигуровка. Да, това наистина е така, но в моето предложение няма промяна нито в количеството на дължимите от всеки средства, нито в начина на събирането им. ---- Идеята е да се създаде конкуренция в мениджмънта на касата, който е най-слабият й елемент, а за съжаление няма перспективи за подобряването му. |
| Само че конкуренция в мениджмънта на касата не е конкуренция между ЗОДва - при положение, че финансирането идва от общ фонд, тогава пак си имаме единен платец. Да се използва ЗОД в случая е подвеждащо, защото те не извършват самото набиране на средства, а администрирането им. С това съм по-съгласен, защото така може да се запази по-лесното покритие на риска заради повечето хора, които се осигуряват, но въпреки всичко трябва да се изпипа добре, зашото нали знаеш, че "дяволът е в детайлите". |
| Къв мениджмънт , Гоше? Прочети си пак Закона за осигуряването и Закона за застраховането... Това не е Star Academy  Натиснете тук - Член 27 Натиснете тук -Член 52 Редактирано от - Doctora на 16/5/2005 г/ 21:34:32 |
| Slex, може и да не съм използвал съвсем правилно ЗОД, но съм го дефинирал в началото, така че просто трябва да се чете внимателно. --- Иначе съм напълно съгласен, че дяволът е в детайлите. Именно заради детайлите може да има начално ограничение от 5 до 10% за конкурентните ЗОД. --- Между другото, ако имаш по-добър термин вместо използваното от мен ЗОД, кажи, и ще го променя. ---- Засега съм го променил на ЗД (здравно дружество). Редактирано от - гошо на 16/5/2005 г/ 21:24:05 |
| Doctora, опасявам се, че и вие не сте прочели в детайли предложението ми -- текстът в началото на темата. Защото аз предлагам нещо, което може да се постигне със законодателна инициатива. Редактирано от - гошо на 16/5/2005 г/ 21:25:42 |
| Колега, Проблемът е, че управлението на фондовете е разписано в Закона. И е под пълния контрол на администрацията. Всъщност тук е заровено кучето. |
| Ами, терминът ми убягва, но поне схванах идеята. Аз още отначало се чудих каква конкуренция ще има между ЗОДта, при положение, че са поставени при едни и същи условия, затова и питах мисля, по-горе, в какво ще да се изразява конкуренцията между тия ЗОДта, при положение, че ще са изправени пред едни и същи условия и ценова конкуренция не може да има. Не знам как е най-добре да се води - здравни мениджърски дружества или нещо от сорта. |
| Doctora, не се и съмнявам, че управлението е записано там. И именно затова иде реч: да се промени закона по начина, описан по-горе. Тогава всеки, който смята, че е инициативен, и разбира от здравна дейност, икономика и мениджмънт, ще може да опита да набере необходимите банкови гаранции, и да конкурира мениджмънта на НЗОК. И, естествено, да изкара пари от това. --- Между другото, друг често изтъкван "кусур" на предложението е, че нямало да има печалба; както вече споменах (а виждам че мнението ми се споделя), в момента мениджмънта е на такова ниво, че надали и 50% от средствата се усвояват по предназначение. При това положение, един качествен мениджмънт би могъл спокойно да насочи 75% от средствата по предназначение, и да прибира 25% печалба. И хората ще се запишат при него, защото качеството на услугата ще е по-високо! А от подобно развитие на ситуацията ще са доволни всички осигурени в системата. |
| * | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |