Какво е общото между хората?
Отиди на страница:
| Геновева, честит ти втори имен ден, то, такива празници, може всичките да се празнуват :-)) Керпи ме подсети, да го питам: как е внучката? :-) и един стар спомен ми изплува (сега уткривам, че спомените можели да плуват:-))) ... Бях в отпуска. Както се бяхме разбрали, една сутрин отидох на гости при един мои приятел, да се видиме и да си поговориме. Бяхме се разбрали да поостана него ден у тях. Да хапнеме на обед, да пиеме по бира... Синът ми беше леко понастинал и не го бях завел на детската градина. Тои си беше кротко дете. Взех го със себе си. Нямаше да ни пречи. И ето, седиме си нии в малко тесничката кухня, на кухненската маса. Тук искам да отбележа, че съседът си имаше един голям, разкошно обзаведен хол, с голям балкон. Ама ние вечно си се събирахме в кухничката, че беше по-уютно, един вид, нали.. Седиме на по чашка кафе, пушиме си цигарка (тогава все още пушех). Разплитахме политиката, обсъдихме крачетата на новата съседка, туи-онуи и не знам и аз как стигнахме, че да си говорим за децата. Децата!. Моито... ами нали.., .. и изведнъж се сетих, че не чувам, нито виждам сина ми, а нали с него доидох. Бре, започнахме да викаме ама не се обажда никои. Станахме да го търсим. Минах през дългия коридор, надникнах в банята, където миришеше на влажно и стигнах до хола и.. устата ми пресъхна. Балконската врата - отворена. Ами ако.. Тръгвам натам и излизам изтръпнал на балкона, и гледам с търсещ поглед и замряло сърце надолу в тревата на градината под него... ...Тогава от прозореца на кухнята се показа приятелят ми и извика: "Тука е, не гледаи така глупаво, а ела само да го видиш.." и се засмя така, че чак се задави... Изтърчвам към кухнето и що да видя там. Приятелят ми повдигнал дългата покривка на масата, като да е нечия пола, а под нея седнал синът ми в средата една собствено направена локвичка, с пръстче в уста, гледа ме гузно и мълчи. То, тогази немаше пампери-мампери, а и тои беше свикнал вече на гърне. Пък направил вече "белята", маи го беше срам да се обади докато го викаме или да си каже по-преди това. Не бях взел гащички за преобуване. Трябваше да се прибирам.  П.С. Виж, не знам дали е честно... Всеки си има по един рожден ден. Някои си имат рожден ден + 2 именни дни. Пък аз само едното ; -( Има ли Перков ден, поне един  |
| Може ли някои да ми пусне тук, текста на онази песен на Роби Улямс: "Don't be misunderstood" благодаря ви предварително. Какво да ви кажа за Роби Уилямс, не знам, но тази негова песен ми харесва Музиката.... |
| Perkoles, тази не я знам. Но имам една любима на Animals ... Baby, do you understand me now Sometimes I feel a little mad But don't you know that no one alive Can always be an angel When things go wrong I seem to be bad But I'm just a soul whose intentions are good Oh Lord, please don't let me be misunderstood Baby, sometimes I'm so carefree With a joy that's hard to hide And sometimes it seems that all I have do is worry Then you're bound to see my other side But I'm just a soul whose intentions are good Oh Lord, please don't let me be misunderstood If I seem edgy I want you to know That I never mean to take it out on you Life has it's problems and I get my share And that's one thing I never meant to do Because I love you Oh, Oh baby don't you know I'm human Have thoughts like any other one Sometimes I find myself long regretting Some foolish thing some little simple thing I've done But I'm just a soul whose intentions are good Oh Lord, please don't let me be misunderstood Yes, I'm just a soul whose intentions are good Oh Lord, please don't let me be misunderstood Yes, I'm just a soul whose intentions are good Oh Lord, please don't let me be misunderstood |
| Здравеи Гълъбче :-) Благодаря ти. Какъв текст, от едни Анималс  все още се питам, дали все още сме another brick in the wall .. А Бохемска Рапсодия... |
| ..преди 7дни навърших аз Една... :-) ..но научих бързо да чета... .. Animals2 Редактирано от - Perkoles на 07/6/2005 г/ 22:28:12 |
| Прощавай, драги, съвсем не исках да те засегна, дори напротив... Но Animals за онова време бяха откровение, каквото не ни се случваше всеки ден. Хората от моето поколение бяха емоционално обвързани с тях и преди, и след Ерик Бърдън, и не им идваше на ум да се питат - по-добри ли са аджеба от The Who или от Manfred Mann, просто ги слушахме и мечтаехме. Четиридесет години по-късно е вече безпредметно да се фукаме колко и как сме били съпричастни с посланията им, вече си мислим за доста по-прозаични неща - но аз лично никога няма да си позволя да правя анализи на душевните си разтърсвания от тогава. Разбираш ли, това "едни Анималс" ми прозвуча снизходително. Това не понесох. |
| не си ме засегнал и не се сърдя на никои. Не се изказвам снизходително, а отрезвително :-) .. Исках да кажа, какъв чувствен текст от едни "животни"... тук не ща да се замислям защо Те са се кръстили така. Какво са искали да кажат... Защото както казваш, една музика се съпреживява. ( Куадрофения на Ху, a :-) .. А до това, кои са по-добри.. хм.. не знам... Може би това зависи от "късчето" от себе си оставили изпълнителите.... (разфилософствах се пак :-))) и се сетих за края на текста и за последния акорд на песента (нека ме поправи някои ако греша)на Роби: "How we don't speek the language of love" .. Разбирам те напълно, приятел :-) |