Съвременна социална инженерия
Отиди на страница:
| властта се избира почти винаги от капитала, .. Ок Дон поставя два въпроса, които на мен ми направиха впечатление: 1. Как беше-битовизация на злото ли? 2. Способността да почнем да виждаме. И двата въпроса засягат именно те това-властта се избира почти винаги от капитала, . Защото: 1. Демокрация тогава значи властта да се избира от капитала и това да се приема за толкова нормално, че да се споменава просто мимоходом, вместо да се акцентира върху него. 2. Да видим значи да спрем, да се огледаме, да се ослушаме и ако не иде влак, да се замислим, че ВЛАСТТА СЕ ИЗБИРА ОТ КАПИТАЛА. Много е тъпо всеки да знае това и в същото време всички размишления, заключения, начини за излизане от положението и т.н.-да пренебрегват този факт. Изходът винаги е откъм вратата и никога през стената. Можем ли да стигнем до извода, че в цял свят властта винаги се избира от капитала? Вкл. и Швеция примерно? Можем ли да стигнем до извода, че макар и в цял свят властта да се избира от капитала, чат пат на капитала му се случва случка да няма цялата власт в ръцете си-за разлика от у нас? Как беше навремето-имаше критически реалисти и социалистически реалисти; едните само критикуваха, а другите пробваха да дадат и вариант за изход от кризата. |
| :-)) Дон не е глупав, Кайли. Почна с провокацийка - ".. битовизация на злото..." После ги поразтегли, ама аз запомних едно: с всичко се свиква. А животът е това, което ни се случва докато кроиме планове (не помня кой го беше казал). И докато сме живи, де :-( |
| Сутринта до нас (живеем между три училища) имаше демонстрация на стачкуващи помощник-учителки (teacher's aides) и ми дадоха листовка да ги подкрепя тук. От две години са без договор с общината, заплатите им са ниски и наистина са нужни за децата. Помагат на учителките в клас и се занимават специално с трудните деца и с имигранските, които не знаят английски. И на нашите деца са помагали в началото. * Много често по тротоарите в Ню Йорк цъфва грамаден (петметров, да кажем) надуваем сив плъх - стачния символ на ALF-CIO, която сега май върви към окончателно разцепване. Отпред на тротоара или платното стачниците обикалят под строй с плакати и скандират или пеят. Раздават позиви и канят шофьорите да ги подкрепят с клаксоните. Почти винаги им бибиткам и аз, както повечето обикновени нюйоркчани. "Феноменологията" на стачните прийоми е изумително богата, както се знае и от многото непреводими американски термини - пикетинг, сит-инс и пр., които образуват едно цяло с политическата терминология на несъгласието и гражданското неподчинение. Правото на бунт е признато от конституцията. * Макар че доста по-малко американци в сравненение с Европа членуват в профсъюзите, организирания социален протест е важна част от "американското", както съм имал възможност и на друго място да кажа по-подробно. Едно от наследствата на 60-те години, което не е избледняло, беше субкултурата на пролетарския гняв, както си спомняме от Боб Дилан Ah get born, keep warm Short pants, romance, learn to dance get dressed, get blessed try to be a success Please her, please, him, buy gifts Don't steal, don't lift, Twenty years of schoolin' And they put you on the day shift (дневна смяна) Look out kid, they keep it all hid Better jump down a manhole (улична шахта) Light yourself a candle, don't wear sandals Try to avoid scandals Don't wanna be a bum You better chew gum. Subterranean Homesick Blues (никой не може да отрече влиянието на Дилан и учителя му Уди Гътри върху рапа). * Това е и една от основните съставки на американския либерализъм. Затова, а съжаление, ще кажа, че понятието на Дон за либерализма е погрешно. Няма никакъв априорен конфликт между либерализма и демокрацията. Икономическия либерализъм (доктрината на неоконсерватизма) е наистина пръв противник на "социализма", но политическият либерализъм му е добър приятел. * Доктрината на правата на човека е практическо въплъщение на либерализма още от времето на У. Гладстон, който защити правата на българите след Априлското въстание (и теоретическо от времето на Дж. Лок). Правата на човека, както знаем, са три "поколения" - (1) граждански и политически права (да кажем главно "буржоазните" права като хабеас корпус и първата поправка, но също и "пролетарските", labor rights - право на профсъюзи, стачки и пропаганда), (2) икономически, социални и културни права (главно "социалистически" - на труд, жилище, почивка, образование, мед. помощ, осигуровки за болест и злополука и социални грижи - "феминистки" и "малцинствени" - етнически, гей, инвалиди - права, но също и правото на частна собственост) и (3) "екологически" (да кажем правата на още неродените да живеят в здрава среда). * Последния уикенд пътувахме до Питсбърг, някогашната столица на стоманата в Апалачите, дето сина ни ще учи в Карнеги-Мелън. Частен ун-т, основан от стоманения магнат Андрю Карнеги в началото на 20 в. Той е шотландец от бедно семейство, дошъл в Америка на 12 г. и почнал да работи като помощник-телеграфист. Като умрял в началото на 20-те години бил може би най-богатия човек в света и всичките си 345 милиона до смъртта си успял да раздаде за благотворителност - казвал, че богатството е социална функция и децата му не бива да се облагодетелстват. * Освен ун-та основал и няколко музея и културни домове в Питсбърг, прочутата Карнеги хол в Ню Йорк, института за световен мир, който провел известната у нас Карнегиева анкета за причините за Балканските войни, дарявал родния си град в Шотландия. Като шеф на US Steel бил известен като labor-friendly, той даже и Хенри Форд (иначе нацист по убеждения) бил на "ти" с работниците си. Карнеги бил демократ и либерал като другия голям университетски дарител телеграфния бос и живитновъд Езра Корнел, основателя на Корнелския ун-т, създаден около 1865 с цел да укрепва възпитанието на младите в демокрация и да ги учи на модерно земеделие. Карнеги-Мелън има 12 Нобелисти, последните двама - икономисти за 2004, и мотото му е "ефекта на Леонардо" (the Da Vinci Effect) - съчетаване на науката с изкуството. |
| Напротив - За тези от нас, които не харесват “новия ред”, остава една възможност – да се съпротивляваме. Но това означава не само неприемане на полицейския произвол, но и на ония икономически и социални принципи, които се утвърждават чрез него Това е основната мисъл на опуса. Но нещо е станало с форума. Ненапразно снощи се притеснявах да пусна това съчинение. Преди сме имали разгорещени дискусии по много по-сериозни и фундаментални неща, отколкото това. Избягали са оттук хората... |
| Да, с развитието на капитализма в България ще се развива гражданското общество, в т.ч. и работническото движение, задушено от комунистическия режим. |
Прощавай, Фичо, не те видях, докато пишех постинга си. Работата е там, че българското разбиране за либералното и особено практиката по налагането му тук, в България, изобилстват с примери на зле прикрита социална нетърпимост. |
| В последните месеци като стане въпрос за поредното кощунство като магистралата, апартаментите, БТК и прочие и като прочета статия из вестника примерно за онкоболни на брой 200 000, а отдолу никой почти нищо не пише-винаги си казвам-дупе знае 2 и 200. С други думи-точно с всичко се свиква. Когато на чист бял лист капнеш капка мастило, види се отдалеч. Когато листът е порядъчно омърлян, вече ти става все едно кой кога и колко докапва. Имаше един хубав виц, де един се заклещил в едно дърво, приятелят му го опънал и си заминал, след него втори, трети, четвърти...и по едно време дошъл един и го попитал заклещения може ли да му помогне с нещо, а оня отвърнал: Бе е.и и не питай. Всичко това ми мина в главата покрай битовизацията на злото отново. Вече просто никому не прави впечатление това зло. Все едно да си риба и да живееш в замърсено езеро с химикали от близката фабрика. Ти лека полека почваш да считаш това за нормална среда. Привикваш. Изключението става правило и норма. И това е зомбиране не чрез думи, а чрез действия. Бе я кажете как е капитал на латински? Дайте поне думичките да сложим на място. Демокрацията иде от демос, у нас демоса нема права даже на хартия почти никакви, освен чинно да иде да пусне бюлетина един ден на 4 години. Това прави 0, 07% демокрация. Е тогава сме КАПИТАЛОКРАЦИЯ. Нещо като преходния строй между капитализма и комунизма, който се наричаше социализъм. Сегашния преходен преход как се вика по латинскому. |
| Разбирам, но причината е според мене, че новите капиталисти са червени robber barons, свикнали с идеите на тейковците си партизани, че капитализма е див и варварски. И такъв го практикуват. Не са били възпитавани от правова държава, независим съд, истински избори, от църква и организирано работническо движение - не са ги виждали даже. Виждали са шушу-мушу по партканцелариите - и хоп един в казана. Съпротивата трябва да е по линията на засилване на гражданското общество за повече законност и прозрачност в бизнеса, защо не и бойкот на някои особено лоши чорбаджии. Не само от работниците им, а и от дребните доставчици и цялата търговска общност и особено от клиентите. ЕС също е силен съюзник. |
Дон, а на хората може да им е омръзнало да дискутират и да са се качили на по-високо ниво на битийност...да са почнали и да действат.  Дискусиите са само едно ниво, едно стъпалце и независимо колко високи абстрактни са сферите, те не са по-високи от височината на следващото стъпалце-действието. Та...какво конкретно предлагаш?  |
Във всеки случай не предлагам да организираме партия.  Всеки сам трябва да намери изхода. Фичо е прав, когато твърди, че това е въпрос на развито гражданско общество. Само че сега, днес, в този момент като че ли капаци са затворили очите на българите и те се кланят на различни богове. И всеки е уверен, че именно неговият бог е единствено правият. Пламенна увереност. Която оправдава всякакви социални експерименти. |
| Тоест предлагаш да се спасяваме поединично с творческото допълнение - с пламенна увереност? Щото досега все това сме правили-спасявали сме се поединично и очевидно работата не върви като цяло за нацията. Сега ако включим пламенната увереност, ще потръгне? |
че насадиме фичлето и нелчето, че ги поливаме с демагогия и че ги косиме с дребни аванти за државна сметка - и те ти след 500 години доволна рая. нема да има второ априлско въстание  |
Кайли, много трудно се дискутира с тебе. Вместо да се опиташ да разбереш позицията на партньора, ти влагаш в неговите думи смисъл, който не присъства в тезата му. Моята мисъл е, че докато всеки от нас крачи с непоколебимата увереност, че знамето му е най-чисто, във всеки случай по-чисто от знамената на другите, ние сме осъдени да повтаряме социалните си антагонизми, без да успеем да изградим мостове за разбиране на другия и за действено гражданско общество. Точно в такава атмосфера могат да виреят социалните инженери, които градят у нас едно страшно общество. Основано на принципите на социалния дарвинизъм и изповядващо чудовищна социална сегрегация. Задача на всеки е да отхвърли тези практики и по този начин да внесе приемливи социални начала в живота на всички ни. |
| Не разбрах какво точно предлагаш. Примерно ти освен с дискутиране на високи абстрактни нива, което очевидно ти се удава-адмирации  , какво реално ще направиш?Или с какво помагаш на процеса? Къде е прагматизмът? Тая мантра-всеки трябва-не работи. Абстрактните мантри никога не работят в реала, щото той не отбира от абстракции. Затова абстракциите трябва някак да се сведат в реала, да се направят приложими, действени, действащи. Разбираш ли2 ...срязах си сухожилие преди време и пръстчето ми отказа да мърда, колкото и да се напъвам. Шиха го, ревах, псувах...обаче установих, че колкото и абстрактно да мисля и да му заповядвам, като няма сухожилие, което да задейства там фалангата, тя не ще да мръдне. Затова мисълта всички трябва е насока, мантра, заповед ако щеш. Ама къде е сухожилието? |