“Избори–2005” – форумни анализи, разисквания и препирни
Отиди на страница:
| Място, на което всеки може да изложи (накратко или пространно) анализите си за изборите, както и свободно да коментира и оспори вижданията на другите. |
| Стори ми се, че от трите нови теми, тази е най-близката. Па и предполага караница, па аз си умрем. Та - ето тука вижте: Натиснете тук |
| Аре да сме първи Досегашните избори са се решавали от твърд електорат, ядро -прибл.800-900 хил гласа-гласуващите за тялото в най-ниската му час и разликата между него и силния периферен вот до прибл. 2 и половина, които той взема при най –големия си възход. Изборните резултати се крепят на този милион, милион и половина, които веднъж гласуват така-па другия път иначе. Социологическите проучвания чертаят техния профил. Общото е, че те са недоволни от статуса си и движещото у тях е желанието за промяна, а желанието да започнем наново , да се влеем в някакво цяло и да му прехвърлим нашата отговорност, са част от другите му характеристики. Декларираната бедност в резултат на Промяната е източник на недоволство, но е твърде общо и често грешно да назовем обедняването като единствена причина за олевяване и фрустрация, защото причините за нея са доста, а също и категориите, подлежащи на фррустрация. Фрустрираните са по принцип аполитични, а доколкото причината е в бедността и леви, но фанатиците, като най-ярък представител на фрустратите са както леви, така и десни . Бедността, всл на Прехода е налице, средна класа на практика няма извън София и два-три града, милиони разчитат на помощи от мизерстващи в чужбина близки, огромен процента искат да се изнесат догодина в ЕС или където им падне. Изборите се решават от вота на армията на фрустратите Тук е важно да се подчертае, че когато фрустратът е объркан, когато разликите са неясни и външното неразпознаваемо, когато го е страх от бъдещето и околната среда го плаши-а този срах го съпровожда винаги и той е в постоянен стрес, намира опорните точки или в миналото, познатото , или игнорира настоящето; търси решението в тесния си кръг от възприятия, плод на неговия опит и набитите клишета в главата или се затваря още. Когато избира и е под натиск, търси съвет и вяра само в много тясната среда, в която се е самоизолирал. Тоест, веднъж реагира ту неразпознаваемо, често неадекватно и екстравагантно(по-рядко), отхвърляйки по този начин сигналите на широката, плашеща го среда, (тип те такова живоно нема) ту (по-често) клиширано, в традицията. Като голям плъх, сварен внезапно да яде примамката, с неговите възможности; да търти да търси изход, (а той е объркан, стреснат, изходът нейде далеч, където инстинктът би трябвало го доведе, но в момента той не е сигурен в това) или да избере нестандартно решение, напр. да атакува в отчаянието си .. Така той задължително смята, че околната среда ще се излекува с полицейски мерки, ред и диктатура, а не по пътя на бавната еволюция, че околната среда ще се промени само силово, а неговият принос трябва да бъде да е част от общото решение, което обаче трябва да се диктува от друг- водачът на общото.Комунизмът създаде огромна маса, цели поколения, които бяха възпитавани да живеят на патерици.(по Райх) Патерицата на родителите, на Партията, на уреденото общество, на решенията, вземани от друг. Блъскотията и теглилата на поколението от диктатурата на пролетариата се възпроизвеждат масово като възпитателен принцип „да не тегли детето, аз малко ли теглих”.Резултатът е поразени от емоционална чума цели поколения. Спомнете си истериите на футболна вълна- превръщането на един мач в битката при Шипка не само за футболистите, но за цялото общество воглаве с елита и президента, придаването на значението му като на нещо национално-съдбоносно, празнуването на четвъртото място, десетките обществени истерии от битов и медиен тип. Вотовете като мотивация са също няколко типа(емп) 1. Протестни- гласуваме анти-статуквото, щото живота ни е скапан и съсипан, мотивът е да накажем ... 2. Емоционални- Страх, симпатия или емоция „ Баща ми би избрал Симеон; много е сладък Милен, Натка, и т.н”: „Вучков каза.- а той ми харесва, щото милее за народа; Волен каза, мамка им”.. 3. Автобиографични- като вид емоционални. Търси се предполагаемо сходство с предлагането-фрустрирани избират фрустрати. Или търсят в тях нещо, у което точно на тях им липсва-силата, решителност и т.н 4. Рационални, прагматични.-на тези, които имат пряк интерес. Не са много И така Изборите до 2001Решавал ги е досега протестния вот, който е имал различни задачи-да накаже, или да предотврати СТРАХ от нещо. Страхът е по-силен от желанието за наказание и възмездие 1. През 90та емоционално -автобиографичен вот-брадатите плашеха повече, отколкото желанието да накажем комунистите 2. През 91ва Луканов беше наказан ясно за какво-наказателно- емоционален вот 3. През 95та същото, но с обратен знак.Наказвахме Фил и ликвидационните съвети, "за да спрем разрухата и обновим България" 4. През 97ма -наказахме Жан 5. През 2001ва също-имаме наказателно- емоционален вот, като наказахме Костов и хем не допуснахме и комунистите да вземат властта(също наказание)-емоционално-наказателен вот За протестния вот не е задължително избираният да предлага кой-знае ква алтернатива, -важното е да не е сгрешилия, носителя на властта, важното е наказанието, защото инстиктът към насилието, желанието за отмъщението е по-силно от хладния разум Общи особености на изборите досега А. Общи за Европа проблеми на партиите и демокрацията- влиянието на медиокрацията, възход на крайни популистки движения, партийните олигархични тенденции, апатията и ред други Б. Нашенски колорит и проявление на горното. Каруцата е пред коня. Партийната апатия у нас тя предхожда, а не е следствие от умора от демокрацията, и там има партиен патронаж, но у нас той е средство за оцеляване на цели прислойки, превърнали се в партийни „ловци на постове”. Всичко в т.А е преди да сме имали работеща демокрация, а не следствие от нея. Предварително сме решили че не става.. Държавата , респективно демокрацията, управляващите, партиите, са виновни за всичко лошо, а аз, със моите усилия, за сичко добро, което съм постигнал и ми се случва. Синца са маскари, защото никой не направи достатъчно за мен. У нас смяната на управлението не е просто "смяна на властта", а смяна на цяла тотална партийна клиентела, завзела всички държавни структури -цяла трагедия. От тази власт после се правят пари и се моделират отношения , „оправяш си тотото” форевър Образът на врага е най –важния компонет на негативния протестен вот. Знаем, че омразата е най –силния и сплотяващ фактор.Може ли Симеон да бъде модел за образа на врага на тези избори? Та нали той е благ, благочестив дядка, който не е се конфронтира, наследник е на „добрия цар”, който опитоми дивото противопоставяне и един вид цивилизова политиката...Нали при него не стана никаква трагедия, стабилизирахме се , бележим напредък и външнополитически сме добре и т.н, За образа на врага изброеното няма особено значение-това са аргументи на разума и сетне на сърцето, а той се гради на инстинкта и подсъзнанието. Последните сами си търсят после аргументите към сърцето и разума. Така през 95та за избралите Жан нямаше никакво значение, че ликвидаторите бяха комунисти от лятото на 93та, нито за наказващите Симеон чрез Станишев факта, че БСП си е във властта отдавна. Когато няма изявен носител на омразата се намесват емоционални и други фактори- и тяхното влияние става по-голямо. Ролята на предизборната кампания и подготовка се вдига, ролята на парите, на медиите и другите хватки се засилва. Вероятността от гласуване за извънпарламентарни партии се засилва, а също така от екстравагантно гласуване и негласуване изобщо. Голямата заблуда в говоренето за тези избори е твърдението за обръщането на палачинката и възхода на лявото-истината е, че лявото се е свило на своето постоянно ниво-социологическите прогнози чертаят подкрепа около неговите постоянни параметри Няма лява вълна отдавна, няма обратен ход на махалото-има разпиляно , неатрактивно и немоблизирано дясно. И тук много важна особеност. Никой от мастодонтите не може да се възползва изцяло от образа на врага , предвид неясността на бъдещата конфигурация -всички те не смеят да опънат докрай тази струна, която единствено може да им помогне. Врагът за парламентарните партии не е един, при тях не се знае точно кой е приоритетен, срещу кой са на всяка цена. Когато си срещу всички, си срещу никой .Но когато има ниша, тя трябва да се заеме.. Това може да направят само определилите се като категорична опозиция-в случая от само ДСБ. Рискувайки химерното магнитче на властта-сиренцето в капана, в името на търсене на образа ДСБ си спечели мощен съюзник. Срещу тях обаче има няколко негативни популистки фактора-управлението на Костов и самия той с неговите качества, преекспонирани достатъчно, липсата на време, масовата култура, клишетата и т.н.Груба политическа и пропагандна грешка е неглижирането на протестния вот в лицето на Костовото отрицание, постоянното преекспониране на ДСБ като партия на Костов, който управлявал достатъчно добре, щото не можело да си десен, без да го славословиш, постоянното афиширане на Костов-алтернативата. По добре е да се говори за отговорност, сила и консервативни ценности. Фрустратите по принцип са аполитични, както казахме, но условно може да ги разделим на леви и десни, като лявата ориентация, доколкото бедността е лява, е принципно по-силна. В случая обаче, тъй като лявото ядро е обрало и изцяло мобилизирало потенциала си, а дясното е свито и разсипано, броят на свободните десни фрустрати е много по-голям-което е най-важната особеност на нашите избори НДСВ няма партия на практика, тя е съсредоточена до апарата на властта и депутатите и следователно няма ядро, няма група , на която да се опре извън чинвониците.. СДС е в колапс, ДСБ е твърде млада, БНС е твърде компрометирана .. На тези избори имаме две твърди ядра –на БСП и ДПС и разпиляно дясно мнозинство.. Тоест, когато сигурното(ядрото) е свито, демотивирано и разколебано, ролята на десния фрустрат(несигурното) за изборния резултат ще е много по-голяма от предвидената И как ще реагира, когато е под пропаганден натиск, а има да избира и наказва? Впредвид следното: -всички са управлявали и НО И от всички сме разочаровани и трябва да бъдат наказани -на всички програмите си приличат. Няма съществени външно и вътрешнополитически различия между тях. -деполитизация, всл пробив на полюсите, породен от царското движение. По веригата на държавата са се накачили всякакви-наши и чужди. Нашите станаха чужди, смениха бои и се продадоха за паница, или все едно ги няма.Оказа се, че не стана от това земетресение и потоп-нищо не стана... - криза на партийността, всл партийната олигархия -власт на медиите, които задоволяват инстиктите му - всл от повишената му потребностт от картинност, динамика и конфликт, изпълващи ежедневието му на ТВ човек, и оттам възприемане на политиката и обществото като шоу което всеки може, възход на масовата култура, издигане по законите на медийния рейтинг за главни герои на хора от публиката. - опростачването на политическото говорене, всл всичко, посочено по-горе -алтернативата вдясно-затрудненията в дясната идентификация и неразбирането за различията там и схващанието на мнозинсвото за махленско- личностен проблем в дясната къща. Вотът за БСП, например ще е наказателно -емоционален, както досега. Наказваме царя, викаме носталгията и Ламбо. Но и предизвикваме срещу себе си останалите, които се страхуват от нас и са мотивирани да не ни допуснат. Вотът за НДСВ, например ще е емоционално-рационален. Емоцията на пенсиите, неутрепана от мизерията и рациото на чиновниците. Няма как НДСВ да преодолее наказателно-емоционалния вот срещу себе си от страна и на левите и на десните фрустрати.. Липсата на нови идеи и лица е съвсем закономерен израз на кризата на партийността, изразена чрез властване на олигархията, липсата на крила и фракции, които да доведат до канкуренция и качествено възпроизводство, вождизъм, устройството и духа на подчинение в мастодонтите и резонният провал на всяка тях всл на изброеното.Програмите на партиите са професионални, но са трудно различими, защото смисъла на политиката и принципните им различия помежду им са избягали и трябва да бъдат заместени с инструментариум. Изблиците на популизъм в тях са в границите на приличието поради всеобщото недоверие и отстъплението на програмите като първостепенен инструмент, заменен от моделът на медиокрацията, пропагандата и други не толкова лицеприятни чалъми, познати ни от Свиленград Ще има сражение с неясен изход между медиокрацията и масовата култура, от една страна, и отвращението от издигането на случайни некадърници, забогатели от власт, на гнева и чувството за справедливост срещу медийно провокираните инстинкти. Партиите напълниха листите с локомотиви, плод на медиокрацията и популизъм, за да дърпат едното и с риск да си навлекат омразата от второто. Нито избори 2001, които доведоха тази мода, нито политическите предателства отучиха хората, набедени за вождове от тази практика и те упорито си секат клоновете, на които са седнали..Политическите лидери не разбраха, че избирателят внимателно следи и е особено чувствителен тъкмо срещу това, което точно те търсят-лоялност, пунт и пластика, срещу качество. Десните партии, на които държим не направиха никакво изключение от правилото Това, което знаем, е че правителството се бори за активност. Защото не знае, че тази активност ще отиде или вляво, малка част у Костов и значителна в нещо по опасно-движения тип Атака. Тези, които ще отидат обаче за часовника, са предимно най-маргинализирани фрустрати от най-ниски соцгрупи, гласуващи предимно червено или кафяво.. Това което знаем е, че интегралната бюлетина ще ореже част от тях, но не кой-знае колко. Зачертаните бюлетини ще са най-много от категорията „всички са маскари”. Това, което е сигурно е, че ДПС и БНС ще се борят с бариерата Това, което може да предположим е, че НДСВ няма да бъде никаква реална алтернатива на БСП и че единствения й правилен ход е да засили страхът от БСП. Така ще си вдигне цената, защото другото е да мисли за тигана преди да е уловило рибата. Това, което може да твърдим със сигурност е, че Костов ще влезе и ще надмине СДС, ако престане да се показва като Людовик 14ти Това , което можем да предвидим е, че избирателната активност няма да е висока и ще е около 50-55 процента, въпреки томболите.Това, което е опасно е, че има съвсем реална вероятност профашистки националистически групи като Атака да влязат в парламента.Това, което вече знаем от листите е, че приоритетите на БСП не са приоритетите на Първанов и Станишев. Нито, че Кристалната нощ вдясно е научила лидерите им да си направят съответните изводи. . Левия вот. Пак подчертаваме, че той е в рамките на незначително и пренебрежимо увеличение от твърдото ядро, гласувало за БСП повреме на Жан. Кое го кара да се възпроизвежда? Нима в България има 900 хил червени? Защо подкрепата на комунистите не намалява и хората ги избират? Та те, колчем са били на власт - все са се осирали. Има ли рационално обяснение за ляв вот, като знаем, че от всички парламентарни партии, които са били на власт, те са се представили най-катастрофално? Групата, гласуваща червено се състои от А- ядро, което не подлежат на промяна, склонно към интегризъм(непромяна на възгледите)- Б-левеещи фрустрати Психо-социални мотиви за червения вот. Тук е важно да отбележим, че изброените долу типове най-често са в смесен вид и си влияят взаимно. А. Пропагандни хватки 1. Безогледното използване на носталгията като инструмент на соцпропагандата. Споменът от разрухата и обещанията си е отишъл с времето, останали са асоциациите и автобиографията. Мозъкът игнорира лошия спомен, ”какво си спомняте от казармата?” и го замества с липсващото сега-ред, дисциплиа, никаква нужда от отговорност, храната, работата, почивките на Китен и т.н , точно както забравихме казармените простотии, а си спомняме веселите моменти и приятелствата.." Моя страна, моя България", "На всеки километър", като елемент от автобиографията, когато бях млад, силен и можещ. Демокрацията се олицетворява със сегашното, плашещото статукво, а комунизмът е архистатуквото, когато е било хубаво, добро и спокойно. Тогава и ценностите бяха ценности, а краставиците-ее, кви краставици имаше..... Въпросът с носталгията го разглеждаме съвсем бегло, щото е дълъг 2. Програмата. "Да изцицаме дембелите и да им раздадем паричките"-програма, под която би се разписал всеки, дори и мислещ се за десен. С клонността към леност и разпределение на неизкарани блага ни е вкоренена дълбоко в инстиктите. Тарикатлъкът и балкански гяволък са местни колорити на същото. 3. Дивият популизъм-няма нещо, което да не е изръчкано, за да трупа имидж пред фрустратите. Пацифизмът-войната в Ирак, АЕЦ и измятанията, напъните за референдуми, мотопоходи, кавъри на стари хитове и пр. Б. Махалото-ляво-дясно, като вариант на наказателния вот.. След ужилването на Жан, болката от него трая достатъчно време, следва Костовото убождане, възприето тогава, благодарение на мозъчната атака от засегнатите като гиганска подлост и лъжа, („дадохме им властта да се нажабят”), след което пък ся царят ни излъга, не ни оправи, взе си имотите, и пак крадат, лъжат, мънкати т.н. Дясното беше последно, с болката отдясно, доколкото царя се смята в калабалъка за десен, а болката отляво е забравена. В. Социални Новите бедни - разширяваща се, най силно фрустрирана прислойка. Резултатът от нашият преход е този: от общество на всинца относително бедни-в общество на тънка прислойка много богати и огромна маса ОБЕДНЯВАЩИ .Новата средна класа на Кънчо и Райчев е по-скоро мит или характеристика на столицата и един -два големи града в Б-я и затова победата на червеното извън тях ще е безапелационна. Но дори да се съгласим с процарските социолози, известно като аксиома е, че- недоволството е най-силно, когато започва оправянето, то не е в самото негово дъно, а в процеса на отлепването, защото фрустратът вече почва да мечтае и става нетърпелив-като най-красноречивия пример е оправянето на икономическата среда при Костов и отражението й върху гласуващите 2001 Е, добре, но защо пък да гласуват сега червено? Ами спомнете си примера за плъха и обяснението-те са тези, които избират да бягат през вратата, болшинството. Стресът от настоящето ги кара да търсят стандартните решения от миналото-бягството към изхода Г. Масовата култура-клишетата в главата и влиянето на медиите върху инстиктите. Искаме екшън, но избираме изглеждащия силен -аве ако ще ни оправя някой, да е барем като Шварценегер. Избира се партия, която изглежда единна, а не раздирана от скандали и противоречия. Тук е важно да подчертаем, че се касае за левеещи, маргинализирани фрустрати, а не за десни избиратели, които имат съвсем друг профил!Конфликтите и скандалите вътре в БСП рядко виждат бял свят, защото духът там си е още като при Живков, а медийното им отражение-приятелско. Мислещите са представяни като екзотична украска, като пунтаж на демокрация-колчем излязат от тази роля, получават шут отзад, край на политиката и те доброволно приемат да си играят на легитимиране на мастодонта като демократична структура. Клишетата-краденето, оправянето: синца крадяхме навремето, голяма работа, че комунистите крали най-много-нали имаше и за нас, а ся..Оправят се чрез политиката, за да се накрадат те, пък ний-..Което аз наричам Глад за справедливост и възмездие Неговите плодове се изсипват изцяло в дясното пространство. Партиите извън БКП, които управляваха копираха нейния модел и нейните принципи. Издигане на портретници-слуги на вожда, безлични послушковци и алчни некадърници, незастрашаващи общата цел. Апатията днес и повсеместното разочарование от политическите партии и тяхната неразпознаваемост от избирателя са в пълен контраст с желанието на ръководствата им да бъдат избирани днес отново, но не за да прокарват интереси на специфични групи избиратели, които представляват, а за да възпроизведат кастови интереси на самото ръководство. За целта се използват всички налични техники. Предизвиква се мислене, тип "От политиката се забогатява, това е ясно, знаем, че са вътре да крадат, но го правят по-прости от мен и случайни хора..На Иван сина му, дето едвам завърши, на Първан щерка му, дето се уреди чрез... Крадат и дърпат нагоре за нула време, а аз едва вържа двата края..” „При комунистите такова нещо нямаше.” Краденето на нащте се прощава, а чуждото не ни дава мира-като ерзац на моето си е мое, а чуждото общо, или не ме гледай кво говоря а какво правя. Партийната организация на квартала си стои, знае се всеки кой-къв е. Факт е, че вече няма непоносимост към богатите изобщо, но е останало дразненето от нечестно забогатялите, ей тъй от нищото и то от омразната политика.. На битово ниво обаче всички червени бизнесмени имат подходящо обяснение за първия милион. Приказките за куфарчетата се забравиха, щото мнозина техни носители изчезнаха, а трансформациите на прехода позаметоха следите и ги пратиха при легендите. Червените мобифони вече са твърде високо, за да дразнят, или са твърде покрити, за да се показват изобщо, а в панелките останаха червените бабички. Т.е комунистите, като локомотиви на грабежа отдавна създадоха легендите, докато останалите ся тепърва ги съчиняват. А където има легенди-иде реч за масова култура и нейните закони. Там най-силни са обаче червеният шаман Гронев, Тошо, Слави и ко, щото имат най много средства и най-широка трибуна, и си знаят работата, а конците им се дърпат когато трябва... Вотът за БСП извън твърдото ядро ще бъде емоционално-наказателен. Ще наказваме, както през 2001ва царят, който ни излъга, и няма да пуснем пак Костов, точно както тогава, но с обратен знак. И тук няма никакво значение истината, че БСП си е вътре във властта участва във властта както всеки път, когато управлява уж чрез някаква коалиция, или в друго мнозинство извън ясно очертания двуполюсен модел. Центристки вот Докато при описването на останалите избиратели и техните мотиви нещата са сравнително ясни, то при НДСВейските избиратели изпадаме в истинско затруднение при описанието на мотивите и профила им. Ако преди пет години това занимание беше твърде лесно, днес, с оглед реалностите това не е така. Попадаме в клишетата на емоционалното обяснение, на бабичките, умиляващи се от Симеончо, или на това за умерените и уморени от противопоставяне, на хората, които сами се грижили за себе си и не разчитали на държавата, респ власта.. И били достатъчно разумни да отграничат днешното добро от вчерашното лошо. Значи те се определят като десни или центристки, щото не биха избрали БСП, но и мразят Костов и остатъчното СДС, но същевременно не са и от избираелите на БНС. Не са фрустрати-щото няма да гласуват нито емоционално, нито наказателно, т.е са извън групата от 12 подкатегории, описващи фрустрираните-той е успял и доволен. Той е рационален. Само, че всичко това очертава твърде тясна прислойка и хич не обяснява защо се вдига одобрението към НДСВ с тези проценти. Спокойствието и удовлетворението от успеха не са мобилизиращи фактори. Средната класа и умерените са най-инертни.Историята се разиграва през главите им от веме оно. Или в обяснениета на придворните социолози за новата, създадена всл Прехода и четиригодишното развитие под крилото на НДСВ средна класа и твърдения от рода на това, че бумът на потребителските кредити означавал, че хората искат спокойствие-респ ще гласуват за Непромяната и запазване на статуквото. Има още доста подобни. Но те всички ми приличат на опитите на комунистите, изцяло поставили собствеността в зависимост от държавния монопол да убият точно възможностите за оцеляването на средната класа, като така блокират самоосъзнанието на обществото Защото тогава партийната върхушка се разпореждаше със собствеността на хората, в името на въображаеми идеали, за да запази собствеността върху властта. Днес за същото е достатъчно да си измислим собствеността на хората, да плямпаме за средностатистическо забогатяване и доближени евростандарти, за да мотивираме у потърпевшите желание да изберат преките и косвени наследници на управляващите по-рано. Но както казва Дайнов Начинът, по който хората си представят света и мотивациите, които определят политическите предпочитания, все по-малко имат общо с това, какво и как работиш и какви пари получаваш. Редактирано от - Наум на 13/6/2005 г/ 12:15:58 |
| Малеее, Науме, фрустрирах се, докато прегледам това, бе - и не го четох детайлно, щото хептен щях да подивея. Имам обаче забележка за ляво-дясно. Като гледам, има два типа "десни" 1. Истински десни - знаят какво е дясна политика, искат си я и съответно не гласуват за БСП и други леви партии (и се чудят за кой да гласуват). Аз се саммопределям в тази група. 2. Десни в смисъл на анти-БСП - открито или не искат лява политика - някой беше дал пример "Сега като си отиде комунизма, нали ще взимаме всички равни заплати", обаче не я искат от БСП или сателитите и - съответно се самоопределят като десни и гласуват за тези, които са най-много против БСП. Това са такива емпирични наблюдения в стил "кварталната кръчма", но да ми ги обясни някой - що става така и само у нас ли го има този феномен. |
| Науме, може ли да изпишеш толкова нещо за да ни обясниш, че изборния резултат е пълна загадка за тебе. И не само той. |
| Начи първо, не съм го писал ся, а преди време Второ, изборните резултати са ми ясни и съм ги казвал преди три месеца и оттогаз-барем двайсет пъти Трето-мога да се обзаложа допълнително с теб, извън общите прогнози, че ще ги позная по-добре от тебе  |
| уау, тука няма никакви сестри на таланта. аз предпочитам темите за дивотиите и залаганията, пак по същия сюжет. |
| С голямо задоволство изслушах днес при Баречето дискусията по изборните изненади. Потвърдиха се моите прогнози и твърдения: -налице е максимално мобилизирано червено ядро и превъзхождащо го дясно немобилизирано мнозинство -НДСВ може единствено да спечели и да търси активи, само и единствено ако декларира, че ще е твърдо против БСП-Георги Марков, съдията, Цветозар Томов, агенция Скала Това, което може да предположим е, че НДСВ няма да бъде никаква реална алтернатива на БСП и че единствения й правилен ход е да засили страхът от БСП. Така ще си вдигне цената, защото другото е да мисли за тигана преди да е уловило рибата. -вотът за БСП ще е вот на най-ниските маргинализирани слоеве, на новите бедни. На хората от селата и малките градове-където най-много се хващат описаните в "пропагандни хватки" чалъми -Цветозар Томов, . -вотът за НДСВ ще е възпрепятстван от инертността нат.н средната класа-според Сънчо оня ден Единствения малък пропуск в тълкуването, който вече се вижда, е свързан със СДС и Костов. За СДС и против ДСБ, когато сума десни се люшкат между НДСВ, СДС и БНС, ще играят два фактора: 1. Инерцията, аполитичността на масата и незаинтересоваността й от реалните процеси в СДС. Всичко това пречи да се отвратят от СДС достатъчно хора. Те не четат вестници, защото са скъпи, не следят нещата детайлно, а се информират от съобщителните репортажи на БТВ, където Натка се фръцка по новите токчета. Мнозинството не следи дясната политика по същество, а е в плен на медийния образ и на символната политика, където инерцията е най-силна 2. Наказателен вот за Костов. По точно остатъците от него.Има едно наслагване на неприязън върху Вожда от 2001 плюс приписване на Костов за вината от разцеплението и по този начин за проваля на дясното. Всичко, свързано с управлението, което той не си призна. Отново стари муцуни в ДСБ-Ляков, Агов, отново агресия от "Седем" , отново каменно лице на вожда и фокусиране върху неговата персона. Оказва се, че в положението между Костов и Натка-да ги накажем двамата, са стотици хиляди, както съм писал за това барем сто пъти; но не очаквах, че изборните прогнози ще потвърдят толкова категорично този извод= За да се сбъднат моите преолргодкрс, (ДСБ да бие СДС)отново повтарям-кампанията на ДСБ трябва да се премести от личността Костов върху ценностите на консерватизма, силата, волята и ярката опозиционност-негативния вот да се прехвърли върху царя и още по-добре върху БСП Акцентът е НЕ на статуквото. Редактирано от - Наум на 02/6/2005 г/ 20:08:39 |
Don [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 4948 Снощи, признавам, царистите ме изненадаха. Среща ме едно комшийско момче и ме пита: - Чичо Дончо, ти ще гласуваш ли? - Разбира се! - отговарям уверено. - Дай си тогава телефонния номер, да те запиша - напъва се то. - Къде ще ме записваш, бе? Приседнахме в двора и от дума на дума разбрах за какво става дума. Значи дават му авансово 50 лева. Набира той 20 човека, записва им имената и телефоните. Някой ги проверява дали съществуват. След това се гледа дали са гласували в изборния ден. И ако са гласували поне 15 от тоя списък, момчето ще получи още 50 лева. Сега, нека да бъда ясен. Не виждам нищо укоримо в поведението на момчето. То си сключва някакъв контракт с някого за да изкара малко пари и честно си ги заработва. Въпросът е допустими ли са такива инициативи. И кой ги финансира? С какви пари? Имам подозрения, че това са бюджетни средства. Някой питал ли ме е за такъв "нетрадиционен"разход? Днес ме записаха още двама юнаци. Ако някой тук е мераклия, нека да ме записва. Тоя вид предизборна "агитация" на НДСВ отдавна е публична тайна в София. И явно по формулата "Сега в София, скоро и в други градове" е прерастнала в национална кампания. Един забавен случай от нея - предложили тая дребна далаверка на един мой познат и той, поблазнен от стотачката, се съгласил. Колко му е да запише десетина души (защо във Варна са станали двайсет, не е ясно, все пак цените дори и на имотите се поизравниха). Обаче не се оказало толкова лесно, пък и някакви угризения му се появили и той се отказал. Да, но след седмица тоя, дето му е дал списъка, някакъв НДСВ-активист, го пита какво става. След обяснението, че се е отказал, онзи му казва: - Тогава ще идеш да върнеш списъка в щаба. - Ама аз нямам никакъв списък, само тоя бял лист, дето ми го даде. - Няма значение, трябва сам да идеш да го върнеш в щаба. Това дали е от малоумие, по конспиративни съображения или е някакъв психически натиск и изнудване, не мога да проумея, пък и не е толкова важно. Важното не са дори и гласовете, които те ще купят по този начин, а идеологията, която стои в основата на този вид предизборни кампании. А царистко-юпилдашката идеология в най-сбит вид може да бъде представена така: всичко в този живот е сделка. А при сключването на сделки всякакъв морал, ценности, скрупули и угризения пречат. Трябва да се следят само параметрите на сделката и изгодата от нея в материални измерители. Ако искаш да си успешен играч, трябва да си напорист до наглост и безскрупулен до пълна циничност. Тази идеология бе демонстрирана на практика в най-чист вид от "Новото време" по време на събитията около проектирания вот на недоверие. Когато питаха Севлиевски защо така са се извъртели, той даде прост отговор: "В създалата се ситуация преценихме параметрите и взехме решение". Въпреки възмущенията от поведението на "Новото време" тогава, фактът, че те имат, макар и малки, шансове да преминат 4-те процента, говори, че загниването прониква все по-дълбоко, сред все повече хора. Като се прибави към това и вероятният процент гласове за НДСВ, които, видно е, напълно безскрупулно се опитват да купят тези избори, мащабите на явлението стават още по-обезпокоителни. При това ги купуват не с някакви техни собствени партийни пари, а с парите на същите тези избиратели-данъкоплатци, чиито гласове те купуват. За целите на кампанията беше създадена компанията ПИП ("Публични инвестиционни проекти" ЕАД), чрез която по всички населени места се демонстрира партийната грижа. Освен това малките инвестиционни проекти ги печелят все депутати от НДСВ или техни приближени и подставени лица. Как става номерът? Печели се примерно проект за ремонтиране на покрива на селска църква на стойност 10 000 лева. Свалят се керемидите, слага се черна хартия и керемидите се преподреждат. Това струва най-много хиляда лева, а от останалите девет хиляди част влизат директно в джоба на депутата като (може би) последно облажване, а част явно отиват в партийните каси за финансиране на кампанията със списъците и други форми на подкупничество спрямо избирателя. Ето защо отдавна съм склонен да мисля, че в момента, на тези избори НДСВ е по-голямото зло от БСП. Освен че нагло и едромащабно крадат, царските юпита стимулират мощни разложителни процеси в едно и без това болно, агонизиращо и почти разпаднало се общество. Обаче като споделям това с разни хора, не срещам разбиране. Мнозина от тях продължават да повтарят като зомбирани: "По-важното е да не се върне комунизмът". Ама кой иска да го връща, моля ви се? Колкото и парадоксално да звучи, най-малко БСП имат желание да връщат предишни обществени отношения. Че нали те (по-точно номенклатурата им, но все пак с гласната и негласна подкрепа на партийната маса) разиграха инсценировката "10 ноември" тъкмо за да се премине към сегашните обществени отношения, които са им много по-изгодни (частната собственост е много по-трудна за отнемане и не зависи от партийни наказания по заседания и пленуми). Да не би тия реални 60 (шейсет) дисиденти (според списъците на ДС) да предизвикаха революция, която да е помела комунизма? Обаче цялата тази митология с дисидентите, борбата против комунизма, 10 ноември и пр., здраво е залегнала и в дясната демагогия - къде поради инертност и удобство, къде поради липса на въображение, къде съвсем съзнателно (и те са част от актьорите в инсценировката, та нямат никакъв интерес да я разобличават). |
| Иска ми се да отбележа, че с тоя бум на църкви, параклиси, храмове и пантеони, черната хартия поскъпна неимоверно за отрудения български проджект-мениджър и отдавна няма как с едни илядо лева да се разминеш за покрива на цяла църква. А далаверата с продажба на черна хартия я държат кумунистите от години и който и да спечели покрива на църквата, те все са на кяр. Затова нас не ни е страх ако дойдат кумунистите, защото те ще стартират малки проекти за реставрация на землянки, партизански пътеки и паметници, а далаверата с калдъръма за облицоване на пътеки, сглобяемите нарове за землянки и червените светлоотразителни стъкълца за звезди на паметници я държат наште хора. |
№ 71 - Текущ ремонт на “Младежки информационно-консултански център” Община: Смядово Населено място: гр. Смядово Наименование на проекта: Текущ ремонт на “Младежки информационно-консултански център” Описание: Покрива на сградата в която ще се помещава младежки информационно – консултантски център е в много лошо състояние. Резултат: Извършен е ремонт на покрива – свалени са керемидите, почистена е основата от кал, монтирани са летви и черна хартия и е покрит с керемиди. Стойност на проекта в лева: 9 000 |
| Още една илюстрация на прогресиращото обуначване на българския избирател: Агиттабло Бойко търси откраднати кокошки, Милен спасява куче 10 Юни 2005 В разгара на предизборната кампания кандидатите за народни представители сноват денонощно из страната в битка за народната любов. Публикуваме два откъси от репортажи за героизма в мирни дни, превърнал се в предизборно ежедневие за двама от представителите на НДСВ. Шивачка към Бойко: "Признавам трима мъже - съпруга, шефа и теб, генерале!" в. “24 часа” "Боже! Бойко Борисов! Сърцето ми изхвръкна!" С този стон посрещна ген. Бойко Борисов шивачката Илияна Колева от "Беластил" в Петрич. Тя е най-голямата му фенка от 759-те работнички, които се срещнаха с водача на листата на НДСВ в Пиринско. "В живота си признавам само трима мъже - съпруга ми, шефа ми и теб, генерале," призна си Колева. Борисов раздаде над 300 автографа в 3 шивашки цеха в Кърналово и Петрич. Бил като тъкачка многомашинничка и не можел да си обясни как смогва да подписва по 1000 снимки на ден. Генералът си купи жилетка за 50 лв. и спортен панталон за 20 лв. Помощникът му Цветан Цветанов, който е четвърти в жълтата листа, също си напазарува нови дрехи. "Пиленца, чао! И нали знаете, да гласувате за мен! Да не ме хлъзнете!", каза на тръгване Борисов. По-късно той разказа на граждани в Петрич как плевенска пенсионерка му звъни на личния GSM ден и нощ заради откраднати кокошки. "Чедо, намери крадците и си ми върни кокошките", молила тя. Генералът помолил шефа на местната полиция да се заеме лично."Той пък купил двайсетина кокоши крачета, разхвърлил ги зад кокошарника и я излъгал, че лисица изяла птиците", разказва Борисов. "Като разбрах, се ядосах и му наредих да й купи бройлери и лично да й ги занесе", похвали се Борисов. "Има заделени пари за нови униформи на полицаите, сегашните са ужасни", съобщи още Борисов. Той обеща нов закон за званията и униформите. "Трябва да се въведе такето и при високи температури то да се носи под пагона", обясни Борисов. Министър спаси куче от потопа в. “Стандарт” Финансовият министър Милен Велчев храбро нагази с гумени ботуши в наводненото село Садовец. В един от подгизналите дворове финансист №1 забеляза забравено кученце и самоотвержено се втурна да го спасява. Не го спряха дори предупрежденията на домакините, че палето хапе. Признателните стопани обещаха да кръстят мъника Милен или Милена, когато установят пола му. Заради наводненията в предизборния му район Велчев пропусна предизборен дебат в "Шератон". Не сме хапвали залък от денонощие, оплакаха се селяните. Министърът разпореди щабът му да приготви сухи пакети с хляб и кренвирши за гладните. Ще се опитаме да получим помощ за бедстващите райони и от Европейския съюз, съобщи Велчев по време на обиколката си в бедстващия град Искър. |
| Винаги на избори ме гложди нещо. Колко пари реално хвърля една партия или коалиция. Има ли някъде данни колко струва излъчване на един клип по телевизия, радио и колко пъти се излъчват партийните клипове? колко струва един билборд на месец и колко билборда наема една партия? колко струва единица площ в пресата и колко единици купува една партия? колко струва един плакат, колко милиона плаката изразходва една партия включително разходи за лепила, лепящи плакатите, транспорт? А агитационните материали по пощенските кутии? колко струва един концерт и по колко концерта прави една партия? Разходи за бира, кебапчета и други такива едва ли се документират но все някаква оценка може да се направи. Други.... Кой ги дава тези пари освен членския внос и държавната субсидия  и как очаква да си ги върне? |
| Ето го и конкретния случай с църквата: "По проекта за ремонт на църквата в Бойница някой взе 10 хиляди лева, а само свалиха керемидите, сложиха черна хартия и пак ги подредиха", възмущава се кметът. Според баба Бонка това станало една неделя. Тя обаче е доволна, че и това е направено. 15 години никой не пипна покрива на църквата, казва старицата. Според кмета Цоков било възмутително и че царските хора взели и 8 хиляди лева за чешма в Реброво. Общината вложи 8 хиляди лева, за да я направи, а те сложиха ограда около нея и си я писаха, че са я изградили. За мен това не е усвояване на пари, а раздаване, обобщава Цоков. |
| Немой се нервира, чедо. В склада останаха само две рула хартия. Няма и за четвърт параклис. Ще се наложи да се работи със стари вестници. |
Със стари лайфстайл списания не може ли? По-лъскавички някак, UV-лак, едно-друго... Или това иде някак си по-греховно за тез свети места?  |
| Още една илюстрация на жълтата наглост. Съдът още не се е произнесъл по законността на томболата, те вече накупили наградите. И с тая мършава примамка колко ли балъка смятат да купят: Около 580 000 лева ще струват наградите в изборната томбола Гласуваме и за плазмени телевизори Осемдесет и четири плазмени телевизора “Самсунг”, всеки от които на стойност 3000 лева, ще разиграе правителството в изборната томбола на 25 юни, научи вчера “Труд”. От същата марка организаторите вече са купили и 421 броя обикновени тв приемници, които струват по около 200 лева. Сред големите награди са още 560 DVD плейъра от популярната [quote]марка “Нео” на веригата магазини “Технополис”. Цената на всеки е малко над стотина лева. Най-многобройни са GSM апаратите - 1537 броя. Те са от марката “Сименс”, не са последен модел и цената им е под 100 лева. Плазмените телевизори са разпределени почти по равно между 31-те избирателни района в страната. |
| В интервюто си професора литературовед уверено твърдеше, че Бай Ганьо е измислен, несъществувал образ, преживял, според него невероятни неща. За из Европата просто е брилянтен автора, ако тогава такива неща са били невероятни, то значи Алеко ги е предвидил сто години по-рано. Айде нема да пиша тука как съм потъвал от срам (аз иначе не съм срамежлив, нито кой знае колко изискан, даже хич не съм) по летища, митници, превозни средства, паркинги и площади. Висенето в академични канцеларии и библиотеки винаги отдалечава от живия живот. Той не само е безсмъртен (г-н Балкански), но дори се е мултиплицирал, тук там рафинирал, тук там хептен изпростел и изциганел. Той не е толкова събирателен образ, той е сефекта на вирус или бактерия. Плуъзнал като епидемия от шарка сред душите и помислите на гражданите. Заменил файтона с Ауди осмица или баварец. Дочоолу, Гочоолу, Данко Хаирсъзина и Гуньо Адвокатина шетат необезпокоявани из села и паланки, а в кръчмата в "Парцал махлеси" пак свирят зурли и дивна чалга задоволява естетическите потребности на електората и активистите. Посланията на Ганя и на днешните кандидати се различават само по хартията и шаренията. Лозунгите са непокътнати и все толкова кухи. Нагласата, безпринципността, безочието, наглостта са още по-отблъскващи. Келепирът не е просто грозен елемент от пейзажа, той е придобил характеристики на свещена крава за множеството и неговия елит. Не знам. Много отчайващо е положението и нема изглед скоро да настъпи некакъв ведър повей. |