Отиди на страница:
Господа... отивам да видя мъжа ми дали е наготвил нещо за обяд.  Форца, ти през това време внимавай какво ще говориш по мой адрес  ! И да ти кажа - нямам намерение да се дуелирам с теб. Не може да се напада човек на най-уязвимото място и в най-деликатна му област, не е политически коректно. Така че  вземам си ръкавичката избродирана с изящни дантели... абе... хвърлям пешкира на тепиха... Нещо такова. |
| я.. лайнарков пак е тука .. нещо обаче неспецифично намирисва днеска.. ей.. да не си злоупотребил с киселец и джанковица снощи бе.. |
| Съгласен съм напълно: Не може да се напада човек на най-уязвимото място и в най-деликатна му област, не е политически коректно. Хеле пък с език... Моите почитания, драга! О ревоар |
| ***** Pekar, кви ***** опече днес, брат?[/b]   *****
Редактирано от - bot на 20/5/2005 г/ 15:34:35 |
колко седмици .. месеци или години.. може да продължи забавната и така приятна игра на редактиране тука.. според държавен вестник.. кодекса на труда или други поднормативни документи разбира се..
Редактирано от - bot на 20/5/2005 г/ 15:43:33 |
отваряш лаптопа, а вътре копърка... гледа те с тъйсяча очички... ужас..! изпадаш в транс, грабваш форка и почваш да фърляш в устата... очички пукат, олио тече по брадата... нема милост... шибана копърка... ти ми отне младостта, славата, тристайния и маздата... само кактуси ми остави... и карагьоз... и тънки пейпърбеци из библиотеките, дето никой не ги чете... ох... свърши се... нема вече очички... сега мое да полегнеш... ей тукa, на буната... чуй как тихичко плацикат лайната в морето... ех..! кеф... апнааме, пийнааме... да имаше сега нешо да разкрачим... нема... е, кво да правиш... и така се живее... я как ме е напекло слънчицето по лаптопа... ше зема да се грумна с него в лайната... мое па некой лайногьоз да фана... ех живот...  |
ма моля ви се.. просто си отговарях.. това е една най обикновена реторична фигура.. нали съм фигуриска.. приемете го като един словесен троен аксел
Редактирано от - bot на 20/5/2005 г/ 15:58:44 |
| В контекста на водените по-горе езикови беседи , вижте какво ми пратиха по кю-то. Може да го знаете , но на менн ми е за първи път. [/quote]UNIKALNO "Вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре, котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло. |
Ха, и за мене беше интересен спамът на Керпи.  Обаче, всяко хубаво нещо си има край, само саламът - два... Весели празници, приятели! Отивам сред природата, де нЕма Интернет...  |
До Harvey Pekar - Papagala:  Ето това е ювелирна работа! Всичко пипнато, та пипнато. Просто си е мостра за талант. От времето на Шантобриана тук не се беше мяркала толкова омайна реч: отваряш лаптопа, а вътре копърка... гледа те с тъйсяча очички... ужас..! изпадаш в транс, грабваш форка и почваш да фърляш в устата... очички пукат, олио тече по брадата... нема милост... шибана копърка... ти ми отне младостта, славата, тристайния и маздата... само кактуси ми остави... и карагьоз... и тънки пейпърбеци из библиотеките, дето никой не ги чете... ох... свърши се... нема вече очички... сега мое да полегнеш... ей тукa, на буната... чуй как тихичко плацикат лайната в морето... ех..! кеф... апнааме, пийнааме... да имаше сега нешо да разкрачим... нема... е, кво да правиш... и така се живее... я как ме е напекло слънчицето по лаптопа... ше зема да се грумна с него в лайната... мое па некой лайногьоз да фана... ех живот... |
