АТАКА!!! :-)))
Отиди на страница:
| Няма да се срамуваш, то така се прави в съвременните партии. Направо те пиша в листата за общински съветници. Пък като спечелим, ще видим какво ще ти дадем за пост. ЦИТРУС!!!!! ---------- Великанчовите лозунги не са много мобилизиращи - получава само поста на помощник на заместник-кмета по пропагандата - самият пост се дава на автора на най-добрия лозунг. И финансист трябва - да е завършил икономически техникум стига - защото с приходите от износа на портокали трябва да видим какво ще правим Редактирано от - Manrico на 03/7/2005 г/ 23:12:51 |
| Мани, мани, ама на мен почти пред затваряне на панаира сергия ми дадоха. И понеже УС-тата взимаха по половин средна заплата на предприятията, познай колко бяха високи заплатите в поверената ми фирма...  Ама па се накефих с преименовката на улиците... ух, селска баня, голем кеф... |
| Само още малко стимул ми трябва и ще ги направя мобилизиращи: Софиянци - пребройте се! (не "Да се преброим" - аз не съм от София) В деня на изборите - всеки с лопата! (нали са през есента - време за засаждане на дървета) |
Апропо, за преименованията. След дъли години подвизаване под неутралното име Варна, нашият градски стадион вече носи отново старото си име Юрий Гагарин. Няма съмнение, че това са козните на Атака, внедрена незабелязано в Общинския съвет. Смърт на фашизма, свобода на народа! |
| То в София вече няма нищо за връщане, вятърът на преименуването бушува твърдо и неотстъпно цели 4 години, до последния ден преименувахме, некакви изостанали уличета в райна на Нови Искър или още по-нататък. В резултат много имена на улици претърпяха съдържателна трансформация - от Иван Петров станаха на Петър Иванов, само че първият бил партизанин, а вторият - родолюбив индустриалец, собственик на фабрика за галоши... а за страничния минувач, все тая... |
| Щом ще засаждаме, мога и смокинови издънки да донеса. Смокинята е много интересно дърво- не цъфти, направо връзва. И така през цялото лято- до късна есен-все плод дава. От него става разкошно сладко, но и смокинова ракия също. Така че индустриално ще можем да се развиваме. |
| wow, смокините в Старозагорско, чудесни спомени имам, малко дворче, дето се вика 50 м квадратни, а една-две смокини има. Тук, да ви кажа, от купонджиите гледам, в съседната малка къщица до нас, дето кухненският ми балкон е на 3 м. от зида им, се адаптира таз къщица, тя е почти на 3 етажа, но тясна по площ, та кипи усилен труд, и като питах бачкачите какво ще бъде, те ми рекоха - ресторант, ама така, от луксозните. Единствен по рода си в София. Със стек-бар. Ще има стекове - ама всякакви... И както съм на диета, като си отварям кухненския прозорец, ще ми е достатъчно. Нищо, че правят специални сенници в двора, все некой аромат ще дойде. Стекове, значи, чакай, чакай, ама аз от смокините тръгнах, защо ли.... даааа, може да засадим некоя смокиня от Старозагорско и при стековете.... Да, това ми беше пойнта...  |
| Ех, нямате мащабност на мисленето вие - смокини някакви. Още малко и за кайсии и череши ще заговорите. Лидерът ви гледа в бъдещето, ама вие още не сте дорасли да го разберете. Тия дни ще напиша една програма от двайсетина точки и възвание, белким усетите нещо. |
| Ще гласувам за теб, ако ми кажеш как би се справил в следната ситуация: (ако не четеш руски, не е мой проблем) Как-то ранней весной, ночью, Тимми Д. услышал странный шум у входной двери. Когда Тимми включил свет, чтобы посмотреть что происходит, мышь бросилась по полу и забежала в кладовку рядом с парадным входом. Вы, вероятно, уже догадались, кто это был: да, это Чарли Церковномышь III Младший, которого только что выселили из церкви на улицу по причине неподобающего поведения (я, пожалуй, избавлю вас здесь от скучных подробностей). Теперь Тимми Д. может просто выкинуть Чарли из кладовки, и это был бы вариант. Но сейчас 2 часа ночи, и Тимми Д. нашёл гораздо лучшее решение: Тимми подождёт, и, надо надеяться, Чарли выбежит сам. На следующее утро Тимми Д. не взял тёплую меховую куртку из кладовки, так как Чарли всё ещё мог быть неподалёку. Как-никак, была весна и температура поднялась выше 20 градусов по Фаренгейту и уже бывала больше 30, и не было предупреждения о буране на канале погоды прошлой ночью, да и лёгкого жакета в любом случае будет вполне достаточно, поскольку до работы лишь двадцать пять минут хода. Позже, в тот же день, Тимми Д. простудился и два дня пролежал в кровати. Между тем, пресловутый Чарли Церковномышь III Младший встретил прелестную леди-мышь из мусорного ведра по соседству. Она - простая домашняя мышь, и в обычных условиях он не стал бы связываться с кем-то, кто не столь благородного происхождения, как он сам. Но он хотел начать новую жизнь и забыть своё неприятное прошлое. Итак, что за препятствие, она классно выглядит - давай жить вместе, думал он, и она уверена, что толки о нём - неправда, народ всё время преувеличивает, и даже если слухи окажутся правдой, он намерен непременно изменить свой безнрваственный образ жизни, и когда-нибудь у него будет небольшая семья с одной - двумя дюжинами сообразительных мышат. Кроме того, Чарли только что обосновался в этом огромном особняке с гигантским мехом, ниспадающим с потолка. Даже если что-то пойдёт не так, она будет уверена, что получит большой особняк и, как минимум, часть меха если они должны будут когда-нибудь расторгнуть брак. (Для того, чтобы сократить эту сложную и запутанную историю, скажем, что они отпраздновали свадьбу ночью в Маус-Вегасе и тут же начали работать над своим потомством, что, конечно, является ответственной, тяжёлой и шумной задачей.) Тимми Д., проснувшись от шума, производимого семьёй Чарли, строящей планы в его кладовке, теперь с особой осторотой ощутил, что все питаемые им надежды тщетны, и ощущение ужаса начало закрадываться в ум Тимми, что Чарли будет там, танцующий, как только дверь кладовки откроется. Для пущей краткости, на этом я остановлю рассказ. Достаточно сказать, что спустя некоторое время Чарли развёлся с прелестной домовой мышкой, после того, как она обнаружила, что он изменяет ей с её столь же красивой сестрой, которая была приходящей няней у её 29 прекрасных детишек. Чарли оставил особняк, и даже большую часть меха в нём, поскольку его новое место на той стороне прихожей, в дубовой уборной, не вмещало столь богатую обстановку. Чиновник, застраховавший здоровье Тимми Д., окончательно бросил попытки объяснить фобию Тимми открывать двери какого угодно рода, и Тимми в конечном счёте переехал в Калифорнию, по той причине, что там никогда небывает дождей, все двери открыты для талантов вроде Тимми, и там не должно быть очень много мышей из-за всех этих гремучих змей, ползающих вокруг. |
Старши, благодаря за кискането-наистина не се сетих и за тази смокинова приложимост. А Манрико, докато пише възванието, аз заминавам към китното си смокиново, бадемово, нарово и другоплодно царство. Наесен ще се подпиша под възванието.  |
Ето няколко факта доказващи, че лежащото на масата същество е риба. (aко не четеш датски, не е мой проблем)  [/b] |
| За тази ситуация с мишката има няколко възможни решения - едното е човек да се зачуди какъв ли шемет може да я измисли, да потърси малко в гугъл, да види, че става въпроса за някаква про-будистка 'Little Purple Notebook On How To Escape From This Universe' и да посвети следващите 10 години от живота си на изучаването и, докато разбере, че това някой да го е страх от мишки всъщност било the 'Terrible Triangle' of non-confront, hope, and fear. Другите решения са все клишета от рода на това да претрепеш мишката или да си вземеш котка и затова няма да ти ги кажа |
| ъхъ...единственото разумно справяне с мишката е да намериш начин да я претрепеш...вика му се прагматизъм. Ма гледам ти високи цели целиш-до Буда стигна, мишката не утрепа. Не ставаш за кмет. Само за дървен философ. Прост тест, ясни резултати.  Нема гласувам за теб, философи дал бог, практици нема.  |
| Европейската криза Д-р Джордж Фридмън Агенция СТРАТФОР, 24 май 2005 г. (с малки съкращения ) Ako обединението на Европа се подлага на съмнения във Франция, локомотива на интеграцията, то за цяла Европа настъпват драматични промени През 90-те години раждането на голямата транснационална държава на Европейския континент изглеждаше предрешено. Въвеждането на общата валута евро го направи неизбежно. Благодарение на новата единна валута паричният поток на Европа бе поставен под контрола на една транснационална централна банка. Но обща европейска валута няма смисъл без обща европейска държава – то е все едно да носиш вратовръзка без риза. Понеже една част от Европа прие еврото с относителна лекота, изглеждаше, че и рамкиращият документ – конституцията, ще бъде приета по същия начин. Но функционирането на политическите системи във време на благоденствие се различава силно от начина, по който те функционират в периоди на икономически трудности. Когато икономиката е в добро здраве, някои неща изглеждат по-приемливи. Ако обаче икономиката е слаба, същите неща изглеждат трудно поносими, даже непоносими. И не защото основният проблем на проектоконституцията е икономически. Основната пречка както във Франция, така и в другите държави на континента, е политическа и социална. Тя се свежда до нежелание за отказ от суверенитет. Това нежелание е константна величина, но се обостря винаги, когато политическите амбиции на един нов режим се сбълскат с икономически трудности. И особено когато хората почувстват, че техните собствени проблеми, техният глас, нямат влияние върху действията на новата политическа система. Тази дилема е отразена по особен начин в новата конституция – тя е дълга 300 страници. Една конституция трябва да зададе режима на управление. Тя трябва да определи институциите и ограниченията върху техните действия; да определи личните права и, при федерална система, правата на нефедералните правителства. Една конституция трябва да бъде преди всичко кратка и сбита. Колкото по-сложна е тя, толкова по-малко доверие в нея има обикновеният гражданин. Една конституция от 300 страници дори със самия си обем вече издава първия проблем, с който Европа се сблъсква. А той е, че Европейският съюз е управляван от бюрокрация, чиито действия остават неразбираеми за обикновените граждани. Тази бюрокрация не възнамерява да стане по-разбираема. Поради всичко това тя се ползва с недоверието на гражданите. Вторият проблем е, че конституцията е съставена от цяла серия смайващо сложни компромиси, които не могат да бъдат разбрани. Ако кажем, че американският конституционен закон, така както е записан, е сложен, то европейската конституция е извън възможностите на разума, да не говорим, че не се поддава на дебат. Гласоподавателите просто не знаят за какво всъщност гласуват. Дори и когато подкрепят европейското обединение по принцип, никой не знае на какво точно ги обрича тази конституция. Този проблем е неразрешим. Сложността е неизбежна. Тя се корени в едно разбиране за Европа, която да бъде управлявана от специалисти, а не от граждани-политици. Нелеките отношения между нациите доведоха до изумително сложни компромиси. Европейците са изправени пред дилемата да приемат една неразбираема конституция, или никога да нямат такава. Причина за тази сложност е политиката. Две бяха причините за създаване на Европейския съюз. Първата беше да се изградят институции, които да предотвратят четвърта война между Франция и Германия. Катастрофалната история на европейската държавност доведе до стремежа ръцете на европейските политици да бъдат вързани чрез наднационални институции, които да преодолеят разрушителния европейски национализъм. Второ, създаването на Европейския съюз, а преди него Европейската общност, имаше за цел да стимулира благоденствието на Европа. Предполагаше се, и не без основание, че една Европа освободена от бариерите на протекционизма, ще бъде по-богата, отколкото Европа, фрагментирана на много малки, ексклузивни пазари. Тук ЕС си поставяше една чисто утилитарна, икономическа цел. Бързото постигане на тази цел и разпределянето на придобивките сред членките служеше за оправдание на обединението. Европейският съюз трябваше да направи Европа конкурентноспособна на глобалния пазар. Предотвратяването на войни и осигуряването на просперитет не са тривиални цели, но те са лишени от моралната енергия на революционните режими – Франция, Съединените щати, Съветския съюз. Обединяващия елемент на ЕС е мечтата за мир и благоденствие. Някой може да каже, че тази цел е по-смислена, отколкото “свобода, равенство, братство”. Но тя трябва да бъде оценявана с различна мярка. Заради “Пролетарий от всички страни, съединявайте се!”, както и заради “Ние, народът на Съединените щати, вярваме в тези истини като очевидни”, може да пожертваш всичко. Но един режим, основан на принципите на сигурността и благоденствието, не може да изисква саможертва, която заплашва сигурността или благоденствието. Идеята за обединена Европа не е морален проект, а взаимноизгоден договор, който губи моралната си сила, ако някоя от изгодите се окаже застрашена. Това прави идеята за обединена Европа крайно уязвима. Ако дадена политическа система няма базис, с който да оправдава лишенията, тя не може да издържи на лишения. А лишенията рано или късно застигат всеки режим. В конкретния случай Европа - или поне Франция, Германия и Италия, формиращи центъра на тежестта на Европа - преживява сериозни икономически трудности. Нейният икономически растеж достига едва 1.5% годишно, докато безработицата се измерва с двуцифрени числа. За тези три страни проектът ЕС вече не осигурява достатъчно благоденствие. Създаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) повече усложни нещата, отколкото да ги опрости. Всички страни, които приеха еврото като своя валута, в момента са подложени на монетарната политика на ЕЦБ. Европа е едно много разнородно място и с присъединяването на всяка нова страна към ЕС или към еврозоната тя става още по-разнородна. Досега ЕЦБ провеждаше политика, която подкрепя трите основни членки в Съюза, но не всички страни от еврозоната са в еднакво икономическо положение. Единната политика носи печалби на едни, докато ощетява други. От друга страна обаче фундамент на тази система е обещанието за благоденствие. Как тогава ще задържиш в ЕС онези страни, които губят от политиката на централната банка? Как ще разширяваш системата, за да осигуриш повече власт на европейската свръхдържава, когато нейните предимства стават все по-неясни? Досега ЕЦБ проявяваше изключителна грижа към нуждите на Франция. Затова Франция можеше просто да игнорира пакта за стабилност, изискващ от Париж да балансира бюджета си. Франция печелеше от системата. Защо въпреки това именно французите провокират новата конституция? Причината за тяхното несъгласие е свързана с първата цел на създаването на Европейския съюз – социалната сигурност. В миналото заплахата за сигурността беше просто продължение на европейските войни. Сега обаче възникна нова заплаха – имигрантите. Имиграцията се явява заплаха в два аспекта – икономически и социален. В икономически аспект тя усилва конкуренцията при намиране на работа. От социална гледна точка тя усилва нееднородността. В дългосрочна перспектива икономическите несгоди, предизвикани от преструктурирането и по-голямата конкуренция за работни места може да се окаже благоприятна за икономиката. Но лишения, продължаващи 10-20 години могат да разрушат живота на цяло поколение. Ако човек не може да си намери удовлетоврителна работа до 40-годишната си възраст, животът му е пропилян. Времевата ос на човешкия живот не съвпада с времевата ос на икономическата теория. На практика икономическата теория създава конкуренция между това поколение и следващото и понеже това поколение живее сега, то има шансове да победи. Европейският проект трябва да претърпи основна ревизия, иначе ще потъне в пропастта. И в единия, и в другия случай едно поколение от европейски работници трябва да плати цената. Както всички човешки същества, те ще търсят кого да обвинят за това и най-логичната мишена са имигрантите, чието присъствие катализира проблема. Но има и един по-дълбок пласт. Франция си е Франция, Французите бяха много щастливи, когато стъпиха в Алжир и го обявиха за “Франция”. Сега, когато във Франция дойдоха алжирците и я обявиха за “Алжир”, французите далеч не са щастливи. Факт е, че Франция се променя демографски, а много французи, особено тези извън корпоративния елит, не желаят страната им да се променя. Нещо повече, много от тях смятат, че губят управлението на страната си в полза на имигрантите и че вече не разполагат със суверенното право да определят какъв вид общество ще градят. Европейската конституция институционализира това безсилие. Нейните доктрини признават правото на имиграция от една страна в друга. Щом имаш гражданство в една страна-членка, ставаш гражданин на всяка друга страна в Съюза. От гледна точка на икономиста, който мисли за пазара на труда, тази постановка може би има смисъл. Но тя означава още, че Франция вече няма да може да определя съдбата си. Когато Турция влезе в ЕС, Франция ще бъде залята от мюсюлманска лавина и бюрократите в Брюксел ще я приветстват, вместо да я спрат. Гаранциите за сигурност вече се ограничават само с предотвратяването на войни между две национални държави, но не защитават традиционния начин на живот във Франция или в коя да е друга членка на ЕС. Този проблем само частично се свежда до имиграцията. В по-дълбока перспектива проблемът е в суверенитета. Правителството на Франция иска от народа да прхвърли основната част на своя суверенитет на едно държавно образувание, което Франция не може да контролира. Французите не намират обща идентичност с останалите народи на Европа, както и останалата част на Европа не се идентифицира с французите. Корените на европейското обединение лежат в съюз, създаден за удобство, който обаче става все по-неудобен. Ако Франция не подкрепя европейска конституция, значи конституцията е вече мъртва. Основателите на ЕС сигурно не биха изпаднали в недоумение, защото те извлякоха своите аргументи за създаването му от икономическата теория и градиха системата, за да преодолеят национализма, тъй като виждаха в него проблем . Но национализмът е фундамент на човешкото съществуване. Всеки от нас вижда корените си в някаква общност от хора, а икономическите категории съвсем не са ценности, към които човек се стреми. Адам Смит е разбирал това много добре и затова е озаглавил своя шедьовър “Богатството на нациите”. Национализмът не е нито недостатък, нито архаична пречка към по-съвършено общество. Национализмът е вездесъщата черта на човешкото съществуване. Подобно на алчността, и той може да бъде заклеймяван, ако това ви доставя удоволствие, но той няма да изчезне, нито може да бъде поставен под контрол. ЕС беше създаден, за да преодолее национализма, но най-доброто, което постигна, бе да го омекоти. Чрез своята централна банка, ЕС донесе на определени нации икономически несгоди, а други уязви чрез политиката си за имиграцията. С това ЕС не можа да победи национализма, напротив, възроди го. И всеки път, когато ЕС поиска да разшири своята власт – географски, или институционално, той усилва заплахите за собственото си дългосрочно съществуване. Редактирано от - Volanda на 04/7/2005 г/ 18:25:20 |
| Последните няколко бригадирчета, опитвате се да задръстите темата с глупости и да я затворите по този начин, а? А не се взимайте толкова насериозно!  |
 Энциклопедия методов пропаганды (Как нас обрабатывают СМИ, политики и реклама) http://www.xpomo.com/ruskolan/liter/propa ganda.htm . Анонимный авторитет Примеры: «Ученые на основании многолетних исследований установили...», «Доктора рекомендуют...» . "Будничный рассказ" Благообразный телеведущий со спокойным лицом и ровным голосом сообщает Вам ежедневно о самых тяжких злодеяниях. Через несколько недель такой обработки население перестает реагировать на самые чудовищные преступления и массовые убийства, творящиеся в обществе. (Наступает психологический эффект привыкания). "Держи вора" Виновные, чувствуя провал, первыми поднимают крик и направляют гнев народа в другую сторону. . Эффект первичности В конце концов, виноват всегда тот, кого облили грязью - ведь ему надо будет отмываться. Вдобавок статус обвиняющего в общественном сознании воспринимается как более высокий, чем у обвиняемого. На бытовом уровне это выглядит так: «Раз оправдывается - значит виноват». . Информационная блокада Имеет место создание информационного вакуума по какому-то вопросу с последующим распространением тенденциозной информации о нем. Очень часто властные структуры блокируют информацию по какой-либо проблеме, а затем выдают ее в безальтернативном режиме. Поскольку интерес к данному вопросу в обществе очень силен, выгодная для власти информация получает максимальное распространение. Это позволяет обеспечить единую интерпретацию происходящих событий и представляет, по сути, массовое зомбирование людей. В этом случае фиксированная позиция СМИ не подлежит изменению, поэтому другая точка зрения практически недоступна для широкой аудитории. . Комментарии Цель - создание такого контекста, в котором мысли человека идут в нужном направлении. Сообщение о факте сопровождается интерпретацией комментатора, который предлагает читателю или зрителю несколько разумных вариантов объяснения. От ловкости комментатора зависит сделать необходимый вариант наиболее правдоподобным. . Констатация факта Желаемое положение вещей подается СМИ как свершившийся факт. Это основано, по сути дела, на гипнозе аудитории - вбиваются гвозди в несуществующий гроб. . Перспектива Освещая какой-либо конфликт, «независимые» СМИ дают слово только одному участнику и фактически играют на его стороне, создавая одностороннюю перспективу. . Рейтингование В связи с этим многие социологические фирмы в период избирательной кампании уподобляются представительницам древнейшей профессии и начинают работать по принципу «Любой каприз за ваши деньги». «Назначая» лидера рейтинга они тем самым и создают отчасти этого лидера. . Создание ассоциаций Для этой цели широко используются метафоры. «Сталин - это Ленин сегодня» - советская пропаганда; «С. Хусейн - арабоговорящий Гитлер» - американская пропаганда "Атака-фашисти и неонацисти" - българска пропаганда . Создание угрозы - главная задача - любым способом заставить нас бояться. |
| (12:42:00) Desi: утре 6 Юли, в продължение на един месец започва акция "Благодарност към общинарите". Призовават се всички щастливи софиянци в знак на благодарност да започнат да изхвърлят боклука си пред сградата на столична община на ул. Московска ?33. Те се погрижиха за нас, нека и ние се погрижим за тях!... предай нататък... |