Как да се посмеем ли? Че това е много просто... :-)))
Отиди на страница:
| Щом ще се смеем, ще се смеем, ако трябва и през сълзи!Миналата година по Лазаров ден, тъкмо си бях уредил едно гизме до Поморие(Щех да уреждам една гивендия да пей през лятото там).Всички колеги знаеха , че заминавам и изведнаж изчезнах безследно от кръгозора.Бех се натряскал безпаметно(при един Лазар) и тръгнах да уговарьям пътуването с колата при гевендията и нещеш ли КАТ , дрегер, сериозни промили е 72часа в районния арест!През това време колегите знаят , че съм на море.Появявайки се взеха да ме разпитват как е там!Аз със съвсем пресни впечатления им обясни че е много гъсто населено(в килия за 3-ма слагаха 6) много курорт много нещо и на всеки почиващ по един "спасител"(полицай), когато им разказах впоследствие звучеше много смешно, сега е тъжно! |
По-кофти щеше да бъде, ако се беше събудил не закачен в трамвая, а до някоя грозна гивиндия с мустаци като на Филип Тотю. Нидей да ривеш...  P.S. А ако си решил да се отказваш от плътски удоволствия, по-добре се ориентирай към рибарлък. На водоема като се натрескаш..поне не те закачат полицаите, само комарите (ама с тях се свиква, а са и безплатни) |
| Манго не е такъв човек, предвидлив е. Дошъл КАТ и го отмъкнал от гивендията, държали го 72 часа докато му мине. Затова им вика спасители. |
| Виж ти, как пикантерията и нездравия читателски интерес освежява темата1 значи подхода е правилен.Те за това ги има жълтите(вестници)  |
| (слънчево, слънчево, ама е, взе да става горещо :-)) Здравеите. Старши, радвам се :-) за братчето ти. .. Значи, миналата седмица получих писмо, че починал вуичо ми и, че съм станал наследник. Само трябвало да приема наследството, като се разпиша на документа. А аз, да ви кажа, за този си вуичо дори и не подозирах, че съществува. Ма, викам си, наследство си е. Кои ти изпуща такива работи, пък и не е кои знае какво да ти искат - само един подпис. Подписах. Теглих почти всичките си пари от банката, приготвих си багажа и тръгнах на далечен път. Къде, къде...(!?) ами на, за Австралия тръгнах. Там се запилял незнаиният ми вуичо, там починал. Викам си, щом ми е оставил наследство, ще му купя един хубав ковчег, да ме запомни с добро човека... Жената реве на вратата вкопчила се в мен, не ма пуска. "Вземи ме Перко, вземи ме с теб" така реве и нарежда. "Ка щяло да та взема ма, туи е мъжка работа, серйозен бизнес..., един вид. А в Австралията е опасно, има гъсти джунгли, човекоядци, аборигени, каимани, птицечовки и какво ли още не. Там зад всеки ъгъл те дебне опастност. Ти Дръндbо Крокодило не си ли гледала!? Е, не мога да рискувам живота ти! Аз ще се жертвам за теб!!!". Така я успокоявам аз, а в същото време си викам наум (без да си мърдам устните, че проклетницата и по устни чете) "Абе, аз да фана наследството, па ше ма видиш ти мене....". И така, откопчил се от ноктите на жената, отивам на летището с риза цяла осълзена и нашарена с черни мигли и червило, ама нали съм си с тъмни очила та никои ме не виде. Пътуването (летенето) бе досадно дълго и тромбозо-възбуждащо. На аеродрума в Сидни никои от адвокатската кантора не ме посрещна. Викам си, почивен ден е - неделя, може би ще ми се обадят в понеделник. Както подобава на един богат наследник се настаних в скъп хотел. Хвърлих си една сапунка, па се метнах в прохладното легло. Позвънех на румсервиза и си поръчах туи-онуи, нали. Хапнах, пиинах, включих телавизаро и съм заспал. Така доиде понеделника. Викам си "Перко, нема да мръдаш от стаята навън! Те ще ти се обадят по талефоно, а забележителностите в градо и без туи нема да ти избегат. Па и не са токова важни" С тези си мисли се събудих и в петък сутринта три седмици по-късно. Да де, ама парите ми, с които додох са вече на привършване. И то, стаята, че е луксозна - хубава е, ама три седмици да не излизаш, па не е на добре. Та ги изгоних тия си мисли през вентилационната шахта и си докарах свежи от климатика. А те беха:"Перко иди при тия глупаци от адвокатската кантора и им натрии* муцуните. Покажи им, кои е наследникът!". Отивам с такси до стриита посочен в писмото за наследството и влизам в чакалнята на адвокатската кантора, приличаща по-скоро на зъболекарско ателие. Искам да кажа, беше бяло и със снимки по стените, списаниица по масите, но без да се чуват жуженето на машинките и стоновете от стаите (щеше ми се да спомена и две-три думи за секретарката, но очаквам жена ми да доиде тук с параход). Поканиха ме любезно да вляза в главния кабинет. Странно-вдървени тия тиквеници ми предложиха уиски и пура. А аз, твърдо отказах, като заявих, че три седмици преди такива сложни и важни преговори нито пия, нито пуша, даже нанавънка не излизам. Концентрирам се един вид. А главния ми вика: "Поне поседнете!". Поседнах, а те, донесоха завещанието... Парите, моите парички...!!! Ех, .. Единият от тях седна срещу мене, а други трима се изтъпаниха почетно зад мене (може би искаха да ми станат бодигардове. Ако са добри после ще ги назнача) Покашлюва се онзи срещу ми, па захвана да чете: " Мистър Перколес, вие, чрез вашия подпис сте заявили, че приемате наследството на вашия вуичо ....., нали" . Кимвам и казвам "Да" (че какви глупави въпроси ми задават. Иска ли питане!?). Вашият вуичо ви е оставил 25.000$ дългове, които вие се задължавате да изплатите! Тук, единстеният стон сред тез стени бе моят. Жужене на зъболекарски машинки така и така не се дочу. ... Сега седя в една единична килия тук. Обадих се на жената да тегли неините спестявания, да събира от роднини..туи-онуи. Вие не се притесняваите! Тя сигурно го е направила вече, защото телефонния секретар, с неиния глас ме осведоми, че тя е заминала за няколко месеца на пътешествие с един от онези (вие ги знаете) луксозни кораби за околосветски пътешествия. Сега ще я чакам да акостира на Австралиискии бряг и да ми се обади... Ваш: Перколес  *Не е No: 11 - Natrium :-)) |
| Братле, ша помагаме - според възможностите .... Може и да съберем наследството - да знаеш тарифата на булките-наследнички |
| Смеха го търси в сериозните теми, там, където има претенция за шега, е в повечето случаи ако не тъжно, то доста досадно. Нали знаеш, че присъстващите се изключват винаги  охх, закашлях се нещо...  |
| ..."Обикновенни бисквиди" ли ядеш? (от тех се дави човек, оти са сухи) . Здрасти Незнаико, Хубав въпрос... Питах си само, не че нещо... . Добра идея Геновевче, ше си нося тук бисери от други теми... ла-ла-лалаааа |
| пообиколих малко, па се сетих за този виц: Срещнали се двама стари познати. Ама другия изведнъж забогатял страхотно много, а единия го попитал: "Как така забогате изведнъж, бе?" "Ами много просто - от лотарията" "Е, това се казва късмет, спечелил си от лотарията" "Не бе, аз я правих.." |
| На сериозно перко, ако ме гъделичкаш когато си пия бирата става лошо ! Има една поговорка ЗАБРАВЕНА сигурно " КОГАТО ЧОВЕК ПИЕ ВОДА И ЗМИЯТА НЕ ГО ЗАКАЧА " ! Аз ги помня Бг-поговорките , и ги предавам такива каквито са !  ПП- знам че ше ти е трудно да ме разбереш , но все пак опитай !  |
напускам тази тема, защото нещо много ми стана мъчно...  а вие отидете в темата на Кайли, ше се спукате от смех. Редактирано от - Геновева на 01/6/2005 г/ 19:59:02 |
| Геновевче, искам да се посмеем насилствено, дори. Но не да се спукам от смех. .. Незнаико, ми тя, френската бира... извиняваи, че те закачам на вода. По тия поводи: (сега ако не ям бои, тооо не знам кога :-))) Събрали се шефовете на "Каменица", "Софииско" и "Загорка" в един ресторант. да апнат и пиинат по човешки. Па дошел келнеро и ги запитвал какво ше пият като за начало. Този, на "Софииско" (не градско:-) казал: "Аз ще поръчам от наи-готината бира в България- Едно "Софииско", моля." Дошел редо на оня от "Загорка"-та: "А аз, ще пия от наи-добрата бира в Европата - една "Загорка"!" Па, третьо казал: "За мен една "Кока Кола" Сички се спогледали изумлено и после него - въпросително ето така:  А тоя отвърнал: "Е, щом вие нема да пиете бира, то и аз се отказвам"  |
| Насилственото засмиване - не случайно споменах гъдела в началото, една от формите му. Другата е разказването на вицове - ама не по един, в асоциация с нещо в разказ, а така, в серия - а знаеш ли тоя, а тоя чувал ли си, досада голема. Ми ако знаеш някой по естествен начин за насилствено смеене, казвай. А да, впрочем току що чух една сериозна заявка за смях, зависи кой как го вижда - РЕЗУЛТАТА ОТ ХОЛАНДСКИЯ РЕФЕРЕНДУМ 63 ПРОЦЕНТА - НЕЕЕЕ!!! |
| да бе, имало някакви много сполучливи, ама защо не ги виждам аз по дуварите, не знам. Ти фигурите ли имаш предвид, текста ли или асоциациите с действителността? То е един смях през сълзи, ако се замисли човек . |