Отиди на страница:
| Е значи подозрението ми наивно на пръв поглед излиза вярно. Държавата все повече се превръща в паразит и раков тумор и все по-рядко изпълнява първоначално заложените си функции на взаимоизгодна симбиоза с гражданите си. Четох в учебник по биология за средните класове типовете съществуване между организмите и големо впечатление ми направи текстът. При два организъма примерно е дадено в плюс и минус за всеки от тях ползата (вредата) от съвместното съществуване. ++ +- -+ -- Имаше и други шашми, ма ги не помня. Държавата е направена с цел добруване на населението си-демек ++. Ама се е изродила в +- Това си е паразитизъм и един паразит се атакува с антибиотици или с квото и да е, ама не му се създава удобна за развитието му среда в никакъв случай. А държавата с насилственост си самосъздава тая среда. Законно да, ама не само не е справедливо, ми в дългослочна перспектива и с далновидност неизгодно и за двата организма-гражданье и държава. щото раковият тумор като изеде организма, сам загива. ========= Само вметвам, че ме шокира, че -- значи конкуренция-единственият неизгоден и за двата вида вариант. |
| Въпросът за колите ми се струва интересен. Една кола, независимо от марката или цената (няма такова: "При нас дават най-много Шкода!"  , се сваля в страните, за които се каза по-горе, в продължение на 5 или 8 години - според километрите на година, но вече няма хора, които карат малко, така че са винаги 5. Като се купи колата - 50% от ДДС-то се "връщат" от финансовата служба веднага и безапелационно на фирмата, като след това абсолютно всички поправки, бензин, масла, миене, гуми, радиа за кола (най-общо), вкл. най-скъпите уредби, екстри и хендсфрита се свалят 100% от данъците и фирмата си получава даденото по тях ДДС като си го приспада от това, което е събрала от клиентите си и дължи на държавата. Под "веднага" да се разбира това - което вече беше казано - веднага след края на финансовите месец, тримесечие или година - според доходите на фирмата. "Неудобството" за колите е, че макар и фирмени, ако не водят пътен дневник, се смята автоматично, че се ползват и лично, и тогава 1% от брутната цена на модела се смята всеки месец за доход "лична облага". Фактически 12% от цената всяка година се смята за доход, който се прибавя към облагаемия доход и върху който се плаща данък. Ако колата струва 30.000 Евро, то личното ползване възлиза на 3.600 Евро на година или в пари, пред вид 50%-те процента данък, чисти поне 1.800 Евро на година. Сметнато по 5 - това са 9.000 Евро за лично ползване на автомобила за 5-те години. Освен това има една централа, която събира таксите за радио и всяка една кола, която се ползва и частично "служебно" трябва да плаща такса за радио - около 6 Евро на месец. |
| Ган)ю)го, Разсъжденията ти за ДДС-то са много несериозни. Явно си твърде далеч от каквато и да било икономическа дейност. Ще ти поясня нещата с твоя пример. Там, където си описал т.1 и т.2 - купуването на месото и пакетирането му, трябва да поставиш следната 3/ Аз, като гражданин, купувам пакетираното от теб месо за 12 лв/кг. Изяждам месо за 10 лв, а плащам още два. " това си е чиста кражба..... (и т.н. от твоята публикация) ДДС трябва да се раглежда винаги отзад напред, т.е. от крайния клиент към пъроизточника на стоката. Идеята на данъка е бюджетът да получи 20% върху всяка стока, продавана/купувана на пазара. Когато от началото (суровината) до крайния продукт има няколко етапа на препродажба, е измислен механизма на "приспадане" на вече заплатения данък ДДС, за да не се натрупа в крайна сметка повече от 20% в цената за краен клиент. Това е. Дали е "кражба" ще кажат юристите. Във всеки случай, не е по-кражба от акцизите. |
| За дребните фирми. Всяка фирма може да се състои и от един човек, а може да не е фирма, а да е човек на свободна професия. Щом като този човек - дребен или едър - зависи по-скоро от дохода му, събира ДДС за държавата, има право да си сваля собственото ДДС от всички купени от него неща най общо "за работата" му. Тук влизат, химикалки, писалки (ама може да се и такива от фирмите Карандаш, Монблан, Пеликан и др. по 300 и повече Евро едната - според възможностите), хартия, тонери, спомагателни материали, мебели за бюрото, цветя за бюрото, осветителни тела, телефони, кафемашини, кафе, сладки или бадеми, фъстъци за посетители, тоалетна хартия, кърпи за ръце, сапун, миещи и перилни препарати, компютърна техника и компютри буквално безкрай - 2 - 3 - 5 - ограничения на 2 или 3 бр. няма, стига да има обосновано ползване, след това - ПДА, калкулатори, телефони - стационарни и мобилни, аташе кейсове, др. куфарчета и чанти, аквариуми и/или терариуми за офиса барабар с гадинките, пердета, картини и килими (за двете последни неща има ограничение в цената). Въобще - всичко, което може да се отнесе макар и съвсем условно към бюро, офис, комуникации (тук спадат и картите за М-Тел Прима и/или аналог. за в друга държава). Всичко това се купува практически с процентно намаление равно на процентите ДДС в страната, а и после се сваля и от данъците по определени табели. Това се отнася за всеки работещ на свободна професия - адвокат, психолог, преводач или хиро- и друг практИк - като учител по йога (или Ошо и Дейр - whatever it is - защо не). |
| Калки, разсъжденията ми за ДДС-то са много сериозни. ДДС все пак означава Данък ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ. Идеята на ДДСто би трябвало да бъде равномерно да пълни хазната с пари, чрез механизма данъчен кредит Ако търговеца си сложи 20% надценка на платени 100 единици и продаде продукта на купувача надценката става 44%. Това е сериозна работа. Фирмите компенсират платеното ДДС с полученото. Когато гражданинът X си плаща битовите сметки това се явява 100% данъчен КРЕДИТ взет от държавата, който следва да му се възстанови с годишните данъчни декларации т.е. плучателя на кредита следва да се издължи. |
| Въпросът за ДДС е интересен, но за тези, които искат да не се отклоняват от темата препоръчвам да прочетат следното: Сигнали на ЕАОС – Актуална информация на Европейската агенция за околна среда 2004 г. Има специален раздел за общатата селскостопанска политика и насоките за прилагане на агроекология. reports.bg.eea.eu.int/ signals-2004/bg/BG_Signals_web.pdf |
| Само че са изпуснали последните му думи,"Не си даваме парите за България ако комунистите спечелят изборите" |
| И все пак въпроса има връзка с рошавите мисли на Берлускони "Искам си парите обратно!". Ако приемем, че в БГ годишно се харчат за потребление(нормално, а не лукс) 12 милиарда лв, то това са 2 млрд. лв ДДС(или 1 млрд. EUR), което не се възстановява(“подарък от сърце”). С тези пари външният дълг можеше да се изплати напълно през 2004г. и през 2005 да ги инвестираме в ЕС. Тогава щахме да знаем за какво ги даваме, а СЕГА също като Силвио Берлускони виждаме , че ги даваме за тоя що духа. |