LOG на АКТИВНИТЕ В МОМЕНТА ФОРУМЦИ
Отиди на страница:
| Следобеда на една фавна (паркирана в гореща София) ********************************** И тъй, след като всичките ми транспортьори са се разпръснали кой по минерални бани, кой на море, аз останах без превоз в този горещ ден и по силата на един вреден навик, създаден в последните две седмици, се отправих къде - ами пак в Саломето, разбира се.  Имах угризения, но имах и вътрешно оправдание, едното беше, че все пак това е най-близкият до мен хладен двор със сянка, а второто - ами просто след обедния рейд по магазините ми се щеше да отдъхна някъде с торбите , макар че до вратата на дома ми оставаха само 5 м. Влязох аз в хладното сенчесто дворче, още няма клиенти, а на първата маса се разположили момчета от персонала, в центъра - любимото ми готваче. Оооо, заповядайте, заповядайте. Аз питам смутено - нещо да ми препоръчате за отмора в таз жега? Един се майтапи - ами бутилка бяло изстудено. Не, викам, аз съм по-скромна, но мисля да пробвам поредната салата, понеже мисля да ги изредя всички, като си записвам съставките и дизайна. Готвачето вика - ако желаете, мога да ви направя нещо традиционно - шопска или овчарска. Аз го изглеждам унищожително и му казвам - ами, шопска и овчарска под път и над път, аз ако исках шопска, нямаше тук да дойда. Но съм мераклия на вашия Цезар, мисля него да опитам. Речено, сторено, присядам аз под сенчестата слива, чиито клони навлизат и в моя балкон. Готвачето се отправя да ми изпълнява поръчката, а дохожда келнерчето. Това, с бялото вино, няма да стане, му казвам аз, ами я една стралджанска, с две бучки лед, и ледена сода. Момчето ме поглежда дяволито - голяма или малка. Неее, викам, не съм такъв човек, дай малка засега. Пристига рекията запотена, пристига и Цезара . Виж фиг.1.  Отмятам аз някъде към една трета от комплекта, и идва пак келнерчето, носи нещо мънцърко, но интригуващо в голямо плато. Аз го гледам недоумяващо, а то ми казва - това е Комплемент, за вас, от готвача. Брях! Гледам го, гледам, чакай да отгатна какво е. Състав, един голям солен крекер, сушен домат, ролце - отвътре навън състава: сиренева паста с копър, печена тиквичка, външен слой - прошуто. Лекият зелен сос - неразгадаем от мен, не ми прилича на нищо познато. Чак като си тръгвах, попитах готвачето за соса, а то ми рече - ами това е пасирана рукола. Виж. фиг.2.  Е, с комплемента, то се наложи някакси, момчето разтребва масата, вдига празната ракиена чаша и ме гледа въпросително, аз му казвам с примирение - ами още едно от същото, както се казва в литературата. Донесе ми то втората, таман ми дойде. Чета си аз пресата, лек ветрец дори подухва в дворчето, гледкам си аз към Раковски през оградата, и си викам - тук си е за абонамент направо. Виж. фиг. 3  През туй време дворчето се понапълва. Две дами водят весел разговор до зида. Виж фиг. 4.  Но, това, което ме изпълни с почти мистичен възторг, е пристигането на една моя колежка, възрастна дама, доста по-възрастна от мен, но далеч по елегантна - бастуна й не прост, а с орнаменти, а роклята й - естествена коприна, и пита - Господине, мога ли да обядвам тук? Бре, викам си, егати махалата, егати нивото...  Обслужиха колежката, дадоха й една по-хладна маса. Е, накрая, след този тъй лек обед, закуска бих казала по-скоро, дойде ред и на кафето, което поръчах фрапе и без мляко - нали съм на пустата редуцираща, за минута не го забравям, такъв човек съм аз...  Притулена до зида, отделящ ме от собствената ми къща, почтиу дома, дето се вика, само котенцата дето липсваха. Впрочем, тези от дворния ми контингент понякога се качват върху въпросния зид, който можете да видите на фиг.5  И така, успокоена и отдъхнала, прочетох и пресата, задоволих и духовни нужди - виж. фиг. 6  И най-накрая се отправих за съседното здание, сподиряна от пожеланията на готвача за нови срещи, на което аз му отговорих - хубаво беше, ама да свършва по-скоро тази отпуска, че много натоварващи тез сиести, в различен план...  Не знам дали разбра всичките нюанси на мисълта ми, но аз мисля да обследвам менюто по този тежък начин, и може би, да свикам един камерен, гурме-купон, за ценители, след сезона на отпуските. За което се надявам и благодаря за търпението на тези, които стигнаха до края на този опус.  Редактирано от - Геновева на 19/08/2006 г/ 17:21:09 |
| Госпожо, като изчетохме докрай този вълнуващ разказ и изгледхме прекрасните фотоси от това райско кътче в сърцето на София, тъй близко до свидната ви къща, свързана с толкова весели спомени за среднощни сбирки на по-доброто форумно братство, с едва сдържан възторг /препятстван единствено от непоносимата жега навън/приемам да посетя въпросното китно дворче в някоя от следващите вечери, когато с удоволствие/защитени от вечерния хлад/ бихме поседели до дувара в компанията на вашите котки, които надявам се се радват на отлично здраве и бихме дегустирали с люботпитство и радост тънкинте комбинации от свежи продукти, смесени с изискан вкус и идеи. А също така се надявам с удоволствие да подискутираме рецепти с любимия ви готвач, както и да преценим предания келнер, с което да прогоним лошите спомени от това място, когато несправедливо си беше закичило претенцията за истински стек хауз.... В очакване на утвърдителна вест Искрено Ваш rubstone ПП Простете за предългото изречение, но когато съм развълнуван, изискания стил ми убягва на моменти |
Многострадална, на фона на предоставените от вас снимков материал и подобаваща към тях обяснителна записка, не можах да се въздържа да не издам отношение. Всичко, което сте свръшили в този летен ден е прекрасно - масичка, салатка, ветрец- "бомба", ама тая ракия по обяд и то в най-големия пек си е направо авантюра, според мен. Не че искам да ви коря, ама нали знаете колко е вреден твъдият алкохол за сърцето в горещините; а Вие сте повторили поръчката?!?  Това, както се изрази едно медицинско лице в телевизионен ефир, е "гавра с организма". Другият вредител е слънцето, но вие сте взели крути мерки в това отношение и сте намерили прохладен пристан за тялото и душата си в Саломето. Но вместо ракия що не бира, напр? Или вино? Редактирано от - gtch на 19/08/2006 г/ 17:59:31 |
| rubstone, простете, че се намесвам в пасторалната картина, така добре пресъздадена от вас и нарушавам може би сакралния момент, ама да споделя: Тъй като въпросното ви изречение доста ме затрудни във финалната си част, в смисъл докато стигна до нея ми се изгуби началото, та се чудя на какво се дължи това? Дали не е от летните горещини? Боже, да не съм слънчасала? |
| Така ли ми се привижда на снимката, или салатата "Цезар" е нарязана, а не накъсана? Ужас! Това за един ценител е недопустимо! _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| След освежителен следобедно-вечерен сън мога да отговоря на някои от зададените въпроси и отправени забележки. 1. За избора на напитка. Вино ми беше предложено, изстудено бяло, но тъй като в това изискано заведение вино в чаши не се сервира, трябваше да приема бутилката мускат О тонел (с местно название Тунел Мускат, в другото ми родно място, Кортен, където това вино е особено на почит и централно в производството). Не ми е за 15-те лева, ама след тази бутилка трябваше добрите келнерчета да ми опнат и едно миндерче под сливата, да се кюкна там като Чорбаджи Нено. Бирата напоследък нещо съм я разлюбила в жегите, поради неизменния дискомфорт в чревния тракт, който поражда консумацията на повече от една бутилка. Пък и с редуциращата нещо не се понасят.  Рекийката нарочно я поръчах с бучки лед вътре, и яваш-яваш я изконсумирах. 2. За салатата. Оптическа измама. В това заведение не се сервират рязани салати, пробвала съм още две на основа зелена салата, Цезара е от айсберг. Изключение прави настърганата на много ситно "Сочна салата", състояща се от четири-пет вида корнеплоди, дискретно придружени отстрани от круша с плодов дресинг. Това отклонение от правилата, предполагам, се дължи на технически трудности по накъсването на морковите и трите вида ряпа. |
| Много се извинявам, обаче идеята да се полива зеленчукова салата с бира или вино уби деликатното в мен. Тва е въпиюща русти ... пардон, пасторалност. Инак репортажът чудничък, мястото също! Върви им на някои. |
| Ето и аз как съм го улучила, без да мисля за канона. Нещо като г-н Журден на Молиер, дето цял живот говорел в проза, без да знае. Като му иде на човек отвътре--- П П. Оня ден, например, като реших да опитам от обедното меню телешкия гулаш, ами разбира се, то си е от Бога дадено едно малко бире поне да си дръпнеш с него. Редактирано от - Геновева на 20/08/2006 г/ 14:45:01 |
| Бе ти ли не си наясно с канона. Но него секи може да го изучи. И кво? Ний кибиците във всички деятелности най-ценим иденето отвътре. В единето особено.  Редактирано от - Simplified Solutions на 20/08/2006 г/ 18:41:44 |
| Кридери, стискай палци до следващото ти посещение да се е запазила конфигурацията, за половин година смени два собственика с доста различна концепция и качество. Така са у нас нещата - или не издържаш на финансовото напрежение, качват ти наема, или от български мързел и лакомия с времето разваляш хубавото, с което си създал име. За съжаление, повече от 80 процента от българските неща са така. Но аз бдя, наблюдавам отгоре, ето виж снимка от наблюдението - през клоните на въпросната слива. И ще сигнализирам овреме...  |
| Тревожи ме как е един наш постоянен участник в тази Темичка, като чета сега за огромния пожар в неговия град и изгорелите нивички... |
| СС, не знам доколко е рустилско едно подобно предложение, но употребата на зеленчукова салата в комбинация вино или бира не е рядко срещано явление по заведенията; лично и аз съм правила подобен експеримент, и трябва да призная, че намирам вкусът от такава комбинация за удачен /все пак важен елемент за стомашния комфорт е във въпросната зеленчукова салата да има няква мръвка или сирене/, както и да се премине към по-обилна храна, ако се възнамерява да се консумира повече бира или вино. Но в края на краищата всичко е въпрос на вкус. Все пак искам да споделя още нещо, към което имам определени резерви - чувала съм коментари, че българинът неправилно консумира твърд алкохол със салата и прекалява с алкохола, без да обърне внимание на основното блюдо. Смята се, че твърдят алкохол най-добре се възприема от организма когато е с "вълча салата", а леките питиета следва да бъдат в комбинация с леки мезета. Все пак, като любител на хубавата ракия, не съм слонна да приемам подобно постоянно поведение в заведенията и продължавам да консумирам задължителните 50 гр. поморийска или сливенска перла с хрупкава салата и леко вино /или бира/ с основното ястие. Редактирано от - gtch на 21/08/2006 г/ 11:16:51 |
| Привет, привет ... за жегите - коктейлчета леки от сутринта ... вечер - чига .... и саломета, саломета ... |
| Секи си има вкусове. Аз почвам с две сливови за отскок, обаче след като ми замиришат на слива минавам на гроздова. Нема салати-малати, щото след първите не мезя. После минавам яко на наливна бира като основно ястие. бира, бира, бира и накрая три коняка метър с кафето и овчарската салата като десерт. След това пред заведението винаги ме чака гратис-такси с кръстове по вратите. |
| Сега, концептуално, трябва да се различи дългата вечеря с всички салтанати от едно леко похапване с 50 гр. твърдо за тонус. Много рядко си позволявам пълния комплект - салатата с ракия, яденето с бира или вино, и недай Боже, и конячето с десерта. Жестоките изисквания на редуциращата ме накараха да почвам и да свършвам с леко бяло, ако пък в концепцията влиза някакво плътно месно основно ястие, с въздишка избирам червено, по възможност също леко, може и розе. Когато човек седне ей така, просто на бира, и е достатъчно изискан, за да не пие без мезе , лекият съпровод може да е или студено месо, или топло малко предястие - от сухите видове - панировки, грилчета, филенца и т.н. Комбинацията - картофки към бирата, ми е някакси твърде студентска, и естествено престъпна - вж. по-горе, за редуциращата.  |