АТАКА!!! :-)))
Отиди на страница:
Сънувах, че настанявам всички видни партийици от всички шибани партии на подводницата Курск. Даже им качиха шампанско и кавярче. И точно взеха да се потапят, звънна телефона и ме събуди...Е т'ва бе истински еротичен сън.  |
| Усещам коалиционното правителстов - коалиция "За България" - Коалиция "Атака" - (евро) коалиция "Еврома". После да няма изненадани. майтапът настрана, но и в един друг областен град, митингът на Атака започна със 100 човека и за около час прерасна към 5000 (клонящи отдолу). Не знам колко са били запачите, колко наистина ще пуснат бюлетина, но засега Атака е steamroller-a (използваки не съвсем коректно "названието" на коалицията на Hezbollah от изборите в Ливан) на изборите. Редактирано от - volog на 11/6/2005 г/ 17:30:35 |
| На 13 юни 2005 тръгва предизборното уеб студио на NEWS.BG. В пет последователни дни, в навечерието на ИЗБОРИ 2005, ще можете да провокирате хора, които разбират и тълкуват политическите процеси у нас. ЗАПОЧВАМЕ в понеделник в 14:00 часа с Явор Дачков. След него на въпросите ви ще отговаря и Волен Сидеров. Натиснете тук В ред.: Поствам този адрес, защото на него можете да задавате въпроси на Явор Дачков или на Волен Сидеров още сега (горе-долу по познатата схема от форума на СЕГА). Това, което не става много ясно от написаното е - в един и същ ли ден (13.6.) планират отгоеорите и на двамата, или Волен Сидеров ще е на следващ ден. Редактирано от - Дядо Виктор на 11/6/2005 г/ 20:07:35 |
Абе 99 уж сме съмишленици, апък нещо не ти харесвам радикалността в момента, ако и аз често да използувам нецензурни изрази!  |
| Човека си е обяснил причината - свили са му Простотията. Той я използваше именно за такива цели, с определена насоченост на фунийката с карфичката. |
| Аз и кой да сме изненадани, чичо Фичо? Просто си направих един майтап - защото често и Евророма и Атака се приписват на разни кадесарски (т.е бесепарски) кръгове, тъй че защо да не си направят коалиция? Пропорционалната система винаги допуска шанса на един "две-сигми ивент". След като Хайдер влезе в парламента май взе да има проблеми и с избирането си в собствената си провинция - свърши се с лустрото му. След четири години пак всичките ще са излъгани, пак ще има някоя партия която да не е била на власт и т.н. |
| Тъпаче, няма комплимент, към никого, а обяснение, за стилистичните фигури, на възмутилия те ник. Той си има една дистрибуция на поведението, много често в зависимост от ника, който ползва, както поведението ти в зависимост от това, дали си облякъл фрак или бермуди. Някъде на друго място се беше оплакал, че му отмъкнали бермудите, та сега карал само по фрак, но нали трябва и да се копа в градината.... Но да не анализираме това наше цвете толкова усърдно, както е известно, цветята от преполиване могат да загинат, а котенцата - от галене, стискане и дърпане за опашката могат да се разболеят...  |
| Срещи на В.Сидеров с избиратели на 13 юни понеделник в Красна поляна читалище св.св.Кирил и Методий от 17:30 и на същия ден в Горна Баня в ресторант "Люлин" от 19:30 ч Редактирано от - kaily на 12/6/2005 г/ 15:46:16 |
| ЕДИН ИДАЛГО ПОД КРИВАТА КРУША 2003-06-19 Г-н Симеон с апломб и нетърпящ възражения тон напоследък непрекъснато ни уверява, че сме във възход, че живеем по-добре и по-сито. Пригласят му и му припяват и неговите министри. Получава се нещо като “Ода на радостта”. Но поводи за радост няма. Народът е смръщен и вече не “верва”. Лази мрачна апатия. Лошо нещо е статистиката. Тя е точна, безпристрастна наука, борави с железни цифри и вади на показ действителното състояние на икономиката и хала на българите. Така например 70, 5 на сто от хората казват, че едва “свързват двата края”. Но това “свързване”, трябва да се има предвид, е закърпване на семейния бюджет на много ниско битово ниво като се изключват всякакви там “глезотии” като купуване на нови дрехи или подмяна на мебели. Хранителният баланс се крепи на три основни компонента - боб, картофи, зеле и в добавък диворастящи зеленини. Освен всичко друго българите масово боледуват. А цените на лекарствата непрекъснато растат, което се превръща в национална драма. Бедните нямат шанс срещу болестите. Свидетели сме на тих социален геноцид. Хиляди и хиляди деца не посещават училище или пък го напускат, защото родителите им нямат средства да им заплащат образованието. А неграмотността е бомба със закъснител. Неграмотните нямат никакъв шанс в живота и са обречени на маргинализиране. Те ще попълват контингента на битовата престъпност. Да не изреждаме бедите. Всички знаем за какво става дума. Но когато България е най-бедната страна в Европа (оспорваме си последното място с Молдова), да имаш лице да се изправиш пред хората и да ги лъготиш в очите, че вече живеят по-добре и да ги съветваш назидателно да гледат “позитивно на нещата”, е просто безсрамие. Г-н Симеон или не знае какво е дереджето на българина, или това въобще не го интересува. Според нас вероятно е и едното, и другото. Ние, българите, не сме в неговия дневен ред. Ама работил много - непрекъснато с упрек ни навира в очите това си твърдение, явно подсърден от обстоятелството, че все пак му се налага да поработва, нещо твърде унизително за височайшата му особа. Предполагаме, че и той би искал като своя кузен (братовчед) Чарлз да се забавлява като лондонски денди или като многобройните си родственици от европейските кралски дворове, които имат единственото задължение да си проживеят приятно живота. Наместо това - каква жестока участ! - да се занимава и съприкосновява с балкански аборигени. Как човек да не се къздиса, как да не изтърве зеде приказка, че журналистите налитали само на негативното. А къде го позитивното?! Питат министър Шулева (най-вярна подгласница на Симеон) като как ще обясни феномена, че доходите номинално растат, но българинът става все по-беден. “А-у-у!” - отговаря министърката. Нямало такъв феномен, а имало неистини, които многократно се повтаряли, а това вредяло на добрия имидж на България. И какво излиза? Излиза, че не бива да си признаваме, че сме бедни, за да не ни излезе лошо име в Европа, а също лошо име (най паче) на управляващите. Г-н Симеон и неговото най-близко окръжение се държат така, като че ли в България никакви лошави неща не се случват. Разигра се страхотен скандал около прословутата яхта край Монако, министрите Петканов и Велчев се хванаха, дето се казва гуша за гуша, топлата връзка между управляващи и мафия ще разкапе държавата, а от страна на г-н Симеон - пълно безмълвие. Чергата се е запалила, какво ти чергата, къщата гори, а господинът като развалена грамофонна плоча ни повтаря едно и също: “Спокойствие и градивност”. И хич се не стряска, че вече само един на хиляда му “верва”. На такова доверие се радва човекът. Но това никак не му пречи да излъчва височайши непукизъм и да демонстрира високомерие на хидалго. Ясно е, че г-н Симеон я докара до под кривата круша. Държавата е в батак и затънала в корупция, бедност и далавери. Всички го виждат и всички го знаят. И никой нищо не прави, за да се излезе от порочния кръг. Опозицията е скопена. Опозицията не може да произведе градивна идея. А комай и не иска. Тя се е свряла като червей в ябълка и благаткува. На нея статуквото й изнася. Защо да си разваля рахатлъка. И тук вече работата става много сериозна. Щом един политически елит не може да предложи алтернатива, значи това не е елит, а паразитираща прослойка. И владетелен княз на тая прослойка е г-н Симеон. Припознат при това. Необходим. Ето затова той стои под кривата круша и му е комфортно под тази круша. А населението? Населението е исполин с детска глава. То също търси своята круша. Но в безнадеждния кър на българската действителност такава няма. По този повод Левски бе попитал: “Народе???” Автор: Венко Антонов |
| Църни Шопара [Златен] от United Kingdom Общо мнения: 11420 ДАЧКОВЮГЕНД 2000-10-05 Той има типична “наци”-физиономия. Освен природните дадености, той е положил сериозни и целенасочени усилия да си изработи нордически лицеизраз на малък медиен югенд. Той е неназованият изразител и първа шпага на синята пропаганда. Върхът на шпагата е намазан с отрова. Оттук всеки двубой почти винаги е с предизвестен край. От него се излъчва заплаха. Вижда се, че едвам се сдържа да не захвърли микрофона и да скочи в ботушите на площадната конфронтация. Студиото е тясно за неговата борбена душа. Засега се примирява с клаустробофичната медийна клетка отнемайкъде. Дачков не спори и не изслушва аргументи. Той говори като последна инстанция и гледа на медийното пространство като на бойно поле, където опонентът не просто трябва да бъде оборен, а направо съсечен. Дачков дотолкова е обсебен от своите фобии, че подобно на нибелунг живее в една перманентна Валхала, където с варварски замах се издават присъди и те тутакси се изпълняват. Като всеки тоталитарно устроен човек, или като човек на всяка цена решил да направи кариера - без оглед на начини и средства, - синият “наци” не борави с нюанси и полутонове, не допуска съмнения и не е склонен да обсъжда чужди мнения, дори те да са интелигентно и добронамерено поднесени. Изхождайки от зловещата презумпция, какво че който не е с нас, е против нас, Дачков обявява за врагове всички ония, които не следват слепешката и с примитивен възторг линията на СДС и на правителството. С тях трябва да се постъпва като с “гниди и захвърлени на бунището на историята”. (Много е печално, когато един образован човек се изразява така просташки и необразовано!) Но работата е там, че в категорията “гниди” попада комай целокупният български народ и неговата интелигенция. Това, разбира се, съвсем не смущава Дачков и дачковци, пък и жадната за облаги синя прослойка, защото за всички тях народът, върху който те паразитират и се гоят, в представите им е “тъмен балкански субект”, отказващ да възприема т.нар. позитивни послания. Отродените посредственици, които са издигнали в култ материалните доволства и се чувстват недосегаеми в качеството си на компрадори, откровено се гнусят от народа си и го недолюбват. Не пропускат случай да го одумат и оклеветят. Самият Костов нарече българите “мързеливи”. И започнаха един след друг да припяват на Командирското откровение захласнати сини мазници. Вестник “Демокрация” с конашка злъч обяви: ”Гладуват мързеливите”. Човекът-палячо Иво Беров, затривайки с лека ръка стотици хиляди българи, обещава светло бъдеще на малцина: “Ще оцелеят по-добрите”. Това е философия на людоедството! И идеолог на людоедството, рупор и тръба е Явор Дачков. Той, използвайки средствата и лексикона на един пещерен антикомунизъм, се е заложил цял на непродуктивната идея да разцепва българското общество, да противопоставя и насъсква едни социални групи и кръгове на други. И това се върши във време, когато нацията, за да намери брод за спасение, се нуждае от консолидация на националната енергия. Но именно възможната консолидация плаши най-много Дачков, дачковци и тути-кванти мискини. Защото тутакси тя ще ги направи излишни и тъкмо те ще отидат на историческото бунище, където им е мястото, а не честните и почтени българи, които са отвратени и погнусени от силом наложената конфронтация. Ето затова Дачков, който е изразител на най-тайните помисли на синята върхушка, се е превърнал в маг на студената гражданска война. Само в условията на студената гражданска война, когато непременно има враг и окоп, СДС може да крепи властта си и евентуално пак да се опита да вземе властта в предстоящите избори. За да поддържа минусовата температура на гражданската война, Дачков непрекъснато нарочва някого за изчадие и му иска главата. Това най-вече са неговите любими ченгета - бивши, настоящи, всякакви (злодеи с ножове между зъбите); после идват тайнствените служители на някогашната Държавна сигурност; Кремъл и КГБ; руската мафия и въобще всичко, което “Руссью пахнет”. На Дачков даже и болшевики с будьоновки му се привиждат и той бърза да сподели колко е добре с обонятелните рецептори: “Жестоко се размирисва болшевишката мърша”. Разбира се, нищо такова няма и страшните приказки, които си измисля Дачков по поръчка, служат за оправдание на антисоциалната политика на правителството, на което, видите ли, разни тъмни субекти пречели, за да ощастливи с доволства населението. Истината е, че правителството въобще не се интересува от хала на народа и гледа на него като на обект за социален експеримент. Защото такъв е договорът между европейските мефистофели и техните балкански слуги. Друга любима тема на Дачков са т.нар. “нехигиенични журналисти”, които работят в “независими” медии. (Кавичките неизбежно украсяват прилагателното и идват да подскажат, че Дачков въобще не вярва на никаква независимост. И комай е прав.) Ако се вярва на Дачков, той като някакъв Зигфрид се бори с цели пълчища, надигнали се срещу СДС и правителството. Въображението му, което комай би могло да бъде и обект на клиническо изследване, се засуква като смерч: “Многобройната армия от политически лешояди, продажни журналисти и социологически перални за пари... не могат да бъдат отстранени по никакъв начин от монопола си над общественото мнение и политическото влияние.” Тук Дачков, унесен във вихъра на синьото свети Витово хоро, явно е пресолил манджата. Ако картинката, която рисува, е толкова страшна, и враговете наистина толкова многобройни и силни, то остава да повярваме, че СДС се крепи във властта на магия. И тук можем да кажем: посмали, Дачков! Но къде ти! Затирил се подир сянката на врага, Дачков стига до пълни абсурди: “Ако в българската ситуация има нещо по-неприятно от самите корумпирани, това са мнозинството от онези, които вият срещу тяхната корумпираност.” И какво излиза? Излиза, че не трябва да “вием” срещу отявлени крадци, мошеници и мародери, а дори и да им осигуряваме комфорт, та на рахат да преживят награбеното. Но такава една възможна реакция изцяло се вписва в логиката на Дачковюгендщината. Никой няма право да протестира - дори и да е съгрешил някой син другар. Защото и съгрешилият, щом е син, е прав и съвсем не е работа на разни “нехигиенични” журналисти да вият като псета срещу месечината на корупцията. Това е не само проява на злонамереност, на компромат, но още е и “живковска агресивна селяндурщина”, а в добавък и “политически кич”. От всичко казано дотук проличава колко много го сърбят краката Дачков да скочи в ботушите на горещата гражданска война и наистина да смачка като “гниди” всички сволочи, които му прекословят. Пази, Боже, от отвързана бодлива крава! |
| Редактирано от - Църни Шопара на 12/6/2005 г/ 14:30:16 (Надявам се нямаш нищо напротив чв го препоствам тук Църни. Темата е същата, просто форума е изкуствено разделен, както и много други неща в многострадалната ни родина) Войводата Длъжен съм да разкажа тази история. Дължа го пред паметта на най-великия родолюбец, с който ме срещна животът - Войводата. Човекът, който с неподражаем замах формулира дефиницията за понятието патриотизъм: “Главата ми да отсекат, пак ще викам Да живее България!”. В един мразовит февруарски следобед на 2001 г. в редакцията на “Зора” влезе големият български писател Николай Хайтов. Студът беше позачервил бузите му, неподражаемата хайтовска усмивка и острият поглед, с който ме стрелна, сякаш ми подсказаха, че този път не идва случайно. Станах на крака, както винаги правех, когато влезеше в кабинета ми, здрависахме се и му помогнах да свали палтото си. Той застана на средата на стаята с ръце в джобовете и се загледа в картата на България, с всички онези болезнени граници от Сан Стефано, през Балканските войни и договорите по националните катастрофи. Знаех, че тази карта го натъжава и като го гледах така изправен не за годините си, все още здрав и силен, се опитах да го ободря. “Войводо - рекох, - като те гледам така, три кубика дърва ги нацепваш като нищо". "Шест - казва мога - ама работата е за друго. Удари ключа, искам да поговорим”. Заключих и седнах на мястото си. Той се поогледа и с неочакван замах хвърли шапката си на библиотечния шкаф. “Бай Каравелов - казва (така ме поднасяше), - сипи по едно червено вино да не ми се схваща гърлото”. И се започна... Аз, казва, цял живот писах книги, писах статии, срещах се с читатели, водих борби. И цял живот се мъчих да отварям очите на този народ. Не съм подминал нито едно градче, нито едно село, нито една гранична застава. Не съм отказал ни една среща, в нито едно читалище, в нито един салон. Сърцето ми се къса, като гледам как погива България... Замълча, погледна ме с един сиво-синкав поглед, та чак ме смъдна под лъжичката. Не смеех да гъкна, защото чувствах, че главното още не е изречено. И той продължи. Бил съм лесничей, станах писател, а виж ще трябва да се занимавам и с политическа дейност. От тебе искам да ми помогнеш. Всичко беше толкова неочаквано, че може и да не премислих много-много тогава, дали няма да го наранят думите ми. Чух се да казвам, че не му е времето сега, щото народът е вперил очи в царя, пък и нали нямаме пари и пр., и пр. По едно време се усетих, че той, седнал в креслото, беше вперил очи към отсрещната стена, в големия портрет на Апостола. Усетих, че се изчервявам, и набързо додадох, Войводо, ти само побий байряка, аз съм с тебе. Отряза ме, но някак изтънко. И ти ми трябваш - казва, - но “Зора” по много от тебе. Ако не ти е толкова мила. Щото подир буната, може и да я няма. Но аз няма да съм жив и ще ми е по-лесно. Една година ми остава, но ако има друг живот, ще се спукам откъм гърба, че не съм опитал и това... Така през 2001 г. се роди идеята за Национален патриотичен фронт, който после преименувахме в “Отечество и левица”. Какво се случи оттогава, всички знаят. Хайтов си отиде, дойде царят, а сега през юни пак има избори. И пак сме побили баряка. А аз написах това като свидетелство, че никой никога не е могъл да застави Войводата да направи нещо, което не иска. Дължа тези думи пред светлата му памет. Бог да го прости! Знам, че не пускаше никого лесно до сърцето си. И че там, преди Отечеството, за друг нямаше място. Дано се успокои духът му. Останалото ще ви каже той. Минчо МИНЧЕВ |
| Църни Шопара Създадено: 12.6.2005 г. 14:33:33 Към сънародниците ни, които милеят за Отечеството Обръщение от акад. Николай Хайтов, председател на Национален патриотичен фронт “Нова Зора” Братя българи, Много тежки моменти е преживял народът ни в своето минало, включително дълги периоди на робство и зависимост, на немотия, борби и войни, но никога не е стигал до ръба на пропастта, както е сега. На първо място в Европа по беднотия, на първо място по смъртност, демографски спад и самоубийства, а последни по брутен вътрешен продукт! Производството е парализирано, търговията скована, корупцията цъфти, а “преходът” към пазарна икономика се изроди в една небивала разруха, както в материалната, така и в духовната ни сфера. Лишени сме от възможност за саморазвитие, контролът върху армията, образованието и финансите ни не са в ръцете на парламента, а в почти пълна зависимост от световните кредитни институции и седящите зад тях геополитически сили. Ако се плъзгаме все в същата плоскост - С ДЕМОГРАФСКИ СПАД С ОКОЛО 100 хиляди човека средногодишно, разпадните у нас процеси ще станат необратими и съществуването ни като народ - поставено на карта. Доразграбването на остатъчното държавно имущество ще продължи с обсебването и на природните богатства - гори и води, атомната ни енергетика ще бъде закрита, а държавата преобразувана в един затънал в разпри, “мултиетнически” конгломерат. Земеделските земи ще бъдат свободно разпродавани и територията ни ще премине за броени години в ръцете на чужденци и тогава всички надежди за оцеляването ни ще бъдат помрачени завинаги. В ръцете ни е все още един-единствен “инструмент” за предотвратяването на този кошмар: ако здравомислието на българина надделее над традиционната му апатия и милеещите за потъпканото ни Отечество се обединят за избирането на един верен на народните ни интереси парламент. Не си въобразяваме, че това ще бъде лесно и че то ще реши проблемите ни като с магическа пръчка; важното е да отстраним задръжките, които ни сковават, и надвисналата над главите ни геополитическа прокоба. Криминализираната приватизация трябва да бъде незабавно преустановена и преосмислена; блокираните производителни сили в бизнеса, икономиката и селското стопанство - отприщени; армията следва да заеме челното си място като основна държавна институция редом с осакатеното в момента образование; а превърналото се в геноцид намаление на населението - овладяно. За съжаление нито една от така набелязаните оздравителни промени не е възможно да бъде осъществена в обстановката на бушуващите в страната ни хаос и беззаконие. Ако правосъдието не бъде възстановено, сковаващата ни парализа не може от никого и с никакви други средства да бъде отстранена. Неслучайно “пазарните промени” у нас, започнали с източването на банките и предприятията, както и замаскираното като “приватизация” разграбване на държавното имущество, бяха извършени след преднамерено предизвикания срив на законността и правораздаването. Не е тайна, че големият скок в престъпността настъпи след наложения ни от Евросъюза мораториум на смъртното наказание и гибелните промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Мудната нова процедура по задържането и съденето на престъпниците даде възможност на десетки хиляди рецидивисти да бродят на воля и да тероризират населението, необезпокоявани от никого. Разгромът на правораздаването създаде неограничени възможности на хората във властта да трупат несметни богатства, обособявайки се в една стройно организирна, мафиозна прослойка, самоназоваваща се като “политически елит”. Да сме наясно: ако очакваме тази прослойка да се самообвини и разоръжи - такава надежда може да пръкне само в едно болно въображение. Ако се надяваме тя самата да се пребори с корупцията, и това е чиста илюзия; макар че казионната пропаганда се опитва най-гръмогласно да ни убеди точно в това. Нито пък има изгледи някой отвън да я озапти, защото корупцията не познава граници и тя се опира и подхранва на другата - отвън, загнездената във високите етажи на Евросъюза. Проблемът с прекратяване на хаоса може да бъде решен само от един нов парламент, необвързан и незамесен в греховете и простъпките на сегашното кукловодно законодателно тяло. Нека да ни бъде простено повторението, но за случая то е неизбежно. Необходимо е да се осъзнае освен това и още една голяма, макар и печална истина, а тя е, че опитът с подменянето на българската държавност с гражданско общество се превърна в ръцете на легално действащите подривни сили като главен инструмент на разрухата. Надеждата, че външната помощ може да реши проблемите ни по-добре от собствената ни държава, се оказа ловка и преднамерена заблуда. Тя потвърди английската максима, че в международния живот няма вечни приятелства, а само вечни интереси. Засипването ни със западни подаръци и “помощи” се оказа един умело замаскиран агресивен механизъм с крайна цел - попадането ни в лапите на световните кредитни институции и седящите зад тях архитекти на “новия световен ред”. Разграждането на културата ни, извършено заедно и дори изпреварващо с разграждането на държавата ни, е едно от най-ярките доказателства, че страната ни не е била предвидена, не за “ускорено” пазарно развитие, а за постепенно етническо изхабяване, обезличаване и поглъщане чрез умело направляваната в момента евроасимилация. Всичко това протича успоредно с почти пълното разстройване на образователната ни система и унищожаването й като традиционен инструмент за най-резултатното ни оцеляване - националното възпитание. Можем с пълни подробности да разкажем как стана това, по какъв начин, кога и от кого, но то е нужно за историята, а не за очевидците на легализирания като “реформа” разгром на българското училище. Разгром и в духовната сфера на българина, съпроводен със затриване на националното съзнание у подрастващото поколение и изтласкването му вън от страната като пълнеж за чужди култури и икономики. Трудно ще бъде каквото и да било оздравяване на страната ни в току-що описаната кризисна обстановка, ако нанесените поражения в материалната и духовна сфера не бъдат поправени. Ако се оставим да бъдат доразграбени стратегическите обекти и производства за една нормална държава, като железници, държавни застрахователни институции, енергетика, големите банки; ако не бъде спряно изтреблението на горите, предоставено на арендатори от въвлечените в сговор с властниците - концесионери; ако не бъдат взети мерки за развитието на средния бизнес; ако безработицата не бъде чувствително намалена, а пенсиите не бъдат значително увеличени за сметка на строг отчет на държавните вземания и крезовските заплати, и поддържания в момента парламентарен разкош. Трябва да бъдат разкрити и строго наказани извършителите през изминалото десетилетие на финансови, стопански и други престъпления, а престъпно сключените приватизационни договори - отменени и виновниците - осъдени. Налага се на всяка цена да бъде възстановено смъртното наказание и незабавно възстановена традиционната практика при задържането и съденето на престъпниците. Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а “правата на човека” да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население. Време е да се окаже сериозен отпор на идеята за превръщането ни от еднонационална, в “мултинационална” държава, и България да се обяви против обвързването й с НАТО. Няма по-разумно нещо за един миролюбив народ като нашия от неутралитета, от запазването на външнополитическите и външнотърговски връзки с Русия и Източния свят, където са традиционните български пазари и дълбоките културно-исторически корени на народа ни. Сегашните управници искат промяна на Конституцията ни, но то е за да се направи възможно накъсването на държавата ни на автономни етнически хомогенни общности, и да се разреши продаването на земеделските земи. Ако това би станало, територията на България ще бъде разпродадена за броени години - сходен процес тече в момента дори в такива големи държави като Аржентина и Бразилия, и не бива да си затваряме очите, че това е прелюдия към безусловната глобализация, прицелена към колонизирането на свободните все още държави. В Конституцията ни, ако все пак се стигне до промяна, трябва да се предвиди усилването на пряката демокрация по примера на швейцарската, като се предвиди ред за отзоваването на депутатите от избралия ги електорат. Пропорционалната избирателна система трябва да се замени с мажоритарна. Необходимо е да бъдат възстановни трудовите и жп войски, както и боеспособността на армията. Кооперативното дело трябва да бъде незабавно освободено от сегашните законови и други забрани и фактически обявено вън от закона, а либерализирането на икономиката трябва да протича под контрола на държавата при зачитане интересите на трудовите маси. Не си въобразяваме, че току-що набелязаните бъдещи мерки за оздравяването и спасяването на страната, ще допаднат на вкопчения във властта политически “елит” и неговите задгранични крепители. Отместването им от държавното кормило няма да мине без борба, а в тази борба те засега имат предимство. Защото са престъпни и безчовечни, сплотени от свързващите ги общи грехове и интереси. Ние имаме само едно оръжие - ГЛАСОПОДАВАНЕТО. НЕ ГО ЛИ ИЗПОЛЗВАМЕ КАКТО ТРЯБВА - НЕПОКОЛЕБИМО, ОТГОВОРНО И ОРГАНИЗИРАНО - ще бъде прегазена и последната демократична възможност за промяна. България ще остане в ръцете на произвола на подривните сили, а народът ни ще бъде подложен на геноцид. Братя българи! Ако ви се харесва тази мрачна, но реална перспектива - разединявайте се! Делете се и с чиста съвест вървете към своето заколение. Ако я отхвърляте, нека да се сплотим в единен национален патриотичен съюз и да извоюваме спасението на милото ни Отечество Република България, и своето и на децата ни бъдеще. Акад. Николай ХАЙТОВ |
| Разказ с очакван край Асен ГЕОРГИЕВ Наближат ли избори, всякакви политолъзи и социолъзи се надпреварват да врачуват кой ще ги спечели и кой ще ги загуби. По-долу предаваме със свои думи техните предсказания за крайните резултати от тези избори. И така: 1. Юнал Лютви ефенди ще хвърли в избирателната кампания такива тлъсти усилия, че ще отслабне поне с 300 грама. По тази причина той ще тръгне да наваксва кланичното си тегло с още по-масивни златни пръстени. 2. Най-жестока ще е борбата в Благоевград, където един срещу друг ще се изправят титаните на модерния либерализъм Бойко Борисов и Азис. В резултат на това най-много бюлетини ще събере Лазар Причкапов. 3. Кошлука няма да стане депутатин. Така именно ще се сбъдне и отколешната му мечта в новия парламент да има поне един полуидиот по-малко. 4. Най-много гласове ще събере БСП. Във връзка с това рокерчето Станишев незабавно ще удържи на думата си и ще покани за премиер своя политически идол Симо Кобурга. Той пък ще продължи досегашната си политика, назначавайки за министри Шулева, Христова, Арсенова, Милен Велчев, Николайча Василев и други жълти мултимилионери с червен произход. Останалите мултимилионери “Позитано” 20 ще си ги излъчи от собствените редици. Освен това Станишев ще спази и обещанието си да влезе в коалиция с ДПС, така че и г-н Лютви бързо ще навакса старото си тегло. Едва тогава левият електорат ще се съпикяса, че вождовете му пак са го излъгали и храбро ще зачака нови избори, за да гласува отново за Станишев, Овчаров, Камов и за всеки друг изменник на Отечеството, за който Партията каже. По този начин през лето Господне 2005-о бившата ни република ще стане първата бананова монархия в света. Чуждестранните “инвеститори” най-накрая ще могат да си увеличават ежеседмично цените на тока и парното, телефоните и водата, интернет-услугите и телевизионните такси. При тези резки скокове на жизненото равнище циганите ще продължат да се плодят все по-усилено и България ще придобие още по-европейски профил и анфас. Броят на тежко болните, на които правителството не осигурява лекарства, също ще скочи от 200 хиляди на 2 милиона души. Централата в Козлодуй най-после ще бъде закрита, като същевременно ще се открият нови лъжетъргове за предаване на чужденци де що има път или мост, летище или пристанище. Пак чужденци ще изкупят земята като човешка длан, след което ще дойде ред на въздуха и слънцето за всяко живо същество. Цялото това всенародно благоденствие ще бъде надеждно защитено от новите-новенички американски военни бази в страната. Когато не е заето с тържественото им откриване, погребалното бюро “Първанов и съветници” ще посреща по бившите български летища вмирисаните трупове на българските мъже, пролели кръвта си по всички паралели и меридиани - в името на Буша Отца и Буша Сина, и Светаго североатлантическаго Духа. Амин. P.S. Ако не искате разказът за България да приключи с този очакван край, направете необходимото, за да убедите своите домашни, роднини, съседи, приятели и колеги да гласуват с бюлетината на “Атака”! |
Той има типична “наци”-физиономия. От него се излъчва заплаха. Студиото е тясно за неговата борбена душа. не спори и не изслушва аргументи. Той говори като последна инстанция и гледа на медийното пространство като на бойно поле подобно на нибелунг живее в една перманентна Валхала, където с варварски замах се издават присъди и те тутакси се изпълняват. не борави с нюанси и полутонове, не допуска съмнения и не е склонен да обсъжда чужди мнения, дори те да са интелигентно и добронамерено поднесени. Изхождайки от зловещата презумпция, какво че който не е с нас, е против нас непрекъснато нарочва някого за изчадие и му иска главата той като някакъв Зигфрид се бори с цели пълчища Пази, Боже, от отвързана бодлива крава! Много познат образ бе, Нептуне!  P.S. Всъщност нибелунгите никога не са живели във Валхала, а само са имали мераци за нея, ама кой ти гледа - важното е да ги омешаме там със Зигфрид, пък кой-кого, няма да му придиряме. Редактирано от - Manrico на 12/6/2005 г/ 17:06:58 |
| Деградацията на иначе доста значителния в миналото писател Н. Хайтов беше наистина тягостно зрелище в последните години от живота му. За щастив приноса му не можа да се съизмери с тоя на сръбските му колеги писатели Добрица Чосич, Зоран Лилич и детския поет Радован Караджич, които не само с лирата, но и с политическа тръба помогнаха много за фашизацията на населението си. Не може да се мери и с приноса на големия Солженицин с "200 лет вместе", да не говорим, че е несъизмерим като писател и моралист, и дори с Едуард Лимонов. Българския фашизъм е резоньорски, посредствен и жалък във всички прояви. |