LOG на АКТИВНИТЕ В МОМЕНТА ФОРУМЦИ
Отиди на страница:
.... като стана дума за носталгични неща .... прегледах Митропольский Аристарх Константинович ... какви времена ...  |
| Може и да е участвал, Гасман, и той хубав мъж, няма да го забравя тоз филм, макар че съм му забравила сюжета. Италиански филми пускаха повече, че се брояха за прогресивни, покрай неораеализма, гледах го в кино Млада гвардия, като ученичка, мисля, и сълзите ми течаха по бузите, на финалните кадри, после като светнат лампите, подсмрък, подсмрък, бършеш бързо очи. ама и Серджо Ендрико много си го обичам, де... |
Ти сега и за Жо Дасен ще си признаеш...  А, филма беше свързан със съпотивата и какво става с активните борци след това... Гасман беше един такъв борец... дето след победата имаше къща с басейн, а другарите му нямаха... запомнил съм една сцена от финала - стоп кадър на скок от трамплина...А на "Бродяга" , подсмърчала ли си? Имаше една песен: " Бурудягата го карат дуве полисаи да открива , аку знай на на полисийтъ-ъ-ъ Кой закла Джагата, на чирвааата..."  |
| толкова време си общуваме, а да ме питаш дали съм плакала на Бродяга, ами не е честно пък.... Откога съм се родил, все бродяга съм си бил, авараму, ааааа, авараму, аааа *** сичките ваксаджийчета я пееха, ако имаше нещо да ме разплаче от тоя филм, това беше .... ****** Корекция - този Виторио Гасман и с такава драматична роля, ме усъмни малко, не си спомням такива неща, та ходих да проверя в гугълчето, няма такова нещо, не й е партньор в този филм, а партньор й е Уго Тониаци, който има и някаква награда за поддържаща роля там. А иначе филмът е на Антонио Пиетранджели. Други филми, за които си спомням, на хубавицата Сандрели, от това време, са - Прелъстена и изоставена, Любовниците на Граминя, Американска съпруга, Лъвът се готви за скок, Обичахме се толкова много, и по-нататък има мнооого, много още, играе си и досега жената... кажи речи набор ми е, няма да уточнявам посоката на апроксимацията...  Редактирано от - Геновева на 05/9/2005 г/ 12:41:56 |
| Хади, чао ... видело се е - пак кръчми ... 'щото не трептиме резонансно, некак ... а тук е казано всичко: Perkoles [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 3435 Скрий: Име, IP ... Диалози Тя е хубава. Виждал съм я в супера с дете. Сега е в парка с куче. Кучето се спира, поглежда ме вяло, прикляква и започва да ака току пред мен. Тя ме гледа притеснително. -Често ли ходите? -Къде? - пита ме тя и се изчервява мило. -На разходка с кучето. -Да, но не в този парк. - Тя въздъхва, сяда до мен на пейката и си слага ръцете в скута. Кучето наостря уши и започва да ни гледа някак подозрително. -Надявам се, че вашият космат любимец няма да Ви ревнува. -Разведена съм. -Много хрупкаво -Кое? -Бисквитките. Вземете си няколко. -Но те са кучешки. -И аз не ги ям. Хвърлям ги на бездомните... Тя взима няколко бисквитки от пакетчето, поглеждайки ме плахо през ресниците на миглите си с големите си прекрасно-сини очи. После ги разчупва на две и хвърля парчетата едно по едно към кучето с онзи мил, типично женски замах. -Виждал съм Ви един-два пъти да се разхождате с едно черничко... -Нямам друго куче. -Дете. -То е на приятелката ми. -От южна африка ли...? -Не, но мъжът й е черен, Американец. -Не, сандалите Ви изглежда са от Южна Африка. Един приятел донесе същите на жена си, както и блузката. -Блузката ми е от Илиенци. -Неината блузка -Моля? Замълчаваме за кратко и гледаме към кучето, което гони гълъбите в далечината. Чувствам близоста й да ме стопля. -Много я харесвам - продължавам. -Познахте, че е женска! -Пейката. Аз винаги сядам на нея. Чудесна гледка към морето... -Но тук няма море. -Картичката. Ето, вижте каква картичка с гледка от морето ми изпратиха едни мои добри приятели. Кучето се затичва към нас. Хвърля се върху нея и скимти, захапва каишката си и започва да я дърпа. -Иска да си ходи - казваме в един глас и погледите ни отново се срещат. Изправяме се почти едновременно. Тя го свърза с каишката. -Приятно ми беше, че се запознахме. Извинете как беше името.. -Лора -Не вашето. -Соня -Бау. -Интересно име. -Не е моето, просто казах чао на кучето. Тя се усмихва и тръгва безшумно по пътеката. Когато се поотдалечиха тя се обърна, сякаш да се увери, че гледам все още след нея и ми помахва мило с бялата си, почти ефирна ръка. Колко хубаво е да си побъбри човек с някое близко същество. Колко хубаво е да имаш някои до себе си... като това куче. P. ... Да, верно, права си. След 15 дни ще тръгвам на училище. Вече съм голям - 1-ви клас ще съм. Създадено: 01.9.2005 г. 20:53:47 Редактирано от - Старшината на 05/9/2005 г/ 12:36:34 |
| Ами сега са сетих, като спомена филма и той ми отпуши спомените... бях ІХ кл. като го гледах, а Бродягата , бях още по - малък , тогава живеехме в Ямбол... малиии , от кога не съм ходил на кино... таз година нищо не видях от "Любовта е лудост!", хем и пропуски имах.... керпеден и чудо...  Редактирано от - керпеден_1 на 05/9/2005 г/ 12:47:12 |
Геновева, здравей, радвам се да те срещна  Керпи, като каза Жо Дасен - в събота вечер по една от френските програми имаше предаване за него по повод 25 години от смъртта му. Макар костюмите, танците и сценичния декор да са съвсем остарели, песните му не са хванали ни една бръчка. Която песен е изпял, все е хит (френски хит, разбира се, т.е. не съвсем планетарен ).Влюбена съм в него от дете. Най-смешното е, че петгодишната ми дъщеря също, сигурно се предава по наследство... |
а, не, за Жо Дасен си имам специални асоциации, с неговите песни ме запозна едно гадже, на младини, и досега като слушам: et si tu n'existais pas, се пренасям на едно място... абе... но не са толкова еднопланови нещата, има си и други качества човека, при негови изпълнения волумето автоматично отива на макс, за ужас на колеги и съседи - където ме свари, там....  |
| А Радж Капур дали е жив? Щото нали индийците се превъплъщават... да не е сега нещо друго... Кейли дали ще знае или направо Ментето да питаме? |
Геновева , аз съм в грешка, филмът с Гасман беше "Обичахме се толкова много" Сори!  Но , пък един събуден спомен в повече , нали? Човек не бивало да живее със спомени (само!). Че те спомените ми са ми богатството....(не само!) |
