Стига и ти с твойта тема. А за открита агитация за партия с фашистки уклон кво се прай? Айде, моля ти се. Радвай му се на Сидеров, ма не бъркай религиозното си чувство с политиката. Ааа, кафа. |
Най-обичам хора със 100 долара заплата да ми казват, че 90 евро на нощ било за бедни. Че Париж в Латинския квартал ти дава за 95 евро стая, в Рим за 120 евро пък вземаш апартамент до Ватикана, в Женева за 100 евро си в центъра, в Амстердам минаваш със 120 на нощ, в Милано за 130 взимаш веднага, край Венеция за 65 евро спят 4-мата, та в Истанбул ли 90 евро са малко? Дето чая в кафенето е под долар, а и кафето пак толкова. SS, cмятам дека мярата и скромността красят човека, а? Все пак на Ривиерата, на самия плаж, в 5 звезден хотел, ще дваме 200 евро за голям апартамент с включена закуска, а ти искаш в Истанбул да даваме същото. Личи си човека, който рядко пътува и главно говори врели-некипели. |
А с 90 евро (или сега около 115 долара) в Ню Йорк и даже в Рим на пиаца Навона и в Позитано четирима се наяждат, и то в хубав ресторант. Не в Султамахмет, а дето ходят стамболии, около Истиклал няма как да не може и за 45 евро или по-малко. Турция е бедна страна и в Цариград има свръхпредлагане на гостилници. Цените в курортите им са много по-ниски от Златните. Важно е най-накрая не какво имаш тук (потупвам се по джоба), а тук (почуквам се по челото). И най-важното - с кого си * Рим беше 130, Прага беше 120. Редактирано от - Чичо Фичо на 01/6/2005 г/ 01:44:30 |
Е, точно вий със скромност не можете да се похвалите. А ето че и с осведоменост. Но да не ви разстройвам отсега с цените на чая и кафето. Все пак да ви предупредя, че само бакшишът е обикновено къде един долар. Ако поръчката е само чай или кафе. |
"Твоя милост, ходил ли си, обикалял ли си тъй повечко свят? - Ходил съм, бай Ганьо, доста. - Ии, ами аз що свят съм изтръшнал! Ц.. ц.. ц.. Ти остави Едрене, Цариград, ами във Влашко! Ти вярваш ли? Туй Гюргево, Турну Мъгуреле, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац - чакай да те не слъжа, в Галац не помня бях ли, не бях ли - всички съм ги изредил." |
Свикнали сме да вярваме най-вече на очите си, ще ти разкажем. Един долар май върви някъде към един-два милиона тюрк лирасъ? |
Цените на пакета в курортите са едно, цените в Истанбул са съвсем друго, чичо. Истанбул е скъп град. В неделя седнахме в едно от многото непретенцозни ресторатчета в рибния пасаж на Бейоолу. Хапнахме общо две порции кокореч (всяка по не повече от 100 грама ), четири скариди на скара, една порцийка калмари ( десетина таркалца ), четири пълнени миди и четири пръчки с по три миди тава, сиреч пържени. Пихме по една сода. Сметката беше 41 лири, бакшишът беше 3 лири. Сметай сега по курса. А той е лира и 30 круша за долар и лира и 80 за евро. Редактирано от - Simplified Solutions на 01/6/2005 г/ 02:09:50 |
Йезуите, ама Алеко се смее на бай Ганя, че ходил само в Едрене, Цариград и т.н., а не като него в Париж, Ню Йорк и Чикаго, че и пътепис написал. Такава е кондиката. * Симпле, излиза 34-35 долара - бая скъпичко за каквото описваш. В Ню Йорк бакшиша обаче е 15%. Редактирано от - Чичо Фичо на 01/6/2005 г/ 02:11:22 |
Пишат, че барабар с наргилето било дору йоще 4 долара. SS, говорим все пак за страна от третия свят. Знам, че бедния човек от Турция е жив дявал, ама...тъй де, ти си занеш. Камъчки не ще търся, не си падам по тях, но ако кажеш де танцуват дервиши ще съм ти благодарна. Знам няколко места, но го правят само в съботите и неделите. И още, в кафенетата пускат ли деца (с родителите) или да се приготвим за строго спазване на мюсюлманските закони? |
А да, туземците не ходят да хапват на Истиклял. Ний в неделя по изключение, щото решихме да се пуснем като туристи. |
Овърпрайзването (извинения, взимането на високи цени) е също типична черта на третия свят. Поседния път бях свидетел на това преди седмица, по време на командировката ми в Санто Доминго. Бяхме настанеи в Пунта Кана, един от техните курорти, където обикновена опаковка от 4 батерийки (АА) в магазина струваха $12, 3 бонбончета Фереро Рошер $5, педикюр 30, масаж за 30 минути $35 и прочия приказни цена от 1001 нощ. Само на 20 км от курорта хората живеят по бидонвили и не са виждали $100 накуп през целия си живот. Това е психологията на крайния бедняк - той не е сигурен в следващия си ден и неговата цел е да направи един удар. Та предполагам, че същия проблем може би има и Истанбул. |
Предположенията, съм забелязала, не са силната ти страна. Айде лека, че днес съм пътувала, пък после съм търчала по задачи. Гледай, каквото можеш, мисли си, каквото искаш. Редактирано от - Simplified Solutions на 01/6/2005 г/ 02:50:51 |
А не, казвали са ми и ми казват, че имам добри предположение - научни и житейски. Може пък да са се опитвали да ме свалят. Кеф ми е да пиша за Турция в темата за Волен. А ти внимавай с Каялъто. Като гледам привързвността й към теб и пак се питам - дали пък не е другия ник на Инчето Тодорова? И на теб лека. Само за дервишите не написа, явно не си ги гледала. |
Аз всъщност нищо не съм ти казала. И не възнамерявам. Още 2 напълно погрешни предположения. Айде, . Редактирано от - Simplified Solutions на 01/6/2005 г/ 03:28:49 |
За сравнение 4 батерийки в метрото в Ню Йорк са 1 долар, 3 бонбона фереро в руския квартал около 60 цента. В събота преди концерта на Щурците в Бруклин (Грийнпойнт, полски квартал) ядохме трима в домашно полско ресторантче за 23 долара (три от тях бакшиш). Гоуомбки (зелеви сарми), курчак с гшибами (вретено от пиле с гъбки), чарвони баршч (крем-супа от червено цвекло и друг зарзават), бяуа капуста - техни си работи, полска лимоняда. Без бира, ама Живйеца е 3 долара. На концерта имаше Каменица. |
О, Боже! Изглежда услугите на психиатрите в Манхатън са поскъпнали покрай покачването на долара. И са станали недостъпни за нашите хора там. |
Ами психиатри, Дон. Мила родна простотия. Ше се стискаме там, където не ни познават, ше си додем дома да спим в петзвезден, че да се пукат комшиите. Навремето имаше един такъв лек форт в Бургас, поплава некоя друга година като камериер ли, домакин ли, таме. И накрая докара едно бело возило намкояси ръка - крайслер ли, друго ли, ще те излъжа, ма беше дълго. Стегна го, лъсна го и в разгара на лятото сека божа привечер се пускаше из центъра покрай кафенетата с апапите - мнооого бавно, ама мнооого бавно, возилото бяло, той целият също в бяло, левият лакет навън и поглед зареян в безкрая. И тъй по няколко кръгчета. Апапите лягаха под масите. Нямахме си Жоржи Амаду да опише картината, но човечецът влезе в градския фолклор. Иначе идеята да се наеме апартамент за престой в Истанбул е отлична, ако човек наистина смята да се потопи в атмосферата на града. Обаче не ми се никак връзва с Ривиерата у дома. Ма хич. Редактирано от - Simplified Solutions на 01/6/2005 г/ 11:10:24 |