Отиди на страница:
| Фичо, днешната френска менталност е подлепена с "анкерпласт". Тези правнуци на Монтен, Паскал и Волтер от една страна не иска да се съобразяват с каквото и да е, но от друга - иска всички да се съобразяват с тях. Нещо подобно на имперското самочувствие на "Хомо советикус" (от дните на СССР) и "гражданина на Цариград" (през годините на имперското величие) Прекалено високото самочувствие и амбициозност винаги изиграват лоша шега на практикуващите ги.  |
| Феймъс, поздравления за последния ти постинг! Дано така да е. Почитател съм на френската култура, но не споделям презразсъдъка, че техния rayonnement прави света по-лъчист и немеркантилен. Просто не е така. В Европа свободата говори на английски, от времето на Магна Харта още. Нито пък САЩ е толкоз barbaricain, колкото се струва на някои французи. * Грацко, прав си. Редактирано от - Чичо Фичо на 31/5/2005 г/ 19:35:59 |
| Това, което не го убива ЕС, го прави по-силен. Явно не му понесе скоростното разширяване и трябва време много неща да се преосмислят, не бива да се избърсва, както казва на Н.Ц.В другаря Тодар сега ние българите (или лично цара) ще им напишем конституцията, по -хубава. По-добре никаква конституция, отколкото слаба такава. Този 400-страничен документ бе един пир на бюрокрацията и мъртвите политически тела. Задачите пред ЕС са много мащабни, за да бъдат грешно решени още в самото начало. Три пъти мери, един път режи. |
| Да, Волог, щеше да е по-добре да беше късичка като американската конституция, ама нямаше как - това беше възможния компромис. |
| Грациане, горе-долу си уцелил в последниа си постинг относно психологията на франсетата. Предполагам познанията ти са от протофренските селяндури на близка до теб канадска провинциика Квибек (както там и казват!). Впрочем, тая измислена соц. Каната няма ли да се разпада вече!? Че ми се гледа и такъв екшън! |
| Една скапана, склеротизирана, пропадаща, централизирана, крайно лява, крайно дясна, фашистка, комунистическа държава без значение. Един вече архаичен език. Една отмираща култура. Една комплексирана, арогантна, антиамериканска (о ужас), антианглосаксонска (пак ужас), пейзанска, ксенофобска, инатеста, гадна нация, позволила си да гласува неприлично. "Cheese eating surrender monkeys". Не заслужават внимание. Защо им обръщат толкова внимание  |
Катана, тия нашите квебекоари са доста големи тарикати и знаят как да използуват "заплахата за отцепление". Подобно на шиптарите в Македония и на догановите соколи в България те успяват да минат за балансираща съставка в управлението. Тукашните кебекуари шикалкавят професионално и извличат максимални политически и най-вече икономически изгоди поставяйки сепаратистката карта на масата. Не случайно и почти всички ведущи политици са с "квебекска връзка" (като почнеш от Пиер Трюдо, минеш през сръбския зет - Брайън Мълруни и стигнеш до неотдавнашния паша Кретиен, чиито мушики в момента се разследват). Ако погледнеш какви суми са се прали из кулуарите на тукашните либерали и какви методи са използували за финансиране на "партията" и "приближените и", неволно започваш да праваш паралели с едни други партии, при които "куфарчетата" бяха от същественно значение за виталноста на формацията.  |
| Мето, не е зле малка корекцийка с реалността - никой в Америка не мисли така, а и даже през пролетта на 2003 (Ирак) пред магазините на Хермес или LVMH в Ню Йорк не се наблюдаваха гневни американски тълпи с вили в ръце. Докато съм чувал с ушите си много французи да казват les barbaricains и във Франция в мирно време френски тълпи рушаха покриви на френски Макдоналдси и селянина подпалвач Бове беше станал национален герой. Някои френски интелектуалци и политици държат към Америка език като проф. Игор Шафаревич и Волен Сидеров. Предполагам, си чувал, че без САЩ Франция щеше да е наполовина фашистка диктатура, наполовина немски протекторат (или евентуално после сталински протекторат). Французите давали израз на антиамериканизма си още по време на американската окупация след ВСВ. |
| O-la-la! Жозе Бове е най-обикновен глупак при това беше осъден от френски съд за хулиганство по същия повод. Колкото до варварството - дали не беше Америка, където изливаха френско вино по улиците (поне да разбираха нещо), където french fries бяха прекръстени на freefom fries (поне картофите им да бюха френски), които казаха: "На Русия ще простим, Германия ще игнорираме, Франция ще накажем"?! |
| Колкото и да ми е жалко от днес обявявам бойкот на френското вино. щЕ се пие само българско и испанско... А от утре мисля да си изкореня холандските лалета... |
| 1954 г. - Френското национално събрание отхвърля договора за създаване на Европейска отбранителна общност и военно сближаване между Италия, Франция, Германия, Холандия, Белгия и Люксембург. За да започне да води обща отбранителна политика, Европа чака още 40 години. * 1965 г. - Френският президент Шарл дьо Гол се противопоставя на идеята решенията в Съвета на министрите на ЕИО да бъдат вземани с мнозинство, а не с единодушие. Шест месеца Париж води политика на "празния стол" и бойкотира срещите на високо равнище. Спорът е решен с т.нар. Люксембургски компромис, позволяващ на държавите членки да блокират споразумения от национално значение. * 2005 г. - Франция използва разклатените си позиции на основна движеща сила, за да гласува против проекта за европейска конституция. Обединителните процеси на Стария континент са блокирани за неопределено време. |
| аз пa скъсах всичките си снимки с аифеловата кула. А в историята (дето я пазя от детството си) им избодох очите на де що имаше французи... ъхъ я. така им се пада! да видат друг пат как се гласува.... референдум ше ми праят.... |
| Е хайде, Бове беше народен герой като Жана д'Арк, ето статия от WSJ от 2000, пише, че френските медии lionized him, постоянно бил на ТВ, даже Жоспен казал , че борбата му била справедлива. * Пък тези неща в Америка са били маргинални, не е имало масови антифренски емоции. Така е винаги - и на 11 септември Буш сто пути повтаряше, че исляма е религия на мира. Френч фрайс са си Френч фрайс, не ги ям. За простия американец Франция е много шик, макар малко гей. Е, а почти всеки френски учен и професионалист иска да (по)работи в Америка, за младите французи Америка също е шик - Un batteur lookе' Harlem, Un mе'lange de jazz and blues, Version new-wave africaine  Редактирано от - Чичо Фичо на 31/5/2005 г/ 21:14:47 |
| Американската мечта, както я разбират 90% от тях: 1. Дървена барака с 10 кв.м. тревичка, която изплащаш 30 години. 2. Две големи коли. 3. Две дебелички деца с шини и очила и 1-2 кучета. 4. Яко бачкане от понеделник до петък. 5. CNN и NBC всяка вечер за ограмотяване. 6. Бира и танци петък вечер. 7. Издокарани на църква неделя сутрин. 8. И отново от понеделник до петък ... 9. Безвкусна храна всеки ден. 10. Отпуска 7 дни в годината. 11. Спестяване за старини, когато се надяваш да почне истинския живот. 12. Някоя и друга екскурзия в Европа след седемдесетте. 13. Изискано погребение. Това определено не е мечтата на французите и те го показаха ясно. |
| famous, четейки постингите ти имам чувството че си "френски възпитанник". Само един "франкофон" може да говори за разбиране от вина. Слушай внимателно сега: Виното може да бъде харесвано или нехаресвано от потребителя му и толкова. Оценка може да направи както дегустатор, така и човек който за пръв път пие през живота си вино. Както с музиката, живописта, литературата и балета тази оценка ще е силно субективна и само "ориентировачна" за другите крайни потребители. Това че някой си пие "Мавруд" или "Ркацители", да речем с нищо не го прави по-възвисен от пиещият "Мерло" и "Мускат". Така че разбери, ако някой си харесва нещо, защото някой разбирач му е казал че това нещо е хубаво, то този човек е СНОБ. Виж, може да сравняваш своята оценка с тази на някои "специалисти" ( било то по музика, модерни танци, пури, вази от династията Мин, пички и т.н.т), можеш и да се доверяваш на други такива при избора на нов и неизвестен за теб продукт ( на базата на доказани паралели във вашите вкусове), но ти си този който трябва да реши дали нещото ти ХАРЕСВА или НЕ ТИ ХАРЕСВА...може и да си, както казах по-горе, човек дегустирал 5000 различни вина, а може и да ти е сефте...ХАРЕСВАНЕТО НЯМА НИЩО ОБЩО С РАЗБИРАНЕТО. Човек може и да се омагьосва от "Петрушка", без дори и да има понятие от неравноделни размери, паралелни тоналности, полифоника и полиритмика. Абсолютно по същия начин той може да се радва и на някое "Пино Ноар" без дори и да има грам представа за "крака на виното", за разните му там "букети", танинни отложения по стените на чашата след разклащане и всичките онези мурафети. Предполагам, че разбираш тънкиьо ми намек.  |
| Америка не е никак шик за младите французи - там, освен в Ню Йорк, няма нито стил, нито l'art de vivre. Това което им е от полза за CV-то и кариерата във Франция е някой MBA/LLM в един от малкото добри американски университети. Но никой не мечтае да се установи в Щатите. А сравнението на Бове с Жан д'Арк е силно преувеличено. Насрещната ненавист от страна на американците остава ненадмината. |
| Уважаеми Грациан, показното разливане на френско вино пред TV-камери ставаше в определен политически констекст - тъй че не ми пробутвай някакви абстрактни субективни вкусове (които извън тази политическа криза възприемам напълно либерално). Това си беше политика и най-вече лош вкус, чийто господари са американците. |
| Феймъс, не си справедлив за "малкото добри американски университети". Кой да е (и не от най-добрите) от тях, като Калтек например, има повече Нобелисти след ВСВ от цяла Франция. Разстоянието расте. Ню Йорк е пълен с млади и не много млади вече френски интелектуалци и просто французи, сред които и генералската щерка Жан-Клод и мъж й Кристо, избягали от Париж да търсят Елдорадо още в 1964. Баща й бил приятел на Де Гол. Американците от френски произход впрочем са над 10 милиона и в Америка навред има някакво френско културно присъствие. * Франция е културно по-провинциална страна от САЩ (по мнението на френския философ Мишел Фуко и по мое мнение), в Америка няма само Ню Йорк, а още поне десетина големи центрове, а и професионалната средна класа навред поддържа доста висок "общокултурен" (или снобски) стандарт - и в забутани градчета се среща сериозен културен живот. В политико-културно отношение пък САЩ е може би столетия пред Франция. * ХаФлай, а каква ли ще е "българската мечта"? Американската мечта е ясна - свобода да се справиш сам според кадърността си, да не зависиш за поминъка от държавата и да не трябва да стачкуваш за "почивния понеделник след Петдесетница". Редактирано от - Чичо Фичо на 31/5/2005 г/ 21:27:41 |