Как да се посмеем ли? Че това е много просто... :-)))
Отиди на страница:
| Няма бе, ето на, давам ти ги - Раковски, Каравелов, Гечкенли, Карнеги, 13 март, Петър Берон, 6 септември - тия не ти ли стигат? |
към нумер 134 ли искаш да кажеш?  аз там се заглеждам повече по витрината на сладкарница "Атене". за именния си ден купих от там торта "Френски десерт". Редактирано от - Геновева на 02/6/2005 г/ 00:12:50 |
| Драги Perkoles, случката, която пускам вече съм я разказвал в Раздумка. Затова моля за извинение всички, които са я чели там. ... Седналият на пейката старец заговори колито ми. То се спря при него и започнаха “разговор”. “Добър човек” - помислих си . Моя Колчо няма грешка в преценка на хората - затова гледам да го държа далеч от политици. Поспрях се на приказка. - Как си, наборе, усмихнат си нещо – казвам, колкото да завържа разговор. - Ами слушай да ти разправя, че да видим дали няма и ти да се захилиш! – отговаря ми той. – Тръгнах днес по обикновеному да си възстановявам младежката кондиция. Вървя и дишам с пълни гърди чистия софийски въздух. На едно място гледам, народ се събрал. “Я да видя какво става” думам си и се приближавам. Питам един младок: “Момче, за кво е тая блъсканица?”, а той ми отговаря “Раздават ….. без пари, дядо”. А сега де! Нали съм си малко глухичък! Да го питам пак, не иде – нещо троснато ми отговори. “Нищо” - викам си - “нали най-важното чух: ”Раздават” и “без пари”. Кой бяга от аванта”. И се забутах и аз в калабалъка. По едно време стигнах най-отпред, а там едни ухилени момета раздават нещо. Хубавелката пред мен ми вика: “Какво има, дядо?” и се смее, смее. “Ами, аз, таквоз…” почвам да мънкам и се чудя защо само мен пита. А тя ми бута в ръцете нещо, повечко, отколкото на другите даваше, и се залива от смях – още малко и за корема ще се хване! “Море,” мисля си аз “да бях с петдесетина, айде, поне с трийсет години по-млад щеше да видиш ти, ама нейсе”. Измъкнах се, стигнах до тук и седнах да видя какво аджеба толкоз намазах. Гледам, пакетчета някакви, на чуждоземски пише. Дъвки ще са сигурно, рекламни – мисля си. За мойте зъби - нищо, че зъболекарката каза, че били досущ като истинските – няма да станат, ама ще раздам на дечурлигите из махалата, пък те вечерта ще кажат в къщи “дядото днес ни черпи дъвки, сигурно е спечелил от тотото”. Рейтингът ми ще се вдигне. Хубаво, ама мекички ми се видяха като ги опипвах. Я – викам си – да опитам една, може пък да ми издържат почти истинските зъби. Отварям едното пакетче, вадя нещо, бамбашка ми се видя. И като сложих силните очила що щеш: презерватив! Затуй, значи, момчурляците ме гледаха особено, затуй момето щеше да падне от смях! Пак хубаво, че не успях да се похваля пред аркадашите с авантата – цяла година щяха да ме кодошат. Ами ако бях почнал да черпя децата? Мале мила!! - Случват се такива работи – казвам – не го слагай на сърце. - Какво да го слагам – казва – свикнал съм вече. На празни кратуни ни обърнаха, каквото да сложат вътре все се радваме. Усмивката му беше изчезнала, в очите му имаше обида и много тъга. Стана с пъшкане, направи няколко крачки, па спря и се обърна: - Да ти подаря един, а, наборе? На лицето му пак светеше дяволитата усмивка. Срещнахме се след известно време. “Свършиха ли ти работа балончетата” – подкачих го аз. “А, бъди рахат, намериха си майстора” и отмина широко засмян. |
| Драга Геновева, никакви 134, никакви политически намеци. Просто от моята страна на Патриарха ги има разлепени тези плакати с тримата...пфу, щях да кажа по инерция глупаци, а пък декларирах “никакви политически намеци”. |
Ех, Perkoles, като гледам какво става из целия форум недочуването вече е предимство! Къде влезеш и те почват “Гласувай за този, че е най-по-, гласувай за онзи, че е най-най-, гласувай онзи да не е“, от другата страна надуват тръба право в ухото ти:”Атака-а-а-а-а!!!” и подскачат някакви на дървени кончета. Оглушах! Единствената ми утеха е, че скоро най-гласовитите пък ще онемеят...  Та тук при Вас си ми е едно хубавко, спокойничко, ведро и весело. Сполай на домакина, жив и здрав да е! |
| Каква беше темата тука, че я изгубих по постовете. Така е то, като слушам песни посветени на Азис. Само се чудя, коя я пее. С шефа имаме подозрения че е солиста на Исихия ама не сме убедени. Някой ако знае, да каже. |
| темата е... кои му се пее - да пее :-) важното е да се смее .. песни посветени на Азис, ето ти нов народен епос. .. Излязъл Боко хаидутин... |
| Тръгнали ямболски булки на панаир в Сливен. Ама като стигнали Тунджа не могат да минат, реката придошла (природно бедствие по сегашному). Засуетили се булките, какво да правят. Не щеш ли дофтасал кеменджиджи Кольо с куцото магаре. Почнали пазарлък и се разбрали, че той ще ги прекара една по една (през Тунджа де) и всяка ще даде по пара. Хубаво ма... ей, момче, я ела тука с кемането бре! А така, давай сега! Всичките му дали и поред минали (туй се повтаря за по сигурно!) сал една не дала бели поли дига бели поли дига мътна вода гази! Де, Кольо, де, с куцото магаре! Колю булки дума: “По навътре булка по навътре булка по за едра риба...” ... А наздравичката! |
| Аз вече почивам, сори, връщам се от банкетче, имаше една скъпа сливенска перла, ама не ми беше нещо кеф, парфюмирана беше. Юзчета няколко броя, съм си купувала в Любляна. Тука няма откъде да намеря. |
