Патриотична супа за душата
Любослава Русева, ("Дневник", 14 юни, стр. 14)11 юни. Телевизия „Скат". Предаването „Атака" на Волен Сидеров. На запис върви предизборен митинг на едноименната партия. Сидеров приветства множеството от трибуната с високо вдигната ръка. Залата е претъпкана. Хората - повечето с физиономии, подходящи за миманс в „На дъното", го аплодират бурно. Сбирката прилича на сеанс на пастор от „Слово на живот", който е обещал на сакатите да проходят и на слепите да прогледнат, в краен случай да им раздаде в почивката по една суха супа.
Сидеров започва да говори за продажната политическа класа. Пет минути обяснява колко е яла и пила, докато народът тънел в мизерия. Внезапно минава към цар Калоян, който разбил латините и направо ги смлял на кайма. Повечето от слушателите май за пръв път чуват за този героичен епизод от българската история. Това ги прави още по-възторжени. „Как щеше да постъпи Калоян с Ханс Фликеншийлд", реторично пита лидерът на „Атака". Залата отговаря с френетично ръкопляскане, а знае ли някой кой въобще е Фликеншийлд остава неясно. Важното е, че чуждоземното име действа като червено на бик. „Ще търпи ли Калоян разни чужденци да идват тук и да командват българския народ", пита малко по-разбираемо Сидеров. Публиката отговаря: „Нямаааа!"
Вечерта в „Предизборна хроника" сеансът продължава. Този път е на открито в забутан столичен квартал. Слушателите са още повече и още по-въодушевени. Лидерът е с черно кожено яке. Музикалното оформление естествено е от опера на Вагнер, така че, както казваше Уди Алън, на човек да му се прииска да нападне Полша...