Какво е общото между хората?
Отиди на страница:
| Друго общо между хората са децата. . Да ви разправям: Отивам в детските ясли да си взема унучката. Ама бех малко позакъснел, та не беха останали много деца. А възпитателката ме посреща усмихнато и уж си позакопчева горното копче на блузката, ама то, и другото се разкопче по една случаиност. После си попотупа косата отзад така, както само жените умеят, и ми рече: "госпдине Перко, да ви помоля тъи, както сте туканак, да ги понагледате децата за неколко минутки, че аз (тук, тя замлъкна и ми се усмихна, някак си сконфузно).. имам да посвърша една.. работа." . "Разбира се, зарад таквази добра учителка и лъвовете в зоопарка ще наглеждам, даже" Отвръщам аз. Тя се отдалечи по коридора, следвана докрая от загмрежения ми поглед. . Флизам при децата, а те останали само 5. Моито, беличкото, едно черно, жълто, и още две, чиито цвят не можех точно да определа. Приличаха ми на малки рачета, които пълзяха по земята, прескачаха се едно друго и гледаха да се докопат до някоя от цветните играчки, които лежаха по подо в пъстро многообразие. Да я вземат в мъничката си ръчичка, да я поогледат отблизо (тъи къкто аз гледам веснико без очила), после я залапат, пак я погледнат да я пуснат, да вземат друга и така.. Доде едно при друго, па му вземе играчката от ръката. Ама нищо, туи с отнетата играчка нито се сърди, нито протестира, протяга ръка към пода и си взима друга шарениика, която на подъфче... . Реших се аз да помогна на възпитателката (хубавичка е, не ще и дума), та посъбрах играчките на децата. Да де, ама децата започнаха да ги търсят и малкото останали на пода станаха причина за всеобщии рев. Едното като ревна:"Уаа, уаааа.." Па и другите след него. Леле-леле, какафония същинска. Шашардисах са, щот не знам за какво ревнаха така изведнаж. Па доиде и милата учителка. Съвсем са изпотих, таковата... А тя взе отново играчките от шкафа и ги фърли по землята. Децата отново мирно заиграха. ... P. |
| Този дундак, два месеца след снимката, трябваше да го дадем на детски ясли ... Намерихме "место свободно" в една нова ясла в "Борово" ... Всяка сутрин - то спи "на рамо" - аз го мъкна от центъра до "яслата" .... Оживя, слава Богу .... Въобще не съм виждал циците на стрините тогава, щото на мен ми се ревеше ... |
| Гледайте сега в какви мисли ме вкарахте. Едно време кога мъжът е бил глава на семейството и е имал цялата отговорност по изхранването и добруването на фамилията, е работел по 10 часа на ден и е имало поне по четири деца в семейство. Сега децата са едно две, мама и тати работят средно по 8 часа на ден, което прави общо 16 часа на ден бачкане за доброто на фамилията. И връзките им изтъняват, виждат се за по няколко часа вечер, изморени, всеки с проблемите си. Време за приятели и роднини все по-малко. Ако оставим и тези последни връзки между хората да се разкъсат, значи окончателно сме се превърнали в роботи. Та общуването си е важно. Най-напред в онази най-малка затворена среда, семейството, след това идват приятели и роднини, после следват всякъв род случайни познати и така нататък разширявайки кръга, колкото по-голям, толкова по-добре. |
| Krydderi, сигурно и по 8 часа са работили тогава някой. И по по-малко. Аз лично работех средно по 15. Преди някакви щурави "сив-овски" изпитания веднаж не излязох 57(!) часа от машинна зала (който знае - помни :-)) к'во е това). "Мамка му" на дундака си правеше ктн-ството в ВА, после дойде време за старшинството Й .... Колко деца и кога да се правят ??? А получавахме 1/3 от една средна шофоьрска зарплата. Бяхме доволни .... |
| Именно това разправям. И аз така мислех, колко деца и кога да се правят. Бач, за безпари. Сутрин го хвърляш в детската градина, то реве та се къса, а на тебе ти иде да виеш. Ама сега като се обърна назад и си говорим с половинката за тия неща па се питаме, какво по дяволите беше по-важно от собствените ни деца, нали човек работи за да може да създаде и отгледа поколение. Кое от нещата които постигнах ми носи по-голямо удовлетворение, кариера ли, пари ли, това ли са нещата които ме радват или хората около мене. |
Нямало нищо по-важно в тоя живот от здравето и от децата ни-ами кой да ти знае?Ламтиш и ламтиш-без отдих, без да спреш за миг-да се огледаш и да се ослушаш, щото влакът, нали...Младост му казват на това. И още казват-никога не било късно да поумнееш.Ама не е вярно. Ей за тия двете най-горе като поумнееш е винаги твърде късно. Общото межу хората е глупостта. |
Глупост си беше от всекъде. Барем да беше за пари или други облаги. Ми то някаква страст към работата, има и такива идиоти.  |
| Работата не е само ламтене, отвреме навреме има и звездни мигове. Днес съм станала на рана ранина, защото от 10 ч. имахме юбилей на заведението, в което работя, и на което съм един от основателите. Тържествена сесия в големия салон на БАН, букети, поздравителни адреси, от Президента, от Мони Паси - изключително интелигентно и човешко поздравление, последното - с носталгия и благодарност към математическата и логическата колегия, шарени слайдове, истории, снимки от основаването -- всичките там младички и красиви, Сендов на трибуната, изнесе чудесна реч, с хумор и топлина. Най-впечатляващи бяха обаче обобщителните материали, какво сме направили, къде сме, как се виждаме в европейския контекст, какво сме направили в България, какво сме създали, има ли школа създадена след нас, къде са ни следовниците - и в България, и по света, само моето звено има петима души докторанти в САЩ, един шеф на фирма в Канада, и двама-трима професора в Германия и Англия. Като го гледах всичко това на слайдовете, в списъците, и почнах да се питам - брейй, как го почнахме на мускули, трима ентусиасти преди 20 години, а гледай сега какво излиза. И като гръмна накрая Многая лета, в салона, и ми полазиха тръпките по гърба, и си викам - ей, сега вече и да се пенсионирам, няма да ми е тъжно, макар че хич не бързам, и вчера получих съобщение от Благоевградския университет, че общия ни европейски проект с тях и с Института за езикови технологии в Атина е тръгнал, така че има да се оре още на нивицата, къде по-дълбоко, къде по-плитко, ама ще трябва. А следобед имахме научна сесия за GRID технологиите - и там сме в струята световна, и не ни е срам, че сме българи, нищо че сме беднички иначе в бита. Тия хора, дето бяхме в залата, а после и в кулоарите, некои старички, не можеш да ги познаеш, някои ги познаваш от раз, с някои се виждаш всеки ден, всички бяхме свързани с нещо общо, макар и често да сме се яли помежду си и да сме се ядосвали взаимно. Това е също нещо от това, дето сближава хората...  След час и нещо - банкет в ресторант Рила. Настроението продължава... |
| Какво е общото...какво е общото .... ми , де да знам.... всичко ни е общо, кръвта ни е еднаква, акъла - и той она -гьоре, един живот живеем , ама на различни места и по различно време. 40 години училище , държава , армия , че и семейство донякъде ме учеха кое ми е различното... сега за 15г. как да намеря общото, а? То, ака можехме да го намерим лесно нямаше да е толкоз скъпо и нямаше да го напишем над входа на Парламента. Инак "общото" в онзи партиен принцип е розовата мечта на всички политици , ама то не е моето "общо" Геновева, ти очевидно работиш това , което обичаш и затова ти е хубаво. Ако може да има "бяла" завист, това е чувството , което изпитвам! Бъди здрава и весел празник!!   |
| Да, наистина, казвала съм го, просто щастлива звезда. Един интерес към област на знанието, датиращ още от последни гимназиални класове, та до пенсия, без никакво отклонение и смяна ... скука...  |
Геновева, честит празник и весело изкарване  Малко са хората, които могат да кажат "цял живот съм работил само това и ми е било хубаво" |
| Наистина, колко хубаво е човек да се чувства щастлив от това, което прави. То, насила хубуст не става я :-) Геновевче, "дръпни" едно малко и за нас (за всеки поотделно?) Не, за всички заедно :-))) |
| Ма разбира се, прибрах се току-що. Дръпнахме по малко, чопнахме по хапка, и готово. Благодарско за празника, а то и на всичкото отгоре днеска ми е втория имен ден - по стария стил. Само, гледам, приятеля Мунчо ми се е разписал в джесемето на обаждане, той пък само 3 юни признава за истински празник, тия новите, не ги зачита. Комбинирахме го добре, материалното и светското. имаше и вип персони ... Да си поговорим за още други общи нещица, викам. |
| Разправят, че живота е като планина. Колкото по-нагоре се качваш, толкова повече се задъхваш, но като се обърнеш назад, каква гледка, а. Та гледката която ти, Женевиев, показа е впечатляваща. Дай боже всеки му. |
| Недейте така бе, аз имам екзистенциални неща, които ми липсват, но без особено и специално старание от моя страна, имам и своите малки компенсации, аз мисля, че Природата или нещо друго там, е справедлива - нещо ти е взела, нещо ти е дала, а дали си й обиден или благодарен, това вече е лична реакция. За погледа към миналото аз си имам друга метафора. Аз си мисля, че от един момент нататък всички слизаме вече, превалили сме билото. Но много важно е как слизаш, с мрачен поглед впит надолу, към бездната, дето ни чака всите, или пък се разсейваш по пътя, лафиш си с другари-спътници, отвреме навреме спираш да си починеш, кривваш малко настрани, откъснеш некое цвете или плод, и така... |