Нашият народ нито е по-добър, нито по-лош от всеки друг. Въпросът е наистина да го познаваш, да знаеш механизмите, по които да му въздействаш и да не се отделяш от него. Като първо, да се разграничиш от тези, които го излъгаха и предадоха, а не да им звъниш, като си в дилема. Да имаш дупе и да казваш винаги истината, дори ако е срещу твои съратници, а не да търсиш краткосрочни дивиденти. Да посочиш немедленно с пръст виновника, без да ти пука, че половината седесари го боготворят, дори тези, които са сред твоите подръжници да го смятат за Бог.Да отхвърлиш огромна политическа работа, да си в окопите денем и нощем и да познаваш житие битието на последния касиер от Н-ската организация на партията си. Да излъчиш най-добрите негови представители, , а не най-верните и ластиви мераклии да го лъжат, да направиш механизъм, по който да откликваш на най-лекото кихане на бай Петър от Куртово Конаре и неговия клуб, да изринеш нечестивците-ласкатели, които вече си почнал да разпознаваш. Да зарежеш парламента и отидеш двайсет и пет дена в месеца сред него, народът и да държиш четиричасови речи в квартални читалища. Щото политическата работа не се върши в парламента, нито по паркетите на хай-лайфа, както казва Хитлер, а на него може да му се вярва за това. Да убеждаваш, да сочиш пътя и лошите, да се бориш ти, лично, за доверието на последната баба, да имаш идеи, да ги накараш да повярвят, да покажеш лице и отговорност. Защото това е целта на партията, тя да служи на народа, а не на група лица, които той е излъчил да променят живота му. Неговия, не техния, не забравяй.. Инак се стига дотук. И остава въпроса защо чак Сега, защо след две години манкиране, защо двоен аршин и тем подобни и никой не вижда последователна политическа линия, а съзират с основание плитка интрига.