O, sancta simplicita!!!
Отиди на страница:
Архивирайте всичко, което ви е достъпно. То, очевидно, няма да ви ползва. Може би и вашите деца и внуци ще преминат покрай него, без да го забележат. Но все някога някой ще види кървав залез и неясна истома ще свие душата му. И ще посегне към томчето с неясни писмена. И с гърлен вик ще признае своята безпомощност. Тогава ще се появи новият Прометей. Дотогава - наслаждавайте се на превръзки с крилца. |
| Да, тъкмо по повод крилцата. Спомняте си какъв безподобен панаир се вдигна с одобрението на Крикор Азарян да води клас в НАТФИЗ. Седмици наред. И само скандалът беше на почит. А каква фигура за театъра, за културата е Азарян - никой не посегна нататък. Нито сега, нито преди десет години. Нито преди повече. Чудя се какво ще знаем за него, за кръга му, за епохата, за страната - само след десет години ? Очевидно само скандала. Дали не е целенасочено ? |
| да отидем и по-далеч. :-) Да се разкажат и спомени (случки всякакви). Тук или в нарочна тема за тези хора. За техните успехи или неуспехи :-). Кои каквото знае. :-) . Именно защото са забравени такива неща като:"Tютюн или Осъдени души..." Дон, Като не съм го гледал (чел) какво ме интересува . за това Няма и интерес към тях: Наскоро пусках една такава "тъпотия" на едни деца в едно училище. Няма да повярвате колко бяха развълнувани децата накрая, а в очите им блестяха хиляди въпроси. (е, това е единичен случаи, но не се отказвам да го повторя:-) Светът е друг, може би, но хората са си пак същите.  |
| Успокойте се. Е, не всички млади знаят, но много знаят и търсят това, за което тук си говорим. Съгласете се, че когато го имахме, много бяха тези, за които беше скучно. Но тогава нямаше как да им хванем бройката. Сега просто бройката сама лъсна. Мисълта ми е, че и преди, и сега количеството простотия е едно и също. Въобще си мисля, че простотията е константна величина и е необходима, за да не стигне човечеството до съвършенство твърде бързо.  |
| Амиии. И аз съм махнаджийка. На, в момента гледам "Дон Кихот" по Mezzo и виждам, че хубаво, ама личи си, че не е руски балет трупата. Не танцуват така вдъхновено. Всъщност нямам представа коя е трупата. Ако се окаже все пак руска, ще ми домъчнее като на Дон. Опа, най-любимата ми част. Редактирано от - Simplified Solutions на 20/6/2005 г/ 00:32:07 |
| Simplified Solutions, ще Ви разкажа един истински случай. Студентски лагер в бунгала край морето. Една вечер преподавателите се събират в едно бунгало и понеже всичките обичат да пеят, а и между тях има няколко направо певци, полека-лека се заформя истински концерт. Градски песни, народни песни, възрожденски и т.н. След доста време един от тях излиза за нещо и се връща бързо доста стреснат. Оказва се, че половината лагер, вместо да се изнесе по близките заведения както обикновено, са насядали по земята около бунгалото, мълчат и слушат в тъмното... Този случай няма да го забравя! Лека нощ на всички ви. |
| Мдам. Барышников с Метрополитън. Графе, постоянно ми се случват такива приятни изненади напоследък. Като това, което сте описал. Затова не изпадам в отчаяние. Е, простотията стана по-агресивна и затова по-забележима. Но не е повече от преди. В това ми е надеждата. |
| Ааа, в предишното време простотията нямаше достъп до тук или там. Спомни си, Симпли, евентуалната възможност на Долно Нанагорнище (с цялото ми уважение към възможните аналогии) да влияе върху културната политика. Ами нямаше такава възможност. Най-гадните културни образци се налагаха отгоре надолу и само затова имаха шанс, но подсъзнателният усет дори на Долнонанагорщенци някак ги отхвърляше... или поне даваше предимство на по-качествените - в един или друг смисъл - модели. Не беше ли така? Може би затова нямаха успех главно и единствено опитите за свръхелитарно изкуство. А не е като да не бяха правени опити. |
| Препрочитам постингите (дази дума ме дразни някакси :-) на всички. И. Въпросът не е само в културата, а и в начина на представянето и. Времената, както се казва са други, по-динамични и т.нт. Още, както казва Simplified Solutions, на колко от нас на млади години (не, че сега сме стари)..добре де, поправям се. :-) На колко от нас, когато бяхме по-млади ни бяха интересни нещата, за които говорим тук... Но от тези скучнотии, дори прочетени по задължение са останали някакви невидими следи у нас, които после ни помагат да отсеем пошлото и нетраиното и да го оценяваме като такова. . Ако днес се прави ТВ предаване/рубрика за тези хора, за които говорим, какъв би бил интересът на младите ако в едно студио, на чиято стена виси портрет, а на една полукръгла маса са се събрали хора на възраст и си дърдорят разни неща. После пускат некъф филм, наместо любимата ми съпунка, егаси талавизията тъпа, начи. . Какво би било, ако тези спомени и случки се разиграват от студенти от ВИТИЗ, да речем, с присъствието/участието на деца от "Едикоеси Основно Училище", Гимназия и т.нт. От хора в Долно Нанагорнище или снимките са правени в селото (нищо, че случката не се е разиграла точно там). С участието на тези хора рекламата и гледането на предаването е гарантирано (поне в района:-). Кои знае колко средства не са необходими за това. Малко усилие от всеки. Дарители все ще се намерят, а благодарността за тяхната помощ ще си излиза на екрана:"Благодарение на сем. Пешеви, които живеят в къщата на село" :-) (да се надяваме, че и даренията за изкуството ще се "приспадат" от данъците) . Хаиде, после пак ще мина да ви поотегчавам |
| Перко засегна един друг въпрос - за стилистиката. Някой път, колкото и да ви е умилно от стари пиеси или филми с любими тогава актьори, не ви ли се случва да ви дойде патосът, или интонациите, малко така, пресиленко? Винаги има разлика в подаването на внушението, и тя царува на периоди във времето, за щастие, не толкова къси. Помня, че когато примирахме от Апостол Карамитев или Спас Джонев - впрочем, те и сега не ми звучат никак, ама никак старомодно, тогава спорех с майка ми и не харесвах интонациите на Владимир Трендафилов - спомня ли си някой този голям наш актьор? Че дори и Кисимов ми звучеше малко пресилено патетично, ценях го, но не бих го слушала така в захлас, както младите тогава. Тази интонация на класицизма, впрочем, днес я чувам само в речите на Ширак, и ми е много смешна... |
Тук сме, но сме заети, в момента оцвъкваме, не нарочно, а само поради вродено словоблудие, сериозната тема на Кайли за това Що е Форум и неговите Благородни Цели, в рубриката Помощ. Тя ще ни прости, поне сме доброжелателни.  |
| Забелязвам назряла необходимост от пътеводител в творчеството на Кайли, поради бързо нарастнащ обем. По категории – “уроци”, “атака”, “мислене” и прочие. |
| Не е важен обемът или разнопосочността а това дали се провокират наболели въпроси или не. Ма ти понеже не можеш да оценяваш качествено, оценяваш количествено. Хиляда пъти съм писала и те къде са ми хиляда от постингите-че 10 постинга от по два реда не са равни по словоблудство на един постинг от 100 реда. И че ако искаш да оцениш кой колко пише във форума, требе му броиш знаците, които е изщракал, а не постингите като бройка. Тва за количествената оценка, явно даже нея не владееш. За качествената нема обсъждам с теб.  |
