АТАКА!!! :-)))
Отиди на страница:
| Тва варналиите - голема работа. Ми ко не доде фюрерчето бе, зевзеци? Тва епитета го слагам зарад Фича. Щот да не ме тръкнат пак.  Редактирано от - ЗВЯР на 20/6/2005 г/ 15:52:33 |
| Капитане, Добрутро! Какво си очаквал да каже Сидеров, много ми е интересно. Точно това ще стане, което предвиждаш. Ще се вози на мерцедеса-то и тва му е целта и за това беше цялата уйдурма. На Стела и останалте аутсайдери им хареса парламента. От атакистката напаст най -пострада БСП. Тва си е неин електорат-крайната лумпениада и сержантите. Помниш ли, колко сержанти, ченгета и маргинали събра Богомил Бонев-тва са същите хора. |
Науме, чудя ти се с кви очи влизаш да каканижеш из форума, като ти лично си не изпълни баса отпреди 4-5 месеца, де го фанахме по зимните виелици и де ти го загуби.  Мани че го не изпълни, ми го и загуби с тия си прогностични способности; с кви очи сега пак пророкуваш?  |
Прав си, Науме; но няма по-сляп от от този, който не иска да вижда...  Непти, кви парчета пущате на концертите - Вставай, страна огромная и Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren ще прозвучат ли  |
| Виж ся, скъпа, Тук съм от 4 години и съм написал 1000 мнения, дал съм хиляда прогнози и сичките са станали. Искаш ли да се върнем и да ти постна какво точно казах, за да видиш, че предвидих, че ще стане точно това, което стана- отмятането на Кошлучето. Не отричам обаче, че се запънах за Царя," Туркия ке падне" щото смесих желаното с действителното. Но сто пъти подчертах, че Кошлучето ще се изметне. Искаш ли да ти постна неща, които са станали едно към едно за дълъг период-нужно ли е?? Ти за година време написа пет пъти повече мнения, а нещо от тях да стана? Какво искаш да кажеш-че не предвиждам нещата? Ами кажи ти какво си предвидила? И кво общо има това с Атака и лумпените, което е най-важния въпрос. Не са лумпени Атака, щото аз не познавам, или щото не си държа на баса? Когато не ти харесва това, което някой ти говори, да го искарваш еди-къв си, смучейки аргументи като от площада в с Враняк, е красноречиво за правотата на мнението ми Ами закрийте си очите и си заровете дупетата в пясъка. Аре, че зех да се ядосвам, като гледам тоя идиот Вучков на повторението и дребния шмекер Болен |
Глупости нижите всинца Волен пуска народна музика /според региона- северняшка , родопска.../ , а един млад националист с големи бицепси вее трибагреник отзаде...  Атаката е много фреш ! |
| Науме, пет пари не давам колко си написал и колко е станАло. Фактът е, че зимъска у виелиците се фанахме на бас покрай кризата и моите прогнози излязоха верни, та ти загуби баса. И после не си го изпълни. Това те питам верно ли казвам? Останалото-на пазара у петък. |
лумпен[/size=2] (“лумпен” мотивира семантично българското си значение на “бедняк, дрипльо” с немското der Lumpen – “просяк” и значението на “вагабонтин, нехранимайко” с немското der Lump. От тази дефиниция се види , че уважаемият Наум или 1- Не познава значението на думите /чуждиците/ или 2- Обижда една голяма част от Форумците , като подценява материалното им благосъстояние 3- Аз залагам на 1+2[/size=2]
Редактирано от - bot на 20/6/2005 г/ 17:22:42 |
...а във времена на бурен политически кипеж, когато се наливат основите, сигурно живееш до вас  Асолио, като малко (т.е. много отдавна) свирила ли си на тамбура в читалищния оркестър за народни пляски Редактирано от - Hauptmann на 20/6/2005 г/ 16:57:08 |
| Всъщност, ядосах се не на тези идиоти, а на проф Мермерски. Интелигентен човек го мислих и страшно съм фрустриран от обаждането му в кукувичето гнездо Боже, колко прав е Хофър!!! Ама как го е написал-дума по дума е вярно!! Фанатикът не може да бъде откъснат от собствената му кауза чрез апели към разума и чувството му за нравственост. Той се страхува да не сгреши и да не се компрометира, затова е невъзможно да бъде накаран да оцени убедителността и правотата на каузата си. Но за него не представлява никаква трудност да се прехвърли внезапно от една свещена кауза към друга. Той не може да убеди, той може само да повярва. Страстната привързаност за него е по-важна, от достойнствата на каузата, към която се е присъединил. Най-яростните фанатици са често себични хора, които под влиянието на вродените им недостатъци или на външни обстоятелства, загубват вярата си в собственото Аз. Те отделят отличния инструмент на собствения егоизъм от своето калпаво и безполезно Аз и го използват за служенето на някаква свещена кауза. И въпреки че възприемат проповядваната от движението любов и скромност, те не могат да бъдат нито любещи, нито скромни. Готовността за саможертва е продукт на пълната слепота и глухота към реалностите на живота. Хората, които могат свободно да правят изводите си въз основа на личния си опит и наблюдения, обикновено не са особено благосклонни към идеята за мъченичеството. Защото саможертвата е един твърде неблагоразумен акт. Тя не може да бъде резултат от дълги проучвания и размисли. Затова всички активни масови движения се стремят да поставят непроницаема преграда между вярващите и действителността. Те постигат това, като обявяват, че окончателната и абсолютна истина се съдържа в тяхното учение и че извън него няма нито истина, нито някаква увереност и сигурност, фактите, върху които истинският вярващ гради своите умозаключения, не трябва да бъдат извлечени от опита и наблюденията му, а от Светото писание на неговата вяра. "Толкова твърдо трябва да се държим за света, разкрит ни от Евангелието, че дори ако видя, че небесните ангели са слезли при мен, за да ми кажат нещо различно, аз не само няма да се изкуся да се усъмня в една единствена сричка, но ще закрия очите си и запуша ушите си, тъй като те не биха заслужавали да бъдат видени или чути." Да разчитаме на доказателствата, които чувствата и разумът ни предлагат, е ерес и измяна. Изненадващо е да установим колко много неверие е необходимо, за да стане възможна вярата. Това, което познаваме като сляпа вяра, се поддържа от безброй неверия. Години наред фанатичните японци, избягали по време на войната в Бразилия, са отказвали да приемат доказателствата за поражението на Япония, фанатичният комунист не желае да повярва в каквото и да било неблагоприятно съобщение или свидетелство за Русия, нито пък губи илюзиите си, като вижда със собствените си очи жестоката мизерия в обетованата съветска земя. Източникът на неповторимата твърдост и последователност на истинския вярващ е способността му "да си затваря очите и запушва ушите" за фактите, които не си заслужава да бъдат видени и чути. Той не се плаши от опасности, не се обезкуражава от препятствия, нито пък може да бъде объркан от противоречия, защото просто отрича тяхното съществуване. Силата на вярата, както отбелязва Бергсон, се изразява не в това да преместваш планини, а да не виждаш планини, които трябва да бъдат преместени. Тази увереност в непогрешимостта на неговото учение прави правоверния "непромокаем" за съмненията, изненадите и неприятните реалности на обкръжаващия го свят. Затова за силата на едно учение трябва да се съди не по дълбочината, величието и валидността на истините, които то въплъщава, а по това доколко радикално изолира индивида от собственото му Аз и от света такъв, какъвто е. Това, което Паскал казва за успеха на една религия, е вярно за всяко учение: то трябва да "противоречи на природата, здравия разум и удоволствието." Очевидно, за да бъде действено дадено учение, то трябва не да бъде разбрано, а в него трябва по-скоро да се повярва. Ние можем да бъдем абсолютно убедени само в неща, които не разбираме. Едно умопостижимо учение е лишено от сила. В момента, в който ние разберем нещо, то като че ли произлиза от нас. Благочестивите вярващи са постоянно подтиквани да търсят абсолютната истина със сърцата си, а не с умовете си. "Сърцето има съзнание за Бога, не разумът." Рудолф Хес, заклевайки цялата нацистка партия през 1934 г., поучава своите слушатели: "Не търсете Адолф Хитлер с умовете си; всеки от вас ще го намери със силата на сърцето си. Въпреки че привидно се намират на противоположните полюси, различните видове фанатици всъщност са отрупани в единия край. На двата полюса се намират фанатикът и умереният човек и те никога не се срещат, фанатиците от различни цветове и нюанси се гледат един друг с подозрение и са готови във всеки момент да се хванат за гушата. Но те са близки почти като членове на едно семейство. Мразят се, но това е омраза между братя. Те са едновременно толкова далеч и толкова близо един до друг, колкото Савъл и Павел. За фанатика комунист е по-лесно да стане фашист, шовинист или католик, отколкото трезв либерал. Съмнително е дали изобщо фанатикът, изоставил своята свещена кауза или внезапно лишен от такава, може да се приспособи към самостоятелно индивидуално съществуване. Той си остава бездомен стопаджия по магистралите на света, размахващ ръце към всяка вечна кауза, минаваща покрай него. Автономното съществуване, дори когато е целенасочено и смислено, му изглежда прозаично, безполезно и грешно. Да живееш без пламенна всеотдайност към нещо означава според него да се носиш по течението, захвърлил всичко и отхвърлен от всички. За него търпимостта е признак на слабост, лекомислие и невежество. Той жадува за дълбоката убеденост, която идва с пълното себеотдаване, с безусловната привързаност към някаква вяра или кауза. Важно е не съдържанието на каузата, а всеобщата преданост и единението с паството. Той дори е готов да се присъедини към свещения кръстоносен поход срещу предишната си свята кауза, но при условие че това е истински кръстоносен поход - безкомпромисен, безпощаден, прокламиращ една-единствена истина.[/b]
Редактирано от - bot на 20/6/2005 г/ 17:24:44 |