Отиди на страница:
Ето това е ювелирна работа! Всичко пипнато, та пипнато. Просто си е мостра за талант. От времето на Шантобриана тук не се беше мяркала толкова омайна реч. |
| А ти защо повтаряш едно и също под всяка статия. Пък и чувам, че не било твоя реплика, трябвало друг да я каже.  |
| Валерка това истински случай ли е - че си го написал добре няма да казвам, даже е повече от добре. Но какъв е процента на факти и на художествена измислица |
Валери, върха си! Получих ти книгата и я препрочетох три пъти. Да не ти е уроки, ама според мен това си е епохална стихосбирка, която може да се нареди до "Моторните песни", "Люти чушки" и "Пряпорец и гусла". Просто -класика.  Благодаря ти за приятните часове!  |
| Грацко, какви са ти критериите за "Моторни песни" и стиховете на Валери (който едва сега откриваш). Интересно как така люто защитаваш пустия капитализъм, а харесваш "Моторни песни" - една свръх посредствена социологизирана поезия издигната на вълната от тоталитарен строй. Ако можеш да ми обясниш превъплащенията си ще се чувствам като Миклухо Маклай след експедиция! Благодаря! А Валерката е един от малкото да не кажа единстения, от определен произход, дето ще ми остане приятел независимо от всичко и от всички обстоятелства. Той написа "Стадото на слепите пастири", и сега се опитват да го използват политически заради произхода му. Ама той не е комунист - той просто е честен и талантлив човек, който ще защитавам при всякакви обстоятелства! А ти си помисли за Вапцаров и после си помисли дали Валери ще стане терорист като него да убива хора или да планира убиването на хора (щото точно с терористична дейност се е занимавал Вапцаров - прочети следствените материали) |
| Валери, браво, благодарности и от мен. Е, жал ми е за котарака, защото и аз имам един огромен черен котарак, улична порода, но много добър и любвеобвилен. Сигурен съм, че ще се жертва заради мен. Не чак с живота си, но, например, да се откаже от ядене и котки за един ден. |
| Вътре в джипа три момчета, които си приличаха като две капки вода, а за третото не се знаеше от кого е, си играеха с едър котарак и го дърпаха за опашката. Той извърташе нервно глава и показваше заголените си зъби, от които не бе останало почти нищо или поне онова, което бе останало от тях, преди съвсем нищо да не остане и да се озъби като разярена вагина, подмината от див носорог. Беше надживял четири джипа, в които все изпълняваше ролята на жив сувенир, вързан за опашката и висящ надолу с главата от огледалото за обратно виждане. Лапите му опираха в арматурното табло и така облекчаваше силите на опън, които раздираха задника му. Само младостта и силата не позволяваха задницата му да висне прокъсана и да се залюлее като ловен трофей на побеснял уличен доберман, изхвърлен на улицата от стопанина си заради задявки с младата му булка и своята проявена невъздържаност, последица от която е надупчената на безброй места секция, заприличала на спукана от употреба гумена кукла в самотния апартамент на стар ерген. Вътре три деца като две капки вода продължаваха да играят, а за третото не се знаеше от кого е. Може би беше валяло по различно време. Редактирано от - Harvey Pekar на 27/5/2005 г/ 10:36:35 |
Бива, бива!  Харви, май днес не си във форма, друже...  Антибиотик, благодаря искрено, че ме светна, че Валери е автор на "Стадото..." Ей Богу, действително ми е приятно, че си общуваме тук (макар и виртуално).   |
| Монархически реализъм с критични елементи.Но къде е тук героят на епохата, крепителя на короната, крилото за сюрмасите и страшилище за добре облечените-Б.Б.? |
| Фуле, дето ти е като на муле, може да не съм във форма, но си изпълнявам дневната норма. Ей сега се разминах с три дами - и трите се обърнаха след мен и започнаха да вървят заднешком. Не можеха да откъснат очи от начина, по който си покривах норматива. С нормативна уредба под мишница, от която дънеше яко алинея втора от закона за начина на прелъстяване в пешеходна зона, бях пуснал вършачката и тя събираше своя урожай в радуис от две преки около мен. Улиците се изпълваха с доволен и предизборно сияещ народ. Пряка по пряка направих цял един град щастлив. По норматив. |
| Айде бе! Дали да вярвам на очите си, или на другите с Редактирано от - Професор Офчарофф на 27/5/2005 г/ 12:01:30 |
| Днес изпълних норматива - град направих цял щастлив, и ей тъй, съвсем нехайно, котарак един спасих. Откачих го от таблото на луксозната кола, във която три момчета си играеха с вода. Пръскаха го за забава те със воден пистолет и ги гледаше с наслада бодигардът им напет. Аз животното изкопчих, пуснах го на свобода, а децата да не плачат пръскат мене те сега. Гарвей Пекарь , щат Агайо, 2005 |
| Три момчета като две капки вода, каква математика нали, господа? Третата капка изцеждам в нощта защото на сухо не хваща - да, да! Смел котарак полетял със джип, самотен в простора шофирал по слип. "Котаракът по чизми" - Шаро Перо дьо Добермо Редактирано от - Harvey Pekar на 27/5/2005 г/ 13:25:18 |